№ 3
гр. Варна, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Мария Кр. Маринова
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20223000500382 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Л.Г.Д.,
гражданка на Русия, чрез пълномощника адв. П. В., против решение №
834/29.06.2022 г. по гр.д.№ 2681/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което е
прието за установено в отношенията между Б. С. Д. и Л.Г.Д., че Б. С. Д. е
собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.1507.697.1.7 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-
18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, с изменение на КК и КР със Заповед №
18-8032/27.08.2020 г. на Началника на СГКК Варна, представляващ
апартамент № 5, състоящ се от входно антре, дневна с кухненска ниша, баня-
тоалет, спалня дрешник и два балкона, с площ 64.20 кв. м., при граници:
самостоятелни обекти в сградата на същия етаж - имот с идентификатор №
10135.1507.697.1.6; под обекта имоти с идентификатори № 10135.1507.697.1.4
и № 10135.1507.697.1.3, над обекта имоти с идентификатори
10135.1507.697.1.9 и № 10135.1507.697.1.8, ведно с избено помещение № 1 с
площ от 13.33 кв. м., при граници коридор, изба № 2, калкан на жилищна
сграда, вътрешен двор, изба № 12 и стълбище, ведно със съответните ид. ч. от
1
отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор №
10135.1507.697, на осн. чл.23, ал.1 СК и цена на иска 90 573.70 лв.; и е
отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт № 180 том VII,
рег. № 10048, дело № 1177 от 2020 г., на Нотариус Красимира Кангалова,
съдебен район на Районен съд - Варна, вписан в Дв.вх.рег. № 27752, вх.рег. №
28097/03.11.2020 г., акт № 36, том LXXV, дело № 16554 на СП - Варна, с
който Л.Г.Д., гражданка на Русия, е призната за собственик в режим на СИО
на гореописания недвижим имот.
Пълномощникът на въззивницата излага доводи за недопустимост на
обжалваното решение в частта, с която е постановена отмяна на нотариалния
акт, а в останалата част счита същото за неправилно и необосновано. В
условията на алтернативност моли съда да отмени цялото съдебно решение
като неправилно и необосновано, и да отхвърли като недоказани и
неоснователни предявените искове, като претендира разноски за двете
съдебни инстанции.
В подаден писмен отговор пълномощникът на ищеца оспорва
въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната
фактическа обстановка:
Предявен е иск от Б. С. Д. против Л.Г.Д., с правно основание чл. 23, ал.
1 от СК вр. чл. 124 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът е изключителен собственик на придобития през време на
брака недвижим имот изцяло с лично имущество на ищеца, дарено от
неговата майка, без принос на ответницата, а именно: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 10135.1507.697.1.7 по КК и КР, одобрени със
Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, с изменение на КК и КР
със Заповед № 18-8032/27.08.2020 г. на Началника на СГКК Варна,
представляващ апартамент № 5, състоящ се от входно антре, дневна с
кухненска ниша, баня-тоалет, спалня дрешник и два балкона, с площ 64.20 кв.
м., при граници: самостоятелни обекти в сградата на същия етаж - имот с
идентификатор № 10135.1507.697.1.6; под обекта имоти с идентификатори №
2
10135.1507.697.1.4 и № 10135.1507.697.1.3, над обекта имоти с
идентификатори 10135.1507.697.1.9 и № 10135.1507.697.1.8, ведно с избено
помещение № 1 с площ от 13.33 кв. м., при граници коридор, изба № 2,
калкан на жилищна сграда, вътрешен двор, изба № 12 и стълбище, ведно със
съответните ид. ч. от отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с
идентификатор № 10135.1507.697.
На 06.01.2022 г. ответницата, чрез процесуалния си представител адв. П.
В. е депозирала отговор на исковата молба при спазване срока по чл. 131 от
ГПК. Навежда доводи, че процесният имот е придобит по време на брака
между страните, в резултат на съвместния принос на двамата съпрузи и в
режим на съпружеска имуществена общност (СИО). Твърди, че тя е
извършвала довършителни работи в апартамента, за да го пригоди за
живеене, за които е влагала собствени средства, а също така е полагала грижи
за домакинството и семейството.
Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени
доказателства, че с решение по гр. д. № 14398/2020 г. по описа на РС – Варна,
сключеният на 03.04.1987 г. граждански брак между страните е прекратен с
развод на 05.03.2021 г.
Видно от представения н.а. № 17, том III, дело 835 от 27.01.1995 г., на
нотариус Александър Ганчев, с район на действие РС-Варна, Р.Р.Г. е дарила
на ищеца Б. С. Д. 1/6 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 430 кв. м.,
представляващо имот пл. № 18 в кв. 53 по плана на 8-ми подрайон на гр.
Варна, заедно с 1/2 ид.ч. от първия етаж от построената в дворното място
триетажна жилищна сграда, който първи етаж се е състоял от две стаи, салон,
кухня, пералня, складово помещение под външното стълбище и тоалет до
пералнята, при граници на целия имот пл. № 10, 6, 5, 11 и улица.
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
построяване на жилищна сграда от 04.07.1995 г. всички съсобственици на
дворното място са прехвърлили общо 1/2 ид. ч. от него, без постройките в
имота, на „НИП“ ООД срещу задължение да построи в същото дворно място
за своя сметка жилищна сграда съобразно одобрения архитектурен проект.
Посочено е, че обектите в сграда ще бъдат разпределени между страните при
условията на допълнително сключен помежду им договор за групов строеж.
Съобразно притежаваните идеални части от имота към момента на
3
прехвърлянето е посочено изрично в нотариалния акт още всеки от
съсобствениците какви идеални части прехвърля в полза на търговското
дружество срещу поетото от него задължение за строителство в дворното
място, като Б. С. Д. е прехвърлил 3/36 ид. ч. или 1/12 ид. ч. Така сключеният
договор е обективиран в н.а. № 189, том XXI, дело 6658 от 04.07.1995 г., на
нотариус Александър Ганчев, с район на действие РС-Варна.
На същата дата е сключен и договорът за групов строеж, видно от
приложените по делото писмени доказателства, като се установява, че е
извършено разпределение на обектите в жилищната сграда съгласно, което Б.
С. Д. получава в дял и изключителна собственост следния недвижим имот:
апартамент № 5, на трети етаж, с площ 64.20 кв.м., състоящ се от входно
антре, дневна с кухненска ниша, баня-тоалет, спалня, дрешник и два балкона,
при граници: улица, калкан на жилищна сграда, вътрешен двор, стълбище и
ап. № 6, заедно с избено помещение № 1, с площ 13.38 кв. м., при граници:
коридор, изба № 2, калкан на жилищна сграда, вътрешен двор, изба № 12 и
стълбище, както и съответните ид. части от общите части на сградата,
определени съгласно чл. 40 от ЗС.
По делото е представено разрешение за строеж № 137 от 07.12.1995 г.,
издадено от главния архитект на Община Варна, видно от което е разрешено
изграждането на жилищна сграда, в дворното място по одобрен архитектурен
проект и в съответствие с ЧКЗСП за части от кв. 52 в 8-ми микрорайон,
одобрен със заповед № Г-86 от 01.06.1993 г.
На основание пар. 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е издадено и
удостоверение за търпимост № 19/31.03.2014 г., с което строежът
„Преустройство, надстрояване, покрития на балкони и тераси, плътна ограда
и промяна на предназначението, на част от самостоятелните обекти в
многофамилна жилищна сграда е подземен гараж с покрита рампа в ПИ с
идентификатор № 1035.1507.697 по КК и КР, одобрен със Заповед № РД-18-
98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, е идентичен с УПИ X-1632, кв. 52, 8-ми
микрорайон на гр. Варна, ул/ „Цар Самуил“ № 22 и е в режим на търпимост.
Установено е, че строежът е допустим по смисъла на тогава действащите
норми по устройство на територията.
По делото е приложен и н.а. за съсобственост върху недвижим имот №
180, том VII, рег. № 10048, дело 1177 от 03.11.2020 г., на нотариус Красимира
4
Кангалова, с район на действие РС-Варна, съгласно който на осн. чл. 587,ал. 1
от ГПК Б. С. Д. и Л.Г.Д. са признати за собственици в режим на СИО на
процесния недвижим имот с идентификатор № 10135.1507.697.1.6.
Свид.Д. Д., чийто показания съдът цени съобразно чл. 172 от ГПК, тъй
като същият е брат на ищеца, сочи, че притежава апартамент в същата сграда,
където се намира процесният имот. Излага, че през 1959 г. родителите им са
купили етаж от къща на ул. „Цар Самуил“ № 22. Строителството е започнало
след 1995 г., като мисли, че е приключило през 1999 г. В процесния имот е
отишла първо да живее майка им през 2000 г. Твърди, че в апартамента е
имало електрозахранване, ВиК, дървена дограма и врати. Накарали са
фирмата да постави плочки в банята и тоалетната, за да бъде годен за живеене
апартаментът. Свидетелят излага, че имотът е получен без обзавеждане, годен
за живеене. Сочи, че след 2000 г. ищецът не е живял в него. След като се е
оженил през 1987 г. са дали на Б. Д. жилище от неговото предприятие. В
процесния апартамент са живели квартиранти, докато синът му не поискал да
живее в него, което е било около 2005-2007 г. Свидетелят уточнява, че токът,
който са ползвали, когато са влезли в апартамента е бил на „времянка“, което
означава, че се е отчитал в общо ел. табло, което има един електромер, което
е за целия блок и разпределя тока в него. Сочи, че временното табло се слага,
докато се пусне официалната система и докато се издаде акт 16, какъвто все
още няма. Времянката е била премахната преди няколко години. Водата също
е била на общ водомер.
От разпита на свидетеля Б. Д., който е син на ищеца и чийто показания
съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че процесният
апартамент е построен през 1999-2000 г., когато родителите му са били в
граждански брак. Обектът е изглеждал по БДС – голи стени, дървена дограма,
бетонни плочки, като междуетажните и голи тераси. Потвърждава, че
електричеството е било на „времянка“, т.е. с общ електромер, поставен от
строителя с цел извършване на строително-ремонтни дейности по самата
сграда. Това сочи, че представлява промишлен ток, който е само за
строителството на блока. Твърди, че е имало централен водомер. Свидетелят
е заживял в процесния апартамент през 2006 г., като преди него са живели
там наематели. Сочи, че е правил основен ремонт, след като се е нанесъл със
семейството си, като средствата са били дадени от майка му. Живял е в
апартамента със семейството си в периода от 2006 г. до 2010 г. Излага, че не
5
поддържа отношения с баща си /ищеца/, след развода с майка му.
По отношение на така придобитото по време на брака между страните
имущество и доколкото не са налице твърдения за избран режим на
имуществените отношения намира приложение законовия режим на общност,
поради което и на основание чл. 21 от СК вещните права, придобити в
резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити. Съгласно разпоредбата на чл.
21, ал. 3 от СК съвместният принос се предполага до доказване на
противното.
По силата на закона не възниква съпружеска имуществена общност
относно придобитото по време на брака имуществото в хипотезите на чл. 22
от СК, при които основанието за придобиването /дарение, наследяване/
изключва наличието на съвместен принос. Аналогично е разрешението и по
отношение на вещните права, придобити по време на брака с лично
имущество по смисъла на чл. 22 от СК, в която хипотеза е възможна пълна
или частична трансформация, според това дали преобразуваното имущество
покрива изцяло или отчасти стойността на новопридобитото /чл. 23 от СК/.
Съпругът, претендиращ трансформация на лично имущество носи
доказателствената тежест за установяване на твърденията си за това, което
доказване включва и установяване при условията на главно и пълно
доказване произхода на вложените в придобиването на новото имущество
парични средства.
В случая се установява, че ищецът е придобил 1/6 ид. ч. от поземлен
имот с идентификатор № 10135.1507.697 по силата на договор за дарение от
27.01.1995 г., от което следва, че тези идеални части са негова лична
собственост по смисъла на чл. 22, ал. 1 от СК, макар и придобити по време на
брака с ответницата. Съответно в имота, който е бил съсобствен между ищеца
и трети неучастващи в производството лица, по време на брака на ищеца и
ответницата е построена сграда въз основа на договор за групов строеж от
04.07.1995 г., за която има издадено разрешение за строеж от 07.12.1995 г. и
удостоверение за търпимост от 31.03.2014 г. Съгласно представения по
делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за построяване на жилищна сграда, във връзка, с който е и сключеният
договор за групов строеж, съсобствениците на дворното място са
6
прехвърлили съответните им идеални части на „НИП“ ООД срещу поемане на
задължение да построи за своя сметка в дворното място сграда, съобразно
одобрения архитектурен проект. Ищецът е прехвърлил своите 1/12 ид. ч.
лична собственост от дворното място на това търговско дружество, което от
своя страна е поело задължение да построи обектите в сградата за своя
сметка, т. е. без допълнително заплащане.
Липсват данни между съсобственrците на терена да е извършвана делба
по отношение на обектите, изградени въз основа на процесния договор за
групов строеж. Когато се извършва строителство при групов строеж,
съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), съсобствениците на
терена или притежателите на вещно право на строеж се задължават със свои
средства, материали и труд съвместно да изградят самостоятелно обособени
недвижими имоти. При този договор съсобствеността върху сградата
възниква по приращение на основание чл. 92 от ЗС в обема на притежаваното
вещно право от терена или въз основа на учредено право на строеж,
пристрояване или надстрояване като задълженията на страните по договора за
групов строеж са само облигационни. Задълженията на страните по договора
за групов строеж са само облигационни и разпределянето на обектите в самия
договор не създава самостоятелни вещни права. Договорът по естеството си е
съглашение за бъдещо разпределение; в този смисъл договорът за групов
строеж в частта му, отнасяща се до определянето на обектите, които
участниците в него ще получат, има значение само на предварителен договор
за делба. Затова разделянето на обектите с този договор не създава
самостоятелни вещни права, а съсобствеността следва да се прекрати като се
извърши делба между всички участници в груповия строеж - чл. 192, ал. 4 от
ЗТСУ (отм.) / в този смисъл - тълкувателно решение № 39 от 15.04.1970 г. по
гр. д. № 24/70 г., ОСГК; решение № 229 от 15.04.1998 г. на ВКС по гр. д. №
942/1997 г., I г. о.; решение № 241 от 16.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
3650/2008 г., IV г. о., ГК, решение № 430 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. №
827/2008 г., II г. о., ГК и др./.
Ето защо, на основание чл. 92 от ЗС, следва изводът, че в случая ищецът
е придобил по приращение 1/12 ид. ч. от процесния недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.1507.697.1.7.
7
Съгласно разрешенията дадени с ТР № 4/2019 г. от 14.04.2022 г. на
ОСГК на ВКС при извършен строеж по време на брака, в поземлен имот,
съсобствен между единия съпруг и трето лице, частта от построеното,
съответстваща на правата на съпруга от съсобствеността върху терена, да се
придобие в режим на СИО. В случая обаче не са заплащани никакви
допълнителни парични средства за строителството, а напротив престирана е
единствено идеалната част от дворното място, собственост на ищеца,
придобита по договор за дарение. Следователно се изключва приносът на
съпругата (ответницата) при придобиването на идеалните части от процесния
имот. Ето защо придобитото не е в режим на СИО и е налице пълна
трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 23, ал. 1 от СК по
отношение на 1/12 ид. ч. от процесния апартамент. Предвид несъвпадане
изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
решението в тази му част следва да бъде отменено и вместо него постановено
друго в изложения смисъл.
Съгласно чл. 537, ал. 2 от ГПК, нотариалният акт може да бъде отменен
или изменен, когато със съдебно решение е установено, че засяга правата на
трети лица. Предвид изводът за основателност на предявения установителен
иск по чл. 23, ал. 1 от СК, следва да се отмени н.а. за съсобственост върху
недвижим имот № 180, том VII, рег. № 10048, дело 1177 от 03.11.2020 г., до
размера от 1/12 ид. ч. от процесния имот, а за разликата до 12/12 ид. ч.
обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено.
При този изход на спора, съдът следва да преразпредели съдебно-
деловодните разноски за двете инстанции съобразно уважената част на иска.
Следователно за производството пред първоинстанционния съд на ищеца се
дължат разноски в размер на 160.43 лв., а на ответницата 920 лв. Предвид
това съдебното решение следва да бъде отменено в частта за горницата над
160.43 лв. до присъдените 2 005.37 лв. от окръжния съд разноски в полза на
ищеца. За въззивната инстанция съдът следва да присъди разноски в полза на
въззивницата в размер на 416.64 лв., а на въззиваемия 80 лв. Общият размер
на направените съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното и за
въззивното производство за ищеца е 240.43 лв., а за ответницата 1 336.64 лв.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 834/29.06.2022 г. по гр. д. № 2681/2021 г. на
Окръжен съд – Варна, в частите му, с които: 1/. е признато за установено по
отношение на Л.Г.Д., че Б. С. Д. е собственик за разликата над 1/12 ид. ч. до
12/12 ид. ч. на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.1507.697.1.7 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-
18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, с изменение на КК и КР със Заповед №
18-8032/27.08.2020 г. на Началника на СГКК Варна, представляващ
апартамент № 5, състоящ се от входно антре, дневна с кухненска ниша, баня-
тоалет, спалня дрешник и два балкона, с площ 64.20 кв. м., при граници:
самостоятелни обекти в сградата на същия етаж - имот с идентификатор №
10135.1507.697.1.6; под обекта имоти с идентификатори № 10135.1507.697.1.4
и № 10135.1507.697.1.3, над обекта имоти с идентификатори
10135.1507.697.1.9 и № 10135.1507.697.1.8, ведно с избено помещение № 1 с
площ от 13.33 кв. м., при граници коридор, изба № 2, калкан на жилищна
сграда, вътрешен двор, изба № 12 и стълбище, ведно със съответните ид. ч. от
отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор №
10135.1507.697, на осн. чл.23, ал.1 СК; 2/. е отменен на основание чл.537, ал.2
от ГПК, Нотариален акт № 180 том VII, рег. № 10048, дело № 1177 от 2020 г.,
на Нотариус Красимира Кангалова, съдебен район на Районен съд - Варна,
вписан в Дв.вх.рег. № 27752, вх.рег. № 28097/03.11.2020 г., акт № 36, том
LXXV, дело № 16554 на СП - Варна, с който Л.Г.Д., гражданка на Русия, е
призната за собственик в режим на СИО на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.1507.697.1.7 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-
18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, с изменение на КК и КР със Заповед №
18-8032/27.08.2020 г. на Началника на СГКК Варна, представляващ
апартамент № 5, състоящ се от входно антре, дневна с кухненска ниша, баня-
тоалет, спалня дрешник и два балкона, с площ 64.20 кв. м., при граници:
самостоятелни обекти в сградата на същия етаж - имот с идентификатор №
10135.1507.697.1.6; под обекта имоти с идентификатори № 10135.1507.697.1.4
и № 10135.1507.697.1.3, над обекта имоти с идентификатори
10135.1507.697.1.9 и № 10135.1507.697.1.8, ведно с избено помещение № 1 с
площ от 13.33 кв. м., при граници коридор, изба № 2, калкан на жилищна
сграда, вътрешен двор, изба № 12 и стълбище, ведно със съответните ид. ч. от
отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор №
9
10135.1507.697, за разликата над 1/12 ид. ч. до 12/12 ид. ч. от имота; 3/. Л.Г.Д.
е осъдена да заплати на Б. С. Д. сумата над 160.43 лв. до присъдените 2 005.37
лв., представляваща направените съдебно-деловодни разноски за
първоинстанционното производство на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Б. С. Д., ЕГН ********** срещу Л.Г.Д., ЕГН
********** за приемане за установено между страните, че Б. С. Д. е
собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.1507.697.1.7 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-
18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, с изменение на КК и КР със Заповед №
18-8032/27.08.2020 г. на Началника на СГКК Варна, представляващ
апартамент № 5, състоящ се от входно антре, дневна с кухненска ниша, баня-
тоалет, спалня дрешник и два балкона, с площ 64.20 кв. м., при граници:
самостоятелни обекти в сградата на същия етаж - имот с идентификатор №
10135.1507.697.1.6; под обекта имоти с идентификатори № 10135.1507.697.1.4
и № 10135.1507.697.1.3, над обекта имоти с идентификатори
10135.1507.697.1.9 и № 10135.1507.697.1.8, ведно с избено помещение № 1 с
площ от 13.33 кв. м., при граници коридор, изба № 2, калкан на жилищна
сграда, вътрешен двор, изба № 12 и стълбище, ведно със съответните ид. ч. от
отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор №
10135.1507.697, за разликата над 1/12 ид. ч. до 12/12 ид. ч. от имота, като
придобит чрез трансформация на лични средства по време на брака, на осн.
чл.23, ал.1 от СК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 834/29.06.2022 г. по гр. д. № 2681/2021 г.
на Окръжен съд – Варна, в частите му, с които: 1/. е прието за установено в
отношенията между Б. С. Д. и Л.Г.Д., че Б. С. Д. е собственик на 1/12 ид. ч. от
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.1507.697.1.7 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008
г. на ИД на АГКК, с изменение на КК и КР със Заповед № 18-8032/27.08.2020
г. на Началника на СГКК Варна, представляващ апартамент № 5, състоящ се
от входно антре, дневна с кухненска ниша, баня-тоалет, спалня дрешник и два
балкона, с площ 64.20 кв. м., при граници: самостоятелни обекти в сградата
на същия етаж - имот с идентификатор № 10135.1507.697.1.6; под обекта
имоти с идентификатори № 10135.1507.697.1.4 и № 10135.1507.697.1.3, над
обекта имоти с идентификатори 10135.1507.697.1.9 и № 10135.1507.697.1.8,
10
ведно с избено помещение № 1 с площ от 13.33 кв. м., при граници коридор,
изба № 2, калкан на жилищна сграда, вътрешен двор, изба № 12 и стълбище,
ведно със съответните ид. ч. от отстъпеното право на строеж върху поземлен
имот с идентификатор № 10135.1507.697, като придобит чрез трансформация
на лични средства по време на брака, на осн. чл.23, ал.1 от СК; 2/. е отменен
на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт № 180 том VII, рег. №
10048, дело № 1177 от 2020 г., на Нотариус Красимира Кангалова, съдебен
район на Районен съд - Варна, вписан в Дв.вх.рег. № 27752, вх.рег. №
28097/03.11.2020 г., акт № 36, том LXXV, дело № 16554 на СП - Варна, с
който Л.Г.Д., гражданка на Русия, е призната за собственик за 1/12 ид. ч. от
имота в режим на СИО на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.1507.697.1.7 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008
г. на ИД на АГКК, с изменение на КК и КР със Заповед № 18-8032/27.08.2020
г. на Началника на СГКК Варна, представляващ апартамент № 5, състоящ се
от входно антре, дневна с кухненска ниша, баня-тоалет, спалня дрешник и два
балкона, с площ 64.20 кв. м., при граници: самостоятелни обекти в сградата
на същия етаж - имот с идентификатор № 10135.1507.697.1.6; под обекта
имоти с идентификатори № 10135.1507.697.1.4 и № 10135.1507.697.1.3, над
обекта имоти с идентификатори 10135.1507.697.1.9 и № 10135.1507.697.1.8,
ведно с избено помещение № 1 с площ от 13.33 кв. м., при граници коридор,
изба № 2, калкан на жилищна сграда, вътрешен двор, изба № 12 и стълбище,
ведно със съответните ид. ч. от отстъпеното право на строеж върху поземлен
имот с идентификатор № 10135.1507.697; 3/. Л.Г.Д. е осъдена да заплати на Б.
С. Д. сумата от 160.43 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б. С. Д. да заплати на Л.Г.Д. сумата в размер на 1 336.64 лв.,
представляващи разноски за първоинстанционното и въззивното
производство.
ОСЪЖДА Л.Г.Д. да заплати на Б. С. Д. сумата в размер на 80 лв.,
представляващи разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12