Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр. София, 14.04.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 10896 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Ч.Е.Б.
АД, ЕИК ********срещу решение № 332253/06.02.2018 г., поправени очевидни
фактически грешки с решение № 427320/11.06.2018 г. и № 94712/16.04.2019 г.
постановени по гр. д. № 33964/2015 г. на Софийския районен съд, 50 състав, с което
е уважен предявения от Г.Д.М., ЕГН ********** срещу Ч.Е.Б. АД отрицателен установителен иск по
чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сумата 47.01 лв., представляваща цена за
консумирана ел.енергия за периода 20.02.2015 г.-21.03.2015 г. по фактура №
**********/28.03.2015 г. за обект находящ се в гр.София, ул.********склад № 3,
кл.№ 310217113033.
С постановеното решение са присъдени на основание
чл.78, ал.1 ГПК разноски в полза на ищеца в размер на 50.00 лв.-за държавна
такса и на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 300.00 лв.-адвокатски хонорар
за адв.В.В.Т..
В жалбата се излагат доводи за недопустимост на решението
на СРС, поради това че съдът се е произнесъл по същество на спора при липса на
правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск за признаване
недължимост на сумата. Изложени са фактически твърдения поддържани и пред
първата инстанция, за това че във връзка с двете издадени фактури: от
27.02.2015 г. на стойност 50.58 лв. и от 28.03.2015 г. на стойност 49.07 лв. по
инициатива на ответника са издадени преди подаване на исковата молба в съда
/16.06.2015 г. / – на 14.05.2015 г. кредитни известия на същата стойност.
Последните са били изпратени на клиента – ищец в периода 25-29.05.2015 г., за
което е уведомен преди образуване на производството. Последното, според
въззивника сочи на допуснати нарушения на процесуалните правила от страна на
СРС. При условията на алтернативност отправя искане за отмяна на решението на
първата инстанция, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение
на процесуалния закон.
В случая дори и да бъде прието, че към датата на
подаване на исковата молба в съда -16.06.2015 г. ищецът не е знаел за
сторнирането на фактурите с посочените кредитни известия, то, след
представянето им по образуваното производство за съда, който следи служебно за
наличие на правен интерес и допустимост на иска е следвало да прекрати
производството по делото. Сочи, че единствения правен интерес, който ищецът
установява в производството е този за искането на адв.Т. за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
Отправя искане за обезсилване на решението на СРС,
като недопустимо и прекратяване на производството по делото. Алтернативно – за
отмяна, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски и излага
доводи, че не е дал повод за завеждане на делото.
Въззиваемата страна Г.Д.М. в срока за отговор по чл.
263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено, като допустимо, правилно и законосъобразно. Заявява, че дори и
двете посочени фактури да са били сторнирани от ответника преди подаване на
исковата молба в производството не са представени доказателства от ответника,
че е уведомил за това ищеца към този момент. Поради това в производството е
установено наличие на правен интерес за ищеца да сезира съда по този спор.
Претендира разноски.
Срещу решение № 332253/06.02.2018 г. /имаща характер
на определение/, с което на основание чл.248 ГПК съдът е оставил без уважение
искането на ответника за изменение на решението в частта на разноските е
подадена частна жалба от ответника, в която са изложени доводи, за това че
същото е неправилно и незаконосъобразно.
В подадения писмен отговор на частната жалба ищецът
е изразил становище за нейната неоснователност.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба
относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното решение е валидно и допустимо.
Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от Г.Д.М. с искова
молба, с която срещу Ч.Е.Б. АД е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът на
дължи на ответника сумата от 47.01 лв. – главница да недоставена, непотребена и
неизмерена ел.енергия, която неоснователно е претендирана от ответника.
Ответникът Ч.Е.Б. АД в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявеният иск, като недопустим. Излага фактически и правни
доводи, че исковата молба е нередовна, а предявения иск недопустим. За
последното сочи, че за издадената от ответника фактура на 28.03.2015 г. №
********** има издадено кредитно известие на 14.05.2015 г. № **********, с което е сторнирана сумата по жактурата, която се
претендира като недължима в производството. Към писмения отговор е приложено и
кредитното известие. Приложено и кредитно известие № ********** от 14.05.2015
г., с което е сторнирана и издадената фактура на 27.02.2015 г. № **********.
Така, с посоченото поведение е установено, че ответникът не претендира от ищеца
сумите по двете фактури. Предмет на предявения отрицателен установителен иск е
едно от задълженията, поради което за ищеца не е налице правен интерес за
предявяване на иска и производството следва да бъде прекратено. След
сторнирането сумите по двете фактури са 0 лева.
При отрицателния установителен иск в тежест на ищеца
е да установи съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за
същия през цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която
твърденията на ищеца за правен интерес от иска не се установят по делото, то
производството по тези искове е недопустимо и същото следва да се прекрати.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и
ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то
съдът следва да прекрати производството без да се произнася по основателността
на иска /в този смисъл ТР № 8/2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС /.
В случая към датата на подаване на исковата молба –
16.06.2015 г. за ищеца е съществувал правен интерес да води иска по чл. 124,
ал.1 ГПК срещу ответника за признаване недължимост на посоченото вземане,
доколкото към този момент не е установено, че ищецът е бил уведомен за
издадените на 14.05.2015 г. кредитни известия. Последното е установено в хода
на производството, чрез представянето им към писмения отговор на ответника.
Доводите на ответника, че ищецът е узнал за издадените кредитни известия след
уведомяването му с писма изпратени в периода 25-29.05.2015 г. съдът намира за
неоснователни. Последното, доколкото в производството не са ангажирани
доказателства от ответника съобразно правилата на чл.154, ал.1 ГПК за изпращане
на писма до ищеца и съобщаване /връчване/ за сторниране на сумите с издадените
кредитни известия на 14.05.2015 г. Не са ангажирани от ищеца обаче
доказателства, за това че сумата от 47.01 лв. – главница за недоставена,
непотребена и неизмерена ел.енергия е била претендирана от ответника преди
сезиране на съда с подадената искова молба. Т.е. в производството не е
установено, че със своето извънпроцесуално поведение ответникът е дал повод за
процеса.
Макар - както процесуалното, така и
извънпроцесуалното поведение на ответника да свидетелства за отсъствието на
правен спор между страните по настоящото дело относно сумата 47.01 лв., то,
този факт се установява именно, чрез събраните в производството като
доказателства кредитни известия, които съдът следва да съобрази с оглед
изискванията на чл.235, ал.2 ГПК доколкото същите са съставени преди подаване
на исковата молба, а не в хода на процеса. Последното, като установен по делото
факт следва да бъде отчетено при разглеждане и решаване спора по същество,
както е сторил и СРС.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции,
постановеното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед процесуалното и извънпроцесуалното поведение
на ответника, на основание чл.78, ал.2 ГПК сторените разноски в проведеното
производство следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. При съобразяване изхода
на спора и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал.
4 и, ал. 8 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство
в размер на сумата от 300, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение
и в размер на сумата 150 лв.-възнаграждение за юрисконсулт за въззивната
инстанция, както и сумата 40.00 лв.-разноски за държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 332253/06.02.2018 г. с поправени
очевидни фактически грешки и допълване и изменение с решение №
427320/11.06.2018 г. и № 94712/16.04.2019 г. постановени по гр. д. № 33964/2015
г. на Софийския районен съд, 50 състав.
По частна жалба на Ч.Е.Б. АД, Е********, ОТМЕНЯ
решение № 332253/06.02.2018 г. с поправени очевидни фактически грешки и
допълване и изменение с решение № 427320/11.06.2018 г. и № 94712/16.04.2019 г.
постановени по гр. д. № 33964/2015 г. на Софийския районен съд, 50 състав, в
частта им имаща характер на определение, с което са разпределени сторените от
страните разноски съобразно изхода на спора, като в полза на ищеца Г.Д.М., ЕГН **********
са присъдени разноски за първата инстанция в размер на 50.00 лв.-за държавна
такса и на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 300.00 лв.-адвокатски хонорар
за адв.В.В.Т. за осъществена безплатна правна помощ пред първата инстанция, като
вместо тях постановява следното:
ОСЪЖДА Г.Д.М., ЕГН ********** с адрес *** с адрес за
получаване на съобщения гр.София, бул********, НП, бизнес център Венус, вх.
откъм ул.Бачо Киро, да заплати на Ч.Е.Б. АД, Е********, на основание чл. 78,
ал. 4 и, ал. 8 ГПК сумата от 300, 00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за първата инстанция и в размер на сумата 150 лв.-възнаграждение
за юрисконсулт за въззивната инстанция, както и сумата 40.00 лв.-разноски за
държавна такса за първата инстанция и за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.