№ 1503
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Ралица Димитрова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20221000501070 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба с вх.№ 371366/22.12.2021 г. ( по регистратурата на СГС) на
ищеца В. Х. Т. чрез неговия пълномощник – адвокат Р. Г. от САК срещу
Решение № 266743 от 26.11.2021 г. , постановено от Софийски градски съд, I
– 23 – ти състав по гр.д.№ 16927/ 2019 г., отхвърлящо предявените от него
пасивно субективно съединени искове за установяване на право на
собственост върху недвижими имоти в град София .
Във въззивната жалба има оплаквания за допуснато процесуално
нарушение на член 239,ал.3 от ГПК и за необоснованост . При наличие на
предпоставките по член 238,ал.1 от ГПК ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение, подал е искова молба, подкрепена
с писмени доказателства , в т.ч. писмено споразумение със съответника и
макар съдът да не е отхвърлил искането за постановяване на неприсъствено
решение , се е произнесъл с присъствено решение за отхвърляне на исковете,
вместо с неприсъствено решение за уважаването им. Въззивникът оспорва
извода на съда, че не е доказано скрито упълномощаване.
1
Въззиваемите О. В. Т. от град София и К. В. Ц. от село Крушовица,
община Елин Пелин , не подават отговор, но в откритото съдебно заседание
пред въззивния съд изразяват становище за основателност на въззивната
жалба .
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във
въззивната жалба, становището на въззиваемите и съобразно член 269 от ГПК
въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .
Обжалваното решение е постановено по предявени от В. Х. Т. срещу К.
В. Ц. и О. В. Т. установителни искове по член 124 ,ал.1 от ГПК във връзка с
член 108 от ЗС за право на собственост върху недвижими имоти в град София
: апартамент № 20 с площ от 19,87 кв.м.,ведно с прилежащите към него мазе
№ 12 с площ от 4,80 кв.м. и съответните идеални части от общите части на
сградата, построена в УПИ ХIV – 604,605 в кв. 226 по плана на град София;
подземен гараж № 13 с площ от 20,46 кв.м., разположен в сутерена на същата
жилищна сграда и 2,48 % идеални части от същия УПИ. Исковете са
основани на твърдения, че ответникът Ц. е придобил обектите , действайки от
свое име, но като скрит пълномощник на ищеца при сключването на 8.02.2007
г. и на 30.10.2008 г. по време на брака с ответницата Т. на договори за
продажба , обективирани в нотариални актове № 79,том I, нот.д.№ 56/2007 г.
и № 76, том VIII, нот.д.№ 12056/2008 г. , двата на Нотариус, с рег. № *** по
регистъра на НК с район на действие – СРС и че средства за закупуването им
в общ размер от 64 000 лева са обезпечени от ищеца и поради това в
отношенията между ищеца и ответниците – тогава съпрузи , обектите му
принадлежат. В исковата молба ищецът не е твърдял, че има сключен с
ответника писмен договор с нотариална заверка на подписите с уговорка за
скрито представляване.
Нито един от ответниците не е отговорил в срока по член 131,ал.1 от
ГПК и не се е явил в първото по делото заседание от 12.11.2021 г. , без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие . В това
заседание първоинстанционният съд е обявил изготвения с определението по
член 140 от ГПК проект за доклад за окончателен, събрал приложените към
исковата молба писмени доказателства и представеното в това заседание
писмено споразумение от 8.02.2007 г. След извършаването на тези
процесуални действия пълномощникът на ищеца е поискал постановяването
2
на неприсъствено решение. Съдът не е държал определение по член 239,ал.3
от ГПК , но въпреки липсата му и въпреки неучастието на ответниците е
постановил присъствено решение – решение, основано на мотиви съгласно
236,ал.2 от ГПК, с което исковете са отхвърлени . Първоинстанционният съд
е приел, че между ищеца и ответника Т. не се твърди и доказва сключването
на договор за скрито упълномощаване във изискуемата форма за валидност
по член 292,ал.3 от ЗЗД – писмена форма нотариална заверка на подписите.
Писменото споразумение от 8.02.2007 г. не удовлетворя изискването за форма
и следователно ищецът не се легитимира като собственик на придобитите от
ответника с двата нотариални договора за продажба от 8.02.2007 г. и от
30.10.2008 г. обекти – апартамент, подземен гараж и идеални части от терена,
в който се намира сградата с тези обекти .
При действието на ГПК неприсъствено решение се постановява по
искане на ищеца при наличие на формалните предпоставки по член 238, ал.1
от ГПК - ответникът не е представил в срок отговор и не се е явил в първото
заседание по делото , без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие и на материалноправната предпоставка по член 239, ал.1,т.2,изр.1
от ГПК – вероятна основателност на иска с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените от ищеца доказателства. В съгласие с
член 239,ал.3 от ГПК, ако посочените предпоставки отсъстват съдът дължи
изрично определение за отхвърляне на искането за постановяване на
неприсъствено решение . В ГПК не е предвидено, че то е обжалваемо .
Следователно постановяването на неприсъствено решение по искане на
ищеца ( а и на ответника при предпоставките по член 238,ал.2 от ГПК и по
член 239,ал.1,т.2,изр.2 от ГПК ) не е процесуално право , а процесуална
възможност, от която страната може да се възползва по преценка на съда и
последната не подлежи на съдебен контрол . Непостановяването на изрично
определение за отхвърляне на искането за постановяване на неприсъствено
решението не съставлява процесуално нарушение и не опорочава като
недопустим последвалия съдебен акт – присъственото решение за отхвърляне
на иска. Защитата срещу него следва да се осъществи по общия ред.
Оплакването във въззивната жалба за необоснованост на извода на
първоинстанционния съд , че не е доказано сключването между ищеца и
ответника Ц. на договор за скрит мандат е неоснователно . Съгласно член
3
292,ал.3 от ЗЗД съгласието за скрито представителство при изпълнение на
поръчка, дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти,
следва под страх от нищожност да бъде постигнато в писмена форма с
нотариална заверка на подписите. Споразумението от 8.02.2007 г. е в
обикновена писмена форма. Обезпечаването от ищеца на средствата за
заплащане на придобивната цена на обектите не съставлява предвидено в
закона основание за придобиване на право на собственост . Правилно
първоинстанционният съд е приел, че щом писмен договор за скрит мандат не
е съставен, придобитите от ответника по време на брака му с втората
ответница недвижими имоти не следва да се считат в отношенията между
страните за негова собственост . Отхвърлянето на исковете е законосъобразен
резултат и въззивният съд потвърждава обжалваното решение .
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 266743 от 26.11.2021 г. , постановено от
Софийски градски съд, I – 23 – ти състав по гр.д.№ 16927/ 2019 г.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4