РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Пловдив, 08.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 2795 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на М.В.Г., ЕГН **********, адрес: ***2, срещу заповед № 20-1030-002733/13.10.2020 г., издадена от М. В. >, в качеството на началник на Група в сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на оспорващия е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че оспорващият е управлявал МПС след употреба на алкохол при извънредни обстоятелства в опит да положи спешни грижи за болен роднина. Явил се да даде проба за изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, но поради незначително закъснение от лечебното заведение му отказали.
3. Ответникът - началник на Група в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Пловдив, поддържа становище по неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. За допустимостта:
5. Жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите:
6. Съставен е АУАН № GA315606/13.10.2020 г. от Атанас Иванов Вълчев, на длъжност младши автоконтрольор при ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 13.10.2020 г., около 17:19 часа, в гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 2, М.В.Г. като водач на мотопед „Пиаджо Сфера“ 50 с рег. № ***М /лична собственост/ управлява под въздействие на алкохол, изпробван с техническо средство Дрегер Алкотес 7510, с фабр. № ARNA - 0182, който отчел 0,88 % промила алкохол. Издаден е талон за медицинско изследване № 089975 и осем броя стикери за сигурност и поверителност номер А026028. Водачът не представя контролен талон към СУМПС.
Описаната обстановка е отразена в докладна записка рег. № 1030р-34568/03.11.2020г. и докладна записка рег. № 1030р-34263/30.10.2020г., изготвени от длъжностни лица при ОДМВР – Пловдив.
За така установеното нарушение е издадено наказателно постановление № 20-1030-011375/11.11.2020 г., с което на М.В.Г. е наложено административно наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
7. Въз основа на така установеното е издадена заповед № 20-1030-002733 от 13.10.2020 г., с която административният орган за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 вр. чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП е приложил спрямо М.В.Г. принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
8. Видно от Епикриза по ИЗ № 61543/2020 от 21.10.2020г. от Клиника по инфекциозни заболявания при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив, Л. Р. С. – майка на М.В.Г., на 21.10.2020г. е диагностицирана с вирусна инфекция „Ковид 19“.
9. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен
акт, ответникът представя заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД на
МВР – Пловдив, с която в изпълнение на заповед № 8121з-2524/09.12.2016г. на
Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на РУ на МВР, в
качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.1 от ЗДвП.
ІV.
За правото:
10. Описаните в АУАН № GA315606/13.10.2020 г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая няма спор между страните по установената от административния орган фактическа обстановка, спорът е правен и се концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните и процесуалноправни разпоредби.
11. За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения в нормата
на чл. 171, т. 1 от ЗДвП като принудителни административна мярка е предвидено
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач. Според чл. 171, т.1, б. „Б” от ЗДвП, посочената ПАМ се прилага, в
случаите когато водач управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи;
Наличието на посочените нарушения е алтернативно и извършването дори само на едно от тях е достатъчно, за да бъде приложена съответната принудителна административна мярка.
Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането
на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за
контрол се извършва чрез: 1. недопускане управлението на моторното
превозно средство; 2. спиране от движение на моторното превозно
средство; 3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл.
166, ал. 2, т. 1 (сред които е и свидетелството за управление на водача) и др.
В случаите по чл. 171, т. 1, буква "б" свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на
акта за установяване на административното нарушение /чл. 172, ал. 3 от ЗДвП/.
Според чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, длъжностното лице от службите за контрол връчва на водача срещу подпис талона за медицинско изследване по образец приложение № 1.
12. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
13. При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
По смисъла на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП, преди да бъде наложена мярката всеки водач има възможността да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство "или" да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от тях, в противен случай са налице основания за прилагане на административна принуда. В случая, няма спор между страните, че жалбоподателят не е изпълнил предписанието за медицинско изследване, а отчетената с дрегер концентрация на алкохол е над 0,5 на хиляда. При това положение по делото безспорно се установява, че жалбоподателят е осъществил състава на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП и за това нарушение законосъобразно му е наложена ПАМ по реда на чл. 171, т.1, б. „Б” от ЗДвП. Сочените в жалбата извънредни обстоятелства довели до извършване на нарушението нямат отношение към законосъобразността на наложената административна принуда. Същите са предмет на преценка в административнонаказателното производство, с оглед наличието на предпоставките по чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, която се явява извън предмета на настоящия съдебен контрол. Административното наказване и административната принуда преследват различни цели, поради което паралелното им реализиране, макар и изхождащо от един и същ правопораждащ факт, не е предпоставка за процесуалната и материалната им законосъобразност. В случая срокът на действие на временната ПАМ е дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по силата на правната норма. До влизане в сила на издаденото наказателно постановление в рамките на законоустановения срок именно принудителната мярка е валидното правно основание за отнемане на свидетелството за управление на оспорващия. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1 от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което в случая е установено и законосъобразно подведено под приложимата материалноправна норма.
14. Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден и законосъобразен, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
V. За разноските:
15. В настоящото производство разноски от
ответника не се претендират, поради което произнасяне в тази насока не се
дължи.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.В.Г., ЕГН **********, адрес: ***2, срещу заповед № 20-1030-002733/13.10.2020 г. на началник на Група в сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: