Р Е Ш
Е Н И Е
№ 334
гр.
Пловдив, 27.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ
САКУТОВА
при участието на секретаря Надя
Точева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 7366/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба, подадена от „Меркари – България“ ООД, седалище и адрес на управление : гр.Пловдив, бул. „Свобода“ №20,
ЕИК201297033 против Наказателно постановление № К-0048193/31.10.2019 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция
за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора, с което на дружеството за нарушение на
чл.9, ал.2 във вр. чл.9, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/
е наложена „имуществена санкция” в размер на 350,00 лв. на основание чл.198 от ЗЗП,
както и „имуществена санкция“ в размер на 350 лв. за нарушение на чл.15, ал. 1, във вр. чл.3, ал.4 от Наредбата
за етикирането и наименованията на текстилните продукти на основание чл.198 от ЗЗП.
С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно да бъде отменено, излагат се подробни съображения за това.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от юриск. Л.Л. –Ц., която поддържа жалбата по
изложените оплаквания.
Въззиваемата страна,
редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е допустима –
подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното :
По повод подадена
жалба на потребител на 06.08.2019 г. била инициирана проверка от служители на КЗП-Пловдив
в търговски обект „Меркари“, находящ се в гр.Пловдив, ул. „Княз Александър I“.
В хода на проверката било установено, че в магазина за облекло, обувки и аксесоари в етикетите
на български език, прикрепени към определени видове и количества стоки,
липсвала информация за производителя и вносителя, ако са от внос, както следва
: 61 бр. дамски чанти с цени от 12,09 до 429 лв. и търговски марки „Ivyrevel”, „Tiuberlland”, „Tatoosh”, „Belmondo”, „Fredsbruder”, „Florencebags”, произведени във Виетнам; 10 бр.
дамски колани с цени от 2,25 лв. до 69 лв. с търговски марки „Zing”, „ Levi s“, „Replay“, „Aigner Benetton“, произведени във Виетнам и Китай;
25 чифта долнища на бански с цени от 9,99 лв. до 35,29 лв. и търговски марки „Sea Folly“, „Esprit“, „Brunotti“, произведени във Виетнам; 5 чифта
бикини с цени от 7,99 лв. до 17,99 лв. и търговски марки „Lascana” и „Pieces”, произведени във Виетнам; 21 чифта мъжки панталони и дънки с цени от 6,78
лв. до 175 лв. с търговски марки „ Nameit”, „Еicht 2
Nine“, „GAS“, „
RIER.ONE“, произведени в ЕС, Виетнам, Китай, Индия,
Бангладеш; 31 чифта дамски панталони и дънки с цени от 8,41 лв. до 125 лв. със същите страни на
произход и търговски марки „ S.Oliver”, „Sublevel”, „Only My Shapes Emana
Denim”;142 бр.
дамски блузи, потници, тениски с цени от 6,71 лв. до 55 лв. и търговски марки „Superdry”, „Еsprit“, „Mint berry“, „Sublevel“, произведени във Виетнам, Китай,
Индия, Бангладеш и ЕС; 17 чифта мъжки къси панталони с цени от 15 лв. до 62 лв.
итъргвски марки „Sublevel”, „Pier one”, „Superdry”, произведени във Виетнам.
Освен информация за
производителя и вносителя, чантите и коланите нямали информация и за
съществените си характеристики, за вида на материала.
В хода на проверката
било установено също, че гореописаните стоки имали оригинални етикети, пришити
към вътрешната им страна от фирмите –производители, като единствено на латиница
била предоставена информация за наименованието и съдържанието на текстилните
влакна, от които са произведени. Липсвала такава информация върху етикетите на
български език, въпреки че стоките били предназначени за продажба на краен
потребителите на територията на Република България.
За констатациите от
проверката бил съставен протокол № К -2672289.
Във връзка с
резултатите от проверката бил съставен
АУАН К-0048193/12.09.2019 г., а въз основа на него и обжалваното наказателно
постановление.
Пред
първоинстанционния съд беше разпитан в качеството на свидетел актосъставителят В.И.Г.,
която потвърди направените в акта констатации. Към административнонаказателната
преписка е приложен и етикет ведно със снимки на щендерите, които потвърждават установеното
в хода на проверката относно съдържанието на етикетите на проверените стоки
Съдът дава вяра на
показанията на разпитания свидетел, доколкто същите кореспондират с приобщените
по делото писмени доказателства. Така установеното в хода на
административнонаказателнотопроизводство,
а след това и пред съда, не беше опровергано с доказателства от самия
жалбоподател.
По делото се установява безспорно, че е
извършено нарушение по чл.9, ал.2 от ЗЗП. Текстът на чл.9 ал.2
от ЗЗП е
категоричен относно изискуемото съдържание на всеки етикет на всяка стока,
предлагана на потребителите от българските търговци, част от които е и
посочване на конкретния й производител и вносител, когато е от внос, а също и за материала на стоката. При поставяне на етикети върху стоките
безспорно жалбоподателят не е изпълнил това законово
изискване и този пропуск е установен към
момента на извършената проверка. По този начин жалбоподателят е
реализирал изцяло състава на формалното нарушение по чл.9 ал.2
от ЗЗП. Въведеното задължение
е за търговците, какъвто в случая се явява „Меркари България“ ООД, а не за
производителите и за вносителите, както се твърди в жалбата и адресатът на това
задължение е изрично упоменат в чл.9, ал. 1 от ЗЗП. Правилно в жалбата се
отбелязва какво е вложено в понятието
„вносител”, „производител”, като само посочването на мястото на
производство, и страната на произход ,не е достатъчно да се приеме, че етикетът
отговаря на въведените изисквания за посочване на производител и вносител,
когато стоката е от внос. Няма спор, че за част от стоките е липсвала и
информация за материала, от който са произведени.
По отношение на второто
описано в обжалваното наказателно постановление нарушение по чл.15, ал. 1, във
вр. чл.3, ал.4 от Наредбата за етикирането и наименованията на текстилните
продукти също са налице достатъчно доказателства- показания на разпитания в
хода на съдебното следствие актосъставител, както и писмените доказателства по
делото - съставен протокол № К -2672289.
В хода на съдебното следствие не се представиха доказателства, опровергаващи
направените констатации.
При проверка относно
спазване на процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и НП, съдът
констатира, че същите са съставени в срока по чл.34 от ЗАНН и от компетентни лица. Нарушенията са описани по ясен начин, даващ възможност на
нарушителя да разбере в какво се състоят и да организира нарушителят защитата си.
Правилно е приложен
материалния закон и съответната на нарушенията санкционна разпоредба.
За нарушение на изискванията за етикетиране на стоките
по чл. 9, 10 и 11 и на наредбите по чл. 12 на виновните лица се налага
глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите
лица - имуществена санкция, в размер от 300 до 1500 лв.
С констатираните
нарушения не са изпълнени основни задължения за търговеца да бъде информиран
потребителят за производителя , вносителя на стоката, когато е от внос, както и да бъде предоставена информация по
разбираем начин включително и на български език за характеристиката на
продаваната стока. Нарушенията са формални, поради което и не е необходимо
настъпване на вредоносни последици. Нарушенията са обществено значими, тъй като
потребителите са били лишени от правото да получат минимално необходимата информация
за стоката, която им се предлага. По тези съображения неприложима е
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
За констатираните
нарушения на нарушителя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 350 лв.,
като за налагането им в размер над минимално установения за всяко от нарушенията няма изложени
съображения. Не е посочено дали нарушенията са установени за първи път. По тези съображения
съдът прие, че определеният размер на имуществените санкции се явява
необоснован и следва да бъде намален до минимално предвидения, поради което и
наказателното постановление следва да бъде изменено в частта на наложените за
нарушенията санкции.
Предвид
изложеното съдът
РЕШИ
:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
К-0048193/31.10.2019 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на „Меркари – България“ ООД, седалище
и адрес на управление : гр.Пловдив, бул. „Свобода“ №20, ЕИК ********* за
нарушение на чл.9, ал.2 във вр. чл.9,
ал.1 от Закона за защита на потребителите е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 350,00 лв. на основание чл.198 от Закона за защита на потребителите като
НАМАЛЯВА „имуществената санкция“ на 300,00 лв.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
К-0048193/31.10.2019 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на „Меркари – България“ ООД, седалище
и адрес на управление : гр.Пловдив,бул. „Свобода“ №20, ЕИК201297033, с което за
нарушение на чл.15, ал. 1, във вр. чл.3,
ал.4 от Наредбата за етикирането и наименованията на текстилните продукти е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 350 лв. на основание чл.198 от Закона
за защита на потребителите като НАМАЛЯВА „имуществената санкция“ на 300, 00 лв
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК
и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен
съдия :.......................................................
Вярно с
оригинала! МК