Р Е Ш Е Н И Е
№ 935
град Бургас, 13.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
49 – ти
граждански състав
на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при
секретаря Мирослав Енчева, като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско
дело № 3802 по описа за 2019година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Д- р
Петър Дертлиев“ № 25, офис Сграда Лабиринт, ет. 2 чрез юриск. И.Н.против Д.М.С.,***.
В исковата молба се сочи, че с подписването на Приложение № 1 от 09.08.2018г.
между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, гр. София, на основание
Договор за продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/ от 27.07.2017г., ищецът е
придобил вземането по Договор за потребителски кредит № PLUS – 12980045.
Вземането било прехвърлено на ищеца с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Сочи се също така, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
била упълномощена от цедента да уведоми ответника за извършената цесия. С писма
от 12.09.2018г., 22.01.2019г. и 03.05.2019г. бил направен опит С. да бъде
уведомен за извършената цесия, но не бил намерен на адреса. Изложени са
съображения за уведомяването за цесията от страна на цесионера, цитирана е
съдебна практика. В исковата молба също така се сочи, че на 10.03.2016г. между
ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, гр. София е бил сключен Договор за потребителски кредит № PLUS –
12980045. Размерът на предоставения кредит бил 5000.00лева. Била уговорена и
застрахователна премия в размер на 1680.00лева , която следвало да се плати
директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като вноските за нея били
разделени на месечните погасителни плащания. Заплатена била и такса ангажимент
в размер на 125.00лева , която служела за фиксиране на лихвения процент за
срока на договора. Сумата била удържана от общия размер на кредит. Общата
стойност на вземането е изчислена на 9544.80лева, като договорната лихва е в
размер на 4544.80лева. Кредитополучателят се бил задължил да върне кредита
05.04.2021г. на 60броя погасителни месечни вноски, всяка по 159.08лева. Сочи
се, че С. не е изпълнявал вземанията си , като била настъпила предсрочна
изискуемост съгласно чл. 5 от Договора. Твърди се, че кредитополучателят е
уведомил ответника за настъпилата изискуемост. Претендира се дължимост и на
обезщетение за забава в размера на законната лихва , върху всяка забавена вноска
за периода от 06.04.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
, което вземане е в общ размер на 339.19лева. За реализиране на вземането си
ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение
на парично вземане , като е образувано ч.гр.д. № 1023/ 2019г. на РС гр. Бургас
и е била издадена заповед № 483/ 04.02.2019г. Заповедта е била връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което е предявен настоящия иск. Иска се съдът
да приеме за установено, че Д.М.С. дължи на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД сумите 3894.72лева главница, 1253.40лева договорна /възнаградителна/ лихва,
339.19лева лихва/ обезщетение/ за забава, както и законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1023/ 2019г. При
условията на евентуалност се иска осъждане на ответника за посочените суми
3894.72лева главница, 1253.40лева договорна /възнаградителна/ лихва и сумата от
435.21лева лихва/ обезщетение/ за забава от 06.04.2018г. до датата на
предявяване на исковата молба, както и законна лихва от датата на предявяване
на иска до окончателното погасяване на дълга. Представени са писмени
доказателства, направени са доказателствени искания. Претендират се направените
разноски.
Ответникът Д.М.С.,*** не е установен на
постоянен и настоящ адрес , не е призован чрез работодател. На осн. чл. 47, ал.
6 от ГПК му е назначен особен представител – адв. З.М.,***, която депозира
писмен отговор в законоустановения срок. Исковите претенции се оспорват като
неоснователни. Оспорва се качеството на кредитор на ищеца, като се сочи, че
Рамков договор от 27.07.2017г. е бил със срок на действие една година и към
датата на подписване на Приложение № 1 – 09.08.2018г. не е бил в сила, т.е.
вземането не е било прехвърлено на ищеца. Твърди се също, че ответникът не
дължи исковите суми. Изложени са съображения за това. На първо място се
претендира, че търсените суми не са изискуеми и ликвидни. Вземането не било
изцяло изискуемо към датата на
депозиране на исковата молба. Оспорва се факта за надлежното уведомяване на
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Сочи се, че не са
представени доказателства ответника да е бил уведомен писмено за това. Взема се
становище, че уведомяването на ответника с връчване на исковата молба не е факт
настъпил след предявяване на иска по смисъла на чл. 235, ал. 2 от ГПК, а
основание за предявяване на осъдителен иск спрямо ответника. Претендира се
нищожност на клаузата на т.5, изр. 2 от Договора, в която се сочи, че при
неплащане на две или повече месечни вноски, настъпва изискуемост, за която не
следва кредитополучателя да бъде уведомяван. Особеният представител се позовава
на чл. 143 вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и счита клаузата за неравноправна, като
сключена при общи условия , върху които ответника не е имал възможност да
влияе. Мотивите за неоснователност , според защитата, се отнасят и за
евентуално предявения иск. Оспорва се и претендираната договорна лихва, като
същата се смята за нищожна. Според защитата дължимата лихва следва да е
944.00лева, а не 4544.80лева. Последната сума се смята като договорена по
неравноправна клауза- почти 100% от договорената заемна сума. Оспорва се и
застрахователната премия в размер на 1680.00лева. Според адв. М. бил изтекъл
срокът на застрахователното покритие от 60дни , в които било възможно
възобновяването му. Претендира се отхвърляне на исковите претенции.
Предявените
искове са с материалноправно основание в чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.
2 във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр.
чл. 79 ал. 1 ЗЗД и и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Евентуално предявеният иск е
с правна квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание процесуалния
представител на ищцовото дружество не се явява, но с изрична молба исковат
молба се поддържа.
Ответникът, редовно призован се представлява
от адв. З.М.,***. Отговорът на исковата молба се подържа, претендира се за
отхвърляне на иска.
По
делото са представени : Договор за потребителски паричен кредит , отпускане на
револвиращ потребителски кредит , издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 12980045/ 10.03.2016г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и ответника; условия по договора за
кредит; застрахователен сертификат № PLUS – 12980045
и общи условия за застраховка „Защита на плащанията” на кредитополучателите на
„Кредит Класик”; Общи условия за застрахователна програма „Защита на плащанията
по кредитни карти”; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД; писмено потвърждение към договор за цесия от 27.07.2017г.;
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД; пълномощно № 3230/2018г.; три броя уведомителни писма до
ответника; три броя известия за доставяне на писма.
По
делото е изготвена , приета и приобщена съдебно счетоводна експертиза.
От приетите по делото писмени доказателства се установи следното. Между
страните не се спори, че на 10.03.2016г.
между Д.М.С.,*** и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД , гр. София е бил сключен Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 12980045.
Съгласно сключения договор, ищецът е дал в заем сумата от 5000.00лева за
потребителски цели, който ответникът е следвало да върне за срок от 60месеца,
считано до 05.04.2021г., когато е уговорено да се направи последната
погасителна вноска. В заемната сума е включена и застрахователна премия в
размер на 1680.00лева и такса ангажимент в размер на 125.00лева. Месечната
погасителна вноска била в размер на 159.08лева, при ГПР от 21.99% и ГЛП в
размер на 18.88%. Посочената заемна сума била дадена на ответника посредством
банков превод по сметка в „Уникредит Булбанк” АД. С изложеното се установи, че
между ищеца и ответника е било налице обвързващо ги облигационно правоотношение
във връзка с дадения заем. По делото не е спорно, а и се установява от самия договор, че ответникът има качеството потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо
лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. В случая на ответника като
физическо лице е предоставена "финансова услуга" по смисъла на § 13,
т. 12 от ДР на ЗЗП. Сочи се също така и
се представят по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, писмено потвърждение към договор за цесия от 27.07.2017г. и
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2017г. между посочените търговци. Ищецът претендира, че по силата на
представения рамков договор е придобил вземането срещу ответника по реда на чл.
99 от ЗЗД , ведно с всички привилегии и обезпечения на вземането.
Настоящият състав счита, че претенцията на ищеца не се доказа и следва
да бъде отхвърлена изцяло. Видно от представения по делото Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , същият е сключен за срок
от 1/една/ година , считано от датата на подписване на договора - §6, ал. 1.
Изрично в ал. 2 са отбелязани основанията за прекратяване на договора, но в ал.
3 също изрично е посочено, че срокът на договора по ал. 1 може да бъде удължен
за 1/една/ година по взаимно съгласие на страните след подписване на
допълнително споразумение. По делото, въпреки изричните указания дадени с
доклада по делото, не се представиха от страна на ищеца доказателства, че
вземането е придобито от него на правно основание, което да го легитимира като
кредитор на ответника. Не е представено споразумение, с което да се докаже, че
договорът е продължил действието си след 27.07.2018г. и към 09.08.2018г. е
подписано Приложение № 1 при действието на този договор. Безспорно договорът за
цесия по ЗЗД е неформален , но на следващо място същият е каузален, двустранен
и консенсуален. Представено е Приложение
№ 1, в което се сочи, че е част от договора, но от него не е ясно има ли
споразумение за продължаване срока на договора, а потвърждението за извършената
цесия не е доказателство за валидността на правоотношението между страните.
Направено е оспорване от страна на ответника, като се сочи, че договорът не е
бил действащ между страните при изготвяне на Приложение № 1 от 09.08.2018г. и
следователно няма обвързваща го сила. В настоящия случай, както се отбеляза по
– горе, ищецът не ангажира доказателства за това, че има вземане спрямо
ответника по посочения договор и следва исковете на ищеца – и този по реда на
чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и предявения при условията на
евентуалност осъдителен иск, да бъдат
отхвърлени.
При този изход на делото, следва направените от ищеца разноски в
настоящото и заповедното производство да останат за негова сметка и иска и в
тази част да се отхвърли.
Воден от
изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Д- р Петър Дертлиев“ № 25, офис Сграда Лабиринт, ет. 2 против Д.М.С., ЕГН **********,***,
с който се иска, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр.
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 79 ал.
1 ЗЗД и и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да се приеме за установено , че ответникът му
дължи сумите 3894.72лева главница за периода 05.03.2018г. до 05.04.2021г.,
1253.40лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода 05.03.2018г. до
05.04.2021г., 339.19лева лихва/ обезщетение/ за забава от 06.04.2018г. до 31.01.2019г,
както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
– 01.02.2019г., както и за заплащане на направените по заповедното и исковото
производство разноски, за които суми има издадена Заповед № 483 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1023/2019г. на Районен съд
гр. Бургас, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Д- р Петър Дертлиев“
№ 25, офис Сграда Лабиринт, ет. 2 против Д.М.С., ЕГН **********,***, с който се
иска, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумите 3894.72лева главница за периода
05.03.2018г. до 05.04.2021г., 1253.40лева договорна /възнаградителна/ лихва за
периода 05.03.2018г. до 05.04.2021г., 435.21лева лихва/ обезщетение/ за забава
за периода от 06.04.2018г. до датата на подаване на исковата молба в съда –
16.05.2019г., законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
16.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по
водене на производството, като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия:
Пл. Дойков
С. Добрева