Р Е Ш Е Н И Е
Номер 274
Година 24.02.2020
Град
Стара Загора
В И
М
Е
Т
О Н
А Н
А
Р
О
Д
А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осемнадесети декември Година
2019
в публично съдебно зА.едание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 6311 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Т.” Е. твърди в
исковата си молба, че на 25.03.2016 г. сключил с ответника договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +-, за срок от 24 месеца, по програма - 29,99, с
неограничени национални минути, със стандартен месечен абонамент в размер 29.99
лева. Ответникът неизпълнил задълженията си по договора в общ размер на 82.58
лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 29.03.2016 г. – 31.05.2016 г. На същата дата 25.03.2016 г. и по повод
посочения договор, ищецът, като лизингодател, сключил с ответника, като
лизингополучател, и договор за лизинг, с който му предоставил за временно и
възмездно ползване устройство марка -, с обща лизингова цена от 335.57 лева, която
била платима на 23 месечни вноски, всяка по 14.59 лева. По договора за лизинг
ответникът дължал плащане на общо 342.83 лева, формирани от лизинговите вноски
за отчетен период 29.03.2016 г. - 31.07.2016 г., а именно: 14.59 лева лизингова
вноска в пълен размер за отчетен период 29.03.2016 г. - 31.03.2016 г., която
била начислена във фактура № **********/01.04.2016 г.; 14.59 лева лизингова
вноска в пълен размер за отчетен период 01.04.2016 г. - 30.04.2016 г., която
била начислена във фактура № **********/01.05.2016 г.; 14.59 лева лизингова
вноска в пълен размер за отчетен период 01.05.2016 г. - 31.05.2016 г., която
била начислена във фактура № **********/01.06.2016 г.; 7.26 лева остатък от
лизингова вноска след извършени отстъпки за отчетен период 01.06.2016 г. -
30.06.2016 г., която била начислена във фактура № **********/01.07.2016 г.; и 291.80
лева сбор от 19 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на
предходните такива, съглА.но чл. 12 от Общите условия на договора за лизинг и 1
лизингова вноска съглА.но чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг, дължими за
отчетен период 01.07.2016 г. - 31.07.2016 г., които били начислени във фактура
№ **********/01.08.2016 г. Отново на 25.03.2016 г. страните сключили и договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +-, за срок от 24 месеца, по програма Интернет 6500, със
стандартен месечен абонамент в размер 19.99 лева. Ответникът неизпълнил и задълженията
си по този договор в общ размер на 58.42 лева, които представлявали неплатени
абонаментни такси за отчетен период 25.03.2016 г. - 31.05.2016 г. Посочените
задължения за номер +- били индивидуализирани в следните фактури: фактура №
**********/01.04.2016 г. за отчетен период 29.03.2016 г. - 31.03.2016 г., срок
за плащане 16.04.2016 г., издадена за 40.33 лева неплатени абонаментна такса,
използвана услуга и лизингова вноска, като дължимите суми били, както следвало:
25.74 лева абонаментна такса и използвана услуга за предпочетен номер +-, 14.59
лева лизингова вноска за предпочетен номер +-; фактура № **********/01.05.2016
г. за отчетен период 01.04.2016 г. - 30.04.2016 г., срок за плащане 16.05.2016
г., която била издадена за 49.45 лева неплатени абонаментна такса, използвани
услуги и лизингова вноска, като дължимите суми били, както следвало: 34.86 лева
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +-, 14.59 лева
лизингова вноска за предпочетен номер +-; фактура № **********/01.06.2016 г. за
отчетен период 01.05.2016 г. - 31.05.2016 г., срок за плащане 16.06.2016 г.,
която била издадена за 36.57 лева неплатени абонаментна такса и лизингова
вноска, като дължимите суми били, както следвало: 21.98 лева абонаментна такса
за предпочетен номер +-, 14.59 лева лизингова вноска за предпочетен номер +-;
фактура № **********/01.07.2016 г. за отчетен период 01.06.2016 г. - 30.06.2016
г., срок за плащане 16.07.2016 г., която била издадена за 7.26 лева остатък от
лизингова вноска за предпочетен номер +-, след направени отстъпки; фактура №
**********/01.08.2016 г. за отчетен период 01.07.2016 г. – 31.07.2016 г., срок
за плащане 16.08.2016 г., която била издадена за 826.49 лева неустойка и
лизингови вноски, като дължимите суми били, както следвало: 534.69 лева
неустойка за предпочетен номер +-, като тази сума не се претендирала с исковата
молба; 291.80 лева лизингови вноски, които били начислени накуп за предпочетен
номер +-. Фактурата претендирала за 291.80 лева начислени накуп лизингови
вноски за предпочетен номер +-. Горепосочените задължения за предпочетен номер
+-, били индивидуализирани в следните фактури: фактура № **********/01.04.2016
г. за отчетен период 25.03.2016 г. - 31.03.2016 г., срок за плащане 16.04.2016
г., която била издадена за 24.50 лева неплатена абонаментна такса за
предпочетен номер +-. Фактурата претендирала за 17.84 лева, поради извършено чА.тично
плащане в размер на 6.66 лева; фактура № **********/01.05.2016 г. за отчетен
период 01.04.2016 г. - 30.04.2016 г., срок за плащане 16.05.2016 г., която била
издадена за 20.59 лева неплатена абонаментна такса за предпочетен номер +-;
фактура № **********/01.06.2016 г. за отчетен период 01.05.2016 г. - 31.05.2016
г., срок за плащане 16.06.2016 г., която била издадена за 19.99 лева неплатена
абонаментна такса за предпочетен номер +-. С оглед на гореизложеното, на
15.08.2018 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответника, в което се претендирали 483.83 лева главница и
законна лихва от подаване на заявлението до изплащането й. Образувано било
ч.гр.д. № 4204/2018 г. на Районен съд Стара Загора. Издадена била заповед за
изпълнение, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид това, на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, за ищецът възниквал правен интерес от предявените
искове. Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца горепосочените суми в общ размер от 483.83 лева за главница от
неплатени месечни абонаментни такси, ползвани услуги и неплатени лизингови
вноски по горепосочените договори и фактури, и законна лихва върху тази сума от
подаване на заявлението в съда до изплащането й, за които парични задължения е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 4204 описа за 2018 г.
на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в
заповедното производство разноски.
Ответникът С.Н.С.
оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен, с
възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор от назначения
му особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и преупълномощен от последния
представител в хода на делото по същество.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и нА.тъпилите след предявяване
на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
За процесните вземания
ищецът е подал на 17.08.2018 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 4204/2018
г. на СтРС, по което на 17.08.2018 г. е издадена исканата заповед, която е
връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 13.12.2018
г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните
искове, които поради това се смятат предявени на 17.08.2018 г., когато е подал в
съда заявлението си за издаване на заповедта срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).
На 25.03.2016 г. страните
са сключили в писмена форма, при общи условия, представения по делото от ищеца договор
за мобилни услуги с предпочетен номер -(л. 5-7, 12 и 19-25). По силата му
ищецът се задължил да предоставя на ответника електронни съобщителни услуги при
условията му и общите условия на този договор, а ответникът се задължил да му
ги плаща ежемесечно, заедно с дължимата се месечна абонаментна такса за
избрания от него абонаментен план, съглА.но издадена от ищеца фактура, в срока указан
в същата, но не по-късно от 18 дни след издаването й, независимо от това дали е
получил същата (чл.чл. 23 и 26-27 ОУ на договора, л. 20).
На 25.03.2016 г.
страните са сключили при представените общи условия и договор за лизинг (л.
8-9). По същия ищецът предоставил на ответника за временно и
възмездно ползване на лизинг, за срок от 23 месеца или до 25.02.2018 г.,
посоченото в този договор устройство, а ответникът се задължил да му плати
общата му лизингова цена от 335.57 лева с ДДС, на месечни лизингови вноски,
всяка по 14.59 лева, с падеж за плащането им посочен в чл. 5 от договора (л. 8).
В чл. 12, ал. 1, пр. 2 от общите условия на този договор е уговорено, че в
случай на неизпълнение на задължение за плащане от лизингополучателя,
лизингодателят има право, в съответствие с разпоредбите на договора, общите
условия и действащото законодателство, да обяви месечните вноски за предсрочно
изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за лизинг, дължими и
платими (л. 9). В чл. 12, ал. 2 ОУ на
този договор е уговорено още, че месечните вноски и другите плащания стават
предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора/договорите за
предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, сключен/сключени от
лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съглА.но
тези договори плащания.
На 25.03.2016 г.
страните са сключили в писмена форма, при общи условия, и представения по
делото от ищеца договор за мобилни услуги с предпочетен номер - (л. 13-25). По
силата му ищецът се задължил да предоставя на ответника посочените в същия електронни
съобщителни услуги при условията му и общите му условия, а ответникът се
задължил да му ги плаща ежемесечно, заедно с дължимата се месечна абонаментна
такса за избрания от него абонаментен план, съглА.но издадена от ищеца фактура,
в срока указан в същата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й,
независимо от това дали е получил същата (чл.чл. 23 и 26-27 ОУ на
договора, л. 20).
От представените от
ищеца фактури (л. 26-40), преценени съвкупно
със заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза,
което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на
противоречие с останалите обстоятелства (л. 107-119),
се установява, че в изпълнение на договора за мобилни услуги с предпочетен
номер +- и договора за лизинг, ищецът е предоставил на ответника
далекосъобщителни услуги и ползване на лизинговата вещ от 29.03.2016 г. до 30.06.2016
г., за плащане на които и дължимите за същия период месечни лизингови вноски му
е издал в периода от 01.04.2016 г. до 01.07.2016 г. следните фактури №№
**********/01.04.2016 г., № **********/01.05.2016 г., и № **********/01.06.2016
г. и кредитно известие № **********/01.07.2016 г., на обща стойност след последното
от 133.61 лева с ДДС (л. 26-33). А в изпълнение на договора за мобилни услуги с
предпочетен номер +-, ищецът е предоставил на ответника далекосъобщителни
услуги от 29.03.2016 г. до 31.05.2016 г., за плащане на които му е издал в
периода от 01.04.2016 г. до 01.06.2016 г. следните фактури №№ **********/01.04.2016
г., № **********/01.05.2016 г. и № **********/01.06.2016 г., на обща стойност 65.08
лева с ДДС (л. 35-40).
Неоснователни са при
това положение доводите за противното на особения и преупълномощен от него
представители на ответника. Вярно е, че фактурата не е основание за плащане,
каквото е доставката на стоката или услугата. Но също така е вярно, че
фактурата удостоверява/доказва този факт (Р 1064-2003-I).
Вярно е също така, че на 21.04.2016 г., поради неплащане до 16.04.2016 г. от
ответника на паричните му задължения до тази дата по договорите за мобилни
услуги, ответникът едностранно е ограничил изходящите му обаждания по договора
за мобилни услуги с предпочетен номер +- и ползването на услугата интернет по
договора за мобилни услуги с предпочетен номер +-, видно от т. 1 на ЗСТЕ (л.
108). Но също така е вярно, че в този случай ищецът не само е
имал основание в чл. 27, изр. 3 от общите условия на тези договори, да ограничи
достъпа на ответника до тези услуги по тях, до заплащане на дължимите по същите
суми (л. 20). Но след това
ограничаване не му е и начислявал в останалите фактури никакви цени за тези
ограничени услуги, а само за останалите ползвани по договорите услуги, както и
за уговорените за съответния план месечни абонаменти такси, които ответникът
дължи на ищеца до прекратяване на договорите, независимо от ползваните за
месеца услуги от съответната мрежа – л. 28-40 (чл. 23, б. „б“ от
общите условия на договора – л. 20).
Тежестта да докаже при
това положение по делото, че е изпълнил точно и без забава тези си изискуеми
парични задължения по всяка от тези фактури, лежи по делото върху ответника
(чл. 154, ал. 1 ГПК). Последният обаче не представи и по делото няма доказателства
да е изпълнил същите до приключване на съдебното дирене, а ищецът е признал в
исковата си молба, че ответникът му е платил само чА.т от 6.66 лева от цената
по фактура № **********/01.04.2016 г., но не и останалата чА.т от цената от
общо 192.03 лева по същите фактури (чл. 235, ал. 3 ГПК).
Поради това, по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест, съдът намери, че ответникът не е изпълнил точно тези
си изискуеми парични задължения към ищеца по посочените договори за мобилни
услуги и лизинг, в общ размер от 192.03 лева, което му неизпълнение е виновно,
защото по делото няма данни да се дължи на причина, която да не може да му се
вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). Понеже във фактурите е определен ден за плащане на
всяка от тях, но не по-късно от посочения в ОУ 18-ти ден на издаването им, а по
делото няма данни ответникът да е платил и на този ден, същият е изпаднал и в
забава съответно на 17.04.2016 г. да плати неплатената цена от 40.33 лева на дължимите
по договора за мобилни услуги с предпочетен номер +- и договора за лизинг, за
отчетния период от 29.03.2016 г. до 31.03.2016 г., абонаментна такса, ползвани
услуги и лизингова вноска по фактура № **********/01.04.2016 г. (л.
26-27), на 17.05.2016 г. да плати неплатената цена от 49.45 лева
на дължимите по същите договори за отчетния период от 01.04.2016 г. до 30.04.2016
г., абонаментна такса, ползвани услуги и лизингова вноска по фактура № **********/01.05.2016
г. (л. 28-29), на 17.06.2016 г. да плати
неплатената цена от 36.57 лева на дължимите по същите договори за отчетния
период от 01.05.2016 г. до 31.05.2016 г. абонаментна такса и лизингова вноска
по фактура № **********/01.06.2016 г. (л. 30-31), на
17.07.2016 г. да плати неплатеният по договора за лизинг остатък от 7.26 лева на
лизинговата вноска след намаляването й с кредитно известие № **********/01.07.2016
г. (л. 3 и 32-33), на 17.04.2016 г. да
плати неплатеният остатък от 17.84 лева от дължимата се за отчетния период от
25.03.2016 г. до 31.03.2016 г. абонамента такса от 24.50 лева по договора за
мобилни услуги с предпочетен номер +- и фактура № **********/01.04.2016 г. (л.
3 и 35), на 17.05.2016 г.
да плати дължимата по същия договор за отчетния период от 01.04.2016 г. до 30.04.2016
г. абонамента такса от 20.59 лева по фактура № **********/01.05.2016 г. (л.
37-38), и на 17.06.2016 г. да плати дължимата по същия договор за
отчетния период от 01.05.2016 г. до 31.05.2016 г. абонамента такса от 19.99
лева по фактура № **********/01.06.2016 г. (л. 39-40) -
(чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).
Поради това ищецът има
право да иска изпълнението/плащането им, заедно с обезщетение за забавата в
размер на законната лихва, което е и сторил с подаване на заявлението си за
издаване на заповедта за изпълнението им по чл. 410 ГПК срещу ответника (чл.
79, ал. 1 ЗЗД). Ето защо съдът намери, че за ищецът е възникнало и
съществува към датата на приключване на съдебното дирене главно вземане от общо
192.03 лева за тези неплатени му от ответника по договорите за мобилни услуги и
лизинг и посочените фактури абонаменти такси, ползвани услуги и лизингови
вноски, заедно със законната лихва за забава в плащането им от подаване на
заявлението в съда на 17.08.2018 г., от когато се счита предявен по делото и
иска за тяхното съществуване по чл. 422, ал. 1 ГПК, до изплащането им (чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД).
Като неоснователен обаче
в останалата му чА.т следва да бъде отхвърлен този иск на ищеца, с който
претендира съществуване на негово вземане и за 291.80 лева предсрочно изискуеми
лизингови вноски по договора за лизинг, които е начислил на ответника за
плащане във фактура № **********/01.08.2016 г. (л. 34). Вярно
е, че с исковата си молба ищецът поддържа, че е обявил на основание чл. 12 от
общите условия на договора за лизинг тези оставащи до края на срока му на
действие 19 лизингови вноски и вноската по чл. 1, ал. 3 от същия договор за
предсрочно изискуеми, поради неплащане от ответника на предходните вноски по същия
договор и фактури №№ **********/01.04.2016 г., № **********/01.05.2016 г. и №
**********/01.06.2016 г., а по делото се установи, че ответникът не му е платил
последните до приключване на съдебното дирене (л. 2). Вярно
е също така, че в процесната фактура № **********/01.08.2016 г. ищецът е начислил
за плащане на ответника 291.80 лева „вноска лизинг (след 01/01/2014)“,
чийто размер отговаря на оставащите до края на срока на действие на договора за
лизинг 19 месечни вноски по 14.59 лева всяка и една вноска в същия размер по
чл. 1, ал. 3 от същия договор (л. 34).
Вярно е, че в чл. 12, ал. 1, пр. 2 от общите условия на договора за лизинг е
уговорено, че в такъв случай на неизпълнение от ответника на задължение за
плащане по договора за лизинг, ищецът има алтернативно право и да обяви останалите
месечни лизингови вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми,
посочени в договора за лизинг (л. 9). Вярно
е също така, че поради това следва да се приеме, че именно въз основа на тази
клауза на чл. 12, ал. 1, пр. 2 от общите условия на договора за лизинг, ищецът в
случая претендира, че е възникнало и съществува негово вземане за тези
предсрочно изискуеми лизингови вноски от 291.80 лева (а не въз основа на клаузата
на чл. 12, ал. 2 от общите условия на същия договор, защото не твърди, че е
обявил тези лизингови вноски за предсрочно изискуеми, поради уговореното в нея прекратяване
на договорите за мобилни услуги или забава в плащането на дължимите му суми по
тях - л. 2). Но също така е вярно, че тази клауза на чл. 12, ал. 1,
пр. 2 от ОУ на договора за лизинг, на която е основал тази си претенция ищеца, е
неравноправна, а за наличието на такива клаузи в договор, сключен с потребител,
съдът следи служебно (чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК).
Според нормата на чл.
143 ЗЗП (в приложимата му с оглед датата на сключването на договора за
лизинг редакция, преди изм. ДВ, бр. 100/2019 г.), неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Изброяването
след това в чл. 143 ЗЗП на възможни проявни форми на неравноправни клаузи, по
аргумент от т. 19 на чл.
143 ЗЗП (ред. преди посоченото изм. ДВ, бр.
100/2019 г.), е примерно, а не изчерпателно (Р 109-2019-II
т.о.).
В случая клаузата на
чл. 12, ал. 1, пр. 2 от общите условия на договора за лизинг урежда условията
за обявяване от ищеца на предсрочна изискуемост на останалите неплатени
лизингови вноски до края на срока му на действие, без за това да е необходимо
да уведомява ответника, както и произтичащите от това последици за последния, при
всеки случай на негово неизпълнение на задължението му за плащане по същия
договор за лизинг. ВКС обаче приема в задължителната си практика, че идеята за
неизпълнение, което е съществено от гледна точка на интереса на кредитора, е
заложена и в чл. 71 ЗЗД,
уреждащ правото на кредитора да иска изпълнение на срочно задължение преди
срока (Р 109-2019-II т.о.).
Като се има предвид това, клаузата на чл. 12, ал. 1, пр. 2 от общите условия на
процесния договор за лизинг, не би била неравноправна само ако съдържаше достатъчно
ясни критерии за тежестта на договорното неизпълнение, при което ищецът има
право да обяви предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, а случаят не е
такъв. При него е несъстоятелно да се приеме, че във формулировката на същата
клауза – "в случай на неизпълнение на задължение за плащане от страна на
лизингополучателя, лизингодателят има право, в съответствие с разпоредбите на
договора, нА.тоящите Общи условия и действащото законодателство, да обяви
месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в
договора за лизинг, дължими и платими", е заложен „ясно и недвусмислено
обективен и безспорен критерий“ за предсрочна изискуемост на същите вноски. А
това е така защото формулировката на тази клауза очевидно не съдържа указание
дали просрочието следва да обхваща една или няколко месечни лизингови вноски
или само чА.т от тях. Същата не държи и сметка за продължителността на срока на
договора от двадесет и три месеца, нито за размера на поетия с него от длъжника
дълг в размер на общата лизингова цена от 335.57 лева по чл. 1, ал. 1 от
договора. А тези обстоятелства несъмнено имат значение за преценката дали
неизпълнението/неплащането на което и да е „задължение за плащане“ по договора
за лизинг, е съществено за интереса на ищеца, за да може той добросъвестно да
лиши ответника от преимуществото на срока и обяви останалите лизингови вноски
до края на срока му на действие за предсрочно изискуеми на основание същата
клауза. Липсата на ясни критерии в съдържанието й препятства и възможността при
възникналия в случая съдебен спор между страните съдът да прецени дали е
осъществено предвиденото в тази клауза основание за предсрочна изискуемост на лизинга.
А при тази неяснота за тежестта на неизпълнението, обуславящо тази му предсрочна
изискуемост, клаузата на чл. 12, ал. 1, пр. 2 от общите условия на договора за
лизинг, поставя ответника в значително по-неблагоприятно положение спрямо ищеца,
който може да се позове на нея винаги, когато ответникът забави плащане на която
и да е лизингова вноска, дори забавата му да е чА.тична или да кА.ае само незначителна
чА.т от същата вноска. Същевременно същата клаузата е в разрез и с принципа за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, от който произтича
изискването за ищеца и да уведоми ответника за предсрочната изискуемост на тези
лизингови вноски (аргумент и от чл. 71 ЗЗД).
А клаузата на чл. 12, ал. 1, пр. 2 от общите условия на договора за лизинг, не
предвижда (за разлика от тази на чл. 12, ал. 1, пр. 1 от същите ОУ)
и уведомяване
на ответника за волеизявлението на ищеца да обяви предсрочна изискуемост на
същите вноски, което нарушава изискването за равновесие в отношенията длъжник -
кредитор и поставя ответника в значително по-неблагоприятно положение,
включително като се имат предвид неблагоприятните за него последици от
предсрочната изискуемост на останалите лизингови вноски, за обявяването на
които за такива на това основание, ищецът нито твърди, нито по делото има данни
да е и уведомявал ответника до подаване на заявлението си за издаване на
заповедта по чл. 410 ГПК в заповедното производство. По тези съображения обаче ВКС
приема, че такива клаузи в договорите за потребителски кредит са неравноправни (Р 109-2019-II
т.о.). Това разрешение следва да намери и в случая приложение по
аналогия, доколкото и ответникът има качеството на потребител по смисъла на
§13, т. 1 от ДР на ЗЗП по сключения с ищеца при общи условия процесен договор
за лизинг. Ето защо съдът намери, че клаузата на чл. 12, ал. 1, пр. 2 от общите
му условия, въз основа на която в случая ищецът по същество претендира с
исковата си молба възникването и съществуването на процесното вземане за 291.80
лева предсрочно изискуеми лизингови вноски по същия договор, е неравноправна по
смисъла на чл. 143 ЗПП (в този смисъл Р 109-2019-II
т.о.). А тъй като не е уговорена индивидуално, а в чл. 12, ал. 1
пр. 2 от общите условия на договора за лизинг, тя е и нищожна на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП (чл. 146, ал. 2 ЗЗП).
По същите съображения неравноправна и поради това нищожна е и клаузата на чл.
12, ал. 2 от общите условия на договора за лизинг, въпреки, че не на основание последната
в случая ищецът претендира това вземане с оглед изложеното. А след като е така
и клаузата на чл. 12, ал. 1 пр. 2 от общите условия на договора за лизинг, въз
основа на която ищецът в случая претендира възникването и съществуването на
негово вземане за 291.80 лева предсрочно изискуеми лизингови вноски по договора
за лизинг, е неравноправна и нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП (чл.
146, ал. 2 ЗЗП), за ищецът не е възникнало и поради това несъществува към
датата на приключване на съдебното дирене вземане за същите вноски (чл. 422,
ал. 1 ГПК). Ето защо искът му за съществуване на това вземане, следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен в тази му останала чА.т, заедно с акцесорната му
претенция за признаване съществуването и на законна лихва върху същия, без
преди това да бъде обсъждан и по отношение на неговия размер, защото това се
явява безпредметно. Други релевантни доказателства, които да навеждат на изводи,
различни от посочените, съдът намери, че няма представени по делото.
При този изход на делото,
сторените от ищеца разноски за същото в общ размер на 835 лева (от
които 25 лева внесена д.т. за производството, 360 лева внесено възнаграждение
на вещото лице, 300 лева платено адвокатско възнаграждение и 150 лева внесено
възнаграждение на особения представител на ответника), следва да се възложат
в тежест на ответника съразмерно с уважената чА.т от иска или сумата от 331.41
лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). При този изход на делото, в тежест на ответника, съразмерно
с уважената чА.т от иска, следва да се възложат и сторените от ищеца разноски в
заповедното производство в общ размер от 385 лева (от които 25 лева
внесена д.т. за същото производство и 360 лева платено адвокатско
възнаграждение) или сумата от 153.06 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 от ТР
4-2014-ОСГТК). При този изход на делото и ответника има право да иска да му се
присъдят разноски по нА.тоящото дело и в заповедното производство, съразмерно с
отхвърлената чА.т от иска по нА.тоящото дело, но в същото няма данни той да е
сторил разноски в тези производства, поради което такива не му се и присъждат (чл.
78, ал. 3 ГПК и
т. 12 от ТР
4-2014-ОСГТК).
Воден от горните мотиви,
Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Н.С., с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи
на Т., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от общо 192.03
лева за главница от неплатени абонаментни такси, ползвани услуги и лизингови
вноски по договор за мобилни услуги от 25.03.2016 г. с предпочетен номер +-,
договор за лизинг от 25.03.2016 г., договор за мобилни услуги от 25.03.2016 г.
с предпочетен номер +-, фактури №№ **********/01.04.2016 г., №
**********/01.05.2016 г., и № **********/01.06.2016 г., кредитно известие №
**********/01.07.2016 г., и фактури №№ **********/01.04.2016 г., №
**********/01.05.2016 г. и № **********/01.06.2016 г., и законна лихва върху
тази главница от 17.08.2018 г. до изплащането й, за които парични задължения е
издадена заповед № 2351/17.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 4204 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен
съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен този предявен от Т. с п.а., против С.Н.С.
с п.с., иск по чл. 422, ал. 1 ГПК В ОСТАНАЛАТА МУ ЧА.Т, над сумата от 192.03
лева до претендираните 483.83 лева и законна лихва върху тази отхвърлена чА.т
от 17.08.2018 г. до изплащането й.
ОСЪЖДА С.Н.С. с п.с.,
да заплати на Т. с п.а., сумата от 331.41 лева за разноски по нА.тоящото дело и
сумата от 153.06 лева за разноски по заповедното ч.гр.дело № 4204 по описа за
2018 г. на Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: