№ 919
гр. София, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110116100 по описа за 2023 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни
искове по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
Ищецът СОФИЙСКА ВОДА АД моли съда да признае на осн. чл.422,
ал.1 ГПК за установено, че ответникът Н. Д. Я. е задължена да му плати
следните суми: на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД – 984,28 лв., претендирана като
задължение по договор при общи условия за доставка и пречистване на вода
през периода 28.5.2019 – 25.5.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №50294/22 г. на СРС, Второ
ГО, 73-ти с-в – 16.9.2022 г. до изплащане на вземането, на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД
– 64.10 лв. - обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за
периода 5.7.2020 – 3.7.2021 г.
Ответникът Н. Д. Я. моли за отхвърляне на исковете. Отрича да е
обвързана от твърдения договор и прави възражение по чл.111, б.В ЗЗД.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в съвкупност, приема за установено следното:
Ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, издадена е заповед за
изпълнение, ответникът е възразил по реда на чл.414 ГПК, което обуславя
интереса на ищеца да иска установяване на вземанията му по реда на чл.422,
ал.1 ГПК
Искът по чл.79, ал.1 ЗЗД е обусловен от доказване от страна на ищеца
на твърдения от ищеца договор и изпълнението му.
Съдът въз основа на представената по делото справка от службата по
вписванията, приема че ищецът по силата на сключения на 10.12.2009 г.
договор за покупко-продажба е придобил правото на собственост по
отношение на процесния имот в гр.Софи, ж.к.Хаджи Димитър, бл.25, вх.Г,
ап.67, за който се води откритата от ищеца партида №********** с титуляр -
ответникът Н. Я..
От комплексната експертиза личи че същият е водоснабден през
1
исковия период, от което следва, че страните са обвързани от договор за
доставка и пречистване на вода. По силата на този договор при обявените от
ищеца общи условия ищецът се е задължил да доставя и пречиства вода в
жилището на ответника срещу насрещното задължение да му плаща цената й.
От експертизата се установява, че жилището е водоснабдено през
исковия период, конкретните количествата използвана вода в жилището на
ответника и цената за получената комунална услуга.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност,
поради което от значение за делото е цената на услугата за частта от исковия
период, който предхожда с три години подаването на заявлението по чл.410
ГПК, т.е. 5.7.2020 – 15.9.2022 г.
От приетата по делото експертиза, вариант 2 на заключението, сочещ
непогасените по давност задължения, се установява за периода 5.7.2020 –
15.9.2022 г. размерът на задължението е в размер на 898,92 лв., а размерът на
законната лихва за непогасената по давност част от задълженията за
обезщетение за забава е в размер на 64,10 лв. за периода 10.2.2016 – 15.9.2022
г.
Съдът при така установените факти, стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ГПК.
Съгласно чл.8 от Наредба №4/14.9.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги, в действащата редакция по време на исковия
период правоотношението във връзка с предоставянето на ВиК услуги и
заплащането на тяхната стойност се урежда от публично известни общи
условия. Възникването на правоотношение по доставка на В и К услуги
срещу заплащане на тяхната цена, не е необходимо да бъде сключван
индивидуален договор, достатъчно е общите условия да са публично
известни. Страни по правоотношението са от една страна В и К операторът, а
от друга – потребителят на услугите. Съгласно чл.3, ал.1, т.1 и 2 от
Наредбата, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени
жилища и нежилищни имоти.
Ето защо, правото на ищеца да иска плащане на цената на доставената
комунална услуга е обусловена от доказването от негова страна на договора
му с ответника при предварително обявените общи условия, тоест че
ответникът е собственик или ползвател на процесния водоснабден имот. С
оглед възражението по чл.111, б.В ЗЗД, ищецът носи тежестта да докаже, че е
предприел действия за спиране или прекъсване на давността за тази част от
претендираните суми, която твърди да е станала изискуема преди повече от
три години преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК – тоест в периода
15.9.2019 – 15.9.2022 г., в който период попадат вземанията на ищеца за част
от исковия период.
В процесния случай, от приетата справка от имотния регистър и от
неоспорената от страните експертиза се установява, че ищецът доказа фактите
в негова доказателствена тежест с изключение да е прекъсната или спряна
давността за посочения период.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия по договора за доставка
и пречистване на вода ВиК операторът издава ежемесечни фактури при
наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества.
Потребителите са длъжни за заплащат дължимите суми за ползваните от тях
В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране.
2
От комплексната експертиза се установява, че в непогасените по
давност вземания са отразените във фактурите след фактура от 4.9.2019 г.,
изискуемостта на вземането по която е настъпила 30 дни след издаването й,
т.е. на 4.10.2019 г. (30 дни след издаването й, т.е. в периода, който не е
погасен по давност - след 15.9.2019г.)
Ответникът не доказа да е погасил задълженията, които предхождат с
три години и подаването на заявлението по чл.410 ГПК – от 15.9.2019 до
25.5.2021 г. (края на заявения исков период), поради което искът следва да се
уважи за сумата от 898,92 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 984,28 лв. и за останалата част от исковия период
периода 30.7.2019 – 14.9.2019 г.
Ответникът не доказа възраженията си трети лица да са съсобственици
на имота или да е учредено вещно право на ползване върху същия.
Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД. Този иск е обусловен от доказването
от страна на ищеца на фактите по главния иск, периода на забавата и размера
на обезщетението за забава. В случая, главният иск е частично основателен,
началото на забавата е поставено с изтичането на срока по чл.33 от общите
условия на договора – с изтичането на 30 дневния срок за всяка от фактурите,
които се отнасят към процесния период.
Ответникът е в забава да изпълни задълженията си за периода следващ с
30 дни посочената фактура от 4.9.2019 г. (респективно и всяка следваща
фактура) - до края на исковия период. Исковият период обаче е по-кратък –
5.7.2020 – 3.7.2021 г. Искът е доказан по основание и по размер, което личи и
от приетата по делото комплексна експертиза. Ето защо, следва да се уважи
изцяло.
Относно направените по делото разноски:
На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът е задължен да плати на ищеца
направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете
– 91.32 % от 1025,00 лв. за разноските по настоящото дело и 75,00 – по
заповедното, т.е. 936,03 лв., съответно 65,75 лв.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът е задължен да плати на ответника
направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлените части от
исковете – 8.68 % от 300,00 лв. за разноските по настоящото дело, т.е. 34,72
лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът
Н. Д. Я. с ЕГН ********** е задължена да плати на ищеца СОФИЙСКА
ВОДА АД с ЕИК *********, следните суми:
на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД – 898,92 лв. - възнаграждение по договор при
общи условия за доставка и пречистване на вода за периода 15.9.2019 –
25.5.2021 г. за собственика на апартамент в гр.София, ж.к.Хаджи Димитър,
бл.25, вх.Г, ет.5, ап.67, ведно със законна лихва за периода от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №50294/22 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-
в – 15.9.2022 г. до изплащане на вземането,
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 64,10 лв. за периода 5.7.2020 – 3.7.2021 г. и
ОТХЪРЛЯ частично иска по чл.79, ал.1 ЗЗД – само за разликата от
уважената част до пълния предявен размер от 984,28 лв. и за периода
3
28.5.2019 – 14.9.2019 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответника Н. Д. Я., с посочените
лични данни, да плати на ищеца СОФИЙСКА ВОДА АД, с посочените
индивидуализиращи данни, следните суми: 936,03 лв., за направените
разноски по настоящото дело и 65,75 лв. - по заповедното ч.гр.д. №50294/22
г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в, съразмерно на уважените части от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК ищеца СОФИЙСКА ВОДА АД, с
посочените индивидуализиращи данни, да плати на ответника Н. Д. Я., с
посочените лични данни, следните суми: 34,72 лв., обезщетение за
направените разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред СГС. Обжалването е възможно в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4