РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Враца, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20211420103123 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „ЮБЦ” ЕООД
срещу М. ЕМ. П..
Ищецът „ЮБЦ” ЕООД e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение срещу М. ЕМ. П. за сумата от 92,04 лв. – главница, както и за
сумата от 20.85 лева – мораторна лихва за забава.
С исковата молба ищцовото дружество е заявило, че за него не представлява
интерес сумата от 20.85 лева – мораторна лихва за забава.
Заповедта за изпълнение № 260065 / 12.01.2021 г. е връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен
иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу М. Е. П., въз
основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г.
Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик
на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска
марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица,
подробно описани в Приложение № 1 от договора.Твърди се, че ищецът-кредитор е
придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това
права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Твърди се, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано
под клиентския номер на абоната № ********.
Между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК:
1
********* и М. Е. П., ЕГН ********** е бил сключен Договор за електронни
съобщителни услуги под клиентски номер **** от дата **.**.***. г., с който му е
предоставяна мобилна услуга за номер ****** при условията на тарифен план Smart L
с месечен абонамент 23.99 лева /с ДДС/. Срокът на договора е бил за 24 месеца -
съответно до дата 16.12.2019 г.
На същата дата 16.12.2017 г., ответникът е обвързал ползването на мобилен
номер ***** с Договор за лизинг (№ ******) за устройство - GSM HUAWEI Р9 LITE
mini с обща лизингова цена в размер на 208.66 лева, със следната схема на
разсрочване: 24 (двадесет и четири) броя месечни лизингови вноски, от които 23
(двадесет и три) в размер на 6.19 (шест лева и 19 ст.) лева и една последна лизингова
вноска в размер на 6.29 (шест лева и 29 ст.) лева.
Въз основа на сключени договори за предоставяне на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер ******* от дата **.**.***. г., между ответника и
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* са издадени
фактури № **********/22.06.2018г., ****/**.**.*** г. ****/**.**.** г. за периода от
22.05.2018 г. до 21.08.2018 г.
Моли съда да установи вземането за главница така, както е предявено в
заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор по реда на чл.131 ГПК, особения представител на
ответника оспорва иска.Намира същия за неоснователен и недоказан, поради което
моли съда да го отхвърли с всички произтичащи от това последици.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 53 /2021 г. по описа
на РС – гр. Враца, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество „ЮБЦ”
ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против М. Е. П.
е издадена Заповед № 260065 / 12.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата от 92.04
лева, дължима по неизпълнение на дължими и незаплатени месечни абонаментни такси
за потребление на далекосъобщителни услуги по договори от 16.12.2017; договор за
прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. и договор за прехвърляне на
парични вземания /цесия/ от 01.10.2019 г., за които са издадени 3 броя фактури; 20.85
лв. – мораторна лихва за забава за периода от 07.09.2018 г. до 30.11.2020 г.;ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 11.01.2021 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в
размер на 25,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение.
От представения по делото договор от 16.12.2017 г.се установява, че третото за
спора лице "БТК" ЕАД и ответницата М. Е. П. са били обвързани от договор за
предоставяне на електронни далекосъобщителни услуги при уговорените в същия
условия, с който й е предоставяна мобилна услуга за номер ******* при условията на
тарифен план Smart L с месечен абонамент 23.99 лева /с ДДС/. Срокът на договора е
бил за 24 месеца - съответно до дата 16.12.2019 г.
На същата дата 16.12.2017 г., ответникът е обвързал ползването на мобилен
номер ********** с Договор за лизинг (№ ******) за устройство - GSM HUAWEI Р9
LITE mini с обща лизингова цена в размер на 208.66 лева, със следната схема на
разсрочване: 24 (двадесет и четири) броя месечни лизингови вноски, от които 23
(двадесет и три) в размер на 6.19 (шест лева и 19 ст.) лева и една последна лизингова
вноска в размер на 6.29 (шест лева и 29 ст.) лева.
2
Гореописаните договори съдържат подпис на ответника в качеството му на
абонат, представени са общи условия, придружени с декларация, подписана от
ответника, че е получил подписан от мобилния оператор екземпляр от същите, приема
ги и се задължава да ги спазва.Подписите положени по договорите не са оспорени от
ответника М. ЕМ. П..
Представени са следните фактури: № **********/***.***.***г., *****
/**.***.*** г. и ****/***.***.*** г.Фактурите са придружени от справки за
потреблението през съответния отчетен период, от които е видно, че всички сключени
договори са фактурирани с обща фактура. В последната фактура са начислени всички
задължения по предходните фактури.
Представен е Договор №****/***.**.***г. за прехвърляне на парични
задължения (цесия), по силата на който цедентът "БТК" ЕАД е прехвърлил на
цесионера – трето по делото лице "С. Г. Груп" ООД вземанията, произтичащи от
договорите по Приложение № 1. От потвърждение за прехвърляне на вземане,
издадено от "БТК" ЕАД, е видно, че дружеството е прехвърлило вземането си срещу
ответницата на "С. Г. Груп" ООД
Представен е и Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.10.2019 г., по силата на който цедентът "С. Г. Груп" ООД е прехвърлил на
цесионера - ищец по делото "ЮБЦ" ЕООД свои вземания от трети физически и/или
юридически лица, като вземанията са подробно индивидуализирани по основание,
размер и длъжник в Приложение № 1.
От извлечение от Приложение № 1 е видно, че вземането срещу ответницата М.
Е. П. е сред прехвърлените с договора за цесия.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове, както
следва:
- с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за
признаване за установено, че ответника М. Е. П. дължи на дължи на „ЮБЦ” ЕООД
сумата от: 73,47 лв., формирана от неизплатените месечни абонаменти за Месечен
абонамент Smart L, за мобилен номер ********, съгласно Договор за мобилни услуги
от дата 16.11.2017 г.
- с правно основание чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД за
признаване за установено, че ответника М. Е. П. дължи на „ЮБЦ” ЕООД сумата от
18.57 лева, представляваща неизплатени лизингови вноски по Договор за лизинг (№
******) за устройство - GSM HUAWEI Р9 LITE mini.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията
на главно и пълно доказване елементите на съответните фактическия състав на
спорното право, а именно: 1. че между страните са налице облигационни
правоотношения, възникнали въз основа на валидно сключени договори за процесните
мобилни услуги; 2. че ищецът е изпълнил задълженията си да предостави на ответника
далекосъобщителни услуги за процесния период, както и 3. размера на месечните
абонаментни такси. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи
погасяване на задължението си.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между
ищцовото дружество и ответника са сключени следните договори за мобилни услуги:
Договор за мобилни услуги от дата ***.**.** г., както и Договор за лизинг (№ *****) за
3
устройство - GSM HUAWEI Р9 LITE mini.Съгласно посочените договори ищецът
предоставя на абоната мобилни услуги по предварително уговорен месечен
абонаментен план, а ответникът – абонат дължи заплащане на стойността на
предоставените му и ползвани от него услуги, ведно с вкл. ДДС.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи изпълнение на задължението
си по договора.В конкретния случай се претендира само неплатените абонаментни
такси по процесният договор, като не се претендира доставени далекосъобщителни
услуги на определена стойност. За установяване на това обстоятелство са представени
издадени фактури № **********/***.**.**г., *** /**.**.** г. и ***/**.**.***
г.Доколкото цената на абонамента е възнаграждение за самото право на достъп до
мрежата на оператора, предоставено чрез активиране на съответна СИМ карта с
уникален телефонен номер, чрез който потребителят се разпознава от останалите
участници в мрежата като абонат както при изходящи, така и при входящи повиквания,
за доказването на това вземане в полза на доставчика е достатъчно позоваването на
подписаните от потребителя договори за съответния абонаментен план. Липсва и
оспорване от ответника на обстоятелството, че през процесния период телефонните
номера на мобилните телефони са били активни.
С оглед на това, настоящият съдебен състав приема за доказана дължимостта на
претендираните суми за абонаментни такси въз основа на представените договори за
мобилни услуги.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо
ЗЗД:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията
на главно и пълно доказване елементите на съответните фактическия състав на
спорното право, а именно: 1. че между страните са налице облигационни
правоотношения по валидно сключен договора за финансов лизинг; 2. че е изпълнил
задължението си да предаде лизинговата вещ на лизингополучателя, както и 3.
настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати уговорените
лизингови вноски. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи
погасяване на задължението си.
Искът е предявен за сумата от 18.57 лева, представляваща три броя лизингови
вноски за устройство марка HUAWEI Р9 LITE mini, дължима по договор за лизинг на
същото устройство от 16.12.2017 г., която сума е включена в издадена фактура с №
**********/**.**.**г. Както бе посочено по – горе в решенето, от представените по
делото писмени доказателства се установява, че между третото за спора лице "БТК"
ЕАД и ответницата М. ЕМ. П. е сключен договор за лизинг на устройство марка
HUAWEI Р9 LITE mini. Съгласно договора, ищецът като лизингодател предоставя на
ответника като лизингополучател за временно и възмездно ползване описаното
устройство, а лизингополучателят се задължава да заплати уговорената лизингова цена
за него.
Установено е изпълнение на задължението на лизингодателя да предаде
лизинговата вещ – предмет на договора за лизинг, доколкото в чл. 4 от договора е
записано, че при подписването му лизингодателят е предоставил лизинговата вещ на
лизингополучателя във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства
напълно на уговорените технически характеристики и комплектован с цялата
документация.
От представената фактура *****/**.**.*** г. се установява, че ответникът П. не
е заплатил дължимите лизингови вноски по договора. В чл. 12, ал. 2 от ОУ на
договори за лизинг е уговорено, че месечните вноски стават предсрочно изискуемо в
случай на забава в плащане на дължимо съгласно тези договори плащания. След
4
допуснатата от ответника забава за посочения период, всички лизингови вноски са
станали предсрочно изискуеми и са дължими на лизингодателя. Ответникът не доказа
изпълнение на задължението си за лизингови вноски за процесното устройство.
Установи се от представения Договор №*****/***.***.*** г. за прехвърляне на
парични задължения (цесия), че по силата на същия цедентът "БТК" ЕАД е прехвърлил
на цесионера – трето по делото лице "С. Г. Груп" ООД вземанията, произтичащи от
договорите по Приложение № 1. От потвърждение за прехвърляне на вземане,
издадено от "БТК" ЕАД, е видно, че дружеството е прехвърлило вземането си срещу
ответницата на "С. Г. Груп" ООД
От представения Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.10.2019 г. се установи, че цедентът "С. Г. Груп" ООД е прехвърлил на цесионера -
ищец по делото "ЮБЦ" ЕООД свои вземания от трети физически и/или юридически
лица, като вземанията са подробно индивидуализирани по основание, размер и
длъжник в Приложение № 1. От извлечение от Приложение № 1 е видно, че вземането
срещу ответницата П. е сред прехвърлените с договора за цесия.
Предвид гореизложеното, искът се явява основателен и следва да бъде уважен,
като на ищеца се присъди сумата от 18.57 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението – 10.01.2021г. до окончателното погасяване на
вземането.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ищеца.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира съгласно списък
по чл. 80 ГПК следните разноски: държавна такса в размер на 25,00 лева, 150.00 лева
депозит за особен представител, както и платен адвокатски хонорар в размер на 180,00
лева с вкл. ДДС. С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в пълен
размер.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода на спора, за което постановява осъдителен диспозитив.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в общ размер на
205,00 лева, от които 25,00 лева – платена държавна такса и 180,00 лева – платен
адвокатски хонорар с ДДС. С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски
в пълен размер.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че М. Е. П., ЕГН
********** дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, 1404, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81, вх.В, ет.8, както
следва:
- на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС сумата от 73,47 лева, формирана
от неизплатените месечни абонаменти за Месечен абонамент Smart L, за мобилен
номер **********, съгласно Договор за мобилни услуги от дата 16.12.2017 г., ведно
5
със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението –
10.01.2021 г. до окончателното погасяване на вземането, за която сума е издадена по
реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение № 260065 /
12.01.2021 г., по ч. гр. д. № 53 от 2021 г. по описа на РС – гр. Враца.
- на основание чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД – сумата от
18.57 лева, представляваща неизплатени лизингови вноски по Договор за лизинг (№
*****) за устройство - GSM HUAWEI Р9 LITE mini, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на заявлението – 10.01.2021 г. до
окончателното погасяване на вземането, за която сума е издадена по реда на чл.410
ГПК заповед за изпълнение на парично задължение № 260065 / 12.01.2021 г., по ч. гр.
д. № 53 от 2021 г. по описа на РС – гр. Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Е. П., ЕГН ********** да заплати
на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 355,00 лева - разноски в производството
по гр. дело № 3123 /2021 г. по описа на РС Враца, както и сумата от 205,00 лева -
разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 53 от 2021 г. по описа на РС – гр.
Враца.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6