Определение по адм. дело №1005/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл.166, ал. 4, вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Р. К. Л., чрез пълномощника - адв. У., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0340-000072/20.07.2025 г., издадена от Ц.Ш. – полицай към ОДМВР-Пазарджик /ЗППАМ/, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС л.а.“Опел Зафира“ с немска регистрация KJI 40, за срок от 6 месеца.

В жалбата е отправено искане, на основание чл.166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, за спиране предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ, като се твърди, че от допуснатото по закон предварително изпълнение, следва значителна и трудно поправима вреда за жалбоподателя, като е засегнат особено важен негов интерес - същият ще бъде лишен от възможността да упражнява трудова дейност, както и да полага необходимите и адекватни грижи за непълнолетния си син.

Съдът след като се запозна с доказателствата по административната преписка намира от фактическа и правна страна следното:

Искането за спиране е процесуално допустимо, предвид това че е направено в срок, от активно легитимно лице, с правен интерес и е отправено чрез оспорване на издадената ЗППАМ.

Разгледано по същество, е неоснователно.

Съгласно чл.171 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които е и тази по т. 2а, б. „а“ – „Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.“.

В съответствие с чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ е по силата на закона - чл.172, ал.6 от ЗДвП. Предпоставките за спиране изпълнението й са визирани в чл.166, ал.2 от АПК, приложим на основание ал. 4 от същата норма.

Съгласно Тълкувателно решение № 5/08.09.2009 г. на ОС на Върховния административен съд при допуснато по силата на специален закон предварително изпълнение на административен акт (какъвто е и процесния случай), приложим при съдебния контрол за законосъобразност на административния акт е чл. 166, ал. 2 АПК. Съгласно посочения текст при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Анализът на текста води до обоснования извод, че в тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване на оспорващия на значителна или труднопоправима вреда. Следователно, приложимостта на разпоредбата предполага вероятност за причиняване на значителна или труднопоправима вреда преди всичко по отношение на жалбоподателя. В случая като такава конкретна вреда жалбоподателят твърди, че ще бъде лишен от възможността да упражнява трудова дейност, както и да полага необходимите и адекватни грижи за непълнолетния си син.

По делото не са представени доказателства, довеждащи до извода, че чрез временното прекратяване на регистрацията на процесното МПС жалбоподателят ще бъде лишен от възможността да упражнява трудова дейност. Видно от представеното удостоверение от работодателя на жалбоподателката, последната упражнява трудова дейност единствено през почивните дни, поради което не може да се възприеме виждането, че същата чрез издаването на процесната ЗППАМ ще бъде лишена от възможността да осъществява възложената й дейност, доколкото са налице и алтернативни методи за придвижване, извън управлението на МПС. По същият начин стои въпроса и с настояването, че чрез издаването на ЗППАМ синът на жалбоподателката ще бъде лишен от възможността да посещава учебно заведение. Видно от представеното по делото удостоверение за посещение на училище М.-Коллен-Шуле, А. Лолов понастоящем е ученик в 7-ми клас, като ще посещава учебното заведение вероятно до 31.07.2026г. Посочено е, че учебното заведение е училище за ученици със специални нужди – учене и емоционално-социално развитие, при липсата на данни за тежко двигателно увреждане, което да не позволява на ученикът да се придвижва от едно място до друго освен с МПС. За тази цел, както и за придвижването на последният и жалбоподателката в и извън страната биха могли да ползват алтернативни на управление на МПС методи за пътуване.

Производство по реда на чл. 166 от АПК е такова, по което съдът следва да се произнесе незабавно с определение и поради това не предполага оставянето на искането за спиране без движение за уточняване на твърдените вреди или за представянето на нови доказателства. На следващо място, искането е за спиране на акт, по отношение на допуснато за него предварително изпълнение, по силата на закон - ЗДвП. За разлика от предварителното изпълнение, допуснато с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, тук самият законодател въвежда презумпция, че общественият и държавният интерес надделяват над личния (в случая интересът на физическо лице). Преценката не е на органа, а на законодателя. Очевидно евентуалните вреди, които би могъл да търпи жалбоподателя са преценени като такива, които не могат да се противопоставят на обществения интерес, който следва да бъде защитен. При съобразяване на горните факти и обстоятелства се налага извода за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Противопоставеният с искането интерес в случая не се нуждае от защита в по-голяма степен от охранения от закона чрез допускането на предварително изпълнение. При липсата на данни и доказателства, че оспореният акт ще причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда и при съобразяване на значимостта на регулираните обществени отношения, съдът намира искането за спиране на предварителното изпълнение за неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл.166, ал.2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането на Р. К. Л., чрез пълномощника - адв. У., за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0340-000072/20.07.2025 г., издадена от Ц.Ш. – полицай към ОДМВР-Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, в седмодневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.

ДЕЛОТО да се докладва след влизане в сила на настоящото определение.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.