№ 32/13.01.2020 година, град Хасково
Хасковският
районен съд. Девети граждански състав
на деветнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Ваня
Кирева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов
гражданско дело номер 2708 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на част
II, дял I от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по
искова молба от Е.В.Д., чрез адв. К. П. Л.от АК - Стара Загора, с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), срещу ,.ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД.
Ищецът твърди,
че бил потребител на електроенергия, доставяна му от ответника, за обект с
адрес: гр. ***********, с клиентски № **********. С писмо изх. № 5708848 от
07.12.2017 г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД го уведомил, че на
08.05.2018 г. бил демонтиран и предаден за експертизна проверка в БИМ неговият
електромер от измервателна точка /ИТН/ 1543437. Също така бил информирам, че на
основание чл. 48 и чл. 51 (1) от ПИКЕЕ, сметката му за електроенергия щяла да
бъде коригирана за времето от 61 дни, т.е. за периода от 07.02.2018 г. до
08.05.2018 г. Допълнително начислената дължима сума. вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия
била на стойност 161,75 лв. Сочи се, че не бил потърсен и информиран за
извършената проверка на електромера, нито присъствал при изготвяне на констативен
протокол за същата и такъв не му бил връчван. Счита се. че посочената сума била
недължима, тъй като ответното дружество не изпълнило вмененото му от
законодателя задължение да създаде в общите условия на договорите с крайния
потребител на електрическа енергия ред за уведомяване на клиента, съгласно
правилата по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83. ал. 1, т. 6 ЗЕ, поради което не бил
осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия и съответно извършената корекция била неправомерна. Тъй като падежът по
фактурата настъпил и ел. захранването подлежало на прекъсване, ищецът бил
принуден да заплати тази сума на 24.06.2019 г., въпреки липсата на основание за
това. Сочи се и че за възстановяването й подал заявление по чл. 410 ГПК. по
което било образувано ч. гр. д. № 10671/2019 г. по описа на Районен съд -
Пловдив. По него била издадена исканата заповед за изпълнение, но в
законоустановения двуседмичен срок срещу нея постъпило възражение от ответника.
Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца спрямо
него за сумата 161,75 лева. представляваща платена от ищеца на ответника без
правно основание стойност на ел. енергия за минал период - от 07.02.2018 г. до
08.05.2018 г. за обект, находящ се в гр. ***********, за което е издадена
фактура № **********/13.06.2019 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10671/2019 г. по описа на Районен съд
- Пловдив до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни
разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
Ответникът счита
иска за допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло - както по
основание, така и по размер. Твърди се, че при извършената на 08.05.2018 г.
проверка от служители на „Електроразпределение Юг" /,,ЕР ЮГ"/ ЕАД на
електромера, монтиран да измерва доставяната електрическа енергия в имота на
ищеца, били спазени всички изисквания на новата правна уредба относно
извършването на техническа проверка и едностранна корекция на сметка за изминал
период, в случай на неточно измерване на ел. енергията. Поради това и
процесната сума била начислена и претендирана правомерно на основание
разпоредбите на чл. 98а. ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2. т. 5 ЗЕ, във връзка с
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във връзка с чл. 45, ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 51,
ал. 1 ПИКЕЕ. във връзка с чл. 48, ал. 2. във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а"
ПИКЕЕ. Поддържа се, че при проверката присъствали двама свидетели, тъй като
ищецът не бил открит. Електромерът бил демонтиран в тяхно присъствие, бил
поставен в безшевен чувал и бил запечатан с пломба. Всички действия по били
закрепени в Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства
за търговско измерване № 411776/08.05.2018 г. След това демонтираният
електромер бил предаден на Български институт по метрология за извършване на
метрологична експертиза по реда на глава пета от Закона за измерванията.
Съгласно Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване № 187/11.02.2019 г. на БИМ бил осъществяван достъп до вътрешността на
електромера, като била завързана с кабелна превръзка пластината до датчика за
регистриране при отваряне на основния капак на електромера. Ето защо се счита,
че били налице предпоставките на чл. 51, ал. 1, във вр. с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ,
поради което операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил
преизчисление на количеството електрическа енергия, като начислил допълнително
количество електрическа енергия на клиента в размер от 5028 kWh. Дължимата сума, вследствие на
установеното непълно измерване, изчислена по определението за периода цени от
страна на КЕВР била 161.75 лева с ДДС, а периодът от време, за който била
извършена корекцията, бил 90 дни, като първата дата - 07.02.2018 г. била датата
на регулярен отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и
попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на
проверката, в която била констатирана манипулацията, а последната дата била на
извършената техническа проверка - 08.05.2018 г. ..Електроразпределение Юг"
ЕАД предоставило на ответника тази информация и той от своя страна издал
процесната фактура и с писмо с изх. № 8261430-1/13.06.2019 г.
ищецът бил уведомен за извършеното допълнително начисление. Поддържа се и че
обстоятелството кой бил конкретният извършител, било ирелевантно по настоящия
спор, защото в посочените законови разпоредби, регламентиращи преизчислението
на количеството електрическа енергия, не се съдържало изисквания за извършване
корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, а точно
обратното - единственото условие за упражнявано правото на енергийния доставчик
да извърши едностранна корекция, било да бъде установено по съответния ред, че
е налице случай на неизмерена. неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. Предвид изложеното се моли да се отхвърли изцяло иска и да се присъдят
сторените деловодни разноски.
Съдът, като
предени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С Определение №
2273/19.11.2019 г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване, че ищецът е потребител на електрическа енергия, доставяна му от
ответника на обект, находящ се в гр. ***********, с клиентски № **********.
Не е спорно
обстоятелството и че ответникът е търговско дружество, което притежава лицензия
за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с
електрическа енергия по ЗЕ.
Съгласно приетия
констативен протокол № 411776/08.05.2018 г., съставен от служители на "ЕВН
България Електроразпределение" ЕАД в присъствието на двама свидетели, на
08.05.2018 г. е извършена проверка на електромера на горепосочения обект.
Посочено е, че след извършената проверка с еталон № 1213622 марка
"Емсист" електромерът е демонтиран, поставен е в безшевна торба и е
запечатан с пломба № 523031.
От констативен
протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 187/11.02.2019
г. на БИМ, ГД "МИУ", РО - София се установява, че е осъществен достъп
до вътрешността на електромера. Посочено е и че е била завързана с кабелна
превръзка пластината до датчика за регистриране отваряне на основния капак на
електромера и че във вътрешността му към електрическата схема допълнително е
било присъединено устройство, непринадлежащо към схемата на електромера.
По делото са
представена и справка за коригиране на сметките за електроенергия на ищеца от
21.05.2019 г.
С писмо с изх. №
8261430-1/13.06.2019 г. ищецът е уведомен от ответника за извършената проверка
и резултата от експертизата, както и че на основание чл. 48, ал. 1 и чл. 51,
ал. 1 от ПИКЕЕ ще му бъде коригирана сметката за ел. енергия за периода ог
07.02.2018
г. до 08.05.2018
г. чрез допълнително начислена сума в размер на 161,75 лева.
В тази връзка е издадена и фактура
№ **********/13.06.2019 г. за сумата от
161,75 лева, представляваща дължима
сума. вследствие на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия за електромера на ищеца за периода от
07.02.2018 г. до 08.05.2018 г.
От представения
1 бр. касов бон от 24.06.2019 г. се установява, че на тази дата ищецът е
заплатил сумата по процесната фактура.
От материалите,
съдържащи се в ч. гр. д. № 10671/2019 г. по описа на PC - Пловдив, приложено по настоящото производство, се
установява, че въз основа на заявление с вх. № 42144/26.06.2019 г. в полза на
ищеца срещу ответницата е издадена Заповед № 5885/27.06.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесната сума, ведно със законната
лихва върху нея. считано от 26.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 25 лева - внесена държавна такса и
350 лева - платено адвокатско възнаграждение. В предвидения от закона срок е
подадено възражение от ответника и с разпореждане от
15.07.2019
г. на ищеца е
указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок и последният е сторил това.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, който е
процесуално допустим, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно
производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за
своевременно депозирано от страна на последния възражение срещу издадена
заповед за изпълнение относно процесното вземане.
Разгледан по същество, искът е
основателен поради следните съображения:
Съгласно чл. 55,
ал. 1. предл. 1 ЗЗД този, който е получил нещо без основание, е длъжен да го
върне. Следователно, за да бъде уважен така предявеният иск, е необходимо да се
установи кумулативното наличие на следните елементи: извършено от ищеца плащане
на процесната сума, която е получена от ответника без валидно правно основание.
В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже
извършването на плащането, а в тежест на ответника - съществуването на
облигационна връзка с другата страна, както и па твърдените основания за
едностранно коригиране сметката на ищеца за доставената му през изминалия
релевантен период електрическа енергия поради неточното й измерване, която
съответства на представената по делото фактура № **********/13.06.2019 г.
По делото не се
спори, а и от представения касов бон от 24.06.2019 г. се установява по несъмнен
начин, че на тази дата ищецът е заплатил сумата по гореописаната фактура в
размер на 161,75 лева.
Няма спор, а и
от събраните писмени доказателства се установява наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по силата на сключен договор за
продажба на електрическа енергия при публично известни ОУ. които съгласно чл.
98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа
енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане, като няма данни да
са предложени и съотв. приети специални условия, различни от публикуваните ОУ.
Основните спорни въпроси са дали ответникът е имал право да извърши едностранна
корекция на отчетеното количество доставена електрическа енергия за релевантния
минал период и ако е имал. налице ли са били предпоставките, даващи му
основание на направи такава корекция, както и спазени ли са правилата,
уреждащите това негово право. В тази връзка най-напред следва да се отбележи,
че действително след измененията с ДВ бр. 54/17.07.2012 г. в разпоредбите на
чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2. т. 6, б. „а" и чл. 104а, ал. 2, т. 5
ЗЕ може да се направи обоснован извод, че вече е предвидена възможност да бъдат
извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Съобразно допуснатата
законова делегация от Председателя на ДКЕВР са издадени ПИКЕЕ, обнародвани в
ДВ. бр. 98 от 12.11.2013 г. Тъй като в тях не е посочено друго, те са влезли в
сила три дни след горепосочената дата съгласно
разпоредбата чл. 5, ал. 5 КРБ, т.е. считано от 16.11.2013 г. В
настоящия случай проверката на СТИ от служители на „ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД е извършена на 08.05.2018 г.. а корекцията на
сметката на ищеца се отнася за периода от 07.02.2018 г. до 08.05.2018 г.
Следователно, ответното дружество е имало законово основание за едностранна
корекция на количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за
минал период. Следва да се има предвид, обаче, че съгласно чл. 120 ЗЕ СТИ е
собственост на оператора на електропреносната мрежа или на съответната
електроразпределителна мрежа, като поддържането му в изправност и в
съответствие с техническите изисквания на електромера е в задължение на
оператора на мрежата - чл. 89, т. 4 ЗЕ и чл. 34 ОУ.
Настоящият
съдебен състав счита, че за да са налице предпоставките на законосъобразна
корекция на сметка за минал период, е необходимо да се докаже по несъмнен начин
и осъществяването на манипулация на СТИ от потребителя или от друго лице, но с
негово знание или съгласие. Първото обстоятелство е безспорно установено по
делото, но по отношение на второто липсват както твърдения, така и каквито и да
е било доказателства, че именно ищецът или поне с негово знание е извършено
такова неправомерно въздействие върху процесното СТИ. Тук е уместно да се
отбележи, че настоящият състав не споделя наведените от ответника доводи за
наличието на безвиновна (обективна) отговорност на клиента в тази хипотеза, тъй
като това представлява изключение от въведения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния
характер на договорната отговорност, поради което следва да бъде изрично и ясно
разписано от законодателя. Горепосочените разпоредби на ЗЕ и на ПИКЕЕ не могат
да се тълкуват в този смисъл, тъй като те само регламентират условията и реда
за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и начините за извършване на корекция на количеството
консумирана електрическа енергия. Тези изводи съответстват и на трайно
установената и задължителна съдебна практика - Решение № 12 от 11.02.2013 г. по
т. д. № 1080/2011 г. на ВКС, II т. о., Решение № 177 от 12.12.2011 г. пот. д. №
1008/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 189 от 11.04.2011 г. пот. д. № 39/2010
г. на ВКС. II т. о., Решение № 205 от 03.09.2013 г. по т. д. № 37/2011 г. на
ВКС, II т. о. и др.. всички постановени по реда на чл. 290 ГПК, според която коригирането
на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане
на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика СТИ, без да е
доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на
ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.
82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.
Дори и да се
приеме, че с уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се въвежда безвиновна
(обективна) отговорност на потребителите на електроенергия, следва да се има
предвид, че с оглед противоречието й на чл. 82 ЗЗД, както и на чл. 2, ал. 2 ЗЕ,
съгласно който един от принципите при търговията с електрическа енергия е
защита интересите на потребителите, на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА тя не следва
да бъде приложена. Освен това, в § 1 на Закона за защита на потребителите (ЗЗП)
е предвидено, че при противоречие на два закона се прилагат тези. които
осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. Уместно е да се посочи
и че обективната отговорност е вид гражданска отговорност (без значение
договорна или деликтна), поради което, за да бъде ангажирана е необходимо да е
налице поведение на отговорното лице, което да е в причинна връзка с
настъпилите вреди. Задължението на потребителя по договора за продажба на
електрическа енергия е за бездействие, поради което основание за ангажиране на
отговорността му е налице само при доказано действие, каквото същият е поел да не
осъществява. Тежестта на доказване е на доставчика на електрическата енергия, а
както се посочи по-горе, по делото нито се твърди, нито се установява такова
негово поведение. В този смисъл е и Решение № 38 от 15.05.2014 г. по т. д. №
5/2013 г. на ВКС, 1 т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Отделно от това
следва да се има предвид и че дори при евентуално установяване на неправомерно
действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа
енергия трябва да докаже периода на грешното измерване или неизмерване в
резултат на това неправомерно действие, както и реално консумираната
електрическа енергия. В противен случай едностранното изчисляване и коригиране
на сметките за електрическа енергия за минал период би позволило на доставчика
да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа
енергия. В настоящия спор не се събраха и такива доказателства, което е още
едно основание за недължимост процесната сума. Независимо, че периодът е в
рамките на допустимите максимално 90 дни според чл. 49 ал. 2 ПИКЕЕ, винаги
следва да се докаже защо и как точно е установен този период, при положение, че
в отговора дори не се навеждат твърдения за това дали въобще някаква проверка е
била правена на уреда, за да се мотивира така приложеният срок.
Не би могло да
се приеме и че в случая се касае за извъндоговорна отговорност, почиваща на
принципа на неоснователното обогатяване. Това е така, защото между доставчика
на електрическата енергия и потребителя е налице договорна обвързаност, поради
което и при нарушение на задължения по договора отношенията им се уреждат
съобразно правилата на договорната отговорност, а не на плоскостта на
отговорността при неоснователно обогатяване.
Предвид
изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява изцяло основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен.
Съгласно т. 12
на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е
дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент,
а и към настоящия, не е погасил процесното вземане. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. №
10671/2019 г. по описа на PC - Пловдив. От представените по него писмени
доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 25
лева за внесена държавна такса и 350 лева за платено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода
на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия
следва да се присъдят такива в размер на 375 лева, съобразно ангажираните
доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по отношение на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов" № 37, съществуването на вземане на Е.В.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, офис **, адв. К. П. Л.от АК -
Стара Загора, спрямо него за сумата от 161,75 лева. представляваща платена без
правно основание стойност на ел. енергия за минал период - от 07.02.2018 г. до
08.05.2018 г. за обект, находящ се в гр. Хасково, ул. ..Оборище" № 13. вх.
А. ап. 2. за което е издадена фактура № **********/13.06.2019 г., ведно със
законната лихва върху нея. считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10671/2019 г.
по описа на Районен съд - Пловдив - 26.06.2019 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г.
Данов" № 37, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Е.В.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, съдебен адрес:***, офис **, адв. К. П. Л.от АК - Стара Загора,
сумата от 750,00 лева, от която 375.00 лева, представляваща направени разноски
по настоящото дело и 375,00 лева, представляваща направени разноски по ч. гр.
д. № 10671/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, за които е издадена
Заповед № 5885/27.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: /п/ не се
чете
/Петър
Вунов/
Вярно с
оригинала!
Секретар: М. С.