РЕШЕНИЕ
№ 1175
гр. Варна, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20233110114582 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ЕОС М.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., кв. ...., ул. .... № ...,сграда ...,
срещу Р. Я. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ..., вх. ...., ет. ...., ап. ....,
обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1,
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както следва:
- 2360,00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
FL601376 от 18.08.2011 г., сключен между ответницата като кредитополучател и „Ю. И Е. Д.
Б.“ АД, с актуално наименование „Ю. Б.“ АД – кредитодател, вземанията по който договор
са прехвърлени от „Ю. Б.“ АД на „ЕОС М.” ЕООД с Договор за прехвърляне на вземания
(цесия) от 18.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 в съда – 29.06.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението;
- 141,90 лева, представляваща договорна лихва по Договор за потребителски кредит
№ FL601376 за периода от 30.06.2019 г. до 18.08.2021 г.;
- 705,39 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата по Договор за потребителски кредит № FL601376, начислена за периода от
1
16.07.2020 г. до 29.06.2023 г.,
за които суми е издадена Заповед № 3947/03.07.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8425/2023 г. по описа на РС - Варна, 52-ри
състав.
В исковата молба ищецът твърди, че на 18.08.2011 г. между „Ю. И Е. Д. Б.“ АД като
кредитодател и ответницата като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски
кредит № FL601376, съгласно който кредитодателят предоставил на кредитополучателя
кредит в размер на 2360,00 лева. Кредитополучателят се задължил да погаси задължението
си на 120 месечни вноски с краен падеж 18.08.2021 г., като след усвояването на заемната
сума не е извършвал погасявания. С изтичането на договорения срок кредитът е падежирал
изцяло.
Сочи, че на 18.01.2016 г. между кредитодателя и ищеца е сключен Договор за цесия,
по силата на който процесните вземания са прехвърлени в патримониума на ищцовото
дружество. Излага, че ищецът е овластен от цедента да уведоми длъжника за цесията.
Уведомлението от 08.06.2023 г. било изпратено на ответницата, като писмото се върнало в
цялост, с отразяване в известието за доставяне „непотърсено“. Застъпва, че с връчване на
ответника на препис от исковата молба с приложено уведомление е изпълнена хипотезата на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
С оглед непогасяване на задълженията по договора за кредит, ищцовото двужество е
пристъпило към принудително събиране на вземанията по него, като е инициирало
производство по реда на чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 8425/2023 г. по
описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав. Издадената Заповед № 3947/03.07.2023 г. за
изпълнение на парично задължение е оспорена от длъжника по реда на чл. 414 от ГПК,
предвид което за ищеца възникнал правен интерес от завеждане на настоящите искове.
Настоява за уважаване на предявените искове; претендира съдебно-деловодни
разноски за исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Р. Я. Х. не е депозирала писмен отговор
В съдебно заседание ищецът „ЕОС М.” ЕООД не се представлява.
В съдебно заседание ответницата Р. Я. Х. не се явява лично, не се представлява.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание Разпореждане № 24943/03.07.2023 г. по ч. гр. д. № 8425/2023 г. по описа
на Районен съд – Варна, 52-ри състав, съдът е издадал Заповед № 3947/03.07.2023 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредил Р. Я. Х., ЕГН
**********, да заплати на заявителя „ЕОС М.” ЕООД сумата от 2360,00 лева - главница по
Договор за потребителски кредит № FL601376 от 18.08.2011 г., сключен между длъжника и
„Ю. Б.“ АД, вземанията по който договор са прехвърлени от „Ю. Б.“ АД на заявителя с
Договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 в съда – 29.06.2023 г.,
2
до окончателното изплащане на задължението; сумата от 630,95 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 18.10.2016 г. до 18.08.2021 г.; сумата от 705,39 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 16.07.2020 г. до 29.06.2023 г.; както и сумата от
313,93 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.
Срещу издадената заповед с молба вх. № 69900/21.09.2023 г. от длъжника е
депозирано възражение в срока по чл.414 от ГПК.
В едномесечния срок е депозиран искът по реда на чл. 422, ал. 1 от ищцовото
дружество.
За успешното провеждане на установителния иск по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване
наличието на твърдяното облигационно правоотношение между ответницата и „Ю. Б.“ АД,
учредено въз основа на Договор за потребителски кредит № FL601376 от 18.08.2011 г.;
усвояването на кредитната сума от ответницата; размера на предявените граждански
притезания; прехвърлянето на процесните вземания на ищеца с валиден договор за цесия, за
който длъжникът е уведомен.
Видно от Договор за потребителски кредит № FL601376 от 18.08.2011 г., същият е
сключен между „Ю. И Е. Д. Б.“ АД - кредитодател, и ответницата – кредитополучател, за
предоставяне на сумата от 2360,00 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по
Договор за потребителски кредит № FL541683 от 21.07.2010 г., сключен между банката и
кредитополучателя, при следните условия: срок на кредита - 120 месеца; едногодишен
гратисен период за главницата; фиксирана лихва за първата година – 7,50 %, и променлива
годишна лихва за периода след първата година, формирана от сбора на базовия лихвен
процент на банката за потребителски кредити (БЛП) за съответния период на начисляване на
лихвата плюс договорна надбавка в размер на 0,800 пункта, като в момента на сключване на
договора БЛП е 13,200%; годишен процент на разходите – 15,15 %, общ размер на
дължимата сума – 4640,13 лева; краен срок за погасяване на кредита - 18.08.2021 г.
Представено е бордеро на „П. б. от дата 18.08.2011 г. по вътрешна сметка за усвояване
на кредита чрез рефинансиране на предишния такъв. Усвояването на кредита е установено и
със заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Налице е валидно възникнало облигационно правоотношение между банката и
настоящата ответница, по силата на което за последната стои задължението да върне
предоставената сума при договорените условия.
С Договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. (предоставен по делото в
легализиран превод), сключен между „Ю. Б.“ АД – прехвърлител, и „ЕОС М.” ЕООД –
приобретател, прехвърлителят прехвърля на приобретателя всички свои права, права на
собственост, облаги и участия във вземанията по необслужвани потребителски кредити,
посочени в Портфейла - Приложение 4 към Договора, в съответствие с чл. 99 и чл. 100 от
ЗЗД. Съгласно чл. 4.4, страните подписват Потвърждение на приключването,
представляващо протокол за приключването на покупко-продажбата, неразделна част от
Договора. Така предвиденото Потвърждение за извършена цесия е подписано от страните на
18.01.2016 г., като видно от Приложение № 1 към него – списък на прехвърлените вземания,
вземанията на „Ю. Б.“ АД по Договор за потребителски кредит № FL601376 с длъжник Р. Я.
Х. са прехвърлени с извършената цесия.
За да произведе цесията действие спрямо длъжника, на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4
ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането,
като целта на разпоредбата е последният да бъде защитен при изпълнение на неговото
задължение - да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано
лице, което е носител на вземането.
3
С нотариално заверено пълномощно от 18.01.2016 г., валидно до 31.01.2021 г., и
нотариално заверено пълномощно от 19.02.2021 г., валидно до 31.01.2026 г., Изпълнителният
директор и прокуристът на „Ю. Б.“ АД упълномощават адвокатско дружество „И. и Д.“,
вписано в АК – Стара Загора, както и „ЕОС М.” ЕООД, да уведомят физическите лица –
длъжници по договори за потребителски кредити, за прехвърлянето на вземанията им,
предмет на Договор за прехвърляне на вземания, към ищцовото дружество.
С безсрочно пълномощно от 01.02.2019 г. Управителят на „ЕОС М.” ЕООД
преупълномощава Адвокатско дружество „И. и Д.“ да уведомява всички длъжници по
договорите за цесии, сключени между дружеството и банки, финансови институции,
кредитни институции и др. небанкови търговски дружества, за прехвърлянето на вземанията
по съответните договори към „ЕОС М.” ЕООД.
Представено е уведомление от 08.06.2023 г. за извършената цесия, отправено от
Управителя на Адвокатско дружество „И. и Д.“ до длъжника Р. Я. Х.. Макар че видно от
обратната разписка към известие за доставяне, уведомлението е върнато като непотърсено,
доколкото същото е достигнало до ответницата с връчването на препис от исковата молба по
настоящото производство ведно с приложените доказателства, цесията е произвела действие
спрямо длъжника и ищецът се легитимира като надлежен носител на вземанията по Договор
за потребителски кредит № FL601376.
Относно размера на вземанията съдът кредитира изцяло заключението на вещото
лице А. Т. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Установените от експерта
задължения по кредита са в размер на 2360,00 лева – непогасена главница по Договор за
потребителски кредит № FL601376 от 18.08.2011 г., 137,89 лева – дължима договорна лихва
за периода от 30.06.2019 г. до 18.08.2021 г., 693,41 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, начислено за периода от 16.07.2020 г. до 26.06.2023 г.
С оглед на горното, искът по отношение на главницата следва да бъде уважен изцяло;
искът по отношение на договорната лихва за периода от 30.06.2019 г. до 18.08.2021 г. следва
да бъде уважен до установената от вещото лице сума в размер на 137,89 лева и отхвърлен за
разликата над нея до пълния предявен размер от 141,90 лева; искът по отношение на
мораторната лихва за периода от 16.07.2020 г. до 26.06.2023 г. следва да бъде уважен до
сумата от 693,41 лева и подлежи на отхвърляне за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 705,39 лева.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора, разноски на ищеца се следват съразмерно на уважената
част от исковете. Същият със списък по чл. 80 от ГПК претендира такива в размер на 313,99
лева за заповедното производство, включващи 73,99 лева – държавна такса, и 240 лева –
платено по банков път адвокатско възнаграждение, както и в размер на 370,47 лева за
исковото производство, от които 120,47 лева – държавна такса, и 250 лева – депозит за
възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Представени са доказателства за извършване на претендираните разноски. На страната
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 312,42 лева за заповедното производство и
368,62 лева за исковото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на осн. чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ответницата Р. Я. Х., ЕГН **********, с адрес:
гр. В., ж. к. ...., бл. ..., вх. ...., ет. ...., ап. ...., дължи на ищеца „ЕОС М.” ЕООД, ЕИК
4
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., кв. ...., ул. .... № ...,сграда ...,
сумата от 2360,00 лева (Две хиляди триста и шестдесет лева), представляваща главница
по Договор за потребителски кредит № FL601376 от 18.08.2011 г., сключен между
ответницата като кредитополучател и „Ю. И Е. Д. Б.“ АД, с актуално наименование „Ю. Б.“
АД – кредитодател, вземанията по който договор са прехвърлени от „Ю. Б.“ АД на „ЕОС
М.” ЕООД с Договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 в съда –
29.06.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена
Заповед № 3947/03.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 8425/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на осн. чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ответницата Р. Я. Х., ЕГН **********, с адрес:
гр. В., ж. к. ...., бл. ..., вх. ...., ет. ...., ап. ...., дължи на ищеца „ЕОС М.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., кв. ...., ул. .... № ...,сграда ...,
сумата от 137,89 лева (Сто тридесет и седем лева и 89 ст.), представляваща договорна
лихва по Договор за потребителски кредит № FL601376 за периода от 30.06.2019 г. до
18.08.2021 г., за която сума е издадена Заповед № 3947/03.07.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 8425/2023 г. по описа на Районен съд -
Варна, 52-ри състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕОС М.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., кв. ...., ул. .... № ...,сграда ..., срещу Р. Я. Х.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ..., вх. ...., ет. ...., ап. ...., за заплащане на
непогасената договорна лихва по Договор за потребителски кредит № FL601376 за периода
от 30.06.2019 г. до 18.08.2021 г. в частта за разликата над 137,89 лева до пълния
претендиран размер от 141,90 лева.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на осн. чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ответницата Р. Я. Х., ЕГН **********, с адрес:
гр. В., ж. к. ...., бл. ..., вх. ...., ет. ...., ап. ...., дължи на ищеца „ЕОС М.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., кв. ...., ул. .... № ...,сграда ...,
сумата от 693,41 лева (Шестстотин деветдесет и три лева и 41 ст.), представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по Договор за
потребителски кредит № FL601376, начислено за периода от 16.07.2020 г. до 29.06.2023 г., за
която сума е издадена Заповед № 3947/03.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 8425/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав,
като ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕОС М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район ..., кв. ...., ул. .... № ...,сграда ..., срещу Р. Я. Х., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ..., вх. ...., ет. ...., ап. ...., за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит №
FL601376, начислено за периода от 16.07.2020 г. до 29.06.2023 г., в частта за разликата над
693,41 лева до пълния претендиран размер от 705,39 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Р. Я. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.
5
В., ж. к. ...., бл. ..., вх. ...., ет. ...., ап. ...., да заплати на „ЕОС М.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., кв. ...., ул. .... № ...,сграда ..., сумата от
681,04 лева (Шестстотин осемдесет и един лева и 04 ст.), представляващи съдебно
деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете, от които 312,42 лева за
заповедното производство и 368,62 лева за исковото такова.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6