Определение по дело №250/2023 на Административен съд - Русе

Производството е по чл.248, ал.1 от ГПК вр. чл.144 от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по молба с вх.№ 1091/12.03.2025 г. на „Иванови Транс“ ООД, със седалище в [населено място], чрез процесуалния му представител, за изменение на постановеното по делото решение 439/12.02.2025 г. в частта за разноските чрез увеличаване на присъдените в полза на молителя разноски за адвокатско възнаграждение от общо 820 лева на общо 2160 лева, респ. в размер на общо 1800 лева, както и чрез намаляване на присъдените в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ деловодни разноски от 80 лева на 30 лева. В молбата са изложени подробни съображения в подкрепа на искането.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК ответникът по молбата и по касационната жалба – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор с вх.№ 1484/27.03.2025 г., в който изразява мотивирано становище за нейната неоснователност. Моли съда да постанови определение, с което тя да бъде оставена без уважение.

Съдът намира, че искането е направено от процесуално легитимирана страна, в преклузивния срок, при представен списък на разноските и при наличието на правен интерес, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането се явява неоснователно.

В мотивите на решението, чието изменение в частта за разноските се иска, съдът е изложил подробни съображения във връзка с присъдените деловодни разноски, за чието ревизиране липсва каквото и да било основание. Липсва основание за преразглеждане на въпроса за правната и фактическа сложност на делото, тъй като тя следва да бъде преценявана обективно, при сравнение с други подобни дела, а не субективно – така, както тя е възприемана от процесуалния представител на молителя. Обстоятелството, че по делото се явява приложимо правото на Съюза, поради което производството по същото е било спряно до приключване на производството по дело С-61/23 на Съда на ЕС, образувано по преюдициално запитване, но на друг административен съд, не води до извод за завишена правна сложност. Както е посочено в мотивите на решението, чието изменение в частта за разноските се иска, с постановяване на решението на Съда на ЕС основният правен спор е решен по един задължителен за съда и всички правни субекти начин, което води до отпадане на всякаква правна сложност от гледна точка на това какъв би бил крайният резултат по спора. Освен това електронният фиш е отменен от касационната инстанция по съображения, изцяло свързани с тълкуването, дадено в цитираното решение на Съда на ЕС и служебно издирените от съда решения на КС на Република България, т.е. по съображения, различни от поддържаните от молителя.

Липсва основание за намаляване и на присъдените в полза на ответника по молбата деловодни разноски в общ размер от 80 лева, които включват заплатена по сметка на ВАС държавна такса в размер на 30 лева за депозираната частна жалба, както и минималния размер от 50 лева на юрисконсултското възнаграждение по чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ - за изготвяне на частна жалба без явяване в открито заседание. Изходът на развилото се частно производство пред ВАС, приключило с определение № 4883/17.04.2024 г., постановено по ч.адм.д. № 3538/2024 г. по описа на ВАС, Петчленен състав - II колегия, е благоприятен за ответника по молбата, поради което разноските са присъдени в полза на същия. Частното производство пред ВАС, в чиито рамки е решен окончателно спорът подлежи ли на обжалване с частна жалба определението, с което производството по делото е спряно до приключване на производството пред Съда на ЕС, образувано по преюдициално запитване, има своята относителна самостоятелност спрямо изхода на спора по основното производство. Поради това присъждането на разноските следва да става съобразно общите правила – чл.143, ал.1 и ал.3 от АПК, т.е. според изхода на всяко от тези производства и процесуалното положение на съответната страна в тях. Друго не следва и от разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК, тъй като тя урежда само компетентността на първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото да се произнесе по разноските за водене на делото във ВАС без да указва конкретен начин на тяхното разпределение между страните. Поради това следва да се приеме, че когато разноските са свързани с решаване на спора по основното производство, то те следва да бъдат присъдени съобразно неговия изход. От друга страна, ако разноските касаят решаването на един относително самостоятелен процесуален въпрос, както е в случая, разноските в производството по неговото решаване следва да бъдат присъдени според изхода на това частно производство, както съдът е процедирал с решението си.

На основание чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК вр. чл.144 и чл.223 от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН настоящото определение е окончателно.

Така мотивиран и на основание чл.248, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 1091/12.03.2025 г. на „Иванови транс“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителя И. Т. И., за изменение в частта за разноските на решение № 439/12.02.2025 г., постановено по КАНД № 250/2023 г. по описа на Административен съд – Русе.

Определението е окончателно.