№ 8563
гр. София, 11.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20211110138646 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено съществуването на парични
задължения в размер на сумите, както следва: 1 000 лв., представляваща главница по
договор за кредит № ********** от 26.08.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.11.2020 г. до окончателното плащане, както и
197,79 лв., представляваща лихва за забава за периода от 23.11.2018 г. до 03.11.2020 г., за
които суми по ч. гр. дело № 53812/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.11.2020 г.
Ищецът „.. ЕООД твърди, че между „.... М. е сключен договор за кредит № **********
от 26.08.2016 г., по реда на чл. 6 ЗПФУР. Поддържа, че заемната сума в размер на 100 лв. е
отпусната посредством паричен превод в деня на сключване на договора, като е уговорен
падеж от 30 дни, т. е. 25.09.2016 г. Излага, че на 02.09.2016 г. въз основа на допълнително
подадена заявка на ответницата е отпуснат допълнителен кредит в размер на 150 лв., която
сума отново е заплатена с паричен превод от същата дата, на 20.09.2016 г. е направена нова
заявка за отпускане на сумата от още 250 лв., а на 22.09.2016 г. за отпускане на сумата от 100
лв., които отново са усвоени чрез паричен превод от „Изи Пей“ АД. Заявява, че ответницата
се е възползвала от правото си по чл. 11 от общите условия за удължаване крайния срок на
договора – до 25.10.2016 г. Твърди, че на 04.10.2016 г. е подадена нова заявка за отпускане
на сумата от 100 лв., на 09.10.2016 г. – за отпускане на сумата от още 150 лв., а на 24.10.2016
г. за отпускане на сумата от 150 лв., като всяка една от тях е предоставена на
кредитополучателя в деня на подаване на заявката отново чрез паричен превод от „Изипей“
АД. Сочи, че при всяка заявка ответницата се е възползвала и от незадължителната услуга за
експресно разглеждане на искането, като общият размер на задълженията по договора към
крайната падежна дата – 25.10.2016 г. възлиза на сумата от 1 138,58 лв., от която: 1 000 лв. –
1
главница, 124,48 лв. – такса за експресно разглеждане и 14,10 лв. – договорна лихва.
Допълва, че до момента на настъпване крайния падеж на договора ответницата е била в
неизпълнение спрямо кредитора, поради което на същата са изпращани множество
напомнителни писма, съдържащи детайлна информация относно актуалния размер на
задълженията, дни просрочие и начислена наказателна лихва. Сочи още, че с договор за
цесия от 23.11.2018 г. „.....“ ЕООД е прехвърлило на „.. ЕООД вземанията си към
ответницата по процесния договор за кредит № ********** от 26.08.2016 г., която е
уведомена за извършената цесия, с което обосновава легитимацията си да претендира
процесните вземания в настоящия процес. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата .....,
с който оспорва исковете. Не оспорва сключването на договор за кредит № ********** от
26.08.2016 г. за сумата от 100 лв., но счита, че не става ясно какъв е характерът на
допълнително отпуснатите суми – дали се касае за нов кредит или нови задължения по
вече отпуснатия такъв, както и под каква форма са отпускани те. Сочи, че не е ясно как се
изчислява претендираната лихва. Оспорва договора за цесия. Прави възражение за изтекла
погасителна давност, тъй като от сключването на договора са изминали повече от 5 години.
С тези съображения отправя искане за отвхърляне на предявените искове.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
1) по главния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР в тежест на ищеца е да установи наличието на
облигационно правоотношение, възникнало по силата на процесния договор за кредит №
********** от 26.08.2016 г. за предоставяне на финансова услуга от разстояние; че е
изпълнил задълженията си по договора чрез предоставяне на заемната сума по него, при
което за ответницата е възникнало насрещно задължение за връщане на същата; настъпване
падежа на задължението; прехвърляне на вземанията към длъжника на ищеца и уведомяване
на ответницата за извършената цесия; размерът на претендираните суми. Във връзка с
възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. При установяване на
посочените обстоятелства, в тежест на ответницата е да установи, че е погасила
претендираното вземане в случай, че твърди това, за което тя не сочи доказателства.
2) по акцесорния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг, изпадане на ответника в забава и
размера ан обезщетението за забава. При установяване на посочените обстоятелства, в
тежест на ответника е да установи плащане на процесните вземания на падежа, за което тя
не сочи доказателства.
С оглед становището на ответницата на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата относно
сключването на процесния договор за кредит № ********** от 26.08.2016 г. с твърдяното
съдържание, както и последващото усвояване от ответницата на всяка една от посочените в
исковата молба суми съответно – на 26.08.2016 г. – сумата от 100 лв., на 02.09.2016 г. –
2
сумата от 150 лв., на 20.09.2016 г. – сумата от 250 лв., на 22.09.2016 г. – сумата от 100 лв., на
04.10.2016 г. – сумата от 100 лв., на 09.10.2016 г. – сумата от 150 лв., на 24.10.2016 г. –
сумата от 150 лв.
Спорният по делото въпрос касае характера на отпуснатите суми и основателността на
възражението за изтекла погасителна давност.
По доказателствените искания:
Ищецът е представил писмени доказателства, които са от значение за правилното
решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат приети.
Искането на ищеца по реда на чл. 192 ГПК следва да бъде уважено.
Следва да се приложи към настоящото дело ч. гр. дело № 53812/2020 г. по описа на
СРС, 79 състав.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.01.2022 г. от
09:30 часа, за която дата и час страните да се призоват.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗПРАТИ приложената от ищеца молба по реда на чл. 192 ГПК (л. 40 от
делото) до „Изипей“ АД за представяне на исканата информация.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. дело № 53812/2020 г. по описа на СРС, 79 състав.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3