Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 116
Гр. Габрово, 08.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 27.02.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
При секретаря ДЕНИЕЛА
МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 1314 по описа за
2019 г. за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството се води по
установителен иск по чл. 422 о ГПК, предявен от "Енерго – Про
Продажби" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна 9009, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Г против М.Щ.А. /с предходно фамилно име У./,
с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: ***.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от
значение за претендраните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди, че ответникът М.Щ. У. е клиент на
"Енерго - Про Продажби" АД, с клиентски номер **********, във връзка
с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер № **********, гр. Габрово, ул. ******* № 7, ап. 11,
находящ се на адрес: гр. Габрово, ул. ******* № 7, ап. 11. Тези облигационни
отношения се регламентирали от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, които били приети на
основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране (КЕВР към момента).
Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД /ОУДПЕЕ/,
приложими към
настоящия момент, потребителят се задължавал да заплаща стойността на използваната в
имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи
условия. Сроковете били регламентирани в чл. 26, ал. 2 от ОУДПЕЕ,
като съгласно чл. 26, ал. 6 от ОУДПЕЕ, неполучаването на фактурата не
освобождавало клиента от задължението му да заплати дължимата сума в срок.
Потребителят изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура,
без да било необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите
суми. Съгласно
чл. 38 от ОУДПЕЕ на Енерго - Про
Продажби" АД, в случай на забавено плащане клиентът дължал
обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден
забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на
задължението.
Към момента на подаване на
заявлението потребителят на електрическа енергия имал неизплатени задължения в
общ размер на 725,21 (седемстотин двадесет и
пет лв. и 21 ст.) за обект на потребление,
заведен с абонатен номер **********, гр. Габрово, ул. ******* 7, ап. 11,
находящ се на адрес: гр. Габрово, ул. ******* № 7, ап.
11. В посочената сума били включени неплатените фактури за ел.енергия в размер
на 715,06 лв. (седемстотин и петнадесет лв. 06 ст.], представляваща главница за
консумирана ел.енергия от ответника по фактури и такса възстановяване, издадени
в периода 13.12.2017 г. - 13.02.2018 г., както и мораторна лихва върху
главницата в общ размер на 10,15 лв.
(десет лв. и 15 ст.), представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й
до 09.03.2018 г., както следва:
|
ДОКУМЕНТ
НОМЕР |
ДАТА НА ДОКУ МЕНТА |
ПАДЕЖ |
ЗА ПЕРИОД от ... |
ЗА ПЕРИОД до... |
СУМА НА ДОКУ МЕНТА |
НЕПЛАТЕН ОСТАТЪК
ПО ДОКУМЕН ТА |
ЛИХВА към 09.03.2018 |
ОБЩО |
|
|
ФП |
********** |
13.12. 2017 |
02.01.2018 |
27.10. 2017 |
26.11.2017 |
384.16 |
384.16 |
7.04 |
391.2 |
|
ФП |
********** |
15.01. 2018 |
01.02.2018 |
27.11. 2017 |
26.12.2017 |
311.46 |
311.46 |
3.11 |
314.57 |
|
ТП |
********** |
05.02. 2018 |
05.02.2018 |
|
|
19 |
19 |
0 |
19 |
|
ФП |
********** |
13.02. 2018 |
01.03.2018 |
27.12. 2017 |
26.01.2018 |
0.44 |
0.44 |
0 |
0.44 |
|
ОБЩО: |
|
|
715.06 |
715.06 |
10.15 |
725.21 |
|||
За
претендираните суми била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
срещу която длъжникът депозирал възражение.
ИСКАНЕТО НА ИЩЕЦА Е съдът да постанови
решение, с което да признае за
установено, че ответницата му дължи:
-
сумата 715,06 лв., представляваща главница
за консумирана ел.енергия от ответника и такса възстановяване по фактури, издадени в периода
13.12.2017 г. - 13.02.2018 г. за обект на потребление, заведен с абонатен номер
**********, находящ се на адрес: гр. Габрово, ул. ******* № 7, ап. 11, ведно със законната
лихва от 23.03.2018 г. /датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК/
до окончателното изплащане на задължението;
-
сумата 10,15
лева - мораторна лихва, представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура
от падежа й до 09.03.2018 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1607/26.03.2018 г. по ч. гр.
д. 545/2018 г. на РС Габрово,
както и да му бъдат
присъдени сторените съдебно-деловодни разноски по настоящото производство, в
това число юрисконсултско възнаграждение.
2. От страна на ответницата:
Не взема отношение по
предявения й иск, но представя доказателства за извършени плащания на
претендираните суми .
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:
1.
От фактическа страна:
Не е спорно между
страните, че ответницата е потребител на електрическа енергия, доставяна от
ишеца по партида с клиентски № ********** и
абонатен № ********** за обект, находящ
се на адрес: гр. Габрово, ул. ******* № 7, ап. 11.
Твърденията на ищеца относно задълженията на
ответницата не са оспорени от нея. Приетите по делото фактури, издадени в периода
13.12.2017 г. - 13.02.2018 г., а именно №№ **********/31.12.2017 г., **********/15.01.2018
г., 33011346511/05.02.2018 г., **********/13.02.2018
г., извлечения за фактури и плащания към 12.16.2019г. за обект с клиентски
номер **********, справка от 12.06.2019
г. за потреблението през последните 12/24/36 месеца за потребена ел. енергия в
обект на потребление: гр. Габрово, ул. ******* 7 11, с клиентски номер **********
и извлечение от сметка към 09.03.2018
г., всички посочени
документи издадени от ищеца и неоспорени от ответницата, материализират задължения на
ответницата за консумирана ел. енергия и такса възстановяване, формирани през
период от 27.10.2017 г. до 26.01.2018 г. за обекта й на потребление, заведен с
абонатен номер №
**********, находящ се на адрес: гр.
Габрово, ул. ******* № 7, ап. 11 в общ размер на 715,06 лв. – главница и 10,15
лева - мораторна лихва.
В хода на съдебното дирене е представено банково
бордеро от 24.02.2020 г. за заплатена по настоящото дело по посочената в
исковата молба и заповедта за изпълнение сметка на ищеца, на сумата 785,21 лева, от които 715,06 лева
– главница, 10,15 лева - мораторна лихва
и 60 лева – законна лихва от датата на предявяване на заявлението в съда до
датата на плащането.
2.
От правна страна:
Видно от установеното от фактическа страна,
основателно със заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК са присъдени на
ищеца:
-
сумата 715,06 лв.- главница, ведно със законната
лихва от 23.03.2018 г. /датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК/
до окончателното изплащане на задължението;
-
сумата 10,15
лева - мораторна лихва, представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура
от падежа й до 09.03.2018 г.
Съгласно т. 9 от TP № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г.,
ОСГТК в производството по чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед
за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Тъй като присъдените със заповедта за изпълнение по
чл. 410 от ГПК главница и мораторна лихва са заплатени, то
искът по чл. 422 от ГПК за установяване дължимостта им следва да бъде отхвърлен, поради доброволно погасяване на вземането чрез
плащане.
Със заповедта е присъдена на ищеца и законна лихва
върху главницата 715,06 лева от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение – 23.03.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, което е сторено на 24.02.2020 г.
Внесената от страна на ответницата сума в размер на 60
лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 23.03.2018 г.
/датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ до изплащане на
задължението /сторено на 24.02.2020 г./ не покрива цялото задължение. Законната
лихва за посочения период е 10 %. Внесените 60 лева покриват лихвата върху
главницата за 10 месеца и два дни, а именно за периода от 23.03.2018 г. до
25.01.2019 г. включително.
Поради това предявеният установителен иск следва да
бъде уважен само в частта за законната
лихва върху сумата 715,06 лева за периода от 26.01.2019 г. до 24.02.2020 г. включително.
3.
Относно претенциите за разноски:
От страна на ищеца се претендират разноски:
- направени в исковото
производство:
държавна такса в размер на 75,00 лева, както и да му бъде
присъдено юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК, във вр. с Наредба за заплащането на правната помощ.
- направени в заповедното
производство: държавна
такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, в общ
размер на 75,00 лева, които са присъдени
със заповедта.
От страна на ответника не се претендират и не са
направени разноски.
Съгласно
чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска. В конкретния случай е установена дължимостта на сумите, присъдени
със заповедта. Искът е отхвърлен, но не поради недължимост на претенциите, а
поради плащането в хода на съдебеното дирене. Съгласно трайната съдебна
практика, тъй като ответникът е станал причина за завеждане на иска, следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Съгласно
чл. 78 ал. 8 от ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В чл. 25
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ е определено възнаграждение
в диапазона от 100 до 300 лева. Настоящото дело е разгледано в едно заседание.
С оглед фактическата и правната му сложност, и материалния му интерес следва да
бъде определено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, а именно в
размер на 100 лева. Общо разноските за исковото производство, направени от
ищеца са в размер на 175,00 лева, които сладва да му бъдат присъдени изцяло.
Тъй като е установено,
че основателно на ищеца са присъдени сумите, предмет на заповедта за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, разноските от заповедното производство в размер на 75,00
лева са му дължими изцяло, като относно тях съгласно ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по ТД 4/2013 г.
на ОСТГК на ВКС съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
1. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Щ.А. /с предходно фамилно
име У./, с ЕГН **********, с настоящ и
постоянен адрес: *** ДЪЛЖИ на "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна
9009, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Г, законната лихва върху сумата 715,06 лева за периода от 26.01.2019
г. до 24.02.2020 г. включително,
за която е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 1607/26.03.2018 г. по ч. гр. д. 545/2018 г. на РС
Габрово, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.
2. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения иск В ЧАСТТА, с която се иска ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО, че М.Щ.А. /с предходно
фамилно име У./, с ЕГН **********,
с настоящ и постоянен адрес: *** ДЪЛЖИ на "ЕНЕРГО
– ПРО ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна 9009, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Г:
-
сумата 715,06 лв.- главница, ведно със законната
лихва от 23.03.2018 г. /датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК/
до 25.01.2019 г. включително
-
сумата 10,15
лева - мораторна лихва, представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура
от падежа й до 09.03.2018 г.,
за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 1607/26.03.2018 г. по ч. гр. д. 545/2018 г. на РС
Габрово,
поради
плащане на посочените присъдени със заповедта суми, на основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, във вр. с чл. 235 ал. 3 от ГПК и т. 9 от TP № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г.,
ОСГТК.
ОСЪЖДА М.Щ.А. /с предходно фамилно име У./,
с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: ***
да заплати на "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9009, бул. Владислав Варненчик №
258, Варна Тауърс – Г сумата 175,00 лева - разноски по делото по воденето на исковото
производство, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА М.Щ.А. /с предходно фамилно име У./,
с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: ***
да заплати на "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9009, бул. Владислав Варненчик №
258, Варна Тауърс – Г сумата 75,00 лева - разноски по делото по воденето на заповедното
производство, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване от страните пред ОС – Габрово, в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: