№ 95
гр. К.А., 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К.А., II. СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кирил М. Димов
Членове:Невена К. КА.нова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Невена К. КА.нова Въззивно гражданско дело
№ 20245100500108 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано е по въззивна
жалба вх. N 260221/26.03.2024г. по входящия регистър на РС – К.А., подадена от С. Х.
А., представлявана от представител по пълномощие адв.А. Ц. от АК – Т., против
допълнително решение N 260000/11.03.2024 г. по гр.д. N 1431/2018 г. по описа на РС –
К.А..
С обжалваното допълнително решение на РС –К.А. е допълнено решение N
260016/31.10.2022 г. по гр.д. N 1431/2018 г. по описа на РС – К.А., като е осъдена
въззивникът С. Х. А. да заплати на въззиваемия С. А. А., и двамата от с.П., общ.К.,
обл.К.А. сумата 8 607.88 лв., представляваща половината от общата стойност на
разходите за подобрения, извършени от С. А. А. в процесния делбен имот –
апартaмент в гр.К.А., с идентификатор 40909.113.139.1.12 по КККР на гр.К.А..
Решението се обжалва като неправилно, с искане да се отмени и уважената с него
претенция се отхвърли, като в жалбата се съдържа и оплакване, че увеличението на
иска за подобрения по молба от 13.04.2022г. не е било допустимо. По същество се
прави оплакване, че от доказателствата се установява, че подобренията в делбения
имот са направени по време на брака на съделителите и презумпцията за съвместен
принос на съпрузите, при липса на настъпила преди 17.11.2017г. фактическа раздяла,
не е преодоляна, с довод, че според Постановление N 5 от 31.10.1972г. по гр.д. N 4/72
г. на Пленума, когато двамата съпрузи чрез взаимно разбирателство, общи усилия и
съобразно своите възможности –имущество и доходи са осигурявА. благополучието на
1
семейството, не е нА.це основание за изменение на равенството на дяловете от
прекратената СИО.
Въззиваемият С. А. А. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, представляван от
представител по пълномощие адв.Д. Г. от АК – К.А., е представил отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва, при възражение, че страните са във фактическа
раздяла от 01.07.2017г., като още преди развода двамата съделители имат различни
адреси в Р.България съгласно справки за адресна регистрация и в периода на направа
на СМР в делбения имот С. ХА.л А. не е получавала доходи, била е безработна и това
доказва липсата на принос на същата в извършване на подобрения.Прави искане
обжалваното допълнително решение да се потвърди и въззивника да се осъди да
заплати на въззиваемия разноските по настоящото производство.
В съдебно заседание въззивникът С. Х. А. лично и с адв.Ц. поддържа въззивната
жалба и претендира разноски по делото по списък.
В съдебно заседание въззиваемият С. А. А. не се явява и не се представлява,
като с писмено становище чрез адв. Г. поддържа отговора на въззивната жалба и моли
обжалваното решение да се потвърди.
Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, приема
за установено следното:
Имуществото, предмет на делба, представлява СИО, прекратена с развод между
страните - по брак, сключен на **.**.****г. и прекратен през 2018г. с влязло в сила
съдебно решение на **.**.****г. на Първоинстанционен Франкофонски съд на
Брюксел, Семеен съд, като делбата му е допусната при равни дялове за съделителите-
бивши съпрузи, след като за неоснователно е прието възражението на бившия съпруг
по чл.23, ал.1 от СК, че е негов едноличен собственик поради придобиването му по
време на брака чрез преобразуване на лично имущество.
С влязло в сила на 16.06.2023г. решение N 43/06.10.2023 г. по в.гр.д. N 274/2022
г. по описа на ОС – К.А. е потвърдено решение N 260016/31.10.2022 г. по гр.д. N
1431/2018 г. на РС – К.А., във фазата по извършване на съдебната делба, с което е
обявен за окончателен проект за разделителен протокол на допуснатите до делба
имоти, а именно 1.Апартамент N 12 с идентификатор 40909.113.139.1.12 по КККР на
гр.К.А., одобрена със заповед N РД-18-66/18.10.2006г. на изп. директор на АК-К.А., с
адрес гр.К.А., кв.В.,бул.Х. Б. N 45, ет.4, ап.12, ведно с прилежащо складово
помещение N 12 и 3.21% идеални части от общите части на сградата в размер на 13,46
кв.м. и съответното право на строеж, 2. 17.33/455.01 идеални части от подземен
гараж, находящ се в сутеренния етаж от сградата, разположена в поземлен имот с
идентификатор N 40909.113.139, обозначени като паркомясто N 6 и 3. 3.76%,
равняващи се на 28.23 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 40909.113.139 по
2
КККР на гр.К.А., целият с площ 752 кв.м., по силата на който протокол имотите се
разделят на два реални дяла, както следва: Дял I-ви на стойност 65 600 лева, включващ
първия и третия описани обекти, като получилият този дял следва да изплати на дял
втори сума за уравняване на дяловете в размер на 27 100 лева и Дял ІІ-ри на стойност
11 400 лева, включващ втория описан обект, като на получилия този дял следва да се
заплати сума за уравняване на дела от 27 100 лева. В мотивите на горепосоченото
решение на въззивния съд е посочено, че решение по искането за сметки може да бъде
постановено преди или едновременно с решението за обявяване на разделителния
протокол за окончателен, но поради липса на произнасяне от първоинстанционния съд
по искането за сметки, порок, който не може да се отстрани във въззивното
производство, е нА.це хипотезата на чл.250 от ГПК и първоинстанционният съд следва
да се произнесе по молбата на въззивника за допълване на решението по искането по
чл.346 ГПК.
След влизане в сила на решението по в.гр.д. N 274/2022 г. по описа на ОС – К.А.
първоинстанционният съд с определение N 260003/13.08.2023 г. е насрочил о.с.з. на
22.11.2023г. с призоваване на страните за теглене на жребий по чл.352 от ГПК, в
резултат на който горепосоченият Дял I-ви е поставен в собственост на въззиваемия, а
горепосоченият Дял ІІ-ри е поставен в собственост на въззивника, като първият е
осъден да заплати на втората сумата 27 000 лв. за уравняване на дяловете. Съдебният
акт по разределението по жребий не е обжалван и е влязъл в сила на 30.11.2023г.
Впоследствие, по молба с вх. N 261174/13.12.2023г., първоинстанционният съд в
производство по чл.250 от ГПК се е произнесъл с обжалваното допълнително решение
по заявеното от съделителя С. А. А. преди първото съдебно заседание след допускане
на делбата писмено Искане за сметки, представляващо лист 305, прието за
разглеждане в о.с.з. на 15.12.2021г.. Писменото искане по чл.346 от ГПК на съделителя
С. А. А. е за осъждане на съделителя С. ХА.л А. да му заплати извършени в периода
м.юли до м.септември 2017г. довършителни СМР в делбения апартамент с
идентификатор 40909.113.139.1.12 по КККР на гр.К.А., с адрес гр.К.А., кв.В., бул.Х. Б.
N 45, ет.4, ап.12, в размер на сумата 7 450 лв., представляваща половината от
припадащата й се сума от общата им стойност от 14 900 лв., при индивидуА.зиране на
СМР-та по пера както следва:
1.полагане на 60 м. тръби в целия апартамент, от които 30 м. червени тръби за
топла вода и 30 м. сини тръби за студена вода на обща стойност за материА., труд и
механизация – 1300 лв.,
2.довършителни и монтажни СМР в банята, включващи полагане на инсталация
за водопроводни тръби, фаянс 25 кв.м., душ-кабина, структура за вграждане на
тоалетна чиния, окачен таван 5 кв.м. – материА. на стойност 3 000 лв., труд и
механизация-2 500 лв.,
3
3.ламинат и изолация по 55 кв.м., вкл. и первази 20 м.-обща стойност на
материА.те-1170 лв., труд и механизация-250 лв.,
4.интериорни врати – HDF - 3 бр. и стъклена интериорна врата-1 бр. на обща
стойност 1400 лв.,
5.окачени тавани 50 кв.м. - материА. 900 лв., труд и механизация-1 600 лв.,
6.гипсова шпакловка на всички стени 120 кв.м.-материА. 650 лв., труд и
механизация -1350 лв.,
7.подпрозоречни первази от мрамор 4 бр. -500 лв.,
8.закупувани материА.: мивка за баня и смесител, мозайка за вътрешната страна
на душ кабината 4 кв.м. от Турция на стойност 1680 турски лири, равняващи се на 280
лв.
В посоченото съдебно заседание искането по чл.346 от ГПК е прието за
съвместно разглеждане с иска за извършване на делбата и по искане на съделителя С.
А. А. е назначена СТЕ за установяване направата на твърдените СМР, която ги
остойностила на сумата 14 069 лв., в т.ч. труд 3 501 лв., материА. 7 512 лв.,
механизация 4.64 лв. и допълнителни разходи 3 052 лв., които увеличени със 10 % за
необхванати и непредвидени работи са приети по размер от вещото лице да възлизат
на 15 476 лв.. Заключението, след оспорването му като непълно от съделителя С. Х. А.,
е коригирано на сумата 17 215.75 лв., представляваща окончателна стойност на СМР-
та, ако те са извършени през 2017г.. Коригираното заключение не е оспорено от
страните в о.с.з. на 13.04.2022г. и в същото съделителят С. А. А. е увеличил искането
си по чл.346 от ГПК по размер до сумата от 8 607.88 лв., като изменението е
допуснато от съда в о.с.з на 15.06.2022г., след изпълнение на указанията на съда за
отстраняване на нередовности по искането за увеличаване на размера на искането за
сметки. Представени са от ответника и писмени доказателства, установяващи
закупуване на материА.те за направа на претендираните СМР, в т.ч. за изработка на
врати по посочения по-горе пункт 4.
При така установеното, въззивният съд приема, че с оглед обстоятелствата, на
които се основава предявената претенция за сметки, същата не е следвало да се приема
за съвместно разглеждане в делбеното производство, предмет на което е делба на
имущество - съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод.
Съгласно чл.346 от ГПК съделителите могат да предявяват помежду си искове
за сметки, във втората фаза на делбата, в първото заседание след допускане на делбата.
Определеният в закона срок за предявяване на исковете за сметки е преклузивен, но
само относно възможността исковете за сметки да се разгледат в делбеното
производство и при пропускането му, съделителите могат да предявят исковете за
сметки в друго исково производство, извън делбеното. По своята правна същност, иск
по чл. 346 от ГПК съставлява самостоятелна имуществена претенция, която може да
4
бъде заявена в делбеното производство, тогава, когато се касае до искания по сметки
между съделителите, във връзка със запазването, съхранението или увеличаването
стойността на съсобствената вещ. При хипотезите на делба на имущество - съпружеска
имуществена общност, която общност е прекратена, поради развод, по реда на чл. 346
от ГПК, се разглеждат сметки между бивши съпрузи, свързани с извършени
подобрения в имуществената общност, но след трайна фактическа раздяла или след
развода, в т.ч. за плащания само от единия съпруг на общото задължение със средства,
които нямат брачен произход/ в този смисъл Решение N 710 от 1.12.2003 г. на ВКС по
д. N 289/2003 г., I гр. о., касаещо приложение на нормата на чл.286 от ГПК/отм./,
аналогична на тази на чл.346 от сега действащия ГПК, както и Определение N 204 от
06.04.2015 г. на ВКС по д. N 1348/2015 г., I гр. о., в което е прието, че по този въпрос
има последователна практика на ВКС, изразена в посоченото решение.
Съгласно чл.21, ал.1-3 от СК, вр. чл.28 от СК трансформации на средства в
подобрения на вещи в режим на СИО по време на брака стават част от съпружеската
общност с оглед момента на извършването им, не променят характера на
съсобствеността, както и презумпцията за съвместен принос /респ. впоследствие тази
за равни дялове след прекратяването й, а за оборването й са нА.це специални искове,
изключващи общия ред за предявяването на такива претенции като претенции по
сметки.
Именно такава претенция за сметки не е заявена пред първоинстанционния
срок. Искането за сметки е заявено общо, на основание извършени разноски за
подобрения от единия съпруг, с искане другия съпруг да му заплати половината от
тях, което е приложимо при обикновена съсобственост, каквато е бившата СИО след
прекратяването й. В случая искането се основава на направа на същите по време на
брака, без да са нА.це каквито и да е твърдения за фактическа раздяла към направата
им, още повече на твърдения за продължителността й, поради което и такива факти не
са установявани и по такива факти първоинстанционният съд не се е произнесъл.
Такива факти се заявяват за първи път от ищеца по този иск пред настоящата
инстанция, в отговор на оплакванията във въззивната жалба, като посочването на
същите по този начин е недопустмо съгласно чл.266, ал.1 от ГПК, вр. чл.346 от ГПК,
без това да е пречка същите да се заявят в производство, различно от делбеното. Или,
доколкото не е допустимо, в т.ч. и в делбеното производство, да се разглеждат сметки
между бивши съпрузи, свързани с извършени подобрения в имуществената общност
по време на брака, които не се основават на твърдения за трансформация на лични
средства на единия съпруг, в т.ч. и на извънбрачния им произход и/или по време на
трайна фактическа раздяла, с оглед особения режим на неделимата СИО, искането за
сметки е недопустимо разгледано и производството по сметки следва да се прекрати с
обезсилване на постановеното по искането допълнително решение, в т.ч. и в частта му
за разноски за възложена в тежест на въззивника държавна такса по иска за сметки,
5
С оглед крайния изход на делото и основателността на въззивната жалба, на
основание чл.78, ал.4 от ГПК в тежест на въззиваемия са направените от въззивника
разноски за държавна такса за въззивно обжалване в размер на 172.16 лв. и за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв..
При тези мотиви и на основание чл.270, ал.3, изр.1-во от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Допълнително решение N 260000/11.03.2024 г. по гр.д. N
1431/2018 г. по описа на РС – К.А., с което е допълнено решение N 260016/31.10.2022
г. по гр.д. N 1431/2018 г. по описа на РС – К.А., с което С. Х. А., с ЕГН **********, от
с.П., ул.И.р. N 50, общ.К., обл.К.А., е осъдена да заплати на С. А. А., с ЕГН
**********, от с.П., общ.К., обл.К.А., сумата от 8 607.88 лв., представляваща
половината от общата стойност на разходите за подобрения, извършени от С. А. А., с
ЕГН **********, от с.П. в процесния апартaмент, представляващ апартамент N 12 с
идентификатор 40909.113.139.1.12 по КККР на гр.К.А., одобрена със заповед N РД-18-
66/18.10.2006г. на изпълнителния директор на АК-К.А., със застроена площ 72.75
кв.м., с предназначение : жилище, апартамент , брой нива на обекта: 1, с адрес гр.К.А.,
кв.В., бул.Х. Б. N 45, ет.4, ап.12, както и да заплати по сметка на КРС държавна такса
от 344.32 лв., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА С. А. А., с ЕГН **********, от с.П., общ.К., обл.К.А., да заплати на С.
Х. А., с ЕГН **********, от с.П., ул.И.р. N 50, общ.К., обл.К.А. сумата 972.16 лв.,
предствляваща разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията
на чл.280 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6