Решение по дело №718/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба вх. № 4855/29.03.2023г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна, чрез процесуалния представител Виктория Станчева – младши експерт, срещу Решение № 156/27.01.2023г., постановено по н.а.х.д. № 20223110205274/2022г. на Районен съд гр. Варна, двадесет и седми състав.

С обжалваното решение районния съд е отменил Наказателно постановление № 23-0000878/08.09.2022г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна, с което за извършено нарушение на чл.87, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, на Т.И.Т., ЕГН: **********,*** е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно. Твърди се, че първоинстанционния съд неправилно е отразил фактическата обстановка и неправилно е приложил материалния закон. Иска съдът да отмени първоинстанционното решение и да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Т.И.Т. с представен чрез адвокат К.С. отговор от 27.03.2023г., оспорва касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

В атакуваното решение съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

На 02.08.2022г. въззивникът Т.Т. извършвал обществен превоз на товари по маршрут гр. Варна – гр. Девня, съгласно пътен лист № 242259/02.08.2022г., с влекач марка „Волво“, с рег. № СВ****ТК от кат. N3, с прикачено към него полуремарке с рег. № СВ****ЕА. Около 07.20 часа по Републикански път І-2, КПП „Пивовара“, срещу печатница „Варна-Изток“, в посока с.Тополи, област Варна той бил спрян за проверка от служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, един от които св. Б. И.. При проверка на документите – пътен лист № 242259/02.08.2022г., проверяващите органи установили, че въззивника извършва превоза по горе посочения маршрут, като в момента на проверката бил празен. В хода на проверката било установено още, че въззивника извършва гореописания превоз с МПС от категория N3, за чието управление се изисква СУМПС от кат. „С“, без да притежава валидна карта за квалификация. В хода на проверката той представил СУМПС от съответната категория и карта за квалификация за превоз на товари с №Р175484, издадена на 03.06.2017г. и валидна до 12.05.2022г., като от направената справка в регистъра на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ било установено, че няма издадена нова карта. При горните констатации св. И. приел, че въззивникът виновно е нарушил чл.87, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, тъй като извършва гореописания превоз с МПС от категория N3 без да притежава валидна карта за квалификация на водача. Предвид констатациите св. И. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу Т., а въз основа на него е издадено процесното наказателно постановление.

За да отмени наказателното постановление, въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно е приложен материалния закон. Съдът е счел, че приложената санкционна разпоредба не съответства на вида на описаното в АУАН и в наказателното постановление нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Позовавайки се на разпоредби на общностната уредба относно началната квалификация и продължаващото обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, съдържащи се в Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15.07.2003г. за изменение на Регламент /ЕИО/ № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета, съдът е счел, че водачът е длъжен да притежава карта за квалификация, само когато в свидетелството му за управление на МПС, редом със съответната категория, не може да бъде отбелязан хармонизирания код „95“ на Съюза. С оглед общностната уредба и предвид приетото от съда обстоятелство, че по делото няма доказателства, а и данни контролните органи и административнонаказващият орган да са извършили справка дали СУМПС на водача съдържа хармонизирания код с означение на валидността му, че последният е изпълнил изискванията за квалификация, съдът е достигнал до извода, че нарушението е недоказано.

Настоящата инстанция счита, че първоинстанционното решение е неправилно.

Според чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лева – при първо нарушение. Разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗАвПр въздига в състав на административно нарушение, извършването на обществен превоз или превоз за собствена сметка от водач, който няма издадените и необходими за това документи – без да притежава изискуемите от европейското законодателство, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, документи.

По делото не е спорно, че Т. е извършвал обществен превоз на товари. Не е спорно и обстоятелството, че същият не е притежавал валидна карта за квалификация /такава не му е била издадена към момента на проверката/, с което на практика е осъществен съставът на нарушението, за което правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност.

Издаването на карта за квалификация е задължително по силата на международни правни документи. В тази връзка са разпоредбите на Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 година, относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент /ЕИО/ № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета, транспонирана в националното ни законодателство.

Според параграф 15 от преамбюла на Директива 2003/59/ЕО, за да удостовери, че шофьор, който е гражданин на държава-членка, е притежател на едно от удостоверенията за професионална компетентност /“УПК“/, предвидени в настоящата директива, и за да улесни взаимното признаване на различните УПК, държавите-членки трябва да прикрепят хармонизирания код на Общността, определен за тази цел, заедно с датата на изтичане на кода, в свидетелството за управление на превозно средство или новата карта за квалификация на водача на превозно средство, който да се признава взаимно от държавите-членки, хармонизираният модел на която е определен с настоящата директива. Тази карта трябва да отговаря на същите изисквания за сигурност като свидетелството за управление на превозно средство, като се има предвид важността на правата, които тя дава за пътна безопасност и равни условия на конкуренция. Предоставената възможност на държавите членки да поставят код на Общността на новата карта трябва да им даде възможност да определят период на валидност на свидетелствата за управление на превозни средства, който не съвпада с датата на изтичане на валидността на продължаващото обучение, при положение, че Директива 91/439/ЕИО предвижда всяка държава-членка да си запази правото да определя, на базата на национални критерии, срока на валидност на свидетелствата за управление на превозно средство, които тя издава.

Според чл.10, параграф 1 от Директива 2003/59/ЕО, на основание на УПК, удостоверяващо начална квалификация, и на УПК, удостоверяващо продължаващо обучение, компетентните органи на държавите членки отбелязват, като вземат предвид разпоредбите на чл.5, параграф 2 и 3 от настоящата директива и чл.8 от настоящата директива, хармонизирания код „95“ на Съюза, предвиден в приложение І към Директива 2006/126/ЕО, редом до съответните категории на свидетелството за управление:

·        На свидетелството за управление на превозно средство, или

·        На картата за квалификация на водача на превозно средство,

изготвена по модела, съдържащ се в приложени ІІ към настоящата директива. Ако компетентните органи на държавата членка, в която е получено УПК, не могат да отбележат кода на Съюза на свидетелството за управление на превозно средство, те издават на водача на превозно средство карта за квалификация на водач на превозно средство. С оглед изложеното следва да се приеме, че карта за квалификация на водача не се издава, съответно извършването на обществен превоз без водачът на превозното средство да притежава такава не е административно нарушение, само когато в свидетелството за управление на превозно средство е отбелязан хармонизирания код „95“ на Съюза, предвиден в приложение І към Директива 2006/126/ЕО, редом до съответните категории. В случая не се твърди и не се установява Т.Т. да притежава такова свидетелство за управление, поради което същият следва да притежава карта за квалификация на водача. Неизпълнението на това негово задължение представлява нарушение на чл.87, т.3 от Наредба № 33/03.11.1999г. с оглед на което правилно е била ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

Законът за автомобилните превози регулира важни обществени отношения, свързани с превоза на пътници и товари, като в административнонаказателните му разпоредби се съдържат множество хипотези на нарушения според спецификата на действията или бездействията, при това с фиксиран размер на предвидените за тях санкции. В случая с деянието, обявено за наказуемо се засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред за извършване на превоз на товари за собствена сметка, който ред предвид завишените изисквания при осъществяването му и предвидените високи за нарушаването му санкции се ползва с висока степен на защита.

Налице е съставомерно деяние, за което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

С оглед изхода на спора, основателно и своевременно направено се явява искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искане за присъждане на разноски по делото е направено и пред въззивния съд. На осн. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 160.00 лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред двете инстанции.

Водим от горното и на осн. чл. 221 , ал.2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 156 от 27.01.2023г. на Районен съд гр. Варна постановено по н.а.х.д. № 20223110205274/2022г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0000878/08.09.2022г. издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за извършено нарушение на чл.87, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози на Т.И.Т., ЕГН: **********,*** е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.

ОСЪЖДА Т.И.Т., ЕГН: **********,*** да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна сумата в размер на 160.00 лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

	Председател:	КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
	Членове:	ДАНИЕЛА СТАНЕВА ДИМИТЪР МИХОВ