№ 2623
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20251110207280 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от „******“ ЕООД, ЕИК: *****,
представлявано от управителя Р. К., чрез адв. К. П. – САК, срещу Електронен
фиш (ЕФ) Серия К № 10568375, с който на оснвоание чл. 182, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на сумата от 100,00 лева за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Твърди се, че атакуваният ЕФ следва да се отмени, тъй
като в противоречие със закона административното наказание „Глоба“ е
наложено на юридическото лице, вместо на физическото лице, което е него
законен представител. Сочи се, че дружеството-жалбоподател не е годен
субект на административнонаказателна отговорност за този вид
административни нарушения, които са свързани с управление на МПС, макар
то да е собственост на юридическото лице. Жалбоподателят се позовава на чл.
83, ал. 1 от ЗАНН за това, че на юридическите лица се налага като
административна санкция единствено наказание „имуществена санкция“, но
не и „глоба“. По тези мотиви е направено искане за отмяна на атакувания ЕФ.
Претендира се в полза на страната да се присъдят разноски.
В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се
представлява от адв. К. П., която е депозирала писмена защита и становище, с
1
които поддържа жалбата и направнеото искане, претендират се и разноски, във
връзка с което представя договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна не се предсталвява. Представена е писмена зашита,
в която е изразено становище за неоснователност на жалбата. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.03.2025 г. в 20:54 часа в гр. София, по бул. „Черни връх“, срещу
номер 33, при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място, лек
автомобил, марка *********, с ползвател „******“ ЕООД, ЕИК: *****, е
засечен да се движи със скорост от 71 км/ч., т. е. превишаването на скоростта е
с 21 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство ATSS. За това
нарушение е издаден Електронен фиш Серия К № 10568375, с който на
дружеството „******“ ЕООД е наложена „Глоба“ в размер на сумата от 100,00
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и Електронен фиш Серия К
№ 10568375, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП,
за нарушение на чл. 21, вр. ал. 1 от ЗДВП, е наложено наказание „Глоба” в
размер на 100.00 /сто/ лева на Р. Р. К. – законен представител на „******“
ЕООД, като е посочен ЕИК на дружеството и ЕГН на законния представител.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства:
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 10568375 /л. 4 и л. 10/; снимков
материал /л. 10/; справка относно собственост на автомобил /л. 12/; заповед №
8121з-931 от 30.08.2016 г. /л. 12/; протокол от проверка № 037-СГ-ИСИС от
30.03.2023 г. /л. 13/; протокол за провекра /л. 14/; удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 09.10.4823 /л. 15/; копие схема на знаково стопанство
/л. 16/; списък с намерени фишове /л. 17/; справка за нарушител/водач /л. 18/.
Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива
информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с
оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая
не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото.
При описаната фактическа обстановка, съдът приема, че от
правна страна се установява следното:
2
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Установява се от доказателствата по делото, че на посочената в
атакувания ЕФ дата, време и място, лек автомобил марка „****“, с рег. №
*******, с ползвател на „******“ ЕООД, ЕИК: *****, се е движил със скорост
от 71 км/ч., при максимално допустима скорост за населено място от 50 км/ч,
съотвтено превишаването на скоростта е с 21 км/ч. Нарушението е установено
с техническо средство SITRAFFIC LYNX ERS 400 – мобилна система за
видеонаблюдение, която е одобрен тип срдество за измерване на скоростта,
вкл. е преминала последваща проверка относно нейната годност и техническа
изправност. Видно от съдържанието на ЕФ е, че се съдържа достатъчно ясно
описание на самото нарушение, както и на мястото и времето на извършване.
Описаната в ЕФ фактическа обстановка кореспонсира напълно с приложените
и пробщени писмени доказателства относно време, място и начин на
извършване на нарушението. Установява се, че лекият автомобил е с
ползвател дружеството-жалбоподател, което е със законен представител Р. Р.
К., ЕГН: **********. Касае се за нарушение, извършено в пътен участък,
който се намира в населено място, по отношение на който е действало
ограничение на скоростта от 50 км/ч, следващо по силата на закона. С оглед на
това и дадената от наказващия орган правна квалификация на нарушението по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е правилна и законосъобразна.
Въпреки, че от доказателствата по делото се установява, че описаното в
ЕФ нарушение е извършено, съдът приема, че е налице основание за отмяна
на обжалвания ЕФ, тъй като при издаването му са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Установяват се съществени разминавания между връчения ЕФ на
дружеството-жалбоподател (в копие на л. 4) и приложеният към
административната преписка (л. 10). При съпоставка помежду им се
установява, че в представения пред съда от наказващия орган ЕФ е посочено
изрично, че собственик на МПС е Р. Р. К. – законен представител на „******“
ЕООД, като са посочени ЕИК на дружеството и ЕГН на законния
представител. В представения от жалбоподателя ЕФ /л. 4/ се установява, че се
3
отнася до същото нарушение и е със същия сериен номер, но с него се
санкционира дружеството „******“ ЕООД, като не фигурират имената на
неговия законен представител. При това положение са налице два ЕФ,
отнасящи се до едно и също нарушение, с еднакви серийни номера, но
различаващи се по субекта, чиято административнонаказателна отоворност е
ангажирана. Видно от връчения на дружеството и приобщен по делото /л. 4/
ЕФ, е че с него е наложена административна санкция „Глоба“ на
юридическото лице и жалбоподател по делото, което е в нарушение на чл. 188,
ал. 2 от ЗДвП, съгласно който законов текст, когато нарушението е извършено
при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото в
ЗДвП наказание се налага на законния представител на юридическото лице,
собственик на МПС или на неговия ползвател, но не и на самото ЮЛ. В
конкретния случай се констатира нарушение на процесуалните правила при
самото издаване на ЕФ, с който в нарушение на посочения законов текст,
административно наказание „Глоба“ е наложено на юридическото лице и
дружеството-жалбоподател по делото, т. е. на лице което не е годен субект на
административнонаказателна отговорност за този вид нарушения. Само по
себе си, съществуването на два санкционни акта (ЕФ), с един и същ сериен
номер, за едно и също нарушение, но с различно съдържание относно субекта
на административнонаказателна отговорност е в разрез със закона и
ограничава правото на защита, при което може да доведе до единствената
законосъобразна последица – отмяна на санкционния акт. Ето защо
обжалваният понастоящем ЕФ следва да се отмени. При този изход на делото,
жалбоподателят има право на разноски и такива следва да му се присъдят
съобразно представените доказателства, а именно в размер на сумата от
400,00 /четиристотин/ лева (л. 36), представляваща направени във връзка с
производството по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за
заплащането на която сума следва да се осъди въззиваемата страна Столична
дирекция на вътрешните работи. В полза на въззиваемата страна не се следват
разноски и такива не следва да се присъждат.
По тези мотиви,
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 10568375, с който на
„******“ ЕООД, ЕИК: *****, представлявано от управителя Р. К.и, на
основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на сумата от
100,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ на
„******“ ЕООД, ЕИК: *****, сумата от 400,00 /четиристотин/ лева,
представляваща направени във връзка с производството по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд - София град, в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5