№ 23319
гр. София, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря Ц. ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110158204 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на д срещу з, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 812,04 лева,
представляваща непогасена част от регресно вземане на ищеца за възстановяване на
платено по имуществена застраховка „Каско+“ застрахователно обезщетение за вреди
на специален автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № **, причинени вследствие
на ПТП, настъпило на 01.09.2023 г. в гр. Ямбол, и обичайни ликвидационни разходи за
неговото определяне, ведно със законната лихва от 02.10.2024 г. до окончателното
плащане.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 01.09.2023 г., около 06:00 ч.,
в гр. Ямбол, пред СИТИ ЦЕНТЪР водачът на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. №
** предизвикал ПТП, в резултат на което били причинени вреди специален автомобил
„Фолксваген Транспортер“ с рег. № **. Навежда доводи, че за увреденото МПС била
сключена при ищеца имуществена застраховка „Каско+“, обективирана в
застрахователна полица № ***. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била
образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 44012812304454, във
връзка с която били извършени ликвидационни разходи в размер на 25,00 лева, като
бил извършен ремонт на увредения автомобил, а на сервиза извършил ремонта на
27.11.2023 г. била изплатена сумата от 1609,08 лева. Твърди, че към момента на
настъпване на ПТП-то, гражданската отговорност на виновния водач е била покрит
застрахователен риск от ответника по силата на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че със заплащането на
застрахователно обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и
неговия застраховател. Поддържа, че е поканил ответниката да заплати
претендираното регресно вземане, но последният заплатил само 812,04 лева, като
дължими останали 812,04 лева. По така изложените съображения предявява
разглеждания иск и моли за неговото уважаване. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че обезщетението за
обезвреда реално възлиза на сумата от 812,04 лева, която е заплатил на ищеца по
регресната му претенция. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Оспорва размера на определеното от ищеца застрахователно обезщетение
като завишен и несъответен на действителната стойност на причинените от
процесното ПТП щети. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна
страна:
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на
застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки
застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на
което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на
вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”,
обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП
водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква
кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена
застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на
настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не се
спори по отношение на следните правнорелевантни обстоятелства: 1) че на 01.09.2023
г., около 06:00 ч., в гр. Ямбол, пред СИТИ ЦЕНТЪР, е настъпило ПТП между лек
автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № **, с водач В. И., и специален автомобил
„Фолксваген Транспортер“ с рег. № **, с водач Н. А.; 2) че за специален автомобил
„Фолксваген Транспортер“, с рег. № **, била сключена застраховка „Каско+“,
обективирана в застрахователна полица № ***, с период на застрахователно покритие
от 29.03.2023 г. до 28.03.2024 г.; 2) че във връзка с ПТП-то била образувана
застрахователна преписка (именувана „щета“) № 44012812304454, във връзка с която
били извършени ликвидационни разходи в размер на 25,00 лева, като бил извършен
ремонт на увредения автомобил, а на сервиза извършил ремонта на 27.11.2023 г. била
изплатена сумата от 1609,08 лева; 3) че към момента на настъпване на ПТП-то,
гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № **, е
била покрит застрахователен риск от ответника по застрахователна полица за
застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/30/1230001540442; 4) че ответникът е
извършил плащане на сумата от 812,04 лева в погашение на дълга. Посочените
обстоятелства са обявени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване с постановено по делото определение от 13.01.2025 г.,
2
като се подкрепят и от представените по делото писмени доказателства.
При съвкупната преценка на приетите по делото писмени доказателства, в т.ч.
двустранен констативен протокол за ПТП от 01.09.2023 г., уведомление за щета
44012812304454 от 04.09.2023 г., опис-заключение по щета 44012812304454 от
04.09.2023 г., както и на събраните гласни доказателства и заключението на вещото
лице по съдебната автотехническа експертиза, съдът приема, че процесното ПТП е
настъпило по следния механизъм: на 01.09.2023 г., около 18:00 часа, лек автомобил
„Форд Фиеста“, с рег. № **, се движи в района пред търговски комплекс „Мoll
Yambol“, където водачът предприема маневра за движение на заден ход, при която
реализира ПТП с паркирания от лявата му страна специален автомобил „Фолксваген
Транспортер“, с рег.№ **, при което му нанася материални вреди.
Двустранният констативен протокол за ПТП, изготвен по надлежния ред от
участниците в произшествието, оправомощени съгласно чл. 123, ал. 1 ЗДвП да
установят настъпването на същото, когато вредите от него са само имуществени,
съставлява частен диспозитивен документ, поради което не се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила по чл. 179 ГПК относно вписаните
обстоятелства по настъпване на произшествието и вредите от същото, като тяхното
установяване подлежи на доказване по общите правила на ГПК. В тази връзка, по
делото са събрани гласни доказателства чрез проведените по делегация пред Районен
съд – Ямбол в открито съдебно заседание разпити на преките участници в
произшествието – В. И., управлявала лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № **, и Н.
А., управлявал специален автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № **, като е
изслушано и прието заключение на съдебна автотехническа експертиза. От
показанията на свидетеля И. се установява, че същата е била спряла управлявания от
нея автомобил успоредно на друг паркиран автомобил – „бял бус“, след което
предприела маневра за движение на заден ход, тъй като движението напред било
забранено, при осъществяване на която реализирала удар в паркираното МПС. От
показанията на свидетеля А. се установява, че при настъпване на процесния инцидент
управлявания от него служебен автомобил с рег. № ** бил паркиран. При движение на
заден ход друг автомобил „Форд Фиеста“ с предната си лява част го ударил в неговата
задна дясна част. При преценка на събраните по делото гласни доказателства,
съобразно правилата на чл. 172 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че същите
следва да бъдат кредитирани с доверие, доколкото от една страна същите са
последователни, житейски, правно логични, а от друга не се разколебават от останалия
събран по делото доказателствен материал. Описаните от свидетелите поотделно
факти около реализиране на процесното ПТП си кореспондират напълно, субективните
им възприятия по отношение на тяхното проявление в обективната действителност са
формирани пряко и непосредствено, включително свидетелите ги потвърждават под
страх от наказателна отговорност. В приетото по делото и неоспорено от страните
заключение по съдебната автотехническата експертиза, което съдът кредитира като
извършено обективно, компетентно и добросъвестно, също е възприет идентичен
механизъм на настъпване на процесното ПТП. Непренебрежим е и фактът на
извършеното от ответника частично плащане на сумата от 812,04 лева, което по
естеството си представлява конклудентно признание относно наличието на дълг на
посоченото основание, доколкото той не бил сторил това в случай, че е считал, че
застрахованият при него водач на лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № **, не е имал
вина за настъпване на процесното ПТП.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП установява обща забрана за всички
участници в движението по пътищата с поведението си да създават опасност или
пречки за движението, да поставят в опасност живота и здравето на хората, както и да
причиняват имуществени вреди. В закона са разписани и множество конкретни
3
предписания за водачите на превозни средства, които същите са длъжни да спазват с
оглед осигуряване безопасност на движението. Установеното в случая поведение на
водача И. безспорно представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, тъй като при
извършване на маневра за движение на заден ход не е съобразила положението на
паркираното от лявата й страна друго превозно средство. По изложените съображения
съдът намира, че поведението на И. като водач на участвалия в процесното ПТП лек
автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № **, се явява в разрез с дължимото по закон такова
и поради това е противоправно, а по силата на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД
презумпция същото е и виновно, доколкото ответникът, който носи доказателствената
тежест, не е ангажирал доказателства за оборването й чрез установяване на някое от
изключващите вината обстоятелства.
Съгласно заключението на съдебната автотехническа експертиза, което съдът
кредитира и в тази част като компетентно и обосновано изготвено, всички повреди по
специален автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № **, описани в протокола за
ПТП и отразени в съставения от експерти на ищеца опис, съответни, са настъпили в
причинна връзка с реализираното ПТП при съобразяване установения механизъм на
настъпването му.
Следователно от събраните по делото доказателства се установяват всички
обстоятелства, съставляващи основание на исковата претенция, а именно реализирано
застрахователно събитие – ПТП, предизвикано противоправно и виновно от
застрахован при ответника водач на МПС по застраховка „Гражданска отговорност“ с
валидно застрахователно покритие към датата на произшествието, в причинна връзка с
което са нанесени щети на застраховано при ищеца за този риск по имуществена
застраховка МПС, и които щети са репарирани от последния.
При определяне на размера, в който е възникнало регресното вземане, съдът
съобразява, че според чл. 411 КЗ на възстановяване по този ред подлежат действително
причинените вреди, а според трайната съдебна практика при имущественото
застраховане стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя на
база на средната пазарна цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност на
имуществото, освен когато не е налице основание за определянето му според
стойността, по която е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и
която е отразена в издадените от фирмения сервиз и изплатени във връзка с ремонта
фактури. Последната хипотеза е приложима при кумулативното наличие на две
предпоставки – когато автомобилът е пуснат в експлоатация преди не повече от 3
години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката, като при липсата на
което и да е от тези две условия, то дължимата застрахователна сума се определя
именно според средните пазарни цени, в който смисъл е установената практика на
въззивната инстанция – решение № 442/18.01.2019 г. по в. гр. дело № 1053/2018 г. на
СГС, II-Д въззивен състав и решение № 469/22.01.2018 г. по в. гр. дело № 11675/2017 г.
на СГС, IV-Г въззивен състав.
В случая, по представеното свидетелство за регистрация – част II се установява,
че първата регистрация на специален автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. №
**, е от 13.07.2023 г., или към момента на настъпване на процесното ПТП – 01.09.2023
г., последният е бил в експлоатация 1 месец и 19 дни, в какъвто смисъл е и
заключението по съдебно автотехническата експертиза. Наред с това, не се спори, че
автомобилът е бил отремонтиран в оторизиран сервиз на марката „Ауто - ДГ“ ООД, за
което са съставени съответно фактура № **********/26.10.2023 г. на стойност 1609,08
лева. Ето защо, съдът приема, че действителната стойност за възстановяване на
вредите по специален автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № **, съответства
на тази, посочена в представената по делото фактура, като видно е, че тя съответства
4
на възприетата от вещото лице такава, изчислена с оригинални части и труд по средни
пазарни цени към датата на ПТП. На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има
право да получи и направените обичайни разходи във връзка с щетата, като съдът
приема, че сумата от 25,00 лв. съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което тя следва да се
включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Така общият размер на дълга
възлиза на 1634,08 лева, като между страните не се спори, че извънсъдебно ответникът
е възстановил на ищеца сума в размер на 812,04 лева, поради което непогасена е
останала разликата от 822,04 лева.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на водача на специален автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № **, съдът
намира за неоснователно. Принос от страна на увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД е налице в случаите, когато с поведението си той самият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите, така че увреждането настъпва
като пряка последица и от негови действия или бездействие. В случая, ответникът,
който носи тежестта на доказване, не е ангажирал убедителни доказателства в
подкрепа на твърденията си за поведение в нарушение на установените в ЗДвП
правила за безопасно движение от страна на водача А., допринесло за настъпване на
вредоносния резултат. Нещо повече, по делото безпротиворечиво се установи, че
същият не е имал обективната възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП, тъй като в момента на удара автомобилът „Фолксваген Транспортер“
с рег. № **, е бил в паркирано състояние. Нарочно възражение във връзка с
нарушаване на установените в ЗДвП правила за паркиране МПС не е релевирано от
ответника в преклузивния срок за неговата направа, а и по делото не се установи
еднозначно тяхното наличие и съдържание в района процесното местопроизшествие.
Поради това и в приложение на последиците от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, следва да се приеме, че не е налице твърдяното
съпричиняване на вредите, поради което липсва основание за намаляване на
дължимото от ответника обезщетение за обезвреда.
При изложените мотиви и с оглед принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес предявеният иск се следва да бъде уважен в пълния претендиран
размер от 812,04 лева. Като последица от уважаване на иска в полза на ищеца следва
да се присъди и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
възниква единствено в полза на ищеца, като съобразно представените доказателства
съдът приема за реално сторени разноските за заплатена държавна такса в размер на
50 лева, депозит за вещо лице в размер на 200 лева, депозит за свидетел в размер на 50
лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, които следва да му бъдат
присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА з, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София, **, да
заплати на д, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **, на основание
чл. 411 КЗ, сумата от 812,04 лева, представляваща непогасена част от регресно
вземане на ищеца за възстановяване на платено по имуществена застраховка „Каско+“
5
застрахователно обезщетение за вреди на специален автомобил „Фолксваген
Транспортер“ с рег. № **, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 01.09.2023 г. в
гр. Ямбол, и обичайни ликвидационни разходи за неговото определяне, ведно със
законната лихва от 02.10.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА з, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София, **, да
заплати на д, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 780 лева, представляващи деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6