Р Е
Ш Е Н
И Е № 1478
гр.Сливен, 16.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 3768 по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на разглеждане са
предявени в условията на кумулативно обективно съединяване положителни
установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по
подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, която била връчена на
длъжника по чл.47, ал.5 ГПК- правна квалификация чл.422, вр.чл.415,
ал.1, вр.чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.79, вр.чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 02.08.2016г. ответникът,
като кредитополучател сключил договор за
потребителски паричен кредит № ********* с „Провидент Файненшъл България"
ООД. Подписвайки договорните разпоредби, кредитополучателят удостоверил, че
преди сключването на договора за кредит получил Стандартен европейски формуляр,
описващ вида на кредита, както и че от страна на „Провидент Файненшъл
България" ООД му бил предоставен целия обем преддоговорна и договорна
информация, относно условията на договора и стойността на всички разходи по
кредита, с които кредитополучателят се е съгласил с подписване на договора за
кредит. Подписвайки договора за кредит, ответникът потвърдил, че прочел
договора преди неговото подписване, разбира неговите разпоредби и подписването
му е акт на неговата свободна воля.
Твърди се, че при условията на
Договора за потребителски кредит, кредитодателят се задължил да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 600 лв., като
сумата била предоставена от кредитен консултант в брой по местоживеене на
кредитополучателя. Съгласно договора, усвоената парична сума по кредита за
срока на действие на договора се олихвявала с договорна лихва, месечния размер
на която биле фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от
датата на отпускане на кредита. Страните постигнали съгласие договорната лихва
за срока на договора да бъде в размер на 118,35 лв. Общата стойност на усвоената
главница и договорната лихва по кредита била в размер на 718,35 лв., които се
заплащали на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 11,97
лв. Първата погасителна вноска била платима на 11.08.2016г., а последната
погасителна вноска била с падеж: 28.09.2017 г.
Сочи още, че с подписването на
договора, ответникът изразил съгласие да заплати такса за оценка на кредитно
досие в размер на 30 лв., пратима при подписване на договора, но страните
постигнали съгласие тя да бъде включена в седмичните погасителни вноски за
улеснение на кредитополучателя. Така, таксата за оценка на досие била разделена
на 60 броя равни вноски или всяка в размер на 0,50 лв., платими на падежните дати на погасителните
вноски.
Твърди се, че по избор на
кредитополучателят, кредитодателят се
задължил да предоставя на кредитополучателя допълнителна услуга,
изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и
услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на
кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома". За тази
услуга, кредитополучателят се задължил
да заплати такса в размер на 511,78 лв. Таксата за тази услуга била платима при
подписване на договора, но страните постигнали съгласие тя да бъде включена в
седмичните погасителни вноски и така била разделена на 60 бр. равни вноски,
всяка в размер на 8,53 лв., платими на
падежните дати на погасителните вноски.
Така, общата сума, която
кредитополучателят се е задължил да върне на кредитодателя при сключване на договора
за кредит била в размер на 1260,13 лв.,
включваща: главница в размер на 600 лв., договорна лихва в размер на
118,35 лв., такса за оценка на досие в размер на 30 лв. и такса за услуга
„Кредит у дома" в размер на 511,78 лв. Съгласно клаузите на договора за
кредит общата дължима сума била платима на 60 бр. равни седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 21,01 лева, като в размера на вноската били включени:
вноска по кредита в размер на 11,97 лв., вноска по такса за оценка на досие в
размер на 0,50 лв. и вноска по такса за услуга „Кредит у дома" в размер на
8,53 лв.
Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита бил 28.09.2017г. /дата на последна погасителна
вноска/ или вземанията по договора за кредит не били обявявани за предсрочно изискуеми.
На кредитополучателят, от страна
на ищеца, в качеството му на кредитор било начислено обезщетение за забава
върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от
19.05.2017г. /датата на договора за цесия/ до датата на входиране на
задължението в съда, общият размер на което било 105,59 лв.
Твърди се, че кредитополучателя
не заплатил изцяло дължимия паричен
заем. Сумата, погасена до момента била в
размер на 190,20 лв., с която били погасени: такса за услуга „Кредит у
дома": 47,35 лв., такса за оценка на досие: 16,98 лв., договорна лихва:
57,95 лв., главница: 67,92 лв.
Твърди се още, че на 19.05.2017г.
бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между
„Провидент Файненшъл България" ОО и „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, по силата на което вземането срещу ответника, произтичащо от договора за
потребителски кредит № *********/02.08.2016г., било прехвърлено в полза на
ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договорът за потребителски
кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата цесия с две уведомителни писма, които били
върнати в цялост с отбелязване на обратната разписка, че пратката била
непотърсена. Ищецът сочи, че депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, съответно образувано ч.гр.д. 1740/2019г. на PC Сливен и издадена заповед за изпълнение, която била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Иска се от съда признаване за
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца следните
суми:
- 532,08 лв. - главница по договор за потребителски кредит№
*********/02.08.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по реда на чл.410 ГПК 01.04.2019г. до окончателно изплащане на
задължението;
- 60,40 лв. - договорна лихва за периода от
13.10.2016г. до 28.09.2017г.;
- 13,02 лв. - такса за оценка на досие, дължима
за периода от 13.10.2016г. до 28.09.2017г.
- 247,39 лв. - такса за услуга „Кредит у
дома" за периода 13.10.2016г. до 28.09.2017г.
- 105,59 лв. - обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение за периода от 19.05.2017г. /датата на договора
за цесия/ до датата на подаване на заявлението в съда 01.08.2018г.
Иска се осъждане на ответника да
заплати 100 лв. – разноски в заповедното производство, както разноски в исковото производство за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника е постъпил. С него се оспорват изцяло
претенциите, като се оспорва автентичността на представените с исковата молба
Договор за потребителски кредит от 02.08.2016г.
с „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ООД, формуляр за кандидатстване за кредит
и „стандартен европейски формуляр". Ответникът твърди, че не е сключвал
такъв договор и подписите на тези документи не са негови. Твърди, че преди
време негов познат, който към момента вече бил починал му взел личната карта
срещу 20 лв. и по-късно бил викан в полицията и
разбрал, че с неговите данни бил теглен кредит.
Иска се
отхвърляне на претенциите.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 19.05.2017г. ищецът, като цесионер сключил договор за прехвърляне на
вземания/ цесия/ с Провидент Файненшъл България ООД, като цедент, между които и
вземане от ответника Ц.. Цедентът потвърдил цесията и упълномощил ищецът да
уведоми за прехвърлянето на вземанията конкретните длъжници. Ищцовото дружество
изпратило на ответника, чрез „Български пощи” уведомително писмо изх.№
УПЦ-П-ПВД/*********, но писмото било върнато като непотърсено на 07.07.2017г. Последвало
ново изпращане на писмо за осъществената цесия до ответника, чрез куриерска
фирма „Лео Експрес”, но пратката била върната, тъй като не била осъществена
връзка с адресата.
На 03.04.2019г. ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК против ответника с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение. Било образувано ч.гр.д. № 1740/2019г. на СлРС и заповед била
издадена за следните суми:
- 532,08 лв. – задължение
по договор за потребителски кредит №
*********, сключен на 02.08.2016г., прехвърлен с цесия, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК 01.04.2019г.
до окончателно изплащане на задължението;
- 60,40 лв. - договорна лихва за периода от 13.10.2016г.
до 28.09.2017г.;
- 247,39 лв. - такса за услуга „Кредит у
дома" за периода 13.10.2016г. до 28.09.2017г.
- 105,59 лв. - обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение за периода от 19.05.2017г. до 01.08.2018г.
Присъдени са и разноски в размер на 100 лв., от кято сума 25 лв. платена
държавна такса и 75 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В хода на процеса е
приета съдебно графологическа експертиза, назначена по открито производство по
реда на чл.193 ГПК. От заключението на експерта се установи, че в оспорените от
ответника документи, а именно договор за потребителски кредит №
*********/02.08.2016г., формуляр за кандидатстване за кредит и стандартен
европейски формуляр, всички сключени между ответника и цедента на ищеца
«Провидент Файненшъл България» ООД – подписите, положени за клиент не
принадлежат, не са положени от ответника, както и ръкописните текстове в тези
документи, а именно изписани трите имена на ответника Цаню Б.Ц. не били
изписани от него.
Съдът намира за основателно и
доказано, на основание чл.161 ГПК, вр.чл.194, ал.3, вр. чл.193 ГПК направеното
оспорване на горепосочените документи, като приема, че те са неавтентични и не носят подписа и ръкописа
на ответника. При това положение и с
оглед доказаното оспорване, съдът не следва да кредитира и цени като
доказателства тези документи.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена и се установява от приетите и кредитирани писмени
доказателства в процеса.
Приетото за установено от фактическа страна,
обуславя следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове с
правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК са допустими, доколкото са предявени от
лице, заявител, разполагащо с правен интерес да
установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на
вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против която е
подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледани по същество исковете
са неоснователни.
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ
наличие на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване,
дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите,
породили неговото вземане.
В конкретния казус, с оглед
доказаното оспорване на неистинността на договор за потребителски кредит от 02.08.2016г.,
формуляр за кандидатстване за кредит и стандартен европейски формуляр, ищецът
не установи в процеса наличие на договорни отношения във връзка с договор за потребителски
кредит, сключен между праводателя му - цедент по договора за цесия и ответника,
като длъжник.
По изложените съображения исковете биват отхвърлени, като неоснователни и
недоказани. Препис от решението на съда, ведно с копия от оспорените документи,
следва да се изпратят на прокурора, на основание чл.194, ал.3 ГПК.
Предвид изхода на спора, ищецът дължи разноски за възнаграждението на
вещото лице, платено от бюджета на съдебната власт от сметка на СлРС, доколкото
ответника е освободен в хода на процеса от заплащане на разноски по делото. С
молба от 14.11.2019г. /л.71 от делото/ ищецът поискал да му бъде възстановена сума в размер на 150
лв., внесена по грешка по делото за депозит за вещо лице. По тази молба съдът
се е произнесъл с Разпореждане от 15.11.2019г. да се върне внесената сума по
сметка на ищеца. Ето защо ищецът бива осъден на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати
по сметка на СлРС сума в размер на 149,50 лв., платено възнаграждение за вещо
лице.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОХВЪРЛЯ предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър
Бориславов Бончев против Ц.Б.Ц.,
ЕГН: ********** *** положителен установителен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1,
вр.чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответника Ц.Б.Ц., ЕГН: ********** дължи на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК: ********* следните суми:
- 532,08 лв. -
главница по договор за потребителски кредит№ *********/02.08.2016г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК
01.04.2019г. до окончателно изплащане на задължението;
- 60,40 лв. - договорна лихва за периода от
13.10.2016г. до 28.09.2017г.;
- 13,02 лв. - такса за оценка на досие, дължима
за периода от 13.10.2016г. до 28.09.2017г.
- 247,39 лв. - такса за услуга „Кредит у
дома" за периода 13.10.2016г. до 28.09.2017г.
- 105,59 лв. - обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение за периода от 19.05.2017г. /датата на договора
за цесия/ до датата на подаване на заявлението в съда 01.08.2018г., за които
суми била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1081/04.04.2019г.
по ч.гр.д. № 1740/2019г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 149,50
лв. /сто четиридесет и девет лева и 0,50 ст./, възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните.
След
влизане в сила на решението ПРЕПИС
от него, ведно с документите, находящи се на л.72 – л.80 вкл. от делото/ -
оригиналите на оспорените документи ДА
СЕ ИЗПРАТЯТ на РП Сливен. На мястото
на оригиналните документи да се приложат копия от същите документи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: