Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 25.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание
на двадесет и девети април две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №16282/2018год. и за да се
произнесе, взе предвид следното.
Предявени са обективно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД.
Ищецът
„П.“ ООД излага
в исковата молба, че е собственик на
фотоволтаична електрическа централа, находящ се в ПИ 673338.833.45 в м
"Кише Дермен" в землището на кв."Речица", гр.Сливен, която
е въведена в експлоатация с разрешение от 15.06.2012г. Ищецът е производител на
електрическа енергия от възобновяеми
източници и по силата на сключен договор
с "ЕВН България
Рлектроснабдяване"АД произведената
енергия се изкупува по преференциални
цени , с изключение на количествата, ползвани за собствени нужди от
производителя.
По силата на приетите § 6, т. 2 и 3 от заключителните
разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. се създават чл. 35а, ал. 1,
2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и
4 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. Поддържа, че
съгласно чл. 35а ЗЕВИ за производството на електрическа енергия от вятърна и
слънчева енергия се събира такса в размер на 20 % от цената на произведената
енергия от вятърна и слънчева енергия. Считано от 01.01.2014г. таксата била
удържана директно от производителите. С решение
на Конституционния съд посочените разпоредби от ЗЕВИ са обявени за
противоконституционни. В периода 01.01.2014 г. - 10.08.2014
г. ищецът заплатил такса в размер на 74177,58лева, която е била удържана от
цената на произведената електрическа енергия от купувача „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, както и
че последният е внесъл таксата в държавния бюджет съгласно разпоредбите на чл.
35б ЗЕВИ. Ищецът счита, че таксите са удържани незаконосъобразно, без валидно
правно основание. Излага твърдения и че Народното събрание /НС/ не е изпълнило
задълженията си по чл. 22, ал.4 от Закона за конституционния съд, съгласно
който възникналите правни последици от обявения за незаконосъобразен акт се
уреждат от органа, който го е постановил. НС незаконосъобразно е бездействало и
не е изпълнило задълженията си да уреди правните последици, възникнали от
решението на конституционни съд, а е имало задължение да приеме законови норми,
които да регламентират възстановяване на таксите, събрани на основание
процесните норми на производителите, от които са били удържани.
Счита на първо място, че Държавата като възложител
отговаря за вредите, причинени от виновните и противоправни действия и
бездействия на народните представители. Обосновава претенцията си с аргумента,
че НС е приело противоконституционен закон-законовите норми, регламентиращи
дължимостта на таксата, са обявени за противоконституционни, не са уредени
последиците след това, поради което са прилагани незаконосъобразно в посочения
период, което му е причинило вреди в размер на исковата претенция.
Излага твърдения за дължимост на лихва за забава от
датата на увреждането, но поради предвидения в чл.111, ал.1, б.в от ЗЗД тригодишен давностен срок за погасяване на
вземанията за лихва претендира плащане на лихва за забава за периода от
03.12.2015г. до датата на исковата молба в размер на 22 852,65лева.
Предвид
изложеното ищецът предявява Република България, чрез министъра на финансите
искове с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на РБ чрез
министъра на финансите да заплати на ищеца сумата от 75 177,58лв. – претърпени
имуществени вреди, представляващи заплатени за периода от 01.01.2014 г. до 10.08.2014
г. такси по чл. 35а ЗЕВИ, чиято дължимост е отречена впоследствие, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 04.12.2018 г. до изплащане на
вземането и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за плащане на лихва за
забава за периода от 03.12.2015г. до датата на исковата молба в размер на 22
852,65лева;
При условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, евентуално чл.59 от ЗЗД за
осъждане на РБ чрез министъра на финансите да заплати на ищеца сумата от 75
177,58лв. – представляваща платена на без основание сума или евентуално представляваща
сума, с която Държавата се е обогатила без основание за сметка на ищеца чрез
плащане в периода от 01.01.2014 г. до 10.08.2014 г. такси по чл. 35а ЗЕВИ, чиято
дължимост е отречена впоследствие, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 04.12.2018 г. до изплащане на вземането. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът Република България, представлявана от
Министъра на финансите, в писмения си отговор, излага съображения за неоснователност
на исковете.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
От събраните по делото доказателства
се установява, че на ищеца е издадено разрешение за ползване на фотоволтаична
централа, находяща се в ПИ 673338.833.45 в м "Кише
Дермен" в землището на кв."Речица", гр.Сливен, която е въведена
в експлоатация с разрешение от 15.06.2012г. С договор от 14.06.2012г. сключен с
"ЕВН България Електроснабдяване" АД, ищецът се задължил да произвежда
електроенергия от възобновяеми източници, чрез горепосочената фотоволтаична
централа, срещу насрещното задължение на "ЕВН България
Електроснабдяване" АД да изкупува същата на преференциални цени.
От представените с исковата молба
фактури и заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че в периода от 01.01.2014г. до
09.08.2014г. е начислена на ищеца от"ЕВН България Електроснабдяване"
АД такса , изчислена съобразно формулата на чл.35а, ал.1 и ал.2 от ЗЕВИ , в
размер на 75 177,58лева.
С решение, постановено по
конституционно дело № 1/2014 г. са
обявени за противоконституционни т. 2 и т. 3 от § 6 от ЗРЗДБ
за 2014 година, с които са създадени чл. 35а, ал.
1, 2 и 3; чл. 35б, ал.
1, 2, 3 и 4; чл. 35в, ал.
1, 2 и 3,
и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ,
като решението е обнародвано в ДВ бр. 65/06.08.2014г. и влязло в сила
на 10.08.2014 година.
Вземайки предвид мотивите изложени е
постановено по реда на чл.290 от ГПК решение №72 от 21.04.2020г. на ВКС по
гр.дело№2377/2019г. съдът приема, че
"решението на
Конституционния съд, с което се установява противоконституционността на закон
установява със задължителна по отношение на всички сила на пресъдено нещо (за
която съдът следи служебно и длъжен да зачете), че законът е
противоконституционен. Това не може да означава друго, освен че приемането му е
във висша степен противоправно".
По делото е установено, че в периода
от 01.01.2014г. до 10.08.2014г. от приходите на ищеца при реализиране на
произведената от него електроенергия е удържана сумата от 75177,58лева,
съставляваща такса върху приходите по приложимия чл.35а от
ЗЕВИ, чиято противоконституционност е установена впоследствие.
"Отговорността за вреди е на
държавата-тя дължи обезщетение на увредените лица, защото неин орган е
постановил противоконституционния акт и след това същият този орган противоправно
бездейства. Приемането на противоконституционния закон, както и последвалото
противоправно бездействие е осъществено чрез поведението на мнозинството
народни представители, като противодействието на малцинството от тях е без
правно значение, доколкото не е довело до резултат. Без значение е кои са
народните представители и от кое по ред Народно събрание са те. Тяхното
поведение като длъжностни лица от състава на Народното събрание ангажира
отговорността на държавата, като правен субект".
Предвид изложеното предявения иск за
обезщетение следва да бъде уважен за сумата 75511,58лева, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане.
Основателна е претенцията за заплащане на лихва за
забава върху присъденото обезщетение за
периода от 03.12.2015г. до датата на исковата молба, тъй като се дължи на
основание непозволено увреждане и съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД длъжникът се
смята в забава и без покана. На следващо място съгласно съдебната практика,
обективирана в Решение № 153 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6735/2014 г.,
IV г. о., ГК законната лихва върху
дължимото обезщетение има обезщетителен характер, но тя не
е обезщетение за вредите от деликта, а обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение. Затова законната лихва се присъжда от
момента на деянието. Съдът определя размера на дължимата лихва по реда на
чл.162 от ГПК за периода от 03.12.2015г.
до 04.12.2018г. от 22 913,29лева, но с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес искът следва да се уважи до предявения размер от 22 852,65лева.
При
този изход на
спора и на основание чл.78, ал.1
от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер
на 4271,21лева.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от
Министъра на финансите, на основание чл. 49 от ЗЗД
да заплати на “П." ООД с ЕИК ******* сумата от 75 177,58лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
удържана такса по чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ в периода от 01.01.2014
г. до 10.08.2014
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба-04.12.2018г.
до окончателното плащане, сумата от 22 852,65лева лихва за забава за периода от 03.12.2015г. до
03.12.2018г., както
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 4271,21лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: