Решение по дело №1351/2023 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 245
Дата: 15 юни 2023 г. (в сила от 1 юли 2023 г.)
Съдия: Росен Чиликов
Дело: 20235530201351
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 245
гр. Стара Загора, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Нели П. Георгиева
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20235530201351 по описа за 2023 година
Обжалвано е наказателно постановление №23-1228-000851/16.03.2023 г.
на Началник група при ОД на МВР град Стара Загора сектор „ПП„.
Жалбоподателят недоволен от наложеното му административно
наказание моли съда да го отмени. Мотивира се, че неправилно е приложен
материалния закон.
Жалбоподателят редовно призован не сеявява в с.з. и не взема становище
по делото.
Въззиваемата страна в с.з. чрез юрисконсулт М взема становище,че
жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени
средства – писмени, показанията на свидетелите – преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за
установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради
което и на основание чл.59, ал.2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима
.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено, че жалбоподателят Д. Д.
на 17.02.2023 г. около 23.50 часа в град Стара Загора по ул. „ Капитан Петко
Войвода“ до номер 9 в посока юг управлява лека автомобил „БМВ Х 5„ с рег.
№ СТ 5647 РТ като превозва пътници на задната седалка С.С и С.Т, които не
използват обезопасителен колан.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Ж.
И. / актосъставител/и по същество не се оспорва от жалбоподателя.
В с.з. не се събраха други доказателства, които опровергават изложената
фактическа обстановка и на основание чл. 189, ал. 5 ЗДП и въз основа на
посочените по-горе доказателствени средства съдът я приема за доказана по
несъмнен и безспорен начин.
При така посочената фактическа обстановка административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл.
чл.183 , ал.4 т.7 ЗДП и е наложил административно наказание Глоба в размер
на 50 лева.
Обстоятелствената част на наказателно постановление, потвърдена в с.з.
от доказателствата, установени с доказателствени средства дава основание на
съда да приеме, че жалбоподателят Д. като водач на МПС е управлявал МПС
като е превозвал пътници на задната седалка без обезопасителен колан, от
което следват изводи в няколко насоки :
- Жалбоподателят Д. като водач на МПС чрез действие е осъществил
деяние.
- Това деяние е противоправно – в нарушение на чл.183, ал.4, т.7 ЗДП е
нарушен редът на държавно управление относно безопасността на движение
при управление на МПС.
- Деянието с нормата на чл.183, ал.4, т.7 ЗДП е обявено за наказуемо.
- Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят е
съзнавал обществено опасния характер на деянието /Знаел е, че управлява
МПС, че същото е снабдено с обезопасителен колан/, предвиждал е
обществено опасните последици и е искал настъпването им / въпреки, че е
съзнавал обективните признаци от състава на нарушението не е изпълнил
2
задълженията си да превозва пътници с обезопасителен колан /.
Следователно жалбоподателят Д. с деянието си е извършил формално
административно нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 ЗАНН, с което са
осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на
нарушението по чл.183, ал.4 т.7 ЗДП.
Задължението от страна на пътниците да използват обезопасителен колан
респективно на водача да превозва пътници използващи обезопасителен
колан е абсолютно и безусловно и в случая няма никакво основание да не се
ползват коланите.
По изложените съображения съдът приема, че правилно деянието е
квалифицирано като административно нарушение и правилно е приложен
материалния закон, което прави възраженията в жалбата неоснователни.
Наложеното административно наказание е от категорията на абсолютно
определените и не подлежи на индивидуализация.
При описание на нарушенията са посочени всички факти и обстоятелства
релевантни за състава на административните нарушения. Спазени са всички
стандарти за форма на наказателното постановление съгласно чл.57, ал.1 т.5
ЗАНН. Посочената фактическа обстановка е в пълно съответствие с правната
квалификация, която е пълна и точна в съответствие с чл.57, ал.1 т.6 ЗАНН.
Тези изводи дават основание да се приеме, че е спазена формата на
наказателното постановление и не са допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на същото.
Съдът приема, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган и компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.189,
ал.4 ЗДП. В наказателното постановление е посочена заповедта и номера, с
която издателят е упълномощен от Министъра на Вътрешните работи да
издава наказателни постановления и да налага административни
наказания.Същата е приложена и като доказателство по делото.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на атакуваното
наказателно постановление. Същото отговаря из цяло на изискванията на чл.
57 ЗАНН, правилно е приложен материалният закон, няма основания за
изменение в частта на наложеното наказание или правна квалификация на
деянието, поради което жалбата се явява неоснователна, а наказателното
3
постановление следва да се потвърди.
Направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.
Съгласно чл.63Д от ЗАНН във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП във вр. с чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ и чл.143, ал.3 АПК с оглед
фактическата и правна сложност на делото и проведените с.з. в полза на
въззиваемата страна следва да се определят и присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, които да се заплатят от
жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-
**********/16.03.2023 г. на Началник група при ОД на МВР град Стара
Загора сектор „ПП„ с което е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 50 лева на Д. Д. Д., от град Стара Загора ул.„*******, ЕГН
********** и съдебен адрес – град Стара Загора, бул. „***** /адв. М.М. /.
ОСЪЖДА Д. Д. Д. да заплати на ОДМВР град Стара Загора направените
по делото разноски в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град
Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4