Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 28.09.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и
осми август две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: МАРГАРИТА ТЯНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1980 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член
124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 240, ал.1 от ЗЗД, чл. 99 от ЗЗД, чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като производството се разглежда по реда на член 422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът К.И.И.Б.“ ЕАД чрез процесуалния си
представител твърди, че на 01.08.2013 г. между „У.К.Ф.“ ЕАД (кредитор), от една
страна и И.Ч.Г. (в качеството му на кредитополучател) от друга, бил подписан договор
№ *******за отпускане на потребителски паричен кредит за сума в размер на 2
777.10 лева (две хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и десет стотинки),
от които чиста стойност на кредита в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин)
лева, такси и комисионни в размер на 95.00 (деветдесет и пет) лева и
застрахователна премия за целия период на кредита в размер на 182.10 лева (сто
осемдесет и два лева и десет стотинки). За ползвания кредит кредитополучателят
следвало да заплати на банката годишен лихвен процент в размер на 20.99 %,
както и годишен процент на разходите в размер на 26.87 %. Кредитополучателят се
задължил да погаси усвоения кредит чрез 30 месечни вноски, всяка от които в
размер 119.80 лева (сто и деветнадесет лева и осемдесет стотинки). Първата
падежна дата била 14.08.2013 г., а последната - 14.01.2016 г. Общата дължима
сума по кредита, като съвкупност от стойността на отпуснатия кредит, таксите и
комисионните по кредита, застрахователната премия и дължимата лихва, възлизал
на сума в размер на 3 594 (три хиляди петстотин деветдесет и четири) лева.
Вследствие на възникналите между страните
договорни правоотношения, кредиторът „У.К.Ф.“ ЕАД отпуснало договорената заемна
сума на кредитополучателя, а за него възникнали задължения да издължи кредита
си съгласно условията по сключения договор. Кредитополучателят И.Ч.Г. направил
7 вноски по погасяване на задължението, както и погасил 6.30 лева начислени
лихви за просрочие или общо била внесена сума по кредита в размер на 805.71 лева
(осемстотин и пет лева и седемдесет и една стотинки).
Кредитополучателят направил 6 от вноските в
пълен размер - по 119.80 лева. Последната направена вноска, чиято падежна дата
била на 14.02.2014 г., била направена от кредитополучателя в непълен размер, а именно
80.61 лева. След 14.02.2014 г. длъжникът не направил оставащите 23 пълни и 1
частична вноска, и съобразно уговорения погасителен план изпаднал в забава.
Към предявяване на иска всички непогасени
вноски по договора за кредит били с настъпил падеж и съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД
И.Ч.Г. изпаднал в забава. В този смисъл, претендираното вземане било изискуемо
в пълен размер.
На 10.09.2014 г. между „У.К.Ф.“ ЕАД и „К.И.И.Б.“
ЕАД бил сключен договор за цесия, по силата на който „У.К.Ф.“ ЕАД (като цедент)
прехвърлило на ищеца вземането си договор № *******. Съгласно договора за
цесия, „У.К.Ф.“ ЕАД прехвърлило на цесионера „К.И.И.Б.“ ЕАД парични вземания,
произтичащи от просрочени и неизплатени договори за потребителски кредити,
които били подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от
договора. В предмета на сключения договор за цесия от 10.09.2014 г. било
включено и вземането по Договор за потребителски кредит № *******от 01.08.2013
г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и И.Ч.Г..
C пълномощно от
10.09.2014 г., както и съгласно чл. 3.2 от сключения договор за цесия,
предишният кредитор (цедентът) „У.К.Ф.“ ЕАД упълномощил „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК
*********, да уведоми от името на „У.К.Ф.“ ЕАД всички длъжници по вземания на „У.К.Ф.“
ЕАД, които „У.К.Ф.“ ЕАД цедирало, съгласно сключения договор за цесия от
10.09.2014 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД,
цедентът „У.К.Ф.“ ЕАД, чрез пълномощника си „К.И.И.Б.“ ЕАД, изпратило уведомление
за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника И.Ч.Г.. Пратката била
изпратена чрез препоръчана поща с обратна разписка на адреса, посочен от
длъжника в договора за предоставяне на потребителски кредит - С., ж.к. С.Бл,28
вх. В, ап. 50. Пратката се върнала в цялост, като било отбелязано, че е
неполучена, което личало от надлежно оформена обратна разписка. Съгласно
универсалните условия за предоставяне на пощенски услуги, когато пратката не
може да бъде доставена на адреса поради отсъствие на получателя (пълнолетен
член на домакинството), в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие
с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба.
Срокът за доставяне бил 20 дни от датата на получаване на пратката в пощенската
служба. При неявяване на получателя в срок от 10 календарни дни от датата на
получаване на пратката в пощенската станция за доставяне, се изпращало второ
писмено служебно известие, което се доставяло по реда на препоръчаните пратки.
Съгласно чл.3 (3) от общите условия за предоставяне на потребителски паричен
кредит от „У.К.Ф.“ ЕАД, потребителят се задължил да съобщава в срок от две
седмици за всяка промяна, настъпила в дадената от него при сключване на договора
за потребителски кредит информация, в това число и за промени в личния адрес,
като такова известие от страна на потребителя липсвало. Въпреки това, „К.И.И.Б.“
ЕАД изпратило второ известие на адрес: гр. С., ж.к. Х.С., *******. Пратката
този път била лично получена от длъжника на дата 06.11.2014 г. По този начин
представляваното ищецът положил необходимата грижа гореописаните уведомление и
известие да достигнат до знанието на И.Ч.Г..
Моли, в случай че решаващият състав на
Районен съд - гр. Карлово не приеме изложените доводи по-горе, да приеме, че с
приложеното към настоящата искова молба уведомление за извършено прехвърляне на
вземания, уведомяват длъжника И.Ч.Г. за сключения на 10.09.2014 г. Договор за
цесия между „У.К.Ф.“ ЕАД и „К.И.И.Б.“ ЕАД, по силата на който „У.К.Ф.“ ЕАД, в
качеството си на цедент, продава на цесионера „К.И.И.Б.“ ЕАД изрично посочени
вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити. Вземането по договор
за потребителски паричен кредит № *******от 01.08.2013 г. било описано в
Приложение № 1, което е неразделна част от договора за цесия. На това
основание, считано от 10.09.2014 г., кредитор по вземането е цесионерът „К.И.И.Б.“
ЕАД.
Поради неизпълнение на задължението,
кредиторът пристъпил към принудително изпълнение, като от страна на „К.И.И.Б.“
ЕАД било подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу И.Ч.Г. за заплащане на дължима незаплатена сума по договор за кредит № *******,
с входящ № 3020240/20.03.2019 г. по описа на Районен съд - С.. Същият изпратил
по подсъдност дело № 15919/2019 г. до PC - Карлово, където частното гражданско
дело било образувано под № 619/2019 г. Към дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, задължението на И.Ч.Г. било в размер на 2 521.22
лева. Районен съд - Карлово е уважил искането на „К.И.И.Б.“ ЕАД и издал Заповед
за изпълнение на парично задължение № 340 от 07.05.2019 г.
Към момента на предявяване на иска, задължението
на И.Ч.Г. не било погасено.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че И.Ч.Г. с ЕГН ********** *** дължи на „К.И.И.Б.“ ЕАД,
ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, Б.Ц.„Л.6“ ет. 2 със законен
представител Я.Й.О., П.Я.П., Б.Р.: сумата 2506.23 лева (две хиляди петстотин и
шест лева и двадесет и три стотинки) - главница, представляваща непогасена
главница по Договор за потребителски кредит № *******, сключен между „У.К.Ф.“
ЕАД (кредитодател) и И.Ч.Г. (кредитополучател); сумата 14.99 лева
(четиринадесет лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща лихва за
периода от 01.08.2013 г. до 10.09.2014 г., ВЕДНО със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК –
20.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като вземането е било
прехвърлено с договор за цесия от 10.09.2014г., за които суми е била издадена
Заповед № 340 от 07.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ЧГрД № 619/2019 г. по описа на КрлРС. Претендира за разноските в
исковото и заповедното производство.
Ответникът И.Ч.Г. в срока за отговор чрез
назначения от съда особен представител, оспорва иска.
От събраните по делото доказателства, отделно
и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна и
правна следното:
С договор за паричен заем № *******,
сключен на 01.08.2013 г. „У.К.Ф.“ ЕАД, в качеството на заемодател предоставило
на ответника и И.Ч.Г. в качеството на заемател сумата от 2 500 лева.
Договорът бил сключен за срок от 30 месеца, с първа месечна вноска на
14.08.2013 г., като ответникът ежемесечно следвало да заплаща равни вноски,
всяка в размер на 119.80 лева. При сключване на договора страните уговорили
ответникът да заплати такса в размер на 95 лева и застрахователна премия в
размер на 182.10 лева. Страните уговорили още фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 20.99% и годишен процент на разходите в размер на 26.87% Така, цялата
дължима сума по кредита възлизала на 3594 лева. Не се спори, че заемодателят е
изпълнил задължението си и предоставил на заемателя уговорената сума, съгласно
направеното искане за рефинансиране на съществуващ дълг в размер на 1548 лева
към друг кредитор и останалата част от сумата получил. Не се спори, че
наемателят заплатил общо вноски по кредита в размер на 805.71 лева, с което
погасил 6 пълни месечни вноски и 1 частична, и след това преустановил
плащането. Общите условия по договора за паричен потребителски кредит съдържат
изрична клауза в чл. 16, ал.6 и 7, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица и съгласието на кредитополучетале,
и която е в съответствие с разпоредбите на ЗПК. Установява се от представения
договор и приложение № 1, че „У.К.Ф.“ ЕАД и „К.И.И.Б.“ ЕАД са сключили договор
за цесия от 10.09.2014 г. и с приложение № 1 от 10.09.2014 г. към този договор,
вземането на „У.К.Ф.“ ЕАД, произтичащо от договор за потребителски паричен заем
№ *******от 01.08.2013 г., сключен с ответника, в размер на 2 521.22 лева,
е прехвърлено в собственост на „К.И.И.Б.“ ЕАД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. По делото е
представено пълномощно от първоначалния кредитор, с което на ищеца са
делегирани права да уведомява длъжниците за сключения договор за цесия от името
на цедента. По делото е представено уведомление за цесия, съставено по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД до ответника. Същото е било изпратено с известие за доставяне,
връчено лично на ответника, и понастоящем връчено на ответника с исковата молба.
не се твърди и доказва ответникът да е извършил плащания, освен посочените
по-горе, при негова доказателствена тежест. Ищецът е подал заявление по чл. 410
от ГПК и по образуваното заповедно производство е била издадена заповед за
изпълнение, която е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
При това положение и доколкото се установява по несъмнен начин, че ищецът е
получил заетата сума, а вземането е прехвърлено по надлежния ред, искът следва
да се уважи съобразно направеното изменение.
ОТНОСНО разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските
в настоящото производство. Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада.
Следва да се осъди ответника да заплати на
ищеца направените в исковото производство разноски в размер на 50.42 лева за
заплатена държавна такса и 406 лева за възнаграждение на особен представител.
Съдът определя възнаграждение на юрисконсулт в исковото производство в размер
на 100 лева, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25 от
наредбата за заплащането на правната помощ.
Следва да се осъди ответника да заплати на
ищеца направените разноски по ЧГрД № 619/2019 г. по описа на КрлРС в размер на
100.42 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.
124, ал.1 от ГПК, че И.Ч.Г. с ЕГН ********** *** дължи на „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК ******със
седалище и адрес на управление:***, Б.Ц.„Л.6“ ет. 2 със законен представител Я.Й.О.,
П.Я.П., Б.Р.: сумата 2506.23 лева (две хиляди петстотин и шест лева и двадесет
и три стотинки) - главница, представляваща непогасена главница по Договор за
потребителски кредит № *******, сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД (кредитодател) и И.Ч.Г.
(кредитополучател); сумата 14.99 лева (четиринадесет лева и деветдесет и девет
стотинки), представляваща лихва за периода от 01.08.2013 г. до 10.09.2014 г., ВЕДНО
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК – 20.03.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, като вземането е било прехвърлено с договор за цесия от
10.09.2014г., за които суми е била издадена Заповед № 340 от 07.05.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 619/2019 г. по
описа на КрлРС.
ОСЪЖДА И.Ч.Г. с ЕГН ********** *** да
заплати на „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, Б.Ц.„Л.6“
ет. 2 със законен представител Я.Й.О., П.Я.П., Б.Р. сумата от 556.42 лева (петстотин
петдесет и шест лева четиридесет и две стотинки), представляваща разноски в
исковото производство и сумата от 100.42 лева (сто лева четиридесет и две
стотинки), представляваща разноски по ЧГрД № 619/2019 г. по описа на КрлРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд П.в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Ш.