№ 20289
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110143370 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу
ответника К. Г. П. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, за които е издадена Заповед № 996/11.01.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38231/2021 г. по описа на
СРС, 76 с-в,, а именно: 1224.53 лева - главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ***, аб. № 45972, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от датата на подаването на заявлението в съда /30.06.2021 г./
до изплащане на вземането; 139.36 лева - мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до 11.06.2021 г.; 29.05 лева -
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на
подаването на заявлението в съда /30.06.2021 г./ до изплащане на вземането,
както и 5.36 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за период от 01.07.2018 г. до 11.06.2021 г.
Ищецът твърди, че наследодателят на ответника е бил собственик на
процесния топлоснабден недвижим имот, поради което, по силата на закона –
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, се явява клиент на топлинна енергия. Сочи, че в изпълнение
на съществуващото между страните облигационно правоотношение е
доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети
на основание Закона за енергетиката. Твърди, че наследодателят на ответника
е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена.
С оглед настъпилата смърт на собственика и обстоятелството, че ответникът
1
К. П. се явява негов единствен наследник по закон, намира, че отговорност за
задълженията за потребена топлинна енергия в имота носи именно
ответникът. Сочи, че за ищеца е възникнал правен интерес да подаде
заявление за издаване на заповед за изпълнение и да се снабди със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Твърди, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в указания от съда
срок по чл. 415 ГПК, е предявил настоящия иск. Моли съдът да установи
вземанията, които има към ответника, така както са описани в издадената
заповед за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. Г. П. е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Признава, че
е собственик на процесния имот по силата на настъпило наследствено
правоприемство. Оспорва обаче реалната доставка на топлинна енергия в
недвижимия имот в посочения размер. Оспорва годността на измервателните
уреди в имота. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не
взема становище по предявените искове.
Поради настъпила смъртта на първоначалния ответник в хода на
производството по делото, в съответствие с молба на ищеца вх. № 28.03.2025
г., съдът, на основание чл. 227 ГПК, е конституирал като ответник по спора
единственият наследник по закон на К. П. /неин първи братовчед/ – Н. Л. К.
/определение № 16198/07.04.2025 г. – л. 200/.
В предоставения от съда срок за становище, новоконституираният
ответник е подал молба, с която сочи, че поддържа пърчоначално подадения
отговор. Оспорва наличието на договорни отношения с ищеца, реалната
доставка на топлинна енергия в претендирания размер, настъпилата
изискуемост на вземанията, годността на измервателните уреди, прави
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на ищеца.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе
предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната
енергия, тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
отношение с наследодателя на ответника, възникнало на соченото правно
основание и съществувало към процесния период, е престирал /доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответника, в
качеството му на наследник на задълженията, е възникнало задължение за
плащане на стойността на енергията в претендирания размер.
2
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
Установява се от представения по делото нотариален акт от 14.06.1994
г. за продажба на недвижим имот, че И.К.К. е придобил собствеността върху
процесния недвижим имот – ап. 18, находящ се в ***.
С оглед на това, при липса на данни за последващи разпореждания с
имота, съдът намира, че по делото се установява, че в рамките на исковия
период /м.05.2018 г. до м.04.2020 г./ собственик на процесния недвижим имот,
респективно – клиент и потребител на доставяната в него топлинна енергия, се
явява И.К..
Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, И.К. - като собственик на
топлоснабдения имот, е бил обвързан по силата на закона от облигация с
ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота топлинна
енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да
закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и
същият дължи заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна
енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява клиентът да се е възползвал от правото си
по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Не е спорно на следващо място, а и се установява по делото от
представеното удостоверение за наследници /л. 24/, че И.К. е починал на
17.10.2020 г. /т.е. след края на исковия период по спора/, като е оставил за свой
единствен наследник по закон своята майка – К. П. /първоначалният ответник
по спора/.
Установява се на следващо място, че К. П. е починала на 19.01.2024 г. /в
хода на настоящото производство/, като видно от представеното по делото
удостоверение за наследници, е оставила за единствен наследник по закон,
съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН, своята първи братовчед по майчина
линия – Н. Л. К. /конституиран по реда на чл. 227 ГПК като ответник по
предявения иск/, който, като наследник от IV-ти ред, 4-та степен, изключва по-
далечните по степен роднини в същия ред/.
3
Предвид изложеното, съдът намира, че в качеството си на универсален
правоприемник на К. П., ответникът Н. К. е придобил, освен актива на
наследството, така и неговите пасиви, включващи и процесните задължения за
потребена в имота топлинна енергия /като част от пасива на наследството,
оставено от И.К., което наследство е прието от К. П./.
По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът
намира следното:
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
При кредитиране заключението по приетата СТЕ, съдът приема за
установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната
станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата
отдадена топлинна енергия.
Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през
процесния период е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. Не
се установи по делото и да са правени рекламации във връзка с отразеното по
изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които са
начислени сметките за процесния период.
Видно от експертизата, в имота няма отоплителни тела /респективно –
индивидуални разпределители/, като количеството топлинна енергия за
отопление се изчислява служебно за две щранг лири. Поради липса на
поставен от клиента водомер, разходът за топла вода е изчисляван по реда на
действащата нормативна уредба при норма 140 литра на денонощие за един
потребител.
Съгласно експертизата, както и видно от приетите писмени
доказателства, при потребената в имота топлинна енергия за периода възлиза
на сумата от 1206.45 лева. До този размер съдът намира, че искът се явява
основателен и доказан по размер, като за горницата над тази сума до пълния
размер на претенцията от 1224.53 лева подлежи на отхвърляне.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът
за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по
делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в
процесния период. По делото се установява с помощта на изготвената СТЕ, че
за исковия период цената за предоставената услуга дялово разпределение на
топлинна енергия е в размер на 29.05 лв., поради което и този иск се явява
изцяло основателен.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, във връзка, с която
4
съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111,
б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от
2016 г., като съгласно чл. 33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
С оглед на това, доколкото заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 30.06.2021 г., погасени по давност биха били
вземанията, падежирали три години преди тази дата – т.е. преди 30.06.2018 г.
В случая обаче най-ранно претендираното вземане е това за м.05.2018 г.,
падежиращо на 15.07.2018 г., поради което съдът достига до извод, че
релевираното възражение за изтекла погасителна давност е изцяло
неоснователено.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение на претенцията за заплащане на мораторно обезщетение
върху главницата за потребена топлинна енергия:
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., одобрени с Решение
№ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по
прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален
отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
5
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал. 2.
С оглед липсата на спор между страните, че ответникът не е изплатил
процесните задължения на падежа, искът по чл. 86 ЗЗД за мораторно
обезщетение върху главницата за топлинна енергия се явява основателен до
размера на сумата от 137.30 лева /изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК
единствено върху непогасената по давност главница/.
За горницата над тази сума до пълния размер на претенцията от 139.36
лева, искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По отношение на претенцията за мораторно обезщетение върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение, съдът намира следното:
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на
„Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради което
кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото
забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за
изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в
забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в
момент, предхождащ подаването на исковата молба, поради което съдът
намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение в претендирания от ищеца размер
от 5.36 лева и така предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни в
производството – съразмерно на уважената, респективно, отхвърлената част
от исковете, като съдът дължи произнасяне и по отговорността за сторени
разноски в заповедното производство.
В исковото производство ищецът е доказал извършването на разноски в
6
размер на 72.03 лева – заплатена държавна такса, 600 лева – депозити за
извършване на СТЕ и ССчЕ, 10 лева – такса за издаване на съдебни
удостоверения, като е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на
сумата от 200 лева. С оглед на това, общият размер на сторените разноски
възлиза на сумата от 882.03 лева. Съразмерно на уважената част от исковете, в
полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 865.66 лева.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете.
В случая ответникът своевременно е претендирал присъждане на
разноски в полза на адв. Д., оказал безплатна правна защита на страната в
производството, които съдът, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, определя на сумата
от 400 лева. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, в полза на ответника
следва да бъде присъдена сумата от 8 лева.
В заповедното производство заявителят е доказал извършването на
разноски в размер на 27.97 лева – заплатена държавна такса, както и, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, е претендирал присъждането на разноски за
юрисконстулстко възнаграждение в размер на 50 лева. С оглед на това, общият
размер на сторените разноски възлиза на сумата от 77.97 лева. Съразмерно на
уважената част от претенциите, в полза на заявителя следва да бъде присъдена
сумата от 76.41 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК по
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу
конституирания по реда на чл. 227 ГПК ответник Н. Л. К., ЕГН **********
/наследник на починалия в хода на делото първоначален ответник К. Г. П.,
ЕГН **********/, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които
е издадена Заповед № 996/11.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38231/2021 г. по описа на СРС, 76 с-в, а именно:
1206.45 лева - главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ***, аб. №
45972, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
датата на подаването на заявлението в съда /30.06.2021 г./ до изплащане на
вземането; 137.30 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за период от 15.09.2019 г. до 11.06.2021 г.; 29.05 лева - главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаването на
заявлението в съда /30.06.2021 г./ до изплащане на вземането,
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация
7
София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу конституирания по реда на чл. 227 ГПК
ответник Н. Л. К., ЕГН ********** /наследник на починалия в хода на делото
първоначален ответник К. Г. П., ЕГН **********/, установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, както следва:
- за горницата над уважения размер от 1206.45 лева до пълния размер
на претенцията от 1224.53 лева - главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ***, аб. № 45972, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; както и за
- сумата от 5.36 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за период от 01.07.2018 г. до 11.06.2021 г.,
за които суми е издадена Заповед № 996/11.01.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38231/2021 г. по описа на
СРС, 76 с-в
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Л. К., ЕГН **********,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
865.66 лева – сторени от ищеца разноски в исковото производство,
съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 76.41 лева –
сторени от заявителя разноски в заповедното производство, съразмерно на
уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв. А. К. Д., САК, личен номер на
адвокат **********, сумата от 8 лева – разноски за оказана безплатна защита
на ответника в производството, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД в
качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8