№ 2067
гр. Плевен, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Ана Ив. И.а
при участието на секретаря Надежда Д. Кузманова
като разгледа докладваното от Ана Ив. И.а Гражданско дело №
20254430104313 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод на предявени от Р. Р.
К. ЕГН ********** с адрес в гр. София, ул. **** №**** искове с правно
основание чл.432, ал.1, КЗ, вр.52 ЗЗД, и чл.86 ЗЗД за осъждане на
ответника ЗД „****“ АД, ЕИК ****, представлявано от С. **** и К. **** със
седалище и адрес на управление в гр. София. бул. „****“ №**** да заплати на
ищеца сума в размер на 20 000 лева, представляващ частичен иск от иск в
размер на 50 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, вследствие смъртта на неговата **** **** И. К.а от
ПТП от **** г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.08.2024
г. до окончателното плащане.
Излага се в обстоятелствената част на ИМ, че ищецът е загубил в ПТП
**** си **** И. К.а, станало на **** г. Сочи се, че в процесния ден около 8.35
часа в гр.Плевен на кръстовище образувано от ул." ****“ и ул."****",
Участник 1- **** водач на лек автомобил марка "****", модел ****, с рег.№
**** при движение по ул. "****", при извършване на маневра "завой наляво",
навлизане в кръстовище удря пресичащият по пешеходна пътека Участник 2-
**** И. К.а. Твърди се, че **** му е получила несъвместими с живота травми
и на ****г. е ****а. Излага се, че след процесното ПТП **** К.а е откарана от
ЦСМП и е настанена в Клиника по неврохирургия кьм УБАЛ ,Д-р Георги
странски“ Плевен с диагноза- ****. Сочи се, че водачът на лек автомобил
марка "****", модел ****, с рег.№ **** **** виновно е нарушил правилата за
движение по пътищата регламентирани в ЗДвП. Твърди се, че за
произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№****-**** и било образувано досъдебно производство под ЗМ №**** от
1
**** г. по описа на ОДМВР-Плевен. Излага се, че по случая има и влязла в
сила присъда №5/15.03.2024г. по НОХД 579/22г. по описа на ОС-Плевен. Сочи
се, че причина за настъпването на ПТП са допуснатите от водача на лек
автомобил марка ****, модел ****, с рег.№ **** нарушение на правилата за
движение по пътищата. Твърди се, че в конкретната ситуация за него са били
налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за
безопасно движение по пътищата. Излага се, че същият е нарушил чл.20 ал.2
от ЗДвП, чл.36 ал.2 от ЗДвП, чл.16 от ЗДвП, чл.19 ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗДвП.
Сочи се, че за увреждащия лек автомобил марка "****", модел ****, с рег.№
**** има сключена застраховка ГО с ЗД „****“ АД - валидна към момента на
ПГП-то /до 10.08.2022г./ с Полица № BG/02/****, което от своя страна
ангажирало отговорността на ЗД „****“ АД за обезщетение на причинените
вследствие на ПТП-то неимуществени и имуществени вреди. Твърди се, че по
силата на договора за застраховка, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени
вреди на трети лица, свързани с притежаваното и използваното МПС,
съгласно чл.432 КЗ. Счита, че по делото е доказано настъпилото събитие,
неговата противоправност и виновност на дееца, както и наличието на
гражданска отговорност, попадаща в покритието по чл.493, ал.1, във вр.
чл.477 ал. 1 от КЗ. Твърди, че има качеството на пострадало лице по смисъла
на 478, ал.1 от КЗ, поради което има право на основание по чл. 492 от КЗ, да
претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател по
задължителна отговорност „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на
виновния водач, изплащане на обезщетение за всички претърпени
неимуществени и имуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и
страдания, които са в пряко причинно- следствена връзка с процесното ПТП.
Излага се, че съгласно разпоредбата на чл.380 КЗ, пострадалият е предявил
претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗД „****“ АД, получена от
застрахователя на 12.08.2024г. и са представили заверени всички документи, с
които разполагат. Сочи се, че по случая е образувана щета, по която
ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение. Твърди се, че след
проведена кореспонденция и предоставени всички изискани документи
ответникът все още не е изплатил обезщетение. Сочи се, че смъртта на ****
била внезапна, а болката от загубата й непреодолима, тъй като ищецът имал
прекрасни отношения със своята ****. Излага се, че отношенията им се
градели на взаимно разбиране, обич и подкрепа, като **** му била до своя
**** от момента на неговото раждане, отглеждала го, възпитавала го, давала
му всичко, което е нужно за едно спокойно, изпълнено със спокойствие
ежедневие. Твърди се, че често били заедно, ежедневно се чували и разказвали
един на друг как е минал денят им, а **** й от своя страна осигурявал на ****
си финансова помощ изразяваща се в закупуване на хранителни продукти и
лекарства. Излага се, че освен роднинска връзка те били изградили и
приятелска връзка помежду си. Твърди се, че този инцидент е оставил дълбока
душевна празнота, която никой и нищо не можел да запълни. Сочи се, че
2
ищецът е опустошен, а болката от загубата е всеки изминал ден ставала все
по- голяма. Излага се, че след трагичния инцидент, животът му се е сринал,
бил напълно променен, като неописуемата му мъка, душевните му болки и
страдания, продължавали и към настоящия момент, тъй като загубата на най-
близък човек била непрежалима. Твърди се, че с трагичната гибел на своята
**** ищецът е загубил част от семейство и един от най- ценните хора в своя
живот. Сочи се, че в резултат на внезапната трагедия дълго време е бил в
изключително тежко емоционално състояние, което допринесло за цялостното
влошаване на физическото и психическото му състояние, непрестанно
плачене, които продължавал да преживява и към момента. Излага се, че
ищецът изживявал стрес, потиснатост, безпокойство, изострена
чувствителност, ранимост, безсилие пред обстоятелствата и усещането за
разрив в отношенията с другите и живота като цяло. Твърди се, че след
инцидента страдал от безсъние, тревожност, безпокойство, а всеки спомен и
снимка с **** му предизвиквала у него болка. Сочи се, че с ТР№1/2018 гр. по
гьлк.дело №1/2016г., ОСНГТК на ВКС бил разширен кръга от лицата, които
имат право да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
загубата на техни близки. Счита се, че доколкото в настоящия случай е била
създадена особена близка и трайна житейска връзка между ****ата и ищеца
то безспорно последния и към настоящия момент търпи значителни морални
болки и страдания от загубата на своята ****, които са с продължителност във
времето и подлежат на обезщетение. Излага се, че материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление No 4 от 25. V. 1961 г. и
Постановление No 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на ВС, като по изключение
всяко друго лице. което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
****ия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Твърди се, че
обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с ****ия и
действително претърпени от смъртта му вреди. Излага се, че в рамките на
европейското законодателство е приета Директива 2012/29/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на
минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на
престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. Сочи
се, че в чл. 2 от Директивата е дадено определение за „жертва” на
престъпление, като в това число са включени и „членове на семейството на
лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели
вреда в резултат на смъртта на лицето”, като в последната категория са и
роднините по пряка линия, братята и сестрите и издържаните от жертвата
лица. Твърди се, че според традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част
от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Поради изложеното намира, че причинените неудобства и страдания
3
на ищеца следва да бъдат компенсирани. Излага, че безспорно
неимуществените вреди имат по- голямо значение и се оценяват по- високо, а
паричното обезщетение не може да замести загубата на **** му, но че то би
обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би
могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално
заличаване на неблагоприятните последици от ПТП то. Поради изложеното
моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разносоки. Излага, че от
събраните по делото доказателства се установило, че има влязла в сила
присъда, че е налице причинно – следствена връзка между травмите на ****та
на ищеца и процесното ПТП. Сочи, че от събараните по делото доказателства
безспорно се установила дълбоката и емоцианална връзка между ищеца и
**** му. Излага, че последната се е грижила за своя ****, дори след **** на
неговите родители.
В нарочна писмена защита моли съда да уважи предявения иск, за
което развива пространни съображения.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба Оспорва иска по основание и размер.
Оспорва в случая да са налице предпоставките за присъждане на
неимуществени вреди на ищеца. Сочи, че съгласно приетото в т. от ТР
№1/2016 г на ОСНГТК материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление №4 /25.05.1961 г. и Постановление №5 от
24.11.1969 г на Пленума на ВС и само по изключение друго лице, което е
създало трайна и емоционална връзка с ****ия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Навежда доводи, че за да се присъдят тези обезщетение е
необходимо да е създадена особено близка връзка между ****ия и
претендиращия обезщетение и действително претърпени неимуществени
вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално
присъщи за съответната връзка. Счита, че в случай не са налични и доказани
по отношение на ищеца сочените предпоставки. Твърди, че данни за
наличието на житейски обстоятелства, относими към връзката ****- **** и
обуславящи изключение по смисъла на ТР №1/2016 г. не се съдържат в ИМ.
Оспорва твърдението за интензитет на търпените болки и страдания от страна
на ищеца в резултат на смъртта на **** му, както и, че приживе между тях са
били налице отношения на изключителна близост. Излага, че формалната
родствена връзка между **** и **** сама по себе си не е основание или
самостоятелна предпоставка за присъждане на обезщетение. Счита и, че
претендираната от ищеца сума за обезщетение за причинените му вреди е
силно завишена и несъпоставима с характера на твърдените вреди, които не
били доказани. Сочи, че претендираната сума не отговаря на трайно
установената от съдилищата практика за обезщетение за подобен род вреди.
4
Излага, че отговорността на застрахователя по застраховка Гражданска
отговорност е функционално обусловена от отговорността на деликвента по
чл.45 ЗЗД. Твърди, че тя има определени граници, с оглед на които са
определени застрахователни лимити. Оспорва и обезщетението за забава от
претендираната от ищеца дата. Сочи и, че същият не е посочил банкова сметка
за изплащане на обезщетението. Поради изложеното моли съда да отхвърли
претенцията, а в условията на евентуалност да намали същата. Претендира
присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на
претендиранато от ищеца възнаграждение за процесуално представителство.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.
В нарочна писмена молба, депозирана преди датата на о.с.з. ответникът
моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Сочи,
че по делото не е установено ищецът да е отглеждан само от **** си и в
отсъствоето на неговите родители за какъвто и да е период от време и по
каквито и да е причини /заболяване или смърт на родителите; отсъствието им
от живота на ****, дезинтересирането им и др./ не се установило и ****та да е
замествала родителите в това им камество. Излага, че от разпита на
свидетелите се установило, че между ищеца и неговата **** е налице една
нормална за българската традиция емоционална близост и отношенията им са
съществували със съдържание, характерни за българското семейство като
отношение на родствена връзка. Претендира присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Установява се от приложения по делото Констативен протокол за ПТП и
приложената към него План- схема с пострадали лица № ****-
****/10.11.2021г., че на **** около 8,35 часа, Участник 1-ППС с рег.№ ****,
марка ****, управляван от **** на кръстовище, образувано от ул. **** и ул.
****, при движение по ул. ****, извършва маневра завой на ляво и удря
пресичащия по пешеходната пътека Участник №2 – **** И. К.а, като настъпва
ПТП с пострадало лице.
Видно е от приобщеното по делото НОХД №579/2022 г. по описа на
ПлОС, че **** е признат за виновен в това, че на **** г. около 8.35 часа, при
управление на МПС – лек автомобил „****“, модел ****, с рег. № ****,
движейки се по ул. ****, при извършване на маневра „завой на ляво“ и
навлизане в кърстовище, образувано от ул. **** и ул. ****“, срещу Читалище
**** е наришул парвилата за движение по пътищата, поради което по
непредпазливост е причинил смъртта на **** И. К.а от гр. Плевен, която в
този момент се е намирала на пешеходната пътека на ул. **** и е пресичала в
посока на читалище ****.
Установява се от приложения по делото Акт за смърт, че **** И. К.а е
****а на **** г. в град Плевен.
5
От представеното по делото Удостоверение за наследници на **** И.
К.а, ****а на **** г. се установява, че същата е оставила за насредници ****
**** К. и **** **** К..
Видно е от представеното по делото Удостоверение за раждане на Р. Р. К.
е, че негов **** е **** **** К..
Приобщена като доказателство по делото е и Покана, отправена от
ищеца до ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие смъртта на неговата ****.
Установява се от приложения по делото отговор от ищеца до ответника,
че ЗК „****“ АД е отказала да удоволетвори претенцията на Р. К., тъй като не
били установени осомено близки взаимоотношения между ****а и **** му и
действително претърпени вреди.
Приобщена като доказателство по делото е и Застрахователната полица
на процесното ППС, от което се установява, че същото към датата на ПТП е
имал валиднта застраховка ГО при ответника.
В хода на производството са изслушани заключенията по назначените
САТЕ и СМЕ, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени
и неоспорени от страните.
От заключението на допуснатата СМЕ се установява, че:
травматичните увреждания по **** К.а са: черъпно – **** травма, изразяваща
се в излив на кръв под меката **** обвивка, излив на кръв в меките ****
стомахчета, тежки **** контузии с последващ **** оток, довели до т.н. „****“
на ****, масивни кръвонасядания и натрупване на кръв и мастни капки в ****
между костите не черъпния покрив и скалпа, малко повърхостно охлузване по
кожата на дясно бедро на височина 62 см. От петата, кръвонасядане на лявото
рамо; че причината за смъртта е ****, довела до **** контузии, **** оток и
последващо локално **** на ****я паренхим или т.н. „ **** смърт“; че
уврежданията са в резултат от тъпа травма; че механизмът на тяхното
причиняване добре може да бъде обяснен с блъскане на тялото в областта на
долните крайници, последващо падане и удар в дясната тилна част на главата
върху настилка /твърда широка плоска повърхност; че уврежданията на
мозъка в лявата челно- слепоочна част са получени по механизама
„противоудара“; че при изследването не са установени постравматични
увреждания, които да не могат да бъдат обяснени с обстановката на ПТП; че е
налице причинно – следствена връзка между травмите и смъртта; че е налице
причинно – следствена връзка с посочените травматични увреждания при
ПТП-то, усложненията и смъртта.
От заключението на допуснатата САТЕ се установява, че
произшествието е настъпило през светлата част на денонощието при сухо
време и суха настилка; че в зоната на прротичане на произшествието не са
налични следи от гуми, както и не са установени петна от течност с червен
цвят /петна от кръв/ или други предмети относими към настъпилото ПТП; че
6
като се вземе предвид разположението на ППС по време на огледа, откритото
протрИ.е на предния капак на лекия автомобил, над вътрешната част на левия
фар в съответствие с охлузването на външната част на дясното бедро на
пешеходката, с направление от горе – надолу и събраните гласни
доказателства в досъдебното производство и по НОХД може да бъдат
определени две места за удара: изцяло върху платното за движение, с връщане
на автомобила назад, източно от пешеходната пътека и изцяло върху платното
за движени, върху пешеходната пътека, ако лекият автомобил не бъде
преместен; че скоростта на движение на автомобила, управляван от водача в
момента на удара е била близка до нулата; че в момента, в който участниците в
ПТПса имали реална видимост един към друг, водачът на автомобила е имал
техническа възможност да спре в разстоянието и времето, с което е
разполагал, както при движението на пострадалата на бърз хода, така и при
движение на бавен ход; че основната причина за ПТП от експлоатационна
гледна точка е пресичане на траекториите на движение на пострадалата и
процесното ППС; че скаростта на движение на лекият автомобил е около 15
км.ч., като от момента, в който е имал техническа възможност да възприеме
пешеходеца като опасност е могъл да предприеме интензивно спиране и спре
преди мястото на удара. Че пешеходката е имала техническа възможност да
предприеме пресичането на ул. **** по начертаната пешеходна пътека.
В хода на производството по делото са събрани и гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите **** **** К. и **** К.а.
Свидетелят **** **** К., **** на ищеца, сочи, че неговата **** /на
ищеца/ и също негова /на свидетеля/ **** е ****а в ПТП. Излага, че от 2014-
2015 г. живеят заедно в гр. София, като преди това е живял в град Плевен, с
**** си, тъй като е учил. Обяснява, че ищецът е живял с **** си около година
и половина - от 2014-2015 г. Твърди, че със **** си са били близки, тъй като е
израснал с нея, поради това и си идвал често в града. Разказва, че
първоначално живели заедно в едно домакинство, но след **** му с ****та на
Р., същия отишъл да живее с **** си, но че пак идвал всяка седмица при него
и **** му. Сочи, че след като се установил да живее в град София, ищецът се
чувал с **** си по телефона. Сочи, че имали лозе и, че много обичал да ходи
там с **** си. Твърди, че много често се чувал с **** си, но че не знае за какво
са си говорили. Разказва, че Р. и **** му били в много близки отношения и, че
това, че е кръстен на неговия **** донесло много радост в дома. Сочи, че ****
му е гледала **** му и, че „до последно държеше за него, той е единствен
****“. Излага, че **** му е споделял както с него, така и с **** си.
Предполага, че е питал **** му и за по лични неща. Твърди, че не знае дали е
подпомагал финансово **** му, но че „иначе, каквото го е помолила, той е
помагал“- като се счупи нещо, ако трябва да се купи нещо, да се смени, да се
направи.“ Излага, че много тъжно е приел смъртта на **** си, като срив.
Разказва, че след нейната кончина **** му си идва по – рядко в гр. Плевен,
тъй като **** му била свързващото звено в семейството. Сочи, че сега трябва
да настоява, за да си дойде Р., въпреки че той /**** му/ вече живее в града.
7
Счита, че **** му още не е преодолял смъртта на **** си. Обяснява, че до
**** със **** му са живели заедно с **** му в едно домакинство. Сочи, че в
момента **** му няма собствено семейство.
Свидтелката **** К.а, **** на ищеца сочи, че тя заедно със **** са
живели 10 години с неговата ****, както и, че тя е помагала много за
отглеждането му. Твърди, че тъй като се наложило да тръгне на работа по-
рано **** му половин година е гледала Р.. като **** преди ясла. Разказва, че
след като тръгнал на ясла **** му е била тази, която го е прибирала, като
същото продължило и когато е бил на градина. Твърди, че прекарвали много
време заедно, както и след раздялата й с **** му. Излага, че тогава Р. бил с
нея, но почти всяка събота и неделя ходил при **** си, като уточнява, че
някой път след училище й се обаждал да й каже: „аз ще ида до ****, да я видя
как е“ и доста време прекарвал с нея. Обяснява, че впоследствие й се
наложило да замине за чужбина и той останал да живее при **** си, тъй като
бил на училище в Плевен, а впоследствие отишъл при **** си. Сочи, че през
това време се чувала със **** си и той й казвал „****, сега в петък, като
свърша училище, отивам при **** да я видя“. Обяснява, че **** й много
обичал да ходят на лозето, да й помага, както и, че прекарвали доста време
заедно. Разказва, че когато й се обадил за смъртта й, ревял по телефона и, че
приел тежко случващото се. Сочи, че бил в град Плевен и звънял постоянно
да се интересува какво се случва. Твърди, че след като **** му ****а, Р. й се
обадил, плачейки с думите: „****, **** още щеше да е жива, ако не е
блъсната“. Излага, че **** й е преживяло много тежко случващото се, като се
наложило да говорят всеки ден по телефона, за да го успокои. Сочи, че Р. не
искал да си идва в град Плевен, като правел това само по помени. Твърди, че
**** й станал затворен, мълчалив. Излага, че някой път е споделял неща с
**** си, които и на нея не й е казвал. Твърди, че **** му била ****, тъй като я
нямало в България. Сочи, че дори и когато **** й отишъл да живее в град
София се чували често по телефона, както и, че си идвал често в град Плевен.
Предполага, че е помагал финансова на **** си, но не е сигурна.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ. По силата на договора за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени
вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и
използването на моторни превозни средства. За основателността на
предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на
следните предпоставки: вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено
застрахователно събитие, наличие на застрахователен договор, по който
застрахован е причинителя на вредата. Фактът на ПТП, вината на водача,
8
причинно-следствената връзка между смъртта на ****та на ищеца, и деянието
на водача, наличието на застрахователно правоотношение с ответника, не са
спорни по делото, и се доказаха и от събраните доказателства. В случая
спорен по делото е въпросът дали ищцата е от кръга на лицата, които имат
право на обезщетение по КЗ поради изключителната връзка между него и
****ото лице, вследствие на ПТП със застрахования автомобил, какъв е
интензитета и размера на неимуществените вреди. Съдебната практика
/Решение № 60070 от 29.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 904/2020 г., I т. о., ТК,
цитиращо ТР № 1/2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС,
решение № 17/16.03.2021 г. по т. д. № 291/2020 г. на ІІ т. о. на ВКС,
препращащо към решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ІІ т. о.
на ВКС/ сочи, че от гледна точка на чл. 52 ЗЗД справедливо е и други лица,
извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение
за неимуществени вреди, ако са създали с ****ия постоянна трайна и
дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят
морални вреди и страдания от смъртта му, сравними с интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките, но възможността
за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/61 г. и ППВС
№ 5/69 г., следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато
житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между ****ия и
лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди - наред с най-
близките на ****ия или вместо тях, ако те не докажат, че са претърпели вреди
от неговата смърт. Особено близка привързаност може да съществува между
****ата и нейният ****, тъй като в традиционните български семейни
отношения бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и
семеен кръг, и връзките между тях обичайно се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Но отново е
направено разграничението, че последните, сами по себе си, не предпоставят
обезщетяване, а само тогава, когато конкретни житейски обстоятелства са
превърнали привързаността в толкова силна, че смъртта на съответния
родственик е станала причина за болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се
преценява от съда във всеки отделен случай, въз основа на фактите и
доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с ****ия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва
9
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Житейските ситуации и
обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката
на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни
ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат:
продължителното отглеждане и възпитание на **** от ****/дядо по причина
на заболяване, смърт, дезинтересиране от **** или работа на родителите в
чужбина, трайно полагане на грижи за ****та/**** от ****а, вместо от
неговите родители. Главното и пълно доказване на обстоятелствата по
материалноправната легитимация на ищците, извън кръга очертан с
постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, в хипотезата на родство с
****ия, извън родство от първа степен по права линия, предпоставя
установяването на три групи факти: 1. такива, които по своето естество са
годни да провокират създаването на особена близка връзка, надхвърляща –
когато се касае за лица в някаква степен на родство - типичното съдържание на
такава връзка, традиционно за българското семейство, бит и морал – тези
обстоятелства следва да обосновават житейските предпоставки за
възникването на изключителна духовна връзка, но сами по себе си не биха
били достатъчни за обосноваване на активна материалноправна легитимация;
2. факти, свидетелстващи за съдържанието на установилата се, по причина
особената житейска ситуация, връзка между съответните родственици - с
продължителност, интензитет и проявления, съобразими за период,
значително преди и към момента на настъпване на смъртта, които да
позволяват квалифицирането й като необичайна; 3. търпените болки и
страдания от загубата, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно
търпимите от смъртта на близък човек. Неустановяването на която и да е от
трите групи факти изключва обосноваването на активна материално-правна
легитимация на ищци, по искове за обезщетяване на неимуществени вреди,
извън кръга очертан с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/1969 г. При това от
значение е не личната оценка на ищеца или квалификацията на създалите се
отношения между него и ****ия, дадена от трети лица, а доказването на
обстоятелствата, предоставящи възможност съдът да изгради личното си
впечатление и убеждение за изключителност на тази връзка. Например в
решението по т. д. № 291/2020 г. на ІІ т.о. на ВКС, е прието, че пребиваването
на внуците в дома на ****, полагането на грижи от негова страна в процеса на
отглеждането им, вкл. воденето им на детска градина и занимаването им с
различни игри, предаването от **** на внуците на знания и опит в областта, в
която се е развивал професионално, са израз на типичното за българските
традиции участие на бабите/дядовците в отглеждането и възпитанието на
внуците, но не разкриват изключителност на съществувалата между **** и
неговите внуци родствена връзка. Прието е, че от факта, че смъртта на **** е
била първи трагичен случай в семейството и че поради силната си
привързаност към него, четиримата ищци - единият от които носи неговото
име, са страдали много за загубата му и продължават да го споменават, не се
10
установява в правната сфера на ищците да са настъпили неимуществени
вреди, надхвърлящи като интензитет и продължителност болките и
страданията, които е нормално да търпят внуците по повод загубата на обичан
от тях дядо. В решение № 92 по т.д. № 1275/2019 г. на ІІ т. о. на ВКС,
идентично е съобразено, че обстоятелствата, че ****та се грижела за
пострадалата си **** в детството й, и последната прекарвала летните си
ваканции при нея, че и след създаването на свое семейство продължила да
поддържа контакт с **** си – по телефона и посещавайки я често, а ищцата й
помагала в отглеждането на собствените й деца, нейни правнуци, както и че
ищцата е изживяла много тежко загубата й, не позволяват обосноваване на
извод за изключителност в близостта между ищцата и ****ата, а сочат на
нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между
**** и ****, характеризираща се с взаимна обич и морална подкрепа.
При така посочените постановки, анализът на свидетелските показания
в настоящия случай разкрива единствено обичайната връзка, характерна за
**** и **** – разбирателство и обич между родственици по права линия,
които по никакъв начин не се различават от общоприетите за нормални
семейни отношения в българските традиции. Действително ****та се е
грижела година и половина за своя ****, когато **** му е била в чужбина, а
****та в друг град, но тази грижа съдът приема за нормална между
родственици и не такава да породи особена близост, приета от ВКС, за да се
присъди обезщетение. Действително ****та и ****а са поддържали близки
отношения, същият е споделял както с нея, така и с родителите си, помагал е
на същата когато е било нужно, но съдът приема тези отношения за напълно в
духа на трационните такива между такива родственици. Поради горното,
съдът приема, че по делото не се доказа изключителност на връзката и
отношенията между ищцеца и пострадалата ****, които да сочат, той е от
категорията лица извън най-близкия семеен и родствен кръг, които имат право
да получат обезщетение за неимуществени вреди вследствие на процесното
ПТП. Изискването за изключителност не е изпълнено и по отношение на
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, т.к. посоченото
поведение на ищцеца след смъртта на неговата **** е в рамките на човешката
мъка от загуба на близък, но по делото не се установи липса на ресурс ищеца
да се справи със загубата на своя родинина. Несъмнено е, че внезапната загуба
на близък родственик се преживява тежко, и е травматично събитие, което
представлява претърпени неимуществени вреди, но липсват доказателства
интензитетът и продължителността им да са такива, които да са годни по
естеството си да обосноват извод, че е налице основание да се направи
изключение от разрешенията, дадени от Пленума на ВС в постановления №
4/61 г. и № 5/69 г., и да се признае на ищцата право да получи обезщетение за
тези вреди.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е изцяло
неоснователен и следва се отхвърли.
По разноските: С оглед изхода на делото, в полза на ответника следва
11
да се присъдят разноски на основание чл. 78 ал. 3 в размер на 5640 лева.
Ищецът по делото е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение едва с писмената си защита, поради което като
несвоевременно направено същото не следва да бъде разглеждано.
Воден от изложеното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Р. К. ЕГН ********** с адрес в гр.
София, ул. **** №**** искове с правно основание чл.432, ал.1, КЗ, вр.52
ЗЗД, и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника ЗД „****“ АД, ЕИК ****,
представлявано от С. **** и К. **** със седалище и адрес на управление в гр.
София. бул. „****“ №**** да заплати на ищеца сума в размер на 20 000 лева,
представляващ частичен иск от иск в размер на 50 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие
смъртта на неговата **** **** И. К.а от ПТП от **** г. ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 12.08.2024 г. до окончателното плащане, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р. Р. К. ЕГН ********** с адрес в гр. София, ул. **** №****
да заплати на ЗД „****“ АД, ЕИК ****, представлявано от С. **** и К. ****
със седалище и адрес на управление в гр. София. бул. „****“ №**** сума в
размер на 5640,00 лева, представляващи сторените по делото разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12