Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 61
23.02.2021г.
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на втори февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело № 1087 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Д.Н.Й. ***, подадена чрез
адв. Д.А., с посочен съдебен адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1253-000643/05.10.2020г.
на Началник сектор към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е
нищожна, незаконосъобразна, необоснована и постановена при наличие на
съществени процесуални нарушения, като актът не съответствал на целта на
закона. Сочи, че ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС
от движение, била нищожна, тъй като липсвала нужната по закон конкретизация и
точно и ясно посочване на фактическите и правни основания за издаването ѝ
и разпоредените последици. Липсата на ясно и точно изразена воля нарушавала
изискването за форма на административния акт и правела невъзможен съдебния
контрол за законност, както и до невъзможност същата да бъде изпълнена. С оглед
на това оспореният акт бил и напълно незаконосъобразно издаден. Изложената в
заповедта за ПАМ фактическа обстановка била непълна, неточна и невярна, като не
били отразени всички обстоятелства от значение за правилното и обосновано
издаване на акта и приложение на закона. Оспорената заповед била издадена при
неизяснена фактическа обстановка. Изложеното в заповедта не отговаряло на
обективната действителност. Жалбоподателят сочи, че оспорва изложената в
заповедта и в АУАН фактическа обстановка. С оглед на възприетата в
обстоятелствената част фактическа обстановка било налице неправилно приложение
на закона. Оспореният акт бил незаконосъобразен, тъй като не били налице
фактическите и правните основания за издаването му, като била нарушена и цялата
административно-наказателна процедура по съставяне на акта, въз основа на който
се издавала заповедта, както и административната процедура по съставяне на
оспорения административен акт. Моли се за отмяна на оспорения акт. Претендира
се присъждане на разноските по делото.
Ответникът, Началник сектор „Пътна полиция“ Хасково
към ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В писмо рег. №125300-18175/02.12.2020г. на Сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – Хасково, с което се изпраща преписката, се излага становище
описаните обстоятелства в жалбата да не се вземат предвид от съда и същата да
не бъде уважена.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по 1делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 05.10.2020г. срещу жалбоподателя Д.Н.Й. е съставен
Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 278875, за това че на същата
дата в 01:40 часа в гр. Х. по бул. „Б.“ в посока към улица „И.“ управлява
собствения си лек автомобил „О. А.“ с регистрационен номер Х.КС като не спира
на подаден светлинен и звуков сигнал от патрулен автомобил „253“ на РУ Хасково
продължава движението си по улиците „М.“, „Б.“, „О. м.“ и изоставя автомобила
си на ул. „Д. Х.“ след дом номер едно и побягва като е последван и установен.
Посочено е, че Д. Й. отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 ARBA-0065.
Отбелязано е, че е връчен талон за изследване с номер 002 7949. Водачът не носи
СУМПС и контролен талон, свидетелство за регистрация част втора. Посочено е, че
с това Д.Н.Й. виновно е нарушил: 1. Чл.103 от ЗДвП; 2. Чл.103 от ЗДвП; 3.
Чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП; 4. Чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП; 5. Чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. АУАН е подписан от актосъставителя и от двамата свидетели по акта, като
отказът на нарушителя да подпише и да получи препис от акта е удостоверен с
подписа на свидетел. В акта е вписано, че Й. няма възражения.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-1253-000643/05.10.2020г., Началник сектор към ОДМВР
Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, на основание чл.22 от ЗАНН е наложил
на Д.Н.Й. принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП –
Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта
е обоснована с това, че К. М. М., на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР
Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, е съставил АУАН №GA278875/05.10.2020г.
против Д.Н.Й. за това, че на 05.10.2020 г., около 01:40 часа, в гр. Х., на бул.
„Б.“ (Г. Д.), като водач на МПС - с рег.
№Х…КС, по бул. „Б.“ в посока към ул. „И.“ управлява собствения си лек автомобил
„О. А.“ с регистрационен номер Х…КС, като не спира на подаден светлинен и
звуков сигнал от патрулен автомобил „253“ на РУ Хасково продължава движението
си по улиците „М.“, „Б.“, „О. м.“ и изоставя автомобила си на ул. „Д. Х.“ след
дом номер едно и побягва, като е последван от колега и установен. Д. Й. отказва
да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARBA-0065.
Връчен талон за изследване с номер 0027949. Водачът не носи СУМПС и контролен
талон, свидетелство за регистрация част втора. Посочено е, че с това е извършил
следното: 1) Не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на
платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което
виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП; 2) Отказва да предаде документите си или
осуетява извършването на проверка от органите за контрол, с което виновно е
нарушил чл.103 от ЗДвП; 3) Отказва проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за
изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, с което виновно е нарушил чл.174 ал.3
пр.1 от ЗДвП; 4) Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната
категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория, с което виновно
е нарушил чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП; 5) Не носи свидетелство за регистрация на
МПС, което управлява, с което виновно е нарушил чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Видно от разписката, инкорпорирана под текста на
заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя на 09.11.2020г., което обстоятелство е
удостоверено с подписа на лицето. Жалбата срещу заповедта е подадена на
23.11.2020г. директно пред Административен съд – Хасково.
По делото като писмени доказателства са приети
документите, съдържащи се в административната преписка, вкл. писмени
доказателства, удостоверяващи
компетентността на издателя.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за
оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
На основание чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от
представената по делото Заповед №272з-906/20.03.2019г., Директорът на ОДМВР
Хасково е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР – Хасково, сред които и (т.4) Началникът
на сектор „Пътна полиция“ в отдел „ОП“ на ОДМВР – Хасково, да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по
чл.171 т.1 от ЗДвП. Съгласно нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП, във връзка с
чл.43 от ЗМВР и чл.42 ал.2 вр. чл.37 ал.1 т.2 и чл.30 ал.1 т.5 от ЗМВР, Директорът
на Областна Дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по
осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане
на принудителни административни мерки (чл.31 т.2 от ЗМВР), а не е спорно, че
издателят на акта заема длъжност Началник Сектор „Пътна полиция“ Хасково към
ОДМВР - Хасково, поради което е налице
материалната и териториална компетентност на издателя на акта.
Съгласно чл.171 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се прилагат за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението
за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед,
която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1
от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният
закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа изискуемите от
чл.59 ал.2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за
издаване на акта, което я прави надлежно
мотивирана, поради което не се споделят възраженията на жалбоподателя в
тази насока.
Налице е ясно и точно описание на фактите, въз основа
на които органът е обосновал постановяване на процесния акт. Следва да се
посочи, че производството по издаване на АУАН и това по издаване на процесния
акт имат различен характер, съответно актовете, постановени във всяко едно от
тях, имат различна функция и подлежат на оспорване по различен ред. Евентуални
процесуални нарушения в производството по издаване на процесния АУАН, могат да
доведат до отмяна на последващите актове, издадени в административно
наказателното производство, но не могат да доведат до незаконосъобразност на
процесния акт. В настоящото производство правото на защита на жалбоподателя не
е било нарушено и същото е протекло при пълно спазване на административно производствените правила.
Относно съответствието на оспорената заповед с
материалния закон, съдът намира следното :
Обжалваният акт е издаден на основание нормата на
чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, предвиждаща временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или
да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са
определящи.
Като материалноправна предпоставка за издаването на
заповед на основание чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП – за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, законодателят е
предвидил няколко алтернативни хипотези, сред които, като самостоятелно основание е и отказ да бъде проверен с техническо
средство, без изискуема
кумулативност с което и да било друго основание по същия законов текст.
Административният орган е приел за осъществена именно тази хипотеза, като е посочил
в заповедта, че със съставения АУАН е установено, че на конкретната дата и
място, Д.Н.Й., като водач на лек автомобил „О. А.“ с рег.№ Х…КС отказва да бъде
изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARBA-0065. Това описание от фактическа
страна изцяло кореспондира с посоченото правно основание за налагане на ПАМ.
Настоящият състав на съда намира изложените в
оспорената заповед фактически обстоятелства за напълно достатъчни да обосноват
налагането на ПАМ по смисъла на приложената правна норма на чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП и оспорената заповед за надлежно мотивирана, при съответстващи си
фактически и правни основания.
От събраните по делото доказателства съдът приема за
безспорно доказано, че към момента на издаване на процесната заповед
жалбоподателят е извършил възприетото от административния орган деяние. Нарушението
на водача се установява с приложения Акт за установяване на административно
нарушение, който, като съставен редовно от компетентни длъжностни лица от
службите за контрол, се ползва с доказателствена сила относно установените с
него обстоятелства. Следва да се посочи, че АУАН е официален удостоверителен
документ по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК и
обвързва съда с материална доказателствена сила, по отношение на така
констатираните факти. Предвид последното, при липса на надлежно инициирано
оспорване от страна на жалбоподателя по реда на чл.193 от ГПК на цитирания
АУАН, същият обвързва съда да приеме за доказани фактите, удостоверени в него, а именно, че на 05.10.2020г., в гр. Х., жалбоподателят е бил водач на
описаното в същия акт моторно превозно средство, и че на същата дата в това му
качество е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. По
делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, годни да опровергаят,
както доказателствената стойност на АУАН, така и изложените в него фактически
констатации и да доведат до различен извод относно установеното с АУАН
управление на МПС и отразения в същия отказ на водача да бъде проверен с техническо
средство за употребата на алкохол .
Гореизложеното води на извода, че административният орган е доказал обстоятелствата,
изложени в оспорения акт и съставляващи фактически основания за прилагане на
процесната ПАМ, които по делото се
установяват по несъмнен начин. При наличие на предпоставките на чл.171 т.1
б.“б“ от ЗДвП, административният орган действа при обвързана компетентност и е
длъжен да приложи принудителна административна мярка от вида по посочената в
същата законова норма. Ето защо законосъобразно
с оспорената в настоящото производство
заповед административният орган е
приложил процесната ПАМ.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Н.Й. ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1253-000643/05.10.2020г.
на Началник сектор към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: