№ 350
гр. Варна, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20233110204066 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на Д. Ч. Д., с ЕГН ********** с адрес: гр.Добрич,
ул.“Ген. Колев“ №11, вх.Б, ет.2, ап.6 чрез проц. представител против
Наказателно постановление № 23-0460-000962/28.07.2023 г. на Началника на
група при 05 РУ Златни пясъци към ОД МВР - Варна, с което му е било
наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лв. и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В бланкетна жалба се сочи, че издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
В хода на проведеното въззивно съдебно следствие жалбоподателят
се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата и изтъква допълнителни доводи за отмяна на наказателното
постановление, поради недоказаност на административното нарушение.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от
процесуален представитеюрисконсулт, който ангажира становище за
законосъобразност на издаденото НП, като моли същият да бъде потвърден.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 02.07.2023 г., около 04: 23 часа, до кръстовището на
„Каракачански стан“ посока гр.Варна въззивникът управлявал лек автомобил
"Тойота Корола“" с ДК № В 1089 РН, собственост на Р. Д. Д.а.
Докато изпълнявали служебните си задължения служители на
полицията сред които св. И. З. Я. установили лекия автомобил, управляван от
въззивника и го спрели за проверка.
Служителите на реда установили водача като възз. Д. Ч. Д. и го
помолили да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните
аналози, което същият отказал.
Тогава служителите му обяснили за последиците от отказа, като му
издали и необходимите документи, в случай че желае да даде кръвна проба за
изследване, каквото той впоследствие не сторил.
При така установеното, още същият ден св. Я. съставил срещу
въззивника АУАН за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Актът бил
предявен и връчен на въззивника, който го подписал.
Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП,
като АНО възприел, че фактическите и правните констатации на
актосъставителя, както и обстоятелството, че възз. е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
НП било връчено лично на жалбоподателя на 11.09.2023 г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно
свидетелски показания на св. И. З. Я., писмените материали - преписката по
АНП, вкл. АУАН, талон за медицинско изследване и др. които съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло
показанията депозирани в с. з. от свидетелят Я.– актосъставител, който
потвърди, че именно пред него жалбоподателят доброволно е отказал да бъде
тестван.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
2
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 26.09.2023
г./ от надлежна страна - ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Началник група в ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен
орган - младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете
по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел – очевидец на
нарушението, които заедно със св.Я. непосредствено са спрели водача и са
установили управлението на автомобила от същото лице.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно
описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на
същото, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при
които е било извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са
нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества
3
или техните аналози с техническо средство – DREGER DRUG TEST 5000 с
фабричен номер ARJF-0034.
От фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става
ясно, че АНО е приел, че е налице отказ от извършване на проверка с полеви
тест.
Съобразно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и с глоба 2000 лв.
Законодателят очевидно е въвел две форми на изпълнителното деяние
на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози; 2. неизпълнение на предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
В АУАН описаното адм. нарушение е управление на лек автомобил
"Тойота Корола“" с ДК № В 1089 РН, собственост на Р. Д. Д.а на 02.07.2023
г., около 04: 23 часа, до кръстовището на „Каракачански стан“ посока
гр.Варна и отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или техните аналози с техническо средство – DREGER DRUG TEST
5000 с фабричен номер ARJF-0034.
4
Същите фактически обстоятелства се съдържат в обстоятелствената
част на НП с допълнителна информация, че лицето не е изпълнило
предписанието за медицинското изследване, което му е било издадено.
В мотивите на НП буквално е възпроизведено
административнонаказателното обвинение по АУАН. За по-голяма яснота
предвид алтернативните форми на изпълнителното деяние по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП наказващият орган е посочил изрично, че извършеното нарушение от Д.
Димитръв се състои в отказ да му бъде извършена проверка с тест за
установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози.
За допълнителна обоснованост на НП административнонаказващият
орган е цитирал състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, но това не означава, че
това е описанието на извършеното нарушение от Д. Д. след като тази част от
мотивите на НП не съдържат конкретна информация за дата и място на
извършване на нарушението, субект на нарушението, индивидуализация на
управляваното превозно средство. По изложените съображения в обжалвания
правораздавателен акт на наказващия орган е дадено описание на
нарушението само по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради
което е и безспорна волята на АНО за какво е наложено наказанието.
Жалбоподателят несъмнено има качеството на "водач" по смисъла на
§ 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и е отказал да му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол с тест. Съгласно легалната дефиниция на ЗДвП "водач" е
лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група
пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или
стада по пътищата.
Безспорно в случая въззивникът е имал качеството на водач на МПС,
тъй като същият е бил възприет да управлява МПС от полицейските органи и
самоличността му е била несъмнено установена.
След разясняване на начина за извършване на проверката, както и
последиците при отказ, жалбоподателят по никакъв начин не е съдействал на
контролните органи, не е предприел никакви действия с цел извършване на
проверката, поради което е налице и отказ. Липсват каквито и да било
доказателства Д. Д. да е съдействал на проверяващите, като мотивите за това
са ирелевантни с оглед съставомерността на нарушението.
Поради това и за съда е безспорно ясно, че е налице категоричен
5
отказ за извършване на проверка с техническо средство, обективиран и
недвусмислено манифестиран чрез поведението на въззивника.
В конкретния случай е налице отказ за проверка с полеви тест за
употреба на наркотични вещества или на техните аналози на наказаното лице,
както не се оспорва, а и е видно от доказателствата по делото, че той не е дал
и кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване, но както
посочи съдът по-горе именно отказът за изпробване с техническо средство на
водач на МПС води до извършено нарушение на законовата разпоредба на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Изрично в обжалваното НП е визирано, че се налага наказание на
нарушителят за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или
на техните аналози.
Ето защо дадената от АНО правната квалификация е правилна и в
съответствие с текстовото описание на състава на административните
нарушения. Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП въвежда както състав на
административно нарушение, така и санкция за допуснато такова нарушение.
С оглед на санкционната правна норма, която предвижда абсолютен
размер на административната санкция, наложените с обжалваното
постановление наказания "глоба" в размер на 2000 лв. се явява
законосъобразно.
За съда не съществува законова възможност да измени издаденото
НП, като определи административното наказание глоба или лишаване от
право да управлява МПС под предвидения от законодателя размер, поради
наличие на забрана за това, заложена в разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН,
поради което и излишно се явява събирането на информация за
имущественото състояние на нарушителя.
Доколкото същият е правоспособен водач на МПС, АНО е
постановил и спрямо него другото приложимо в случая наказание "лишаване
от право да управлява МПС" за фиксирания в закона срок от 24 месеца.
Високият размер на предвидената санкция, подчертава волята на
законодателя, че се касае за деяние с висока степен на обществена опасност,
което в никой случай не следва да бъде толерирана, а да бъде санкционирано,
6
с оглед превъзпитание на дееца му към спазване на законоустановения ред.
Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното
нарушение е напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на
деянието и нарушителя. Само така, според настоящия състав, биха се
изпълнили целите по чл. 12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да
полага повече дължима грижа към изискванията на българското
законодателство и не допуска за в бъдеще такива нарушения.
Поради това, настоящият съдебен състав намира, че НП следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е
процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по
разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
От процесуален представител на ОД на МВР - Варна е направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за
присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на
наказващия орган е направено своевременно. В настоящото производство
юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал
становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от
негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 63, ал. 3 вр. чл. 143, ал. 4
от АПК да заплати на ОД на МВР Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат
възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в
размер от 80 до 120 лв., съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в
минимален размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна
сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било
процесуални усилия на юрисконсулта по поддържане на обвинителната теза
на АНО, ограничило се до вземане на становище, че НП е правилно и
законосъобразно. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско
7
възнаграждение в минимален размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0460-
000962/28.07.2023 г. на Началника на група при 05 РУ Златни пясъци към ОД
МВР - Варна, с което на Д. Ч. Д., с ЕГН ********** с адрес: гр.Добрич,
ул.“Ген. Колев“ №11, вх.Б, ет.2, ап.6 е било наложено административно
наказание "глоба" в размер на 2000 лв. и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 24 месеца за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. Ч. Д., с ЕГН ********** с адрес: гр.Добрич, ул.“Ген.
Колев“ №11, вх.Б, ет.2, ап.6 да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8