№ 514
гр. Сливен, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20242230101517 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1, във вр. с
чл. 415 от ГПК.
В исковата молба се сочи, че на 10.06.2019 г. между „Мобилтел” ЕАД /сега „А1
България“ ЕАД/ и Д. В. К. е сключен Договор за продажба на изплащане № *********, въз
основа на който Д. В. К. е закупил и е станал собственик на Апарат Handset Huawei Y5 2018
Bl+PH ТТЕС cl със сериен номер: 865204044617134, като купувачът се е задължил да
заплати на „Мобилтел” ЕАД /сега ,,А1 България“ ЕАД/ продажната цена за вещта, съобразно
погасителен план към Договора.
Поради неплащане в срок, договорът между „А1 България“ ЕАД и ответника Д. В. К.
е прекратен предсрочно и непогасената сума до края на срока на Договора за продажба на
изплащане в размер на 136,50 лв., е станала предсрочно изискуема.
На 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, с
ново име „Мъни Плюс Корп” ЕАД, е сключен Договор за поръчителство, по силата на който
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД се е задължило в качеството си на поръчител да
обезпечи задълженията на абонати сключили с „А1 България” ЕАД, Договор за продажба на
изплащане. Поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника и въз основа на
Договора за поръчителство от 07.11.2014 г., „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД се е
задължило да заплати на „А1 България“ ЕАД на 21.12.2020 г. сумата от 136,50 лева,
представляваща дължимата сума от Д. В. К. по Договора за продажба на изплащане от
10.06.2019 г. Плащането на сумата е извършено след отправена покана от страна на
кредитора към поръчителя. Съставен е Приемо-предавателен протокол № 330/28.01.2021 г.
До Д. В. К. е изпратено Уведомление за встъпване в дълг по чл. 146 от ЗЗД, с което
1
длъжникът е уведомен, че считано от 21.12.2020 г. задълженията му към „А1 България”
ЕАД по договор за продажба на изплащане № ********* са прехвърлени на „Състейнъбъл
бизес солюшънс“ АД, с ново име „Мъни Плюс Корп” ЕАД.
На 07.07.2023 г. между „Мъни Плюс Корп” и „Фонд за гарантиране на задълженията
на физически лица“ ЕООД е сключен Договор за встъпване в дълг. Съгласно договора,
кредиторът „Мъни Плюс Корп” ЕАД приема поемателя „Фонд за гарантиране на
задълженията на физически лица“ ЕООД като съдлъжник за заплащане задълженията на
длъжниците физически лица, произтичащи от Договора за поръчителство сключен на
07.11.2014 г. между „А1 България” ЕАД и „Мъни Плюс Корп” ЕАД. Поемателят „Фонд за
гарантиране на задълженията па физически лица“ ЕООД се задължава да заплати
задълженията на длъжниците физически лица произтичащи от Договора за поръчителство
сключен на 07.11.2014 г. между „А1 България” ЕАД и „Мъни Плюс Кори” ЕАД,
включително и на длъжника Д. В. К..
Към настоящия момент поемателят „Фонд за гарантиране на задълженията на
физически лица“ ЕООД не е заплатило задължението на длъжника Д. В. К., поради което
ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение с искане
за осъждане на двамата длъжници да заплатят солидарно процесната сума. На основание
подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 63 по описа на PC - гр. Сливен.
В законоустановения едномесечен срок само длъжникът Д. В. К. е депозирал
възражение на основание чл. 414 от ГПК.
По отношение на „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД,
съгласно т.5 от ТР № 3/2013г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГГ1К следва да е влязла в законна сила предвид, че не
е депозирано възражение по чл.410 ал.2 от ГПК.
Съгласно чл.84 от ЗЗД, когато деня на изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ответникът е длъжен да заплати на ищеца
сумата от 45,19 лв., представляваща мораторна лихва за забава, за периода от датата на
плащане на главницата от заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на „А1
България”ЕАД - 21.12.2020 г., до 02.01.2024 г.
До настоящия момент горепосочените суми не са заплатени от ответника.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че Д. В. К. дължи на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД с ново име „Мъни
Плюс Корп” ЕАД, сумата от 136,50 лв., представляваща незаплатена сума по Договор за
продажба на изплащане № ********* от 10.06.2019 г., която сума е заплатена от заявителя
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД с ново име „Мъни Плюс Корп” ЕАД в качеството му
на поръчител на „А1 България“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и
сумата в размер на 45,19 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
21.12.2020 г. (датата на заплащане на сумата в размер от 136,50 лв., от „Състейнъбъл бизнес
солюшънс” АД на „А1 България” ЕАД) до 02.01.2024 г., ведно със законната лихва върху
2
главницата за периода от подаването на настоящото заявление до окончателно заплащане на
дължимата сума.
Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез
процесуален представител, който счита, че предявените искове са допустими, доколкото
ищцовото дружество е встъпило в дълг по сключения между „А1 България” ЕАД и
ответника Договор за продажба на изплащане и е извършено плащане на сумата 136,50 лева,
представляваща останалата дължима сума по договора.
Счита иска за присъждане на сумата от 136,50 лева за основателен.
По отношение на сумата от 45,19 лева – лихви за частично основателен, като счита,
че претендираният от ищеца период надхвърля срока на 3-годишната погасителна давност,
поради което част от вземането му за лихви е погасено по давност. Ето защо счита, че искът
за заплащане на мораторна лихва в частта за периода от 21.12.2020 г. до 02.01.2021 г., е
погасен по давност.
Претендира разноските по делото.
В с.з. ищцовото дружество редовно призовано, не изпраща представител. Депозирана
е молба от процесуален представител, с която уведомява съда, че поради служебна
ангажираност, няма да присъства в с.з. Моли да се даде ход на делото. Поддържа изцяло
исковата молба. Запознат е с доклада по делото. Във връзка с направеното в отговора на
исковата молба частично признание на иска за сумата от 136,50 лева, моли съда на
основание чл. 237 ал.1 от ГПК да постанови решение при признание на иска срещу
ответника за сумата от 136,50 лева. Във връзка с направеното частично признание на иска за
сумата от 45,19 лева, моли съда да има предвид, че на 02.01.2024 г. са депозирали заявление
за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК срещу ответника,
предвид което е образувано ЧГД № 63/2024 г. по описа на РС – Сливен. С подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение спира да тече погасителната давност.
Вследствие направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност на част от
претендираната мораторна лихва – 45,19 лева, на основание чл. 111 от ЗЗД е установено, че
претендирания период 21.12.2020 г. – 02.01.2024 г. надхвърля срока на тригодишната
погасителна давност, поради което ищцовото дружество се е възползвало от законовото си
право да претендира вземането си по съдебен ред, а ответникът е упражнил правото си да
възрази за настъпилата давност. В този смисъл счита, че възражението за изтекла
погасителна давност за част от вземането, за периода 21.12.2020 г. – 02.01.2021 г., е
основателно. Предвид изложеното, ищцовото дружество оттегля частично иска с правно
основание чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 84 от ЗЗД, във вр. с чл. 79 от ЗЗД за установяване, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 0,50 лева, представляваща
част от претендираната мораторна лихва върху главницата за периода от 21.12.2020 г. до
02.01.2021 г. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 136,50 лева,
представляваща незаплатена от ответника сума по Договор за продажба на изплащане, която
3
сума е заплатена от заявителя „Мъни Плюс Корп“ ЕАД в качеството му на поръчител на
„А1 България“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата в размер
на 44,69 лева – мораторна лихва за забава за периода от 21.12.2020 г. до 02.01.2024 г., ведно
със законната лихва върху главницата за периода от подаването на настоящото заявление до
окончателното заплащане на дължимата сума. Претендира разноските по делото.
В с.з. ответникът Д. В. К., редовно призован, не се явява и не се представлява в с.з.
Депозирана е молба от процесуален представител, с която уведомява съда, че няма
възможност да присъства в с.з., поради служебна ангажираност по друго дело. Не възразява
да бъде даден ход на делото. Поддържа изцяло отговора на исковата молба. Няма
доказателствени искания. Заявява, че ще се ползва изцяло от доказателствата събрани по
почин на ищеца.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 10.06.2019 г. между „Мобилтел” ЕАД /сега „А1 България“ ЕАД/ и Д. В. К. е
сключен Договор за продажба на изплащане № *********, въз основа на който Д. В. К. е
закупил Апарат Handset Huawei Y5 2018 Bl+PH ТТЕС, като купувачът се е задължил да
заплати на „Мобилтел” ЕАД /сега ,,А1 България“ ЕАД/ продажната цена за вещта, съобразно
погасителен план към Договора.
Поради неплащане в срок, договорът между „А1 България“ ЕАД и ответника Д. В. К.
е прекратен предсрочно и непогасената сума до края на срока на Договора за продажба на
изплащане в размер на 136,50 лв., е станала предсрочно изискуема.
На 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, с
ново име „Мъни Плюс Корп” ЕАД, е сключен Договор за поръчителство, по силата на който
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД се е задължило в качеството си на поръчител да
обезпечи задълженията на абонати сключили с „А1 България” ЕАД, Договор за продажба на
изплащане. Поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника и въз основа на
Договора за поръчителство от 07.11.2014 г., „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД се е
задължило да заплати на „А1 България“ ЕАД на 21.12.2020 г. сумата от 136,50 лева,
представляваща дължимата сума от Д. В. К. по Договора за продажба на изплащане от
10.06.2019 г. Плащането на сумата е извършено след отправена покана от страна на
кредитора към поръчителя.
До Д. В. К. е изпратено Уведомление за встъпване в дълг по чл. 146 от ЗЗД.
На 07.07.2023 г. между „Мъни Плюс Корп” и „Фонд за гарантиране на задълженията
на физически лица“ ЕООД е сключен Договор за встъпване в дълг. Съгласно договора,
кредиторът „Мъни Плюс Корп” ЕАД приема поемателя „Фонд за гарантиране на
задълженията на физически лица“ ЕООД като съдлъжник за заплащане задълженията на
длъжниците физически лица, произтичащи от Договора за поръчителство сключен на
07.11.2014 г. между „А1 България” ЕАД и „Мъни Плюс Корп” ЕАД. Поемателят „Фонд за
гарантиране на задълженията па физически лица“ ЕООД се задължава да заплати
4
задълженията на длъжниците физически лица произтичащи от Договора за поръчителство
сключен на 07.11.2014 г. между „А1 България” ЕАД и „Мъни Плюс Кори” ЕАД,
включително и на длъжника Д. В. К..
Поемателят не е заплатил задължението на длъжника Д. К..
С молба от 07.06.2024 г., ищцовото дружество оттегля частично иска с правно
основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 0,50 лева, представляваща част от претендираната
мораторна лихва върху главницата за периода от 21.12.2020 г. до 02.01.2021 г. , поради което
производството по предявения устновителен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, във вр. с
чл. 84 от ЗЗД за сумата 0,50 лева, представляваща част от претендираната мораторна лихва
върху главницата за периода от 21.12.2020 г. до 02.01.2021 г. е прекратено с определение,
постановено в с.з., проведено на 10.06.2024 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК е
установяване вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта от
който произтича вземането му и неговия размер.
Безспорно се установи в производството, че между „Мобилтел” ЕАД /сега „А1
България“ ЕАД/ и Д. В. К. е сключен Договор за продажба на изплащане № *********, въз
основа на който Д. В. К. е закупил Апарат Handset Huawei Y5 2018 Bl+PH ТТЕС, като
купувачът се е задължил да заплати на „Мобилтел” ЕАД /сега ,,А1 България“ ЕАД/
продажната цена за вещта, съобразно погасителен план към Договора.
Между „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, с ново име
„Мъни Плюс Корп” ЕАД на 07.11.2014 г., е сключен Договор за поръчителство, по силата на
който „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД се е задължило в качеството си на поръчител да
обезпечи задълженията на абонати сключили с „А1 България” ЕАД, Договор за продажба на
изплащане, между които и ответника Д. К.. Плащането на сумата е извършено след
отправена покана от страна на кредитора към поръчителя.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез процесуален представител счита
предявеният иск за главница в размер на 136.50 лева за основателен. Прави възражение за
погасяване на задължението за мораторна лихва за периода от 21.12.2020 г. до 02.01.2021 г.
Поради оттегляне на исковата претенция по предявеният иск с пр. осн. чл. 86 от ЗЗД
вр. чл. 84 от ЗЗД , съдът е прекратил производството , поради оттегляне на исковата
претенция за този период в размер на сумата 0.50 лева.
5
Предвид изложеното, поради неоспорване от страна на ответника на предявените
искове, съдът следва да признае за установено че дължи на ищцовото дружество сумата
136.50 лева главница, представляваща незаплатена сума по договор за продажба на
изплащане № *********/10.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 04.01. 2024 г., и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 03.01.2021 г. до 02.01.2024 г.
в размер на сумата 44.69 лева.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът бива осъден да заплати на ищцовото
дружество сторените разноски в производството в размер на 25 лева д.т. и 400 лева адв.
възнаграждение, както и разноски по ч.гр.д. в размер на 25 лева д.т. и адв. възнаграждение в
размер на 400 лева..
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Д. В. К. с ЕГН ********** от *****,
че ДЪЛЖИ на „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петров Казанджията“ № 4 вх.А ет.5, сумата от 136,50 лв.,
представляваща незаплатена сума по Договор за продажба на изплащане № ********* от
10.06.2019 г., която сума е заплатена от заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД с
ново име „Мъни Плюс Корп” ЕАД в качеството му на поръчител на „А1 България“ ЕАД по
Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата в размер на 44,69 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 03.01.2021 г. до 02.01.2024 г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 04.01.2024 г. до окончателно заплащане на
дължимата сума.
ОСЪЖДА Д. В. К. с ЕГН ********** от *****, ДА ЗАПЛАТИ на „МЪНИ ПЛЮС
КОРП” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо
Петров Казанджията“ № 4 вх.А ет.5, направените в производството разноски в размер на 425
лева и разноски в производството по ч.г.д. № 63/2024 г. на СлРС в размер на 425,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6