Р Е Ш Е Н И Е
№ 260092/14.2.2022г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІ състав в открито
съдебно заседание проведено на 14.02.2022г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
2658/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 от ГПК.
Производството е образувано по молба на „М.Б.“
ООД за допълване на постановеното по делото Решение № 262829/19.11.2021г. чрез
произнасяне и по предявения иск за приемане за установено, че ответникът дължи
на ищеца неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на
1688,97лв.
Ответната страна е изразила становище, като счита
искането за неоснователно, тъй като молбата представлява нов обективно съединен
иск и след постановяване на първоинстанционно решение
по делото е настъпила процесуална преклузия.
Решаващият състав намира молбата за допълване за
основателна.
Към настоящия момент съдът е сезиран с редовна искова
молба, с която е отправено искане към него за постановяване на решение, с което
да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за лизинг в размер на 1688,97лв. Такова
искане макар и непълно е било предявено още с първоначалната искова молба, но е
останало неуточнено и непроизнесено от състава при постановяване на решението
по същество на делото. Съдът по направеното възражение, че настоящото
производство е недопустимо поради настъпила преклузия
приема, че неотстраняването на нередовностите на
исковата молба не обуславя автоматично преустановяване висящността
на производството по нередовния иск и доколкото не е налице изрично произнасяне
на съда за връщане на исковата молба според изискванията на процесуалния закон
и прекратяване на производството, съдът дължи разглеждане на иска по същество.
В случая липсва обсъждане на претенцията за неустойка за предсрочно
прекратяване на договора и произнасяне по нея с постановения по съществото на
спора съдебен акт.
Видно от чл.15.5 от ОУ към договора за лизинг при
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя,
последният дължи неустойка. В мотивите на постановеното по делото решение
съставът е приел, че договорът е прекратен с изявлението, направено в исковата
молба. Прието е, че ответникът не е заплатил дължимите лизингови вноски, от
което следва, че вина за прекратяването на договора има ответникът. Ето защо, в
полза на ищеца е възникнало вземане за неустойка за прекратяване на договора.
Същевременно неговият размер е определен съгласно ОУ в размер на последните три
лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяването на договора. Установено
е по делото, че размерът на месечната вноска е 562,99лв., поради което
ответникът дължи неустойка за прекратяване на договора в размер на 1688,97лв. С
оглед изложеното съдът намира, че претенцията следва да бъде уважена изцяло.
Ето защо, съдът
Р Е Ш
И
ДОПУСКА допълване на постановеното по гр.д.№2658/2021г.
на ВРС решение № 262829/19.11.2021г. като:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „М.Б.“
ООД, ЕИК204009205 със седалище и адрес на управление *** и ответника Н.Ж.Р. ЕГН**********
***, че ответника дължи на ищеца сумата от 1688,97лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за лизинг, на осн. чл.92 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: