РЕШЕНИЕ
№ 13574
гр. София, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20221110162994 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Т. С.” ЕАД искове с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответниците А.
Б. П. и Г. Б. П. съществуването на вземане РАЗДЕЛНО при равни квоти по
1/2 за всеки ответник на сумата 619,38 лева – цена на останалата
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2021 г.
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С.,ЖК М. ..., бл., вх.., ет.., ап...,
аб.№ ...., ведно със законна лихва за периода от 08.06.2022г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2022 г. по ч.гр.д. № 30586/2022 г. по
описа на СРС, 166 състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата
цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена
енергията. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане
на разноски в производството.
Ответникът А. Б. П., редовно уведомен на 11.01.2023 г., не подава
1
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Подаденото в заповедното
производство възражение е бланкетно.
Ответникът Г. Б. П., редовно уведомен на 11.01.2023 г., не подава
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Подаденото в заповедното
производство възражение е по чл. 414а ГПК с приложени доказателства за
извършено частично плащане.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Б.” ООД не заема
становище по основателността на претенцията.
Преди първото по делото открито съдебно заседание ответниците
твърдят и представят доказателства за извършено плащане, а в първото по
делото ОСЗ процесуалният представител на ищеца признава, че е постъпило
плащане на исковата сума след завеждане на дело. Поддържа, че е останала
незаплатена сумата от 62,82 лева – законна лихва, 37,61 лева - разноските по
делото за държавна такса в двете производства и юрисконсултско
възнаграждение в двете производства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответната
страна, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, съобразно посочените квоти.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
Ответниците не оспорват да са собственици на процесния апартамент, а
и същото се установява от приложените към исковата молба писмени
доказателства. По изложените съображения може да се направи обоснован
извод, че ответниците са потребители на топлинна енергия в процесния имот
2
за посочените периоди, респ. между тях и ищцовото дружество е налице
облигационно отношение. Съдържанието на това правоотношение е уредено
от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния
период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото
дружество са публикувани и са влезли в сила. Общите условия обвързват
ответната страна дори и без да ги е приела изрично съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнила правото
си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на
което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя
в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответниците е налице
задължение да заплащат нейната цена, в качеството им на потребители на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на
Закона за енергетиката в посочените квоти.
С молба вх. № 189470/03.07.2023 г. ответниците представят
доказателства за заплащане на 02.07.2023 г. на исковата сумата от 619,38 лева,
които според настоящия състав са достатъчни да се приеме, че е налице
изпълнение с погасителен ефект по смисъла на чл. 75 ЗЗД. Посоченият факт
следва да се отчете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като е настъпил в
хода на процеса и е от значение за спорното право. Поради правопогасяващия
ефект на плащането предявените искове за главница следва да се отхвърлят.
На основание чл. 214, ал. 2 ГПК следва да се присъди законната лихва
върху исковата сума 619,38 лева за периода от датата на подаване на
заявлението 08.06.2022 г. до датата на плащането 02.07.2023 г. в искания от
ищеца размер – 62,80 лева. Същият е изчислен от съда на основание чл. 162
ГПК с помощта на онлайн калкулатор.
Доколкото искът е отхвърлен поради плащане в хода на процеса
ответната страна дължи разноски, тъй като е станала повод за завеждане на
делото – не е погасила дължимите суми на падеж. Още повече – не са
представени доказателства за заплащане на цялата сумата в заповедното
производство по смисъла на чл. 414а ГПК.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство в размер на 50 лева, определено от съда в
минимален размер съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 100
лева, определено от съда в минимален размер съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
3
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото. Следва да се присъдят и разноски за държавна
такса, доколкото не са представени доказателства за заплащането им. Същите
следва да се присъдят до искания от ищеца размер 37,61 лева.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 214,
ал. 2 ГПК, че А. Б. П., ЕГН ********** и Г. Б. П., ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр. С., ЖК М. .., бл. ..., вх. .., ет. .., ап. ...ДЪЛЖАТ НА „Т.
С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „Я.” №
...РАЗДЕЛНО при равни квоти по 1/2 за всеки ответник на основание чл.
214, ал. 2 ГПК сумата 62,80 лева, представляваща законната лихва върху
главницата за топлинна енергия от 619,38 лева за периода от датата на
депозиране на заявлението 08.06.2022 г. до датата на плащането
02.07.2023 г., за която законна лихва е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2022 г. по ч.гр.д. №
30586/2022 г. по описа на СРС, 166 състав като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за установяване
спрямо ответниците А. Б. П. и Г. Б. П. съществуването на вземане
РАЗДЕЛНО при равни квоти по 1/2 за всеки ответник на сумата 619,38
лева – цена на останалата незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. - 30.04.2021 г. топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
С.,ЖК М..., бл...., вх..., ет... ап....., аб.№ ...,поради ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА
ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА А. Б. П., ЕГН ********** и Г. Б. П., ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр. С., ЖК М..., бл. ..., вх. ... ет. ., ап. ...ДА ЗАПЛАТЯТ на
„Т. С.” ЕАД, ЕИК .... , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” №
...РАЗДЕЛНО при равни квоти по 1/2 за всеки ответник на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 37,61 лева – разноски за държавна такса в заповедното
и в исковото производства, сумата 50,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и сумата 100,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т. С.” ЕАД – „Б.” ООД, ЕИК ......
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4