РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Белоградчик, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20241310100269 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание – чл.
79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 и чл. 153 Закона за енергетиката и по чл. 86
ЗЗД.
В исковата молба, ищеца „Топлофикация София” ЕАД – гр. София,
твърдят, че лицето Л. Й. И., с ЕГН ********** е била клиент на ищеца и
потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот в гр.
С., обл. С., общ. И., ж.к. „..................“ .., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., с абонатен
номер 121662. Към датата на предявяване на Исковата молба, същата е
починала. Твърди се, че през периода преди смъртта й, Л. И. не е заплатила
задълженията си към ищеца за периода месец май 2019 г. – месец април 2021
г., в размер на 320.04 лв. В исковата молба се сочи, че същата дължи и
неплатени суми за дялово разпределение в размер на 10.61 лв. – за периода
месец август 2020 г. до месец април 2021 г. И тъй като потребителят на
топлинна енергия Л. Й. И. е починала на 19.11.2021 г., то задължението
следва да бъде заплатено от правоприемника – наследницата й Е. В. И. –
ответница по делото.
1
Предвид гореизложеното ищеца претендира, съдът да осъди
ответницата Е. В. Й. да им заплати сумите: 320.04 лв. – потребена, но
неплатена топлинна енергия за периода месец май 2019 г. – месец април 2021
г., 84.44лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. – 08.06.2023
г., 10.61 лв. – сума за дялово разпределение за периода месец август 2020 г. –
месец април 2021 г. и 2.57 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.09.2020 г. до 08.06.2023 г. и законните лихви
върху главниците, считано от подаване на Исковата молба до окончателното
им изплащане. Претендират се и разноски по делото.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
По искане на ищеца, по делото е конституирано като трето лице –
помагач на ищеца, дружеството, извършило дялово разпределение на
ползваната топлинна енергия – „Директ” ЕООД – гр. София. Привлеченото
като трето лице – помагач не взема становище по иска.
В срока по чл. 131 ГПК, отговор от страна на ответницата не е постъпил.
Същата се явява лично в открито съдебно заседание на 17.09.2024 г. Изразява
становище, че не оспорва предявения иск, не възразява, че дължи сумите.
Изразява желание да заплати дължимите суми, но заявява, че в момента е
финансово затруднена и не може да заплати цялата сума наведнъж.
По искане на ищцовата страна, по делото са допуснати и изслушани
съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи.
Заключенията по допуснатите и изслушаните съдебно – счетоводна и
техническа експертизи не са оспорени от страните и съдът ги е приобщил към
останалия доказателствен материал по делото.
Предвид изложеното в исковата молба, както и предвид събраните по
делото писмени доказателства и изготвените експертизи, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна :
С оглед изложените в Исковата молба обстоятелства, съдът с доклада
по чл. 146, ал. 1 ГПК, разпредели доказателствената тежест между страните
както следва: Ищеца следваше да докаже в процеса следните обстоятелства:
че праводателят на ответницата Е. И. – Л. Й. И., починала на ............ г. е била
потребител на топлинна енергия за битови нужди с абонатен номер 121662 за
топлоснабден имот с адрес : в гр. С., обл. С., общ. И., ж.к. „.................“ .., бл.
..., вх. ..., ет. ..., ап. ...; че праводателя на ответника е собственик или титуляр
2
на вещно право на ползване в сграда.; съществуването на облигационни
отношения между страните, в това число, че за периода месец май 2019 г. –
месец април 2021 г., ищеца е доставил топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот.; наличието на сключен договор за извършване на услугата
за дялово разпределение на топлинна енергия между ищеца и третото лице –
помагач на ищеца – ФДР „Директ” ЕООД – гр. София; неизпълнение от
ответната страна – че е ползвана, но не е заплатена потребената топлинна
енергия за имота за процесния период, като и не е заплатила дължимите суми
за услугата дялово разпределение за същия имот за периода месец август 2020
г. – месец април 2021 г.; че падежа на вземането е настъпил; размера на
вземането, представляващо главници – потребена топлинна енергия и дялово
разпределение.; че ответника е изпаднала в забава в плащанията.; размера на
мораторните лихви за забава върху главниците.
Съдът приема, че правоотношението по продажба на топлинна енергия
за битови нужди е регламентирано в Закона за енергетиката – чл. 150, ал. 1,
като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен
при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди. Съгласно т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, „битов клиент“, е клиент който купува
енергия за собствени битови нужди.
Съдът приема за доказано обстоятелството, че праводателят на
ответницата е бил „битов клиент“ – потребител на топлинна енергия за битови
нужди. С Исковата молба са представени надлежни доказателства, че Л. Й. И.
е била титуляр на вещното право на ползване на имота, за който се претендира
заплащането на топлинна енергия. Представени са доказателства – заповеди и
служебни бележки от Столична Община, Район Искър, от които е видно, че
същата е била настанена в общинско жилище, с административен адрес: в гр.
С., обл. С., общ. И., ж.к. „...............“ .., бл. .........., вх. ..., ет. ..., ап. .... От
представените писмени доказателства се извежда извода, че доказано е
вмененото на ищеца обстоятелство, че потребителят на топлинна енергия е
бил ползвател на топлоснабдения имот. Поради това, безспорно е доказано, че
праводателката на ответницата, като ползвател на имота, е била битов абонат
на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Поради това, съдът приема,
че наследодателката на ответницата Л. Й. И., с абонатен номер 121662 за
топлоснабден имот с адрес в гр. С., обл. С., общ. И., ж.к. „...................“ ..., бл.
..., вх. ..., ет. ..., ап......, е била страна по това правоотношение и е била клиент
на доставчика на топлинна енергия към момента на исковия период.
Видно от представеното Удостоверение за наследници от 28.09.2023 г. на
Община Столична, район Искър, Л. Й. И. е починала на ............... г. за което е
съставен акт за смърт 0959/ 20.11.2021 г. в гр. София, район Искър.
Съдът намира, че доказано в процеса е и второто вменено в тежест на
ищеца обстоятелство : съществуването на облигационни отношения между
ищеца и битовия клиент на топлинна енегрия, в това число, че за периода
месец май 2019 г. – месец април 2021 г., ищеца е доставил топлинна енергия
за процесния топлоснабден имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР.
Според нормата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, в срок от 30 дни след влизането в сила
на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани твърдения, нито
има данни, ответника или собственика на имота да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия. Поради изложеното и с оглед елемента на
административно регулиране в чл. 150 от Закона за енергетиката, съдът
приема, че между страните по делото са налице договорни отношения за
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
4
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, посочени в чл. 153, ал. 1
ЗЕ. Като клиенти на топлинна енергия за битови нужди, те дължат цената на
доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
При тези съображения, съдът приема, че майката на ответницата е била
страна по валидно облигационно правоотношение възникнало с ищеца и е
абонат на топлопреносното дружество.
Съдът намира за доказани и останалите вменени на ищеца
обстоятелства в процеса : наличието на сключен договор за извършване на
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия между ищеца и
третото лице – помагач на ищеца – „Директ“ ЕООД – гр. София.
По делото е представен Договор № Д – 0 – 69 от 03.06.2020 г. сключен
между ищеца и третото лице – помагач „Директ“ ЕООД. По силата на
договора, е възложено на изпълнителя „Директ“ ЕООД – гр. София – третото
лице – помагач на ищеца, да извърши услугата „дялово разпределение на
топлинна енергия за имота, в който е живеела Л. И.. Приложен е и списък на
живеещите в сградата на адрес : гр. С., обл. С., общ. И., ж.к. „...................“ ...,
бл. ..., вх. .., ет. .., ап. .., в който, под номер 20 е вписана наследодателката на
ответницата – Л. Й. И..
Предвид тези доказателства, съдът приема за доказано и
обстоятелството, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 142 ЗЕ,
5
индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, в случая, е
възложено именно на третото лице – помагач „Директ“ ЕООД.
Съдът приема за доказано и неизпълнение от страна ответника на
задълженията му по ОУ – за заплащане на доставената топлинна енергия за
имота му. Доказа се, че топлинната енергия за исковия период месец май 2019
г. – месец април 2021 г. е ползвана от наследодателя на ответната страна, но не
е заплатена, както не е заплатена и дължимата сума за услугата дялово
разпределение за същия имот и период. Доказа се, че падежа на вземането е
настъпил, нещо повече – ответника е изпаднал в забава в плащанията. Съдът
приема за безспорно доказан размера на претенциите за ползваната, но
неплатена топлинна енергия и размера на дължимите суми за дялово
разпределение.
За установяване доставката на топлинна енергия и размера на
претендираните суми, по делото са допуснати и изслушани съдебно –
техническа и съдебно – счетоводна експертизи, които съдът приобщи към
останалия събран по делото доказателствен материал и изцяло възприема при
постановяване на окончателния си съдебен акт.
От заключението на А. Г. – вещо лице по съдебно – техническата
експертиза, което съдът приобщи по делото, се установява, че дължимите
суми за доставена в имота на ответника топлинна енергия са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката,
спазени са изискванията на действащите технически правила, норми и
методики. Определено е потреблението на топлоенергията в количествено
изражение. Становището е, че при начисляване на сумите от страна на
фирмата за дялово разпределение /ФДР/, са спазени изискванията на ЗЕ,
Закона за измерванията и наредбите за топлоснабдяване. Стриктно за
изчислени сумите за потребена топлоенергия и дялово разпределение.
Монтираният общ електромер, посредством който е извършено измерването
на топлинната енергия е преминал през всички метрологични проверки по
Закона за измерванията. Лаборатория „Аква Билдинг“ ЕООД е издала
протоколи и свидетелства за периодични метрологични проверки на
топломера през месец май 2019 г. Монтираният измервателен уред в АС на
СЕС е годен и съответства на одобрения тип. Проверките на топломера са
6
проведени от оправомощени лица при спазване на изискванията на Закона за
измерванията.
Съдът приобщи по делото и изцяло кредитира при постановяване на
решението си и заключението на съдебно – счетоводната експертиза на в.л. Е.
Й. – М.. И по отношение на тази експертиза съдът не съзря основание да не я
кредитира. Заключението е изготвено след справка в счетоводството на ищеца
и детайлен анализ на тези справки и констатации. Вещото лице е отговорило в
пълнота на поставената му задача.
От заключението на същото, изготвено след справка в счетоводството на
ищеца, се установи, че действително ползваната за периода месец май 2019 г. –
месец април 2021 г., топлинна енергия не е заплатена от страна на ответника,
като правоприемник на своя наследодател. Неплатени са останали сумите
както следва : 320.04 лв. – потребена, но неплатена топлинна енергия за
периода месец май 2019 г. – месец април 2021 г., 10.61 лв. – сума за дялово
разпределение за периода месец август 2020 г. – месец април 2021 г.
Предвид заключението на вещото лице, дължимите мораторни лихва
върху главниците, е съответно : 83.69 лв. и 2.58 лв. Съдът уважава иска и
акцесорните искове за мораторни лихви, съобразно заключението на вещото и
предвид на това, че уважи и главните искове.
При горните мотиви, съдът приема, че така предявените искове са
основателни и доказани по основание и размер както за главниците, така и за
лихвите върху тях. Налице е доказано неизпълнение на задължение, чиито
падеж е настъпил. Ответникът не е платил свое изискуемо вземане на падежа,
поради което е изпаднал в забава и дължи обезщетение за тази забава.
Основателен се явява и акцесорния иск за законни лихви за забава върху
главниците, считано от 07.07.2023 г. – датата на подаване на Исковата молба,
от който момент ответника е поканен да плати, поради което и от този момент
същия изпада в забава и дължи законни лихви върху неплатеното задължение.
И не на последно място – съдът взема предвид и становището на
ответницата. С процесуалното си поведение същата не оспорва иска, не
оспорва факта, че дължи процесната сума и заявява готовност да я изплати на
вноски.
При горните мотиви, съдът приема, че ищеца в условията на пълно и
главно доказване установи основателността на претенциите си, поради което
7
съдът ги уважава така, както са предявени по основание и размер.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът уважи исковите претенции, поради
което и ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест
направените от ищеца разноски по делото, както следва: 50.00 лв. – държавна
такса, 200.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 1 000.00 лв. –
възнаграждения за вещи лица.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. В. И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес : с.
О., общ. Д., обл. В., ул. „..............“ № ..., със съдебен адрес: гр. С., ж.к.
„...............“.., бл............, вх. .., ет. .., ап. .........., ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „Ястребец” 23 Б, представлявано от А.
Александров – Изпълнителен директор, сумите: 320.04 лв. – потребена, но
неплатена топлинна енергия за периода месец май 2019 г. – месец април
2021 г., 83.69лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. –
08.06.2023 г., като в частта до претендирания размер 84.44 лв. отхвърля
исковата претенция, 10.61 лв. – сума за дялово разпределение за периода
месец август 2020 г. – месец април 2021 г. и 2.57 лв. – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. до
08.06.2023 г., ведно със законните лихви върху всяка една от главниците –
320.04 лв. и 10.61 лв., считано от 07.07.2023 г. – датата на подаване на
Исковата молба до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Е. В. И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес : с.
О., общ. Д., обл. В., ул. „............“ № ..., със съдебен адрес: гр. С., ж.к.
„................“ .., бл............, вх. .., ет. .., ап. ..., ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „Ястребец” 23 Б, представлявано от А.
Александров – Изпълнителен директор, направените по делото разноски :
50.00 лв. – държавна такса, 200.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 1
000.00 лв. – възнаграждения за вещи лица.
8
Решението подлежи на обжалване пред Видински Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
9