Р Е Ш Е Н И Е
№…………
29.01.2020 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ възз. граждански състав
на ОСМИ ЯНУАРИ две
хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА
Прокурор: ………………………………
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 870 по описа за 2019
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.258 и следващите от ГПК.
С
Решение № 1487/30.07.2019 г., Плевенски районен съд по гр. дело № 2123/2019 г.
по описа на същия съд е осъдил, на основание чл. 178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР, ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, ул.”***”, №***, представлявана от К.Н., да
заплати на М.К.Г., ЕГН **********,*** сумата от 490,91лв.,
представляваща
обезщетение за положен 82,37часа извънреден труд, резултат
на преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 01.април.2016-31.януари.2019г,
ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ- 02.04.2019г. до
окончателното й изплащане.
Осъдил е на основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”***”,
№3, представлявана от К.Н., да заплати на
М.К.Г., ЕГН **********,***, сумата от 80,01лв., съставляваща лихва за
забава върху главницата от 490,91лв, за периода 01.07.2016г-02.04.2019г. .
Осъдил е на основание чл.78, ал.1
от ГПК, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”***”, №***,
представлявана от К.Н., да заплати на М.К.Г., ЕГН **********,***, сумата
от 420лв..- деловодни разноски.
Осъдил е на основание чл.78, ал.6
от ГПК, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”***”,
№3, представлявана от К.Н., да заплати по сметка на ПлРС, сумата от 100лв.- държавна такса.
Постъпила е въззивна жалба от *** – гр. Плевен чрез пълномощника – юрк. П.Ф.,
в която се правят оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно,
поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, като същото е и необосновано. Неправилно
първоинстанционният съд е приложил материалния закон, като е приел, че
положения от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл.9
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. За
процесния период 01.03.2016 г. – 01.03.2019 г. са действали Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. /в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. /в сила от 01.04.2015 г., отм. с решение на ВАС по адм.
дело № 5450/2016 г. в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР. В тези
специални за МВР наредби липсва текст, който да допуска трансформация на
положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143. Отмяната на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., съгласно разпоредбата на чл.195 ал.1 от АПК действа
занапред, т.е. считан от датата на влизане в сила на съдебното решение –
29.07.2016 г. От 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г., когато е обнародвана Наредба №
8121з-779/02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/2014 г., но само за 4
дни, а съдът е мотивирал изцяло своите изводи за целия процесен период на
разпоредбата на чл.31 ал.2 от същата. Този извод на съда е необоснован и
немотивиран. Неправилно Районният съд е приел, че е налице празнота в
нормативната уредба, касаеща МВР и е преминал към приложение на разпоредбите на
НСОРЗ. Съгласно разпоредбите на ЗМВР на служителите от МВР е разрешено да
полагат по 8 часа нощен труд на смяна, следователно, коефициент 1,143 не може
да се приложи за тях, като се получава съотношението 8 часа дневен труд към 8
часа нощен труд, което е равно на 1. В този случай *** – Плевен своевременно е
заплатило всеки положен от ищеца час нощен труд, като за нощния труд е дадено и
допълнително възнаграждение от 0,25 лв./час. По делото не са събрани
доказателства, че ищецът е работил на рамките на установеното за него работно
време по график и следователно, не може да се иска заплащане на извънреден труд
с 50% увеличение. Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени изцяло постановеното
решение на Плевенски районен съд, като неправилно и необосновано.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от М.К.Г. чрез
защитника му – адв. В.П. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, в който се
изразява становище, че решението на Плевенски районен съд е правилно и
законосъобразно, обсъдени са всички събрани по делото доказателства поотделно и
в съвкупност и съдът е направил правилни и мотивирани изводи. Въззиваемият
излага подробни
доводи в насока, че за процесния период е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за организацията и разпределяне на работното време,
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители, извън
редовното работно време на министъра на вътрешните работи /в сила от 02.08.2016 г./, като в тази Наредба
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв
алгоритъм е бил предвиден в предходно действащата Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., но в размер от 0,143, като е отпаднал с приетата
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. Следва да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ от 26.01.2007 г./, в
която е предвидено в чл.9 ал.2 от същата, при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен на
отношението между минималната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. В случая, по отношение на държавните служители, работещи в
структурите на МВР следва да намери приложение чл.9 ал.2 от горепосочената
Наредба. В противен случай, служителите на МВР биха се поставили в
по-неблагоприятно положение от другите държавни служители по отношение на
заплащането на допълнителни възнаграждения. Твърдението на ответника, че в ЗМВР
е установено полагане на нощен труд в рамките на 8 часа или коефициента е 1,00,
а не 1,143 и в този смисъл КТ е неприложим, е опит за интерпретация волята на
законодателя. Никъде в разпоредбата на чл.187 ал.3 изр. последно от ЗМВР не е
указана нормалната продължителност на нощния труд, напротив – въведена е възможност
за полагане на нощен труд в часовете между 22,00 часа и 06,00 часа. Няма
конкретна правна норма в ЗМВР, указваща що е то нормална продължителност на
нощния труд, полаган от служители на МВР. Правилно първоинстанционният съд е
приел, че се прилагат едновременно двете разпоредби – за превръщането на
нощните часове в дневни с коефициент 1,143 на основание чл.9 ал.2 от НСОРЗ и
разпоредбата на чл.8 от НСОРЗ – за всеки отработен час труд между 22,00 часа и
06,00 часа се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд не
по-малък от 0,25 лв. Правилно съдът е приел, че за процесния период М.К.Г. е положил 576 часа нощен труд за
времето от 22,00 часа до 06,00 часа и съгласно приетата и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, след превръщането на нощните часове в
дневни с коефициент 1,143 се получават 658,37 часа, разликата от приравнените
часове нощен труд, неплатен от ответника е 82,37 часа. Въззиваемият моли Окръжния съд, да остави в
сила обжалваното решение на ПРС, като правилно и законосъобразно.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Безспорно по делото е че за
процесния период страните са били в служебни правоотношения и че въззиваемият е заемал длъжността ”***”,
при ***- Плевен- ***- гр. Плевен, като осъществява трудовата си
дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно
разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Спорни са въпросите: полагал ли е
въззиваемият – ищец извънреден труд, за кой период и в какъв размер, следва ли
да му се заплати трудово възнаграждение за този извънреден труд и в какъв
размер?
Основния спорен по делото въпрос действително произлиза от липсата на
изрична нормативна уредба, която се изисква от чл.187 ал.9 от ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/ брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на допълнително
възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
- чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане на 50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение –
чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР.
За
периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. /, която е била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.
/влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69
от 2014 г. /, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия
нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането
в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена
с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от
2.08.2016 г. /.
Става
ясно, че в рамките на процесния период, от 01.04.2016
год. до 31.01.2017 год. са действали следните наредби: 1. за периода от
01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.;
2. за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г.; 3. за периода от 02.08.2016 г. до 31.01.2017 г. е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите
на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния
период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове.
При
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота, следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Настоящия
въззивен състав не споделя възраженията на въззивника - ответник относно
неприложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата в процесния случай. Съгласно чл. 67, ал. 3 от Закона за държавния служител /ЗДС/, който също намира субсидиарно приложение по
отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 –
5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Ето защо, като наредба по общото трудово законодателство, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е приложима, когато в други специални подзаконови
нормативни актове издадени по ЗДС или ЗМВР са налице празноти или са предвидени
по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на допълнителните
възнаграждения, и редът за получаването им.
Съгласно
приетото от районния съд заключение на съдебно –икономическа експертиза за
процесния период ищецът-въззиваем е положил нощен труд както следва: за 2016 –
520 часа и 2017 г. – 56 часа или общо за целия период ищецът е положил нощен
труд от 576
часа. За процесния период на ищеца е
заплащано възнаграждение за нощен труд по 0,25 лв. за всеки отработен час – или
общо за периода сумата от 144 лв. След превръщането на нощния труд в дневен и
преизчисляването с коефициент 1,143 става ясно, че за процесния период въззиваемият
е положил общо 658.37 часа труд. Разликата е от 82,368 часа, която представлява извънреден труд, който не е
отчетен от работодателя и не е заплатен. Умножен по средна часова ставка от 5.96лв.
съгласно заключението се получава дължима сума 490.91лв., точно колкото е
присъдил и РС-Плевен с решението си. Следва да се уточни, че при въззивната
проверка се констатира очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението на
Рс-Плевен, като периодът погрешно е посочен 01.04.2016
год. до 31.01.2019 год., но е видно, че както в исковата молба, така и в
молбата уточнение от 14.06.2019г. изрично се сочи, че исковият период за този
иск е 01.04.2016 год. до 31.01.2017 год. За този период не е действала
разпоредбата на чл. 9Г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ и
поради това не намира приложение. Поради това и
изчислените в експертизата суми са изцяло дължими.
Ето
защо искът с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР се явява доказан в пълния
си размер и следва да бъде уважен.
Също доказан е и искът с правно основание чл.86
от ЗЗД в пълния размер на сумата от 80.01лв., представляваща лихва за забава
върху неизплътеното възнаграждение за извънреден труд от 1279,44 лв. за периода от 01.04.2016 год. до 02.09.2019 год. Доколкото
размерът на главницата не се променя не следва да се променя и размера на
лихвата за забава.
Ето
защо Окръжният съд приема, че обжалваното Решение на Плевенски районен съд е
валидно, допустимо и обосновано на доказателствата по делото в съответствие с
разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото изменение или отмяна и
поради това следва да бъде потвърдено, като се отчитат изложените в настоящето
и в него мотиви.
При този изход на процеса следва ***
гр.Плевен да бъде осъдено да заплати на М.К.Г. сумата
200лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното на основание чл.272 от ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1424/23.07.2019 г., постановено от Плевенски
районен съд по гр. дело № 1988/2019г., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА *** –
Плевен, представлявана от Директора да заплати на М.К.Г., ЕГН**********,
от гр.Плевен сумата 200 лв., представляваща
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.3
т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: