№ 1755
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20231100113850 по описа за 2023 година
Предявен иск с правно основание чл. 558 ал.7 от КЗ за сумата от 187 393, 89
лв.
В исковата молба на Гаранционен фонд се твърди, че по щета №
210343/27.10.2016 г. изплатил обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди на В.К. П. в общ размер на 187 393, 89 лв. по влезли в сила съдебни
решения по гр.д. 4045/2017 г. на СГС, Първо ГО, 13 състав, по в.гр.д.
185/2019 г. на САС, 14 състав и по т.д. 528/2020 г. на ВКС. Твърди се, че в
съдебните производства като трето лице помагач на страната на настоящия
ищец участвал В. Е. Н.. Същият бил признат за виновен с оглед сключено
споразумение по нохд 41/2017 г. на СРС, 104 състав, че при управление на
мотоциклет „Ямаха Р1“ с ДКН ******* без сключена застраховка „ГО“
причинил на В.К. П. контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване на
долния край на дясна бедрена кост – закрито, счупване на диафизата /средна
трета/ на лява голямопищялна кост – открито, счупване на таза – фрактура на
лява срамна кост и диасхиза на симфизата /лонна кост/, контузия и
охлузвания на дясна челна област и на лява подбедрица, едновременни
травматични увреди и на двата долни крайника. Твърди се, че въз основа на
решение на УС на ГФ на П. било определено обезщетение в размер на 93 860,
09 лв. за неимуществени вреди и сума в размер на 9 994, 83 лв. – обезщетение
1
за имуществени вреди.
Твърди се в исковата молба, че пострадалият П. не се съгласил с
определеното обезщетение и завел срещу ГФ иск, по който бил издаден
изпълнителен лист и след изпратена покана за доброволно изпълнение от
ЧСИ рег. № 838 била изплатена и сума в размер на 81 318, 65 лв., от които
57 000 лв. – главница, 16 404, 21 лв. – законна лихва, 7 914, 44 лв. – съдебни
разноски като от сумата впоследствие била възстановена като надвзета сума в
размер на 2 569, 68 лв. След уведомление от СГС с платежно нареждане от
18.01.2021 г. ГФ заплатил и дължимата пред СГС ДТ в размер на 2 550 лв., а с
платежно нареждане от 02.04.2020 г. била заплатена и сума в общ размер на
2 240 лв. – адвокатско възнаграждение на адв. С.Д..
Изложени са твърдения, че била изпратена покана до деликвента да
възстанови горните суми, но това не било сторено от същия.
Предвид изложените фактически твърдения е мотивиран правен интерес
от предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата 187 393, 89 лв.– регресно вземане на
изплатените от ГФ суми, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на завеждане на исковата молба и сторените в производството съдебни
разноски.
Ответникът В. Е. Н., редовно уведомен, е депозирал писмен отговор в
срока по чл. 131 от ГПК с релевирани в същия възражения включително
такова за изтекла погасителна давност чрез назначения му особен
представител по ЗПрП – адв. Д.. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на
чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за
установено следното от фактическа страна:
Искът първоначално е заявен като частичен такъв за сумата от 5 000 лв.
пред СРС.
С нарочна молба /именувана допълнителна искова молба/, депозирана
на 25.10.2023 г. пред СРС ищецът по реда на чл. 214 ал.1 от ГПК е изменил
иска в частта, досежно неговия размер като с протоколно определение от
същата дата СРС, 52 състав е допуснал исканото изменение до размера на
сумата от 187 393, 89 лв. и е изпратил делото по подсъдност на СГС.
2
Видно от протокол от 04.01.2017 г. на СРС, 104 състав по нохд 41/2017
г. е одобрено споразумение, с което В. Е. Н. се е признал за виновен в това, че
на 31.08.2016 г. около 20.00 часа в с. Мировяне, при управление на МПС –
мотоциклет марка „Ямаха ИФЗ Р“ с рег. № РК ******* е нарушил правилата
за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил на В.К. П. средни
телесни повреди , изразяващи се в счупване на долния край на дясна бедрена
кост – закрито, счупване на диафизата /средна трета/ на лява голямопищялна
кост – открито, счупване на таза – фрактура на лява срамна кост и диасхиза на
симфизата /лонна кост като е управлявал без да има необходимата
правоспособност.
Видно от представената по делото молба – претенция от 27.10.2016 г.,
увреденият В. П. е заявил претенция пред ГФ.
По образуваната щета № 210343/27.10.2016 г. са изготвени
последователни медицински експертизи като въз основа на решения на УС на
ГФ на П. са изплащани последователно обезщетения, както следва:
1. Сумата от 93 860, 09 лв. – обезщетение, изплатено на 27.03.2017 г.
2. Сумата от 420 лв. – обезщетение, изплатено на 03.04.2017 г.
3. Сумата от 2 141, 64 лв. – обезщетение, изплатено на 14.07.2017 г.
4. Сумата от 1 857, 03 лв. – обезщетение, изплатено на 14.12.2017 г.
5. Сумата от 1 412, 49 лв. – обезщетение, изплатено на 18.12.2017 г.
6. Сумата от 660, 31 лв. – обезщетение, изплатено на 20.06.2018 г.
7. Сумата от 973, 19 лв. – обезщетение, изплатено на 15.11.2018 г.
8. Сумата от 640, 31 лв. – обезщетение, изплатено на 15.03.2019 г.
9. Сумата от 842, 27 лв. – обезщетение, изплатено на 02.08.2019 г.
10. Сумата от 278, 40 лв. – обезщетение, изплатено на 29.11.2019 г.
11. Сумата от 769, 19 лв. – обезщетение, изплатено на 04.01.2021 г.
По делото е представен и изпълнителен лист от 15.11.2019 г. на АС –
София, по гр.д. 185/2019 г., съгласно който Гаранционен Фонд е осъден да
заплати сумата от 57 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди на В.К.
П. от ПТП, настъпило на 31.08.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.01.2017 г.
Представено по делото е постановление от 27.11.2019 г. на ЧСИ – М.Б.,
с което са приети разноски по изпълнително дело 6705/2019 г. с взискател
В.К. П. и длъжник – ГФ в размер на 2 796 лв.
3
Представено по делото е преводно нареждане по горецитираното
изпълнително дело за сумата от 81 318, 65 лв. с основание за плащане –
„доброволно изпълнение“ и наредител ГФ.
Представено по делото е и преводно нареждане в размер на 2 550 лв. по
гр.д. 4045/2017 г. на СГС за платена ДТ и разноски от ГФ.
Представено по делото е и авизо за местен превод, от който се
установява, че в полза на адв. С.Д. ГФ е превел сума в размер на 2 240 лв. с
основание „плащане по решение по в.гр.д. 185/2019 г., САС“.
С писмо изх. № ГФ-РП-352/12.05.2021 г. ГФ е уведомил В. Е. Н., че е
изплатено обезщетение на В. П. в размер на 187 815, 89 лв. като на основание
чл. 558 ал.7 от КЗ е поканил същия в месечен срок от получаване на поканата
да внесе сумата по посочената в регресната покана банкова сметка. Поканата
е връчена по пощата с обратна разписка на 21.05.2021 г., видно от стореното
отбелязване върху приложената по делото разписка.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 558 ал.7 от КЗ, сллед изплащане на
обезщетението по чл. 557 ал.1 и ал.2 Гаранционният фонд встъпва в правата
на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и
разходите за определянето и изплащането му. Съобразно нормата на чл. 557
ал.1 т.2 б. „а“ от КЗ Гаранционният фонд изплаща обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България или на
друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач
няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Вината на ответника, като деликвент по повод процесното ПТП е
установена със сключеното споразумение пред наказателния съд, което е
задължително за настоящия съдебен състав с оглед нормата на чл. 300 от ГПК
респ. чл. 413 ал.3 от НПК.
Видно от мотивите на решение 2363/30.10.2019 г. по гр.д. 185/2019
г. на САС, 14 състав, безспорно е установено, че В. Е. Н. е управлявал МПС,
4
за което не е имало сключена валидна застраховка, покриваща риска „ГО“.
Това съдебно решение е постановено при негово участие като трето лице
помагач на страната на ГФ, поради което и на основание чл. 223 ал. 2 от ГПК
мотивите на това решение се ползват със задължителна сила в отношенията
на ответника с ищеца в настоящото производство.
Размерът на претенцията е установена с приложените платежни
нареждания по отношение, на които е сторено изрично изявление от
ответника, че не се оспорват. Аритметичният сбор на сумите, предмет на тези
нареждания и като се вземат предвид фактическите твърдения в исковата
молба за възстановена надплатена сума по образуваното изпълнително
производство възлизат на сумата от 187 393, 89 лв., която е идентична с
размера на заявения иск.
Налице са всички предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 558
ал.7 от КЗ, поради което искът като основателен и доказан по размер следва
да бъде уважен.
При проведено насрещно доказване, ответникът е противопоставил
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност.
Съобразно задължителните указания, дадени т . 14 на ППВС 7/77 г.
за регресните искове важи общата давност по чл. 110 и следващи ЗЗД, а
течението й започва от момента на изплащането на застрахователните
обезщетения на правоимащите лица. Видно от данните по делото,
плащанията, касаещи обезщетяване на причинените имуществени и
неимуществени вреди на пострадалото при ПТП лице са извършвани
периодично и доброволно по образуваната от ГФ щета респ. впоследствие са
извършени и такива с оглед развило се съдебно производство.
Първото плащане на ГФ е осъществено на 27.03.2017 г. и е за сума в
размер на 93 860, 09 лв. Исковата молба е депозирана в СРС на 08.10.2021 г.
т.е. преди изтичане на петгодишния релевантен давностен срок. Искът обаче е
заявен като частичен за сума в размер на 5 000 лв. Последвалото увеличение
до пълния предявен размер е заявено едва с нарочна молба от 25.10.2023 г.,
към която дата давността по отношение на непредявената с първоначалната
искова молба част от тази претенция е погасена по давност, защото
последвалото увеличаване на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК няма за
последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на
5
непредявената част от вземането, предвид задължителните указания, дадени с
т. 1 от ТР 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Поради същата причина са погасени по
давност и изплатените от ГФ суми за обезщетения от 420 лв. – обезщетение,
изплатено на 03.04.2017 г., сумата от 2 141, 64 лв. – обезщетение, изплатено
на 14.07.2017 г., сумата от 1 857, 03 лв. – обезщетение, изплатено на
14.12.2017 г. и сумата от 1 412, 49 лв. – обезщетение, изплатено на 18.12.2017
г., тъй като петгодишният давностен срок е бил изтекъл към 25.10.2023 г.
Последващите плащания от ГФ са в рамките на предвидения
петгодишен давностен срок с оглед предприетото увеличение на иска от
25.10.2023 г.
В обобщение на горното, възражението за изтекла погасителна
давност е основателно до размера на сумата от 94 691, 25 лв. и неоснователно
за останалата част на вземането.
При тези данни по делото заявеният иск следва да се уважи до
размера на 92 702, 64 лв. като за горницата до пълния предявен размер се
отхвърли като погасен по давност.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца
се следват разноски, съобразно уважената част от иска за внесена ДТ и
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 3 757, 57 лв.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19
състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Е. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Мировяне, ул.
„******* да заплати на основание чл. 558 ал.7 от КЗ на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, с адрес: гр. София, ул. „******* ******* сумата от 92 702, 64
/деветдесет и две хиляди седемстотин и два лева и шестдесет и четири
стотинки/ лв. – представляващо изплатеното от ГФ обезщетение по щета №
210343/27.10.2016 г. и присъдените такива с решение по гр.д. 4045/2017 г. на
СГС, Първо ГО, 13 състав и с решение по в.гр.д. 185/2019 г. на САС, 14
състав, ведно със законната лихва върху сумата от 5 000 лв., считано
6
08.10.2021 г., а за горницата до уважената част от 92 702, 64 лв., считано от
25.10.2023 г. до окончателното им изплащане като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 187 393, 89 лв. като погасен по
давност, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 3 757, 57 лв. –
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7