№ 224
гр. Провадия, 13.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Полина Ив. Петрова
при участието на секретаря М. Т. С.А
като разгледа докладваното от Полина Ив. Петрова Гражданско дело №
20243130101036 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, срещу
И. И. И., ЕГН **********, с адрес с. ******, общ. ******, с която са предявени
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл.86
ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, дължими по Договор за издаване на кредитна карта №
******/27.08.2019 г., както следва: 494,90 лева, представляваща дължима главница за
периода 04.10.2021 – 17.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 25.10.2023г. до окончателното изплащане на
задължението; 142,96 лева - възнаградителна лихва за периода 04.10.2021г. до 28.08.2023г.;
717,19 лева – мораторна лихва за периода 04.10.2021 г. - 17.10.2023г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 670/27.10.2023г. по ч.гр.д. №
1186/2023г. на РС – Провадия, срещу ответника. Претендират се разноските в заповедното и
настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че ответникът е ползвал банков кредит съгласно
посочения договор и на 04.10.2021 г. е преустановил плащане на дължимите вноски. Поради
формираното просрочие, банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на
28.08.2023 г. чрез връчена покана. Същевременно се прави изявление и в исковата молба
относно обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че към настоящия
момент ответникът не е изплатил дължимите суми за лихви, главница и такси и разноски. В
производството по ч.гр.д. № 1186/2023 г. по описа на ПРС се посочва, че е издадена заповед
за незабавно изпълнение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обусловило правния
интерес на ищеца да предяви настоящия иск. Моли се за решение в посочения смисъл, както
и присъждане на разноските, сторени в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, с който се оспорва предявения иск.
1
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Депозира молба,
с която моли да се даде ход на делото, претендира уважаване на исковата претенция и
претендира разноски. Ответникът се представлява от назначения от съда особен
представител, който оспорва исковата претенция и моли за отхвърлянето й, а в евентуалност
– неприсъждане на разноските по делото.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщеното по делото ч. гр. д. № 1186/2023 г. по описа на Районен съд –
Провадия със Заповед № 670/27.10.2023 г. за незабавно изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК, е разпоредено И.И. И. да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД следните
суми: 494,90 лева – главница за периода от 04.10.2021 г. до 17.10.2023 г.; 142,96 лева -
възнаградителна лихва за периода от 04.10.2021 г. до 28.08.2023 г.; 717,19 лева – мораторна
лихва за периода от 04.10.2021 г. до 17.10.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 25.10.2023 г. – датата на подаване на заявлението в съда, до
окончателното изплащане на задължението, всички дължими по Договор за кредит №
****** от 27.08.2019 г., както и сторените в заповедното производство разноски за внесена
държавна такса в размер на 27,10 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, за което е
представено доказателство и 480,00 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, във вр. с чл. 26 НЗПП.
Съгласно представения по делото договор за издаване на кредитна карта №
******/27.08.2019 г. „Юробанк България“ АД е предоставил на И. И. револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитен лимит в размер на 500 лева. Договорът е
сключен при общи условия за издаване и използване на кредитни карти, съгласно които
картодържателят получава кредитна карта, от която има право да тегли пари в брой до
размера на разполаемя остатък на кредитния лимит /чл. 1 от догвоора и чл. 5.16 от ОУ/ , като
върху изтеглената сума се начислява лихва /чл. 5.17 и чл. 10.1. от ОУ/, срещу задължението
да изплати задъженията си по договора /чл.9.1/, възникнали при използването на картата в
крайния срок за плащане. Съгласно чл. 9.3. в случай, че картодържателят не погаси изцяло
пълния размер на всички текущи задължения дължи лихва върху пълния им размер на
всички задължения, която се начислява считано от датите и при условията на чл.10. За
предоставяне на кредита картодържателят заплаща възнаграждения и други лихви съгласно
чл. 10.1 от ОУ, посочени в Приложение № 1, конкретизирани в месечните извлечения.
Лихвата се начислява ежедневно, като текущите непогасени задължения се умножат по
приложимия ГЛП разделен на 360, но като задължение се добавя месечно /чл. 10.3./. ГПР
съгласно чл. 10.6 е посочен в Приложение № 1, като са упоменати и допусканията при
формирането му. Съгласно чл.10.7. от ОУ общата сума, дължима от кредитодържателя е
равна на сбора от всички усвоени суми, вкл. дължимата върху тях годишна лихва и
останалите разходи съгласно ОУ и Приложение № 1. Прекратяването на договорните
отношения от картоиздателя са уредени в чл. 14, като съобразно чл. 14.3 при постъпване на
предсрочна изискуемост съгласно чл. 20.2 договорът се счита за автоматично прекратен. В
чл. 20 са разписани правата на банката, в случай че картодържателят не погасява
задълженията си в срок, вкл. право за обяви вземането си за предсрочно изискуемо, ако не
бъдат погасени минимални месечни вноски по две последователни месечни извлечения.
Съгласно Приложение № 1 ГЛП е 18,90%, ГПР е 31,73% изчислен при кредитен лимит от
3000лева. Обезщетението за просрочие е определено в размер на ОЛП+10%. Посочени са по
размери и отделните дължими такси за теглене и минималната месечна вноска - 3% от
дължимата сума, но не по малко от 15лева.
Съгласно покана за изпълнение от кредитора, отправена до длъжника към 05.07.2023г.
непогасените задължения са възлизали на общ размер от 1175,05 лева, от които 910,35 лева –
главница, 264,7 лева – доворни лихва, отправено е изявление за обявяване на задълженията
2
за изцяло предсрочно изискуеми, връчено по реда на чл. 47 от ГПК на 25.08.2023 г.
Представено е извлечение от счетоводните книги, съобразно което общият дълг на
длъжника към 17.10.2023г. е в размер на 1355,05 лева, а именно: 494,90 лева – главница,
начислена за периода 04.10.2021 – 17.10.2023 г., 142,96 лева – възнаградителна лихва за
периода 04.10.2021 – 28.08.2023 г. и 717.19 лева – мораторна лихва за периода 04.10.2021 –
17.10.2023г. Представени са месечни извлечения за периода 09.2019 г. - 07.2023г., както и
приемо-предавателен протокол за издадената карта между страните.
Съгласно изготвената ССчЕ, неоспорена от страните и приета от съда като
компетентно и безпристрастно дадена в частта относно дължимите суми по процесния
договор към 17.10.2023 г. а именно: 494,90 лева – главница, 142,96 лева – възнаградителна
лихва. Относно мораторната лихва вещото лице е заключило, че към 17.10.2023 г. размерът
на мораторната лихва за периода 10.01.2023 - 17.10.2023г. е 653,91 лева, за периода
18.10.2023 - 07.06.2025 г. - 802,04 лева, а за периода 10.01.2023г. - 28.08.2023 г. – 643,02 лева,
което подлежи на обсъждане и анализиране от съда. Според експертизата последното
отразяване на погасяване по договора на 14.09.2021г. от картодържателя.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед предявяването им в предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК,
видно от приложеното ч. гр. д. № 1186/2023 г. по описа на Районен съд – Провадия, а именно
– след даване на указания поради връчване на длъжника на заповедта за незабавно
изпълнение по реда на чл. 47 от ГПК.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: наличието на действително правоотношение по
договор за паричен заем, по силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит,
а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно условията, уговорени в
договора и общите условия към него; кредиторът да е предоставил на потребителя
уговорената сума; да е възникнало по отношение на ответника изискуемо задължение да
заплати сумите, предмет на исковете, в претендираните размери, настъпване на
предсрочната изискуемост;
От анализа на представените по делото писмени доказателства, се установява, че
между ответника и ищеца е сключен договор за издаване на кредитна карта №
******/27.08.2019 г., по силата на който не се оспорва, че са усвоявани суми в периода на
договорните отношения, като картодържателят се е задължил да връща използваната сума и
да заплаща възнаграждение за това.
В настоящия случай се касае за договор за потребителски кредит, спрямо който са
приложими изискванията на ЗПК. В чл. 22 от ЗПК са уредени случаите, в които се приема,
че договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът не установи нарушение на
някое от императивните изисквания, водещи до настъпване на последиците по чл. 22 от
ЗПК. Договорът за потребителски кредит е изготвен на разбираем език и съдържа изрично
изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му;
лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита, дължимата лихва
при просрочие, предупреждение за последиците от изпадане на заемателя в просрочие,
информация за правото на отказ от договора, условията за усвояване и издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването, лихвен процент на ден, ГПР и общо
3
дължимата сума по кредита. В конкретния случай, с оглед характера на договора, начина на
усвояване и погасяване на задълженията, изискването за погасителен план е неприложимо.
Задължение на банката по този вид договор съгласно чл. 8.1 от ОУ е да изпраща на
обикновена или ел. поща на потребителя месечни извлечения съдържащи всички
трансакциии и операции с картата, общото задължение за периода, краен срок за плащане. В
чл. 15.1 е уговорено, че месечните извлечения се издават на определено число от банката и
се изпращат на равни месечни интервали и в случай, че до 45 дни от издаване на картата или
15 дни от датата на издаване, на което и да е месечно извлечение, картодържателят не
уведоми банката в писмен вид, че не е получил месечно извлечение, то се счита за получено
в 15 дневен срок от издаването му. А, ако в 10 дневен срок от получаване на извлечението
или друго писмено известие касаещо задълженията по договора, картодържателят не оспори
писмено съдържанието им, то се счита, че те са приети и са дължими и изискуеми. Предвид
начина на усвояване на кредитния лимит - безналични плащания и тегления в брой чрез
картата, в чл. 15 е регламентиран срок, в рамките на които при липса на писмено оспорване
извършените за отчетния период трансакции, се презюмира, че те са извършени от него, без
това да го лишава принципно от провеждане на процедурата по гл. 11 от ОУ – Оспорване на
трансакции. Няма данни, нито твърдения ответникът да не е получавал месечните
извлечения, както и да е възразявал срещу размера на задълженията му, за които е
уведомяван чрез тях, поради което на основание чл. 15 ОУ се презюмира, че трансакциите са
извършени от него, вкл. сумите са усвоени от него и то в посочените в тях размери.
От началото на договора до 14.09.2021 г. ответникът е извършвал погашения, след
което е преустановил плащанията си. Видно от представените извлечения и съдебно-
счетоводната експертиза ответникът е получавал сумите по кредитния лимит и до един
момент е захранвал сметката си, за да погаси дължимите суми, но кредитът по сметката му
надвишава дебита, поради което дължимите суми от него се изчисляват да са се
акумулирали, както следва: 494,90 лева - главница към 17.10.2023 г. и 142,96 лева –
възнаградителна лихва за периода 04.10.2021г. до 28.08.2023г. Съобразно чл. 20 от ОУ при
неплащане на две последователни месечни извлечения банката може да обяви задължението
на картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо и да инициира заповедно производство.
Предсрочната изискуемост е обявена на длъжника на 25.08.2023г., като му е даден
седемдневен срок за изпълнение, след която дата дължими са задълженията за главница,
възнаградителна лихва до този момент, както и лихва за забава върху просрочените
плащания. В тежест на ответника бе разпределено задължението да докаже точно
изпълнение на задълженията си по договора. Доказателства в тази посока не се ангажираха,
ето защо съдът намира, че за ответника е възникнало задължение да изпълни задължението
си да върне сумите по договора за кредитна карта.
Поради изложеното и съобразно доказателствения материал по делото, съдът намира,
че вземането на кредитора за главница в размер на 494,90 лева е основателно и следва да
се признае за дължимо, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 25.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендираното вземане за възнаградителна лихва в размер на 142,96 лева за периода
04.10.2021г. до 28.08.2023г., който е след преустановяване на плащанията до обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, съдът намира също за дължимо и доказано по размер,
поради което искането се явява основателно. По отношение на претенцията за лихва за
забава върху дължимите вземания в размер на 719,19 лева за периода 04.10.2021 г. -
17.10.2023г., съдът намира, че основанието за начисляването й е уговорено в чл. 9.6 от ОУ, а
именно при неплащане на задължителната минимална вноска на падежа, посочен в
месечното извлечение, то картодържателят дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху непогасения кредитен лимит или иначе казано – общата дължима
сума, която се посочва от банката вмесечните извлечения. В случая се установи, че
последното плащане от ответника е извършено на 14.09.2021 г., а последното усвояване на
4
15.06.2020 г., т.е. задължението за главница още към 04.10.2021 г. е било в размер на 494,90
лева. В тази част на ССчЕ съдът не кредитира констатациите на вещото лице, доколкото
неясни остават методите на изчисление на обезщетението за забава. Съдът намира, че върху
главницата обезщетението за забава в размер на законната лихва, изчислена чрез помощта на
програмен продукт „Апис Финанси“ за периода 04.10.2021 г. – 17.10.2023 г. възлиза в размер
на 110,49 лева, поради което претенцията за мораторна лихва следва да бъде уважена до
този размер, а за горницата до пълния заявен размер от 717,19 лева – отхвърлена.
Предвид гореизложеното, предявеният иск се явява частично основателен, поради
което следва да бъде уважен до посочените размери.
По разноските:
Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство.
В заповедното производство сторените от заявителя разноски са: 27,10 лева за
държавна такса и 480 лева с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение, а в исковото
производство сторените до момента разноски от ищеца са: 122,90 лева – държавна такса,
522,61 лева – адвокатско възнаграждение, 300 лева – депозит за изготвяне на СсЧЕ и 400
лева – депозит за особен представител.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да
бъде осъден да понесе разноските, съразмерно на уважената част от иска, които според съда
възлизат на 279,64 лева за заповедното производство и 748,35 лева за исковото
производство.
Ответникът не е отправил искане за присъждане на разноски, както и не сочи
доказателства да е реализирал такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, срещу И. И. И., ЕГН
**********, с адрес с. ******, общ. ******, че ответникът дължи на ищеца следните суми,
дължими по Договор за издаване на кредитна карта № ******/27.08.2019 г., както следва:
494,90 лева (четиристотин деветдесет и четири лева и деветдесет стотинки),
представляваща дължима главница за периода 04.10.2021 – 17.10.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.10.2023г.
до окончателното изплащане на задължението; 142,96 лева (сто четиридесет и два лева и
деветдесет и шест стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода
04.10.2021г. до 28.08.2023г.; 110,49 лева (сто и десет лева и четиридесет и девет
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода 04.10.2021 г. - 17.10.2023г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 670/27.10.2023г. по ч.гр.д.
№ 1186/2023г. на РС – Провадия, срещу ответника, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва за разликата над присъдената сума от 110,49 лева до пълния заявен размер от 717,19
лева, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл.86 ЗЗД.
5
ОСЪЖДА И. И. И., ЕГН **********, с адрес с. ******, общ. ****** да заплати
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София сумата от 279,64 (двеста седемдесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки),
представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство, както и сумата
от 748,35 лева (седемстотин четиридесет и осем лева и тридесет и пет стотинки),
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6