О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260

 

07.02.2019г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА                                 

               ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                      ХРИСТО  ИВАНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Иванов в.ч.гр.дело №63  по описа за 2020г. на ПдОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във връзка  с  чл.130  от   ГПК.

Делото  е  образувано по частна жалба  на  Й.С.  П.,  чрез  пълномощника  й  по  делото  адв.  Е.  И.,  против Определение  №14007  от  13.12.2019г., постановено по  гр. д. №14497/2019г. на  Районен  съд-  Пловдив, с което е  прекратено производството  по делото  поради недопустимост  на предявения  иск.  В жалбата  се  излагат съображения  за  неправилност  на  обжалваното  определение,  като  се  иска  отмяната  му  и връщане  на  делото  на първоинстанционния  съд  за  продължаване  на съдопроизводствените  действия.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и  срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.  Разгледана  по  същество,  е  основателна.

          Първоинстанционният  съд  е  бил  сезиран  с  предявени  при  условията на  евентуалност от  Й.С.  П. против  „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* като главен е този  за прогласяване  на  нищожността  на  договор  за потребителски кредит  от 09.01.2018г., сключен между  страните, поради противоречието  му  с разпоредби  на  Закона за  защита  на  потребителите  и  Закона  за  потребителския  кредит,  а евентуалният   иск  е с предмет   прогласяване  на  нищожността  на клаузата  на  чл.4, ал.2  от  същия  договор  като  неравноправна,  противоречаща на добрите  нрави и заобикаляща императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК. 

           С обжалваното в настоящото  производство  определение   първоинстанционният  съд  е  приел,  че  при положение,  че  ищцата няма интерес от исканото установяване, след като може да постигне повече чрез осъдителен иск на същото основание. Изложил е аргументи, че  релевираните доводи за нищожност на договора са самоцелни с оглед на това, че въз основа на тях ответника не би могъл да бъде осъден да върне полученото по договора за кредит.    По  така  изложените  съображения  съдът  е  приел,  че  предявеният  иск  е  недопустим, поради  което  е  прекратил  производството  по  делото.

Така  постановеното  определение  е  неправилно. 

Съгласно  задължителните  указания,  дадени  в  т.2 на  Тълкувателно решение  №8/2012г.  на  ОСГТК  на  ВКС  налице  е правен интерес  от  предявяване  на  установителен  иск,  когато  конкретното  засягане  на  правната сфера  на ищеца изисква защита  чрез  установяване  на  правото  със сила  на пресъдено  нещо,  като  в съответствие  с  диспозитивното  начало в гражданския  процес  от  волята  на  ищеца  зависи да прецени  от какъв  вид  и  в какъв  обем  защита  на засегнатото  си материално право  има  нужда при възникналия  правен спор.   Не  може да  бъде споделен  направения  в  обжалваното  определение  извод,  че  постановяване на решение по делото не може да разреши спора между страните и съответно  за  ищцата  липсва правен  интерес  от  предявяване  на иск  за  установяване  на нищожността  му, а  следва  да предяви  осъдителен  иск  за връщане  на  недължимо  заплатените  суми.  Действително  за  ищцата  съществува  възможност  да предяви  иск  с правно основание  чл.55  от  ЗЗД,   включително  и  като  го  съедини  с  иска  за прогласяване на нищожността  на  договора,  но  тази възможност  не  я лишава  от правото  да  иска  разрешаване   със  сила  на пресъдено  нещо на  въпроса  за действителността  на  договора.   Както  е  посочила  и  самата ищца  в подадената по  делото    молба,  в случая  правният  й  интерес  от  предявяване  на  иска  за нищожност  произтича  от  разпоредбата  на  чл.23  от  Закона  за  потребителския кредит,  съгласно  която  когато  договорът  бъде  обявен  за  недействителен,  потребителят  дължи  само  чистата стойност  на  кредита,  а  не  и  лихва  и  други разходи.  Ето защо  за ищцата  е  налице  правен  интерес от предявяване  на  иск  за  обявяване  на  нищожността  на  процесния  договор  с оглед  на реализиране  на правата  й  по  чл.23  от ЗПК  и  чл.55  от  ЗЗД,  а  обстоятелството,  че  тя  не  е  заявила  тези  права  в  настоящото  производство,  както  и  че  евентуално  би  могло да се  стигне до  образуване  на друго  производство,  в което  същите  да  бъдат заявени,  не  води  до недопустимост  на  иска.  

Ето  защо  обжалваното  определение  следва  да  бъде отменено,  а  делото- върнато  на  първоинстанционния  съд  за  продължаване  на  съдопроизводствените  действия.  

По  изложените  съображения  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ  Определение  №14007  от  13.12.2019г., постановено по  гр. д. №14497/2019г. на  Районен  съд-  Пловдив,  12  гр.с., с което е  прекратено производството  по делото  поради недопустимост  на предявения  иск.      

 ВРЪЩА  делото  на  първоинстанционния  съд  за  продължаване  на  съдопроизводствените  действия.

  Определението е  окончателно. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                             

 

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: