Решение по дело №7939/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. София, 28.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА

ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА

 

при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 7939 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба от малолетния ищец Б.Х.Т., действащ чрез своята майка и законна представителка Й.К.Д., чрез адв. М.Н.К. от САК, срещу съдебно решение № 283080 от 22.11.2019г., постановено по гр. дело № 52573/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 92 с-в, с което е уважен частично иск с правно основание чл. 1** от СК, предявен срещу Х.Б.Т.. Решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 140 лева до 300 лева и в частта за разноските, присъдени в полза на ответника. В жалбата се излагат твърдения, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, като са направени и доказателствени искания. Изложени са подробни съображения.

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез представителя си по пълномощие, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Сочи нови доказателства. В хода на устните състезания пледира за уважаване на въззивната жалба и увеличаване на месечната издръжка в размер от 300 лева. Претендира разноски пред въззивната инстанция и представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Х.Б.Т., чрез представителя си по пълномощие – адв. И.Б. от САК, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Сочи нови доказателства. В хода на устните състезания пледира да се остави в сила решението на първата инстанция, като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да се отхвърли изцяло. Претендира разноски за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Във въззивното производство са събрани нови доказателства за нововъзникнали обстоятелства след подаването на жалбата и отговора - за доходите на родителите на малолетния ищец.  

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

С решението по гр. дело № 52573/2019 г. на Софийски районен съд, III ГО, 92 състав, поправено с решение № 51436 от 25.02.2020г., съдът се е произнесъл по иск с правна квалификация чл. 1**, пр. 1 и 3, вр. с чл. 143, ал. 2 от ГПК, като е изменил размера на месечната издръжка, определена с решение № 19949 от 01.12.2016г. по гр. д. № 52438 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 149 състав, влязло в сила на 01.12.2016г., като я е увеличил от 105.00 лева на 140.00 лева. С решението си съдът, на основание чл. 1**, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 от СК, е осъдил Х.Б.Т. да заплаща на малолетното си дете Б.Х.Т., чрез неговата майка и законен представител Й.К.Д., месечна издръжка в размер на 140.00 (сто и четиридесет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда (11.09.2019г.), до настъпване на обстоятелства, обосноваващи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното ѝ изплащане, като е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 1**, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 от СК, за разликата над 140.00 лева до пълния предявен размер от 300.00 лева, като неоснователен. На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е осъдил Б.Х.Т., действащ чрез неговата майка и законен представител Й.К.Д., да заплати на Х.Б.Т. сумата от 240.00 лева – разноски в производството.

За да постанови решението си в обжалваната част районният съд е приел, че ответникът Х.Б.Т. работи като шофьор и получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560.00 лева, а от показанията на свидетеля Т. е приел, че ответникът участва финансово при закупуване на учебници, учебни помагала, дрехи, обувки на детето, както и в спортните му дейности и мероприятия, заплащайки половината от необходимите за това средства.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. За въззивното производство държавна такса не се дължи от въззивника на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето и с възможностите на задължения родител. Това са двете кумулативни изисквания от които съдът следва да формира изводите си по основателността на иска.

Доходите на двамата родители са базата за установяване на финансовите възможности на родителите да участват в издръжката на детето си, т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС № 5/1970 г., а в същия смисъл е и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр. д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС. Пред първата съдебна инстанция майката на ищеца е декларирала пред социалния работник средно месечно трудово възнаграждение от около 1200 лв. (лист 30 от делото на СРС), а пред въззивната инстанция е декларирала брутен месечен доход в размер от 1600 лева (лист 43 от делото).

За доходите на ответника за периода след образуване на въззивното производство е представена декларация за семейно и материално положение от Х.Б.Т., неоспорена от въззивника. От същата се установява, че единственият месечен доход на въззиваемия към 05.05.2021г. е в размер на 1 700 лв. (лист 30 от делото). От въззивната инстанция е събрано ново доказателство за времето след постановяване на обжалваното съдебно решение. Установява се, че за периода от м.04.2020г. до м.03.2021г. Х.Б.Т. е реализирал нетен доход в общ размер от 22 034.58 лева, съгласно неоспореното удостоверение с изх. № 155 от 28.04.2021г., издадено от „Столичен електротранспорт“ ЕАД. Доказателствата за доходите на родителите на ищеца не са оспорени от насрещната страна и съдът не намира основание да не ги кредитира.

Страните не спорят, че ищецът - въззивник Б.Х.Т. е ученик в ** ОУ „В.Л.“, гр. София, в редовна форма на обучение.

Видно от заверени копия на оригинали на удостоверения за раждане, издадени от Столична община, район Витоша на 13.02.2018г., се установява, че Й.К.Д. - законен представител и майка на ищеца Б.Х.Т., е майка и на близнаците К.И.Д. и И.И.Д., родени на ***г.

При представените във въззивното производство и неоспорени писмени доказателства за доходите на родителите на ищеца, въззивният съд приема, че и двамата са здрави и в трудоспособна възраст, както и не доказаха основателна причина за невъзможност да реализират доходи в размер поне на средната работна заплата за гр. София (за бащата - включително и ако е необходимо да смени работата си или да работи на повече работни места в страната или чужбина), съдът приема средната за столицата работна заплата. Съдът съобрази и обстоятелството, че задължението на бащата да заплаща издръжка на малолетното си дете е безусловно, а майката на ищеца има и непосредствената грижа за отглеждането и издръжката на още две малолетни деца.

Детето Б.Х.Т. е родено на *** г., т.е. то е навършило 10 години и 11 месеца (към датата на постановяване на въззивното съдебно решение), поради което се нуждае от средства за съществуване, образование, спорт и социално-културно развитие, които не могат да се покрият с присъдената от районния съд месечна издръжка от 140 лева.

Съдът съобрази, че определеният от първостепенния съд размер на месечната издръжка, към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, е по-малък от посочения в чл. 142, ал. 2 от СК минимален размер за издръжката на дете (МРЗ за 2021г. е 6** лева, т.е. минималният размер на издръжката за детето е 162.** лева).

Ръководейки се от законните критерии, настоящата въззивна инстанция счита, че за издръжката на детето Б.Х.Т. са необходими месечно общо около 4** лв. – с оглед на изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно. От тази сума, съобразно факта, че непосредствените грижи се полагат от майката, която се грижи и за още две малолетни деца - близнаци, съотношението на материалните възможности на двамата родители, бащата следва да поеме по-голямата част от издръжката за детето му, т.е. сума в размер на 2** лв. месечно. Съдът следва да увеличи месечната издръжка до сумата от 2** лева. Не се събраха доказателства от които да се обоснове извод, че въззиваемият има финансови възможности да заплаща издръжка за детето в пълния претендиран размер от 300 лева, а същевременно съдът съобрази и събраните в първата инстанция доказателства за предоставяне от бащата на издръжка в пари и натура и след постановяване на решение № 19949 от 01.12.2016г. по гр. д. № 52438 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 149 състав, респ. и след влизането му в сила на 01.12.2016г.

С оглед изложеното, решението на Софийския районен съд следва да се отмени в обжалваната част за разликата над 140 лв. до сумата от 2** лева, като въззиваемият се осъди да заплаща на детето Б.Х.Т. издръжка от още 110 лева. Съдът присъжда месечната издръжката от 2** лева, считано от 11.09.2019г. с оглед искането на ищеца и нормата на чл. 149 от СК. Съдът присъжда и законната лихва за забава върху месечната издръжка. За останалата част за разликата от 2** до 300 лева, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По разноските:

Върху присъдената от настоящата инстанция издръжка ответникът дължи държавна такса в размер на 158.40 лева по сметка на СГС, а на въззивника следва да се присъдят и разноските във въззивното производство, съразмерно на уважената част от иска.

От законната представителка и майка на въззивника са представени доказателства за реално заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 2** лева, съгласно доказателство за реалното им извършване - бланков договор № 820365 от 11.12.2019г. (лист 6 от делото). Съдът не кредитира списъка по чл. 80 от ГПК, представен от пълномощника на въззивника, тъй като по делото не са представени доказателства да е заплетен адвокатски хонорар от 400 лв. По изложените съображения и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът осъжда вззиваемата страна да заплати на въззивника сумата от 171.86 лева – разноски за адвокатски хонорар във въззивното производство, съразмерно с уважената част от иска.

Въззиваемата страна претендира разноски за адвокатско възнаграждение от 4** лева (лист 14 от делото). Такива не се следват на въззиваемата страна, тъй като не е доказано реалното извършване на разхода от 4** лева. Видно от отразеното в бланковия договор за правна защита и съдействие серия А, № 861972 без дата, адвокатският хонорар е само договорен, но не е заплатен, а съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за извършеното плащане по банков път, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в брой в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка (съгласно приетото в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). В настоящия случай посочените условия не са изпълнени. В договора е попълнена както графата „договорено възнаграждение“, така и графата, отнасяща се до начина на заплащането на възнаграждението, като е посочено, че плащането е по сметка. Пред въззивната инстанция не са представени доказателства за извършеното плащане по банков път на сумата от 4** лева. В този смисъл съдът отхвърля искането на Х.Б.Т. за присъждане на разноски във въззивното производство.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ съдебно решение № 283080 от 22.11.2019 година, постановено по гр. дело № 52573/2019 година на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 92 състав, поправено с решение № 51436 от 25.02.2020 година в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 1**, пр. 1 и 3, вр. с чл. 143, ал. 2 от СК, за присъждане на месечна издръжка на детето Б.Х.Т., ЕГН ********** за разликата над 140 лева до 2** лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Х.Б.Т., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете Б.Х.Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Й.К.Д., ЕГН **********, още 110 (сто и десет) лева месечна издръжка - общо 2** (двеста и петдесет) лева, считано от 11.09.2019г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното ѝ изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 283080 от 22.11.2019 година, постановено по гр. дело № 52573/2019 година на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 92 състав, поправено с решение № 51436 от 25.02.2020 година, в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен иска по чл. 1**, пр. 1 и 3, вр. с чл. 143, ал. 2 от СК, за присъждане на месечна издръжка на детето Б.Х.Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Й.К.Д., ЕГН ********** за разликата над 2** лева до 300 лева.

ОСЪЖДА Х.Б.Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на Б.Х.Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Й.К.Д., ЕГН **********, сумата от 171.86 (сто седемдесет и един лева осемдесет и шест стотинки) лева – разноски по въззивно гр. дело № 7939/2020 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.

ОСЪЖДА Х.Б.Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 158.40 (сто петдесет и осем лева и четиридесет стотинки) лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 7939/2020 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х.Б.Т., ЕГН ********** за присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 7939/2020 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.