РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Девня, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20253120100081 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от Р. М. А. с ЕГН **********,
против ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, искове с правно основание чл.26,
ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК вр. чл. 11, ал.10 ЗПК и чл. 55, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността
на Договор за кредит № ********/ **.05.2024г., сключен между ищцата и ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ ЕООД, както и за осъждане на ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД да заплати на
ищцата сумата от 408 лева, съставляващи престирани парични плащания по нищожен
договор за кредит
В исковата молба се излага, че ищцата е сключила с "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД договор за предоставяне на потребителски кредит № *********/ **.05.2024г., по
силата на който са й били предоставени в заем сума в размер на 800 лв., при фиксиран
лихвен процент по заема 5,12 % и годишен процент на разходите 49,93 %. Договорно
установеният срок за погасяване на заема е 45 дни. По силата на чл. 5 от договора заемът се
обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank/ Multitude Bank в полза на
кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на
кредита. Ищцата е сключила с посредничеството на ответника "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, договор за гаранция /поръчителство/ с Ferratum Bank/ Multitude Bank. От така
сключения договор за гаранция е видно, че кредитополучателят дължи възнаграждение на
дружеството - гарант чрез заплащането на месечни вноски в общ размер на 367,04 лв. за
срока на действие на кредитния договор. Уговорено е, че таксата за възнаграждението на
дружеството гарант се дължи разсрочено за 45 дни. На ищецата „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД е предоставил обединен погасителен план, в който е посочено, че всички плащания
по договора за кредит и договора за поръчителство ще се извършват по посочените в плана
банкови сметки на кредитодателя. Ищцата е усвоила изцяло заемния ресурс и е изплатила
всички свои задължения по договора за кредит и по договора за поръчителство.
Извършените от нея плащания по договора, които не съставляват изпълнение на
задължението й да възстанови главния дълг, са лишени съгласно чл. 23 от ЗПК и чл. 26 от
1
ЗЗД от правно основание, тъй като договорът за кредит и договорът за гаранция са
нищожни, поради следните съображения: Договорът за потребителски кредит е
недействителен ab initio поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във
вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК. Кредиторът е нарушил изискванията на чл. 10, ал. 1 и
чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и не е записал действително приложимият в кредитното
правоотношение лихвен процент, тъй като уговореният процент от 5,12 % не съответства на
записаната лихва от 40,96 лв. В процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва
обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита
/ кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от
49, 93 %/. Във величината на ПГР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва
по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В този
смисъл е и задължителното тълкуване на СЕС, който с Решение от 20 септември 2018 г. по
дело С-448Д7 е извел разрешението, че „на непосочването на ГПР в договор за кредит
трябва да се приравни ситуация като тази по главното производство, в която договорът
съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да
предоставя необходимите за това изчисляване данни. В конкретния случай в процесния
договор за кредит яснота досежно обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 липсват. Посочен е лихвен
процент по заема - 5,12 %, /който е фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се
съотнасят към ГПР по договора. Съгласно чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, видът, размерът
и действието, за което се събират такси и / или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото
и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него. Освен
възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други разходи, поради
което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 49,93 %. ГПР се определя по
точно опредЕ. методика, регламентирана в чл. 19, ал.1 и по силата на ал. 2 от същия член по
алгоритъма, уреден в Приложение №1 към закона и само въз основа на такси и други
разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание /арг. от
чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК/. Законодателят задължава кредитодателите да включват в
текста на договорите за потребителски кредит размера на ГПР и данни за разходите, които
го формират, тъй като от него потребителите могат да получат информация за стойността на
всички плащания, които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат
информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите
им възможносгги да го обслужват. В този смисъл е и съдебната практика, която приема, че
когато договор за кредит не съдържа компонентите, от които се състои ГПР, поставя
потребителя неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите
последици на поетото от него задължение - така Решение № 16 от 26.05.2021г. по в.гр.д. №
57/21г. на ОС- Търговище, Решение № I- 272 от 15.01.2021 г. по в.гр.д. № 2669/ 2020г. на ОС-
Бургас, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав. На следващо място съгласно
императивните изисквания на горепосочените норми, кредиторът е следвало да включи в
уговорения ГПР таксата за осигуряване на поръчителство от Ferratum Bank/ Multitude Bank в
полза на кредитодателя. Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е
реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска
практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. С
преюдициално заключение по дело С- 453/10 е прието, че използването на заблуждаващи
търговски практики представлява един от елементите, на които може да се основе
преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл.
от ЗЗП. Уговорената такса „гарант" - възнаграждение за осигуряване на дружество
поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1
2
и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариални такси. Получаването на кредита е било обусловено от сключването на
договор за гаранция от страна на кредитополучателя, за което той дължи такса, а гарантът се
е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията по договора за
кредит - обстоятелство, което е било известно на „Фератум България" ЕООД, който с чл. 5 от
договора е задължил кредитополучателя да учреди поръчителско правоотношение с Ferratum
Bank/ Multitude Bank и е предоставил на потребителя обединен погасителен план, с
включено в него възнаграждение на дружеството - гарант. Според императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, опредЕ. с
постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент,
който понастоящем е 0.0 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита
не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Съгласно чл. 21 ЗПК, нищожни са клаузи в
договор за потребителски кредит, имащи за цел или за резултат заобикаляне на
нормативните правила на ЗПК. Кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 11, ал.
1, т. 10 във вр. чл. 19, ал.1 ЗПК да разпише действителния размер на прилагания в
кредитното правоотношение ГПР, тъй като незаконосъобразно не е включил таксата -
възнаграждение на дружеството - гарант в записания в договор размер на ГПР от 49, 11 %,
което обуславя нищожността на уговорената в процесния договор клауза на чл. 4 от същия
относно приложимия ГПР. Поради това, че тази такса не е включена в обявения на
потребителя ГПР следва да се приеме, че търговецът е заблудил потребителя относно
размера на ГПР, прилаган в отношенията между страните, което е създало неравноправност
по смисъла на чл. 143 ЗЗП на уговорката на чл. 4 от процесния договор. По арг. на чл. 11,
ал.1, т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК ГПР е съществен елемент от съдържанието на договора за
кредит. Нищожността на клаузата на чл. 4 от спорния договор за кредит има, съгласно чл. 22
ЗПК, за правна последица изначална недействителност на цялата кредитна сделка. Наред с
това следва да се има предвид и че макар че в съдържанието на договора да е включена
клауза относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, за
срока, в който това право може да бъде упражнено и е предоставена информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал.4„
в него не са разписани другите условия по неговото упражняване, по-конкретно не е налице
информация за размера на лихвения процент на ден и че при упражняване на правото на
отказ, кредиторът няма право да изисква и да събира от потребителя обезщетение , каквото е
изискването по чл. 11, ал.1, т.20 от ЗПК. Тази информация е от съществено значение за
потребителя, тъй като той следва да има нужните данни каква лихва на ден следва да
заплати, за да упражни правото си на отказ. При липса на тази информация той е изправен
пред опасността да не изпълни точно задълженията си при направен отказ от договора,
което да има за него тежки негативни последици - да загуби поради неизпълнение това си
право. Неуведомяването на потребителя за правата му съгласно условията на ал. 6 на чл. 29
ЗПК също уврежда интересите му, като създава предпоставки кредиторът да претендира от
него недължими обезщетения. Кредитният контракт е изначално недействителен и на
основание нарушаване на изискването на чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК кредиторът да включи в
договорното съдържание условията за прилагането на лихвения процент. Действително ЗПК
3
не въвежда легална дефиниция какво се разбира под "условията за прилагане" на лихвения
процент по кредита. От граматическото и логическо тълкуване на този израз както в
контекста на правната разпоредба на чл.11 от ЗПК, така и в контекста на нормите,
съдържащи изисквания по чл.10 ал.1, чл.11, ал.1 т.7 -12 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.9, които ако не са
спазени, договорът за потребителски кредит е недействителен, се налага изводът, че под
"условия за прилагане" трябва да се има предвид предварително разяснени на потребителя и
съответно инкорпорирани в договора предпоставки за прилагането на лихвения процент,
според които да става ясно как се начислява този, казано с други обяснителни думи -
процент за възнаградителна лихва: дали върху цялата сума по кредита, дали върху остатька
от главницата при отчитане на извършените погасявания от длъжника в определен срок или
по някакъв друг свободно избран от страните начин, дали годишният лихвен процент от 5.12
% съставлява фиксирана цена на кредита или е референтен процент. Налице е неяснота
върху каква стойност се изчисляват тези 5.12 %, което е необходимо, за да може както
потребителят да извърши самостоятелна преценка за правилността на този указан размер.
Тази информация е от съществено значение за защита интересите на потребителя, тъй като
от нея зависи каква ще бъде реалната цена, която той ще заплати за предоставения му заем.
Чл. 5 от ЗПК и ЗЗП, регулиращ потребителската защита издигат като основно право на
потребителя правото на информация за характеристиките и цената на услугите /чл.1, ал. 2, т.
1 и 3 от ЗЗП/, респ. като задължение на добросъвестния търговец да даде на потребителя
информацията, позволяваща му да направи своя информиран избор /чл.4,1 и т. 4 ЗЗП/.
Непредоставянето на релевантната за потребителя информация относно основен елемент -
стойността на финансовата услуга преди сключване на договора и невключването й в
условията на контракта е увреждащо за потребителя, поради което законодателят е
предвидил тежката правна последица по чл. 22 ЗПК - нищожност на договора за
потребителски кредит на основание неизпълнение на изискването по чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
С оглед изложеното се моли за уважаване на исковете.
В срока за отговор на исковата молба ответника излага, че твърдението, че
поръчителството от Мултитуюд Банк (Малта) е задължително условие за сключване на
кредитен договор, е неоснователно. Кредитополучателят може да избере свой поръчител или
този, предложен от кредитора. Според сайта на „Фератум България“, потребителят сам
избира обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция не е
задължително. Също така исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция
са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна — Мултитуюд Банк, а не
„Фератум България“ ЕООД. Мултитуюд Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова
институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република
България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване
на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ.
Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което Фератум
България не е страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно
унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да произведе сила
на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така няма да настъпи промяна в
патримониума на Ищеца. С оглед гореизложеното, се счита, че ищецът е завел исковете за
прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу
ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да бъдат оставени без
разглеждане като недопустими. Ищецът сам е избрал Мултитуюд Банк (Малта) като
поръчител в електронния формуляр и след като е бил информиран за дължимите такси, е
подал заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация по e-mail, която изрично
посочва, че за сключването на договора за кредит „Фератум България“ изисква
поръчителство. Ищецът е получил и документи от Мултитуюд Банк, включително Договор
за гаранция. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да
сключи договора. С оглед на това, не може да се говори за заблуждаваща търговска практика
4
по чл. 68е от ЗЗП. Ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител
или дължимите суми. На всеки етап ищецът е бил информиран за последствията от своя
избор, включително за сумите, дължими на Мултитуюд Банк, ако избере нея за поръчител.
Претенциите на ищеца не са подкрепени с убедителни доказателства. Исковата молба
съдържа общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи и не представя
ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми. Твърденията за
нарушение на чл. 143 от ЗЗП са неоснователни. Чл. 5 от договора ясно посочва избраната от
ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция са
подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитуюд Банк,
които ищецът е приел доброволно. Договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице,
а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за
допълнителни разходи е неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на
кредитоспособността по закон. „Фератум България“ е предоставила необходимата
информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото
да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право. С оглед изложеното се моли
за отхвърляне на исковете.
Доказателствата по делото са писмени, изслушано и прието по делото е
заключението на вещото лице Р. С. по назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза.
Съгласно същата изчисления ГПР по процесния дотовор с включена неустойка е в размер
по - голям от петкратния размер на законната лихва към датата на подписване на договора.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
Видно от представен Договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние No. **********/**.05.2024г.. е сключен за главница 800 лева и лихва 40,96 лева
при лихвен процент 5,12% и ГПР 49, 93 % ; падежната дата на заема е 02.07.2024г., като
заемателят се задължава да върне заема с еднократно плащане, извършено на падежната
дата. Съгласно чл. 6 от договора за кредит заемът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от MULTITUDE BANK, Малта, в полза на ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, като
с одобряване на обезпечението от кредитора, предоставеното обезпечение не може да се
отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на заема. Представен е
договор за гаранция /поръчителство/ , сключен между Р. М. А. и MULTITUDE BANK, Малта
Видно от същия, договореното възнаграждение в полза на гаранта е в размер на 367,04 лева,
като същият отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за заем.
Настоящият състав намира, че процесният договор попада в приложното поле
на потребителската защита, тъй като заемателят е физическо лице по заема, който не е
предназначен за търговска или професионална дейност. С оглед потребителския му
характер, съдът дължи самостоятелна служебна преценка за неравноправни клаузи, а
съобразно ТР 1/2020 г. на ВКС - и за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Съдът приема, че
неравноправна клауза от договора за заем се явява клаузата за обезпечение на процесния
договор за предоставяне на гаранция, тъй като уговорката не отговаря на изискването за
добросъвестност и която води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Тази клауза е във вреда на потребителя и го поставя в
неравностойно положение, като му вменява задължения, които няма по закон, а противоречи
и на изискването за добросъвестност поради това, че се създава привилегия в полза на
търговеца . Съгласно чл. 16 ЗПК кредиторът е този, който следва да оцени
кредитоспособността на длъжника към момента на сключване на договора. Ако оценката на
длъжника е лоша, вместо да сключи договор, кредиторът може да откаже да предостави
кредит съгласно чл. 18 ЗПК. Включването на клаузата за обезпечение прехвърля риска от
неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на
кредитоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на
5
размера на задълженията му. Непредставянето на обезпечение само по себе си не води до
някакви вреди за заемодателя. Такива биха възникнали едва при неизпълнение на
задължението на кредитополучателя за връщане на заетата сума и невъзможност за
удовлетворяване от имуществото му. Този риск обаче следва да се съобрази от кредитора към
момента на сключване на договора за потребителски кредит и да намери отражение при
вземането на решение за отпускането му, а не предварително да се постави условия за
предоставяне на обезпечение. В случая е налице уговорка, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя. Видно от
заключението на вещото лице възнаграждението за гарант не е включено при изчисляване на
уговорения в случая ГПР, а включването му в него ще обоснове размер, надвишаващ
размера на чл. 19 ЗПК. Принципът е, че при формиране на ГПР в него се включват не само
тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и
всички бъдещи разходи по кредита за потребителя. Възнаграждението за гарант
представлява разход, свързан с договора за кредит, който води до оскъпяване на кредита и
увеличаване размера на задълженията. Предоставянето на гарант/поръчител е задължителен
елемент от процедурата по кандидатстване за кредита и условие за сключване на договора,
поради което свързаните с това разходи следва да бъдат включени в общата дължима сума и
ГПР. След като кандидатстващият е избрал предложения от самия ответник гарант, то
разходите във връзка с това поръчителство представляват разходи за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, защото сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита. Ето защо, стойността на възнаграждението за гарант от
367,04 лева, трябва да бъде включено и при определяне на ГПР в договора за кредит, тъй
като е част от него. Горното обосновава нищожност на договора за потребителски кредит,
поради противоречие с разпоредбата на чл. 19 ЗПК. Съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз - например Решение от 21.03.2024 г. по дело № C-714/2022 г., посочването
на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин както и непосочването на този
процент. В чл. 22 ЗПК като основание за недействителност на договора за потребителски
кредит е предвидено нарушението на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, съгласно който договорът за
потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Това е нужно, за да може размера на
ГПР да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето. С цел предотвратяване на нелоялни практики и злоупотреба с
икономически по-силното положение на кредитните институции, законодателят е предвидил
най-тежката санкция като последица от неспазване на императивните норми на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, а именно недействителност на сключения договор
В обобщение искът за нищожност на процесния договор за кредит е
основателен и следва да бъде уважен . Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи. По договора ищецът дължи само главницата
от 800 лева. От съдебната експертиза се установява плащане на общо 1208лева, с погасена
главница и договорна лихва и възнаграждение за гаранта. Платените суми от общо 408 лева
над главницата от 800 лева са получени при начална липса на основание и подлежат на
връщане на потребителя. Платената сума за възнаграждение на гаранта също е дължима от
ответника по делото, защото за него е липсвало основание да го получи, а дали го е превел
на третото лице - гарант, е без правно значение, тъй като касае вътрешните му отношения с
6
това трето лице. Още повече, че предоставената с договора за гаранция услуга не е в полза
на ищеца, а единствено на ответника - при тези мотиви и идентична хипотеза - Решение №
257/28.02.2023 г. по в.гр. д. № 91/2023 г. на ОС Пловдив.
Предвид изхода на делото в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
сторените от нея разноски в размер на 5 лева за платени такси по делото. Тъй като ищцата е
била представляван от адвокат по реда на чл. 38 ЗАдв., на проц. представител на ищеца
следва да се определи възнаграждение от съда . Спорът не се отличава с фактическа и
правна сложност, приключил е в две съдебни заседания, в което процесуалният
представител на ищцата не се е явил, предявени са общо три на брой иска. Отчитайки
изложеното, настоящият състав преценява, че адвокатското възнаграждение следва да се
определи в размер на 900 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК предвид факта, че ищцата е била частично
освободена от задължение за плащане на дължимата за производството държавна такса за
размера над 5 лева, предвид основателността на исковете, остатъка от размера на същата от
95 лева следва да бъде възложена в тежест на ответника.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска на Р. М. А., ЕГН **********, с адрес гр. Д. , кв. “ Д.“ ,
бл. № *, вх. А, ет.*, ап.**, против ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ЖК Младост 3, бл.1, бул. „
Александър Малинов „ №51, вх. А, ет.9, офис 20, нищожността на сключеният между тях
договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №
**********/**.05.2024г. на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ОСЪЖДА ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Младост, ЖК Младост 3, бл.1, бул. „ Александър Малинов „
№51, вх. А, ет.9, офис 20, да заплати на Р. М. А., ЕГН **********, с адрес гр. Д. , кв. “ Д. “ ,
бл. №*, вх. А, ет*, ап.**, сумата от 408 лева / четиристотин и осем лева /, представляваща
недължимо платени суми по нищожен договор за предоставяне на финансови услуги (заеми)
от разстояние № *******/**.05.2024г., на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Младост, ЖК Младост 3, бл.1, бул. „ Александър Малинов „
№51, вх. А, ет.9, офис 20, да заплати на Р. М. А., ЕГН **********, с адрес гр. Д. , кв. “ Д. “,
бл. № *, вх. А, ет.*, ап.**, сумата от 5 лева / пет лева /, представляваща заплатена държавна
такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Младост, ЖК Младост 3, бл.1, бул. „ Александър Малинов „
№51, вх. А, ет.9, офис 20, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е. И. с адрес гр. Пловдив, ул. “ Борба “ № 3,
сумата от 900 лева / деветстотин лева /, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ЗАдв.
ОСЪЖДА ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
7
на управление гр. София, район Младост, ЖК Младост 3, бл.1, бул. „ Александър Малинов „
№51, вх. А, ет.9, офис 20, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на РС- Девня сумата от 95 лева / деветдесет и пет лева / представляваща остатък от дължима
за настоящото производството държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
8