Р
Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 10.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-въззивни
състави, IV-Г състав, в публично заседание на четиринадесети
май през 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня
Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Светослав
Спасенов
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 3566 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 11.12.2018
г. на ищеца ЕТ „Е.Н.“ против решението от 09.11.2018 г. по гр. дело № 18711/2018
г. на Софийския районен съд, 31 състав, в частта, с която е отхвърлен
предявения от жалбоподателя срещу „Ч.Р.Б.“ АД иск с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД за сумата от 2079,85 лв.-обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 14.03.2013 г. до 20.03.2018 г.
В жалбата се твърди, че в тази част решението
е неправилно, тъй като СРС не е обсъдил приетата по делото покана за доброволно
плащане, отправена от ищеца до ответника с вх. № СД-ДОС-12060/02.12.2015 г.
Поддържа се, че дори и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД да е частично неоснователен -
по отношение на погасените по давност вземания, то той е основателен по
отношение на непогасените такива, а именно за вземанията по фактури, издадени
на 12.04.2013 г., на 10.05.2013 г., на 11.06.2013 г., на 12.07.2013 г., на
12.08.2013 г., на 11.09.2013 г., на 08.10.2013 г. и на 12.11.2013 г.
Предвид изложеното жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението в обжаваната част и вместо него да постанови
друго, с което да уважи предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
периода от поканата – 02.12.2015 г. до 20.03.2018 г.
Въззиваемият „Ч.Р.Б.“ АД - ответник по иска,
не е депозирал отговор на жалбата.
Решението на СРС в частта, с която е уважен
иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД до размера от 3 374,64 лв. не е обжалвано
от ответника и е влязло в сила. Решението на СРС в частта, с който е отхвърлен
иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за разликата над 3374,64 лв. до пълния
предявен размер от 4 257,60 лв. не е обжалвано от ищеца и също е влязло в
сила.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
Същото обаче е частично неправилно в обжалваната част по следните
съображения:
Правилно СРС е посочил, че съгласно т.7 от Постановление №1/1979 г. на
Пленума на ВС, задължението за връщане на даденото при начална липса на
основание възниква от датата на плащането. Длъжникът обаче не изпада в забава
на това главни задължение без покана, защото липсва определен срок за плащане-
чл.84, ал.2 ЗЗД. Неправилно обаче, СРС е приел, че по делото не са ангажирани
доказателства от страна на ищеца, че е канил ответника да му заплати главното
вземане, поради което акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД се явява неоснователен.
Видно от приетата по делото покана с вх. № СД-ДОС-12060/02.12.2015
г., представена с исковата молба / л. 85 от делото на СРС/,
ищецът е поканил ответника да му възстанови платената без основание сумата от
6 336 лв. в десетдневен срок от получаването на поканата. При това
положение, ответникът е изпаднал забава след изтичане на посочения в поканата
срок, т.е. на 13.12.2015 г., поради което дължи обезщетение за забава върху
вземането за неоснователно обогатяване за периода от 13.12.2015 г. до подаване
на исковата молба - 20.03.2018 г. За посочения период на забавата размерът на
дължимата мораторна лихва върху главницата от 3 374,64 лв., изчислен с
помощта на компютърна програма - „лихвен калкулатор – НАП“, възлиза на 777,38
лв., до който размер искът е основателен.
Ето защо, решението на СРС следва да се
отмени в частта, с която искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за сумата от
777,38 лв. и вместо него да се постанови друго, с което искът да бъде уважен до
този размер, а в останалата част, с която е отхвърлен до пълния предявен размер
от 2079,85 лв., решението следва да бъде потвърдено. Решението на СРС следва да
бъде отменено и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника
разноски за производството пред СРС за разликата над 34,43 лв.
При този изход на спора на въззивника следва
да се присъдят сторените разноски за въззивната инстанция съобразно уважената
част на жалбата, които са в размер на 165,05 лв.-за платена държавна такса и за
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.05.2019
г. На въззивника - ищец следва да се присъдят и разноски за производството пред
СРС в размер на още 205,97 лв.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 09.11.2018 г. по гр. дело № 18711/2018
г. на Софийския районен съд, 31 състав, в частта, с която е отхвърлен
предявения от ЕТ „Е.Н.“ срещу „Ч.Р.Б.“ АД иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 777,38 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от 3 374,64 лв. за периода от 13.12.2015 г. до 20.03.2018
г., както и в частта, с която ЕТ „Е.Н.“
е осъден да заплати на „Ч.Р.Б.“ АД, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за
производството пред СРС за разликата над 34,43 лв., като вместо него постановява:
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД с ЕИК ********да заплати
на ЕТ „Е.Н.“ с ЕИК ********, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 777,38 лв.
- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
3 374,64 лв. за периода от 13.12.2015 г. до 20.03.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 09.11.2018
г. по гр. дело № 18711/2018 г. на Софийския районен съд, 31 състав, в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Ч.Р.Б.“ АД с ЕИК ********да заплати на
ЕТ „Е.Н.“ с ЕИК ********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 371,02 лв.
– разноски за производството пред СГС и неприсъдена част от разноските, сторени
пред СРС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.