Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/27.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на осми октомври през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина
Колева
при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7155 по описа за
2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от „С.С.К.И Е.Х.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
к. к. „С.С.К. И Е.“, административна сграда,
чрез пълномощника им адв. К.Ж. *** срещу „С.О.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, ****за
приемане за установено между страните, че ответното дружество дължи на ищеца
сумата в общ размер 4986.08 лева, формирана, както следва: 553.32 лв. с ДДС, представляваща главница – цена за предоставена
инфраструктура за 2017 г. по сключен между страните договор за предоставяне на
общата инфраструктура в к. к. „С.С.К. И Е.“, гр. ****
от 01.10.2015г. /за обект фризьорски салон/; 553.32 лв. с ДДС, представляваща главница – цена за предоставена
инфраструктура за 2018 г. по сключен между страните договор за предоставяне на
общата инфраструктура в к. к. „С.С.К. И Е.“, гр. ****
от 01.10.2015 г. /за обект фризьорски салон/; 324.77 лв. с ДДС, представляваща главница – цена за предоставена
инфраструктура за 2017 г. по сключен между страните договор за предоставяне на
общата инфраструктура в к. к. „С.С.К. И Е.“, гр. ****
от 01.10.2015 г. /за обект офис 3/; 324.77
лв. с ДДС, представляваща главница – цена за предоставена инфраструктура за
2018 г. по сключен между страните договор за предоставяне на общата
инфраструктура в к. к. „С.С.К. И Е.“, гр. **** от
01.10.2015 г. /за обект офис 3/; 566.58
лв. с ДДС, представляваща главница – цена за предоставена инфраструктура за
2017 г. по сключен между страните договор за предоставяне на общата
инфраструктура в к. к. „С.С.К. И Е.“, гр. **** от 01.10.2015
г. /за обект офис 4/; 566.58 лв. с
ДДС, представляваща главница – цена за предоставена инфраструктура за 2018 г.
по сключен между страните договор за предоставяне на общата инфраструктура в к.
к. „С.С.К. И Е.“, гр. **** от 01.10.2015 г. /за обект
офис 4/; 309.37 лв. с ДДС,
представляваща главница – цена за предоставена инфраструктура за 2017 г. по
сключен между страните договор за предоставяне на общата инфраструктура в к. к.
„С.С.К. И Е.“, гр. **** от 01.10.2015 г. /за обект
офис 5/; 309.37 лв. с ДДС,
представляваща главница – цена за предоставена инфраструктура за 2018 г. по
сключен между страните договор за предоставяне на общата инфраструктура в к. к.
„С.С.К. И Е.“, гр. **** от 01.10.2015 г. /за обект
офис 5/; 545.99 лв. с ДДС,
представляваща главница – цена за предоставена инфраструктура за 2017 г. по
сключен между страните договор за предоставяне на общата инфраструктура в к. к.
„С.С.К. И Е.“, гр. **** от 01.10.2015 г. /за обект
офис 6/; 545.99 лв. с ДДС,
представляваща главница – цена за предоставена инфраструктура за 2018 г. по
сключен между страните договор за предоставяне на общата инфраструктура в к. к.
„С.С.К. И Е.“, гр. **** от 01.10.2015 г. /за обект
офис 6/; 193.01 лв. с ДДС,
представляваща главница – цена за предоставена инфраструктура за 2017 г. по
сключен между страните договор за предоставяне на общата инфраструктура в к. к.
„С.С.К. И Е.“, гр. **** от 01.10.2015 г. /за обект
туристическа агенция/; 193.01 лв. с
ДДС, представляваща главница – цена за предоставена инфраструктура за 2018 г.
по сключен между страните договор за предоставяне на общата инфраструктура в к.
к. „С.С.К. И Е.“, гр. **** от 01.10.2015 г. /за обект
туристическа агенция/, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.01.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми
са издадени фактури, както следва: фактура № **********/01.02.2017 г. на
стойност 2493.04 лв. с ДДС и фактура № **********/02.02.2018
г. на стойност 2493.04 с ДДС, на основание чл.
422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че страните са обвързани от валидни облигационни
отношения по силата на договори за предоставяне на общата инфраструктура в к.
к. „С.С.К. И Е.“, гр. **** от 01.10.2015 г. г. По
силата на договорите ищцовото дружество извършвало
дейности по поддържане на общата инфраструктура в к.к.
„С.С.К. И Е.“, включващи осигуряване на пропускателен
режим на територията на комплекса, извършване на реклама в курортния комплекс в
неговата цялост, поддържане на парковете, зелените площи и вътрешните алеи в
курортния комплекс, които не са прилежащи към настоящите обекти. Съгласно
договорните отношения между страните, дължимото годишно възнаграждение е в
размер на 1.80 евро за един квадратен метър разгъната застроена площ на имота,
притежаван от възложителя по договора.
Поддържа се, че ответникът притежава недвижими имоти - фризьорски салон,
офис №3, офис №4, офис №5, офис №6 и туристическа агенция, изградени в жилищна
сграда, попадаща в поземлен имот с идентификатор ****по плана на к.к."С.С.К.И Е.". Общата разгърната застроена площ е в размер
на 708.15 кв.м.. Поддържа се, че ищцовото дружество е
изпълнило задълженията си по договора, като е осъществило дейностите предмет на
облигационната връзка. Същевременно ответното дружество не е заплатило
дължимото възнаграждение за 2017г. и 2018г., за което са издадени фактури
фактура № **********/01.02.2017 г. на стойност 2493.04 лв. с ДДС и фактура №
**********/02.02.2018г. на стойност 2493.04 с ДДС.
Падежът на задълженията е настъпил. Предвид неизпълнение на поетото от
ответника задължение, по негова инициатива е учредено заповедно производство по
образуваното ч.гр.д. № 1086/2020г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в
негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок,
поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма
на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявените
искове.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника,
с който оспорва исковата претенция. Оспорва се между страните да са подписани
сочените договори. Оспорва ищецът да е собственик на общата инфраструктура на
комплекса, начина на изчисляване на площта на отделните обекти; реалното
извършване на услугите. Възразява за неизпълнен договор, като твърди, че за процесните 2017г. и 2018г. в комплекса са провеждани
множество строителни работи, което е възпрепятствало собствениците да ползват и
да отдават под наем имотите си. Достъпът до комплекса е бил затруднен.
Строителните работи са съпътствани от шумово и прахово
замърсяване, режим на водата. Възразява за процесния
период ищцовото дружество да е извършвало
пропускателна дейност, както и реклама на комплекса. Въз основа на изложеното
ответникът настоява за отхвърляне на така предявените искове или в условията на
евентуалност за намаляване на възнаграждението според обема на извършените
услуги.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От приобщеното
в настоящото производство ч.гр.д.№1086/2020г. на ВРС се
установява, че на основание чл.410 ГПК по подадено на 29.01.2020г.
заявление, съдът е издал заповед за изпълнение,
съгласно която е разпоредил длъжникът „С.О.“
ЕООД да заплати на кредитора
„С.С.К.И Е.Х.” АД претендираните в настоящото производство суми.
Длъжникът е подал възражение
срещу Заповедта за изпълнение, като в указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е предявил установителните искове, предмет на настоящото производство,
което обуславя и правния интерес от водене на настоящите искове.
Не е
спорно, че ищецът „С.С.К.И Е.Х.“ АД е собственик на общата инфраструктура
в к.к. „С.С.К.И Е.“.
Видно от
приобщения нотариален
акт за собственост на недвижими имоти № 189, том 4, рег.№ 10114, дело №
672 от 2015 г., ответното дружество е признато за собственик на шест подробно описани
недвижими имота, находящи се в сгради в гр. ****, кк С.С.К.И Е., к-с Сплендит, построени в ПИ ****
Приобщени
са договори от 01.10.2015г. за
предоставяне на общата инфраструктура на к.к. „С.С.К. И Е.“, сключени между „С.С.К.И Е.Х.“ АД - собственик на общата инфраструктура в к.к. „С.С.К.И Е.” и Сплендит
офис ЕООД, като собственик на следните обекти: фризьорски салон; офиси 3;4;5;6
и туристическа агенция, всички разположени на територията на к.к. „С.С.К.И Е., комплекс Сплендит.
По силата на договорите ищецът се е задължил да извършва определени дейности, а
именно: дейности по поддържане на общата инфраструктура, вкл. осигуряване на
пропускателен режим на курортния комплекс, озеленяване, поддържане на вътрешни
алеи и алейно осветление, реклама на комплекса (чл. 12),
срещу годишно възнаграждение в размер на 1.80 евро с ДДС за един кв.м.
разгъната застроена площ на имотите. Съответно 282.91 евро с ДДС за фризьорския
салон; 166.05 евро с ДДС за офис 3; 289.69 евро с ДДС за офис 4; 158.18 евро с
ДДС за офис 5; 279.16 евро с ДДС за офис 6 и 98.68 евро с ДДС за туристическата
агенция (чл. 8). Възнаграждението е уговорено като дължимо от собственика на обекта
и платимо до 30 януари на съответната година, за която се отнася.
За възнаграждението по договорите
за 2017г. и 2018г., ищецът е издал фактура № **********/01.02.2017 г. на
стойност 2493.04 лв. с ДДС и фактура № **********/02.02.2018г.
на стойност 2493.04 с ДДС.
Ищецът е ангажирал писмени доказателства
във връзка с изпълнението на задълженията му по договорите за процесните 2017 г. и 2018 г. /л. 33-265 от делото/, сред
които: протоколи за
извършени услуги, фактури за извършени ремонтни дейности в к.к. „С.С.К. И Е.“, трудови договори за длъжностите ел. техник;
водопроводчик; парков работник; работник озеленяване; организатор паркоподдържане.
От приетите
и неоспорени от страните заключения по допуснатите съдебно-счетоводна
експертиза и допълнителна такава се изяснява, че осчетоводените от ищеца
разходи за инфраструктура за 2017 г. са на стойност 218 240.03 лева, а за 2018
г. на стойност 415 846.85 лева. Процесните фактури са
осчетоводени в счетоводството на ищеца. Не са осчетоводени в счетоводството на
ответника, като не са включени в дневника за покупки 2017-2018г..
За установяване изпълнение
на договорните задължения, в полза на ищеца са събрани гласни доказателства.
От
показанията на св. С. Йончева /на длъжност ръководител
корпоративни финанси при ищеца/ се
установява, че през 2018-2019г. в к.к. „С.С.К. И Е.“ са се
извършвали дейности по поддържане на тревните
площи, алейното осветление, канално-помпената
станция, която обслужва целият комплекс. Осъществил се е ремонт на асфалтовата
част на алеите. Направени били рекламни табели, поддържал се пропускателният
пункт в началото на комплекса.
В тази
насока са и показанията на св. Росен Бонев, който е бил главен счетоводител на ищцовото дружество, а понастоящем – финансов директор.
Същият потвърждава обстоятелството, че „С.С.К.И Е.Х.“
АД осигурява поддръжката на комплекса, включваща като основни дейности поддръжка на зелените площи,
организиране на охрана, поддръжка на наличните съоръжения, вкл.
канално-помпеното. Извършва реклама за популяризиране на комплекса. Извършва разходи за материали, които са свързани със
закупуване на горива за косачки, на ел. материали за поддръжка на трафопостове
и кабелни съоръжения, във връзка с поддръжка на насажденията, осветителните
тела. Заплаща осигуровки на служебен персонал, служители, ангажирани в
парковото поддържане, техническото поддържане. Обезпечават се и разходите във
връзка с охраната на комплекса. За процесните 2017 г. и 2018 г. са сключвани договори с ОД на
МВР-**** за полицейско присъствие в комплекса през активния туристически сезон
и КПП на входа.
За опровергаване твърденията на ищеца за точно изпълнение на договорните
задължения, в полза на ответника е
разпитан св. Пламена Акерска. Св. 2008-2009г. работела в
курорта, а от 2014г. го посещавала редовно, като от м. февруари 2018 г. живее там. Излага, че в
непосредствена близост до комплекс „Сплендид“ няма
пригодени тротоари за пешеходци, озеленяването не се поддържало. В края на 2018
г. започнал строеж. Подмяна на елементи и на алейно
осветление около „Сплендит“ имало само във връзка с
новите строежи. Периодът 2017 г. – 2018 г. бил най-активен на застрояване. Имало
доста сериозно прахово замърсяване по изграждането на
два нови комплекса в близост до „Сплендит“. Било
шумно.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
За
успешното провеждане на установителния иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже съществуването на
вземането - пораждането на задължението, а ответникът следва да докаже наличието
на правоизключващи и/или правопогасяващи
исковата претенция обстоятелства.
Основателността на претенциите е обусловена от
наличието на следните кумулативни материалноправни
предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало между страните облигационно
правоотношение по процесния договор за предоставяне ползването на общата инфраструктура на к.к. „С.С.К. И Е.“; 2.) точното изпълнение
на задълженията на ищеца по договора чрез извършването на необходимите дейности
по поддържа и управление на общата инфраструктура в курортния комплекс през процесните 2017 г. и 2018 г.; 3.) настъпила изискуемост на
задължението на ответника за заплащане на уговореното в полза на ищеца
възнаграждение, както и 4.) неговото неизпълнение. Съгласно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти,
пораждащи съдебно предявените вземания. В негова тежест е да установи също и размера
на претенциите. По отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт от
действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния
факт, който го изключва - точно изпълнение, респ. факти, обуславящи недължимост на възнаграждението.
От обсъдените писмени доказателства се установява
наличието на валидно възникнала облигационна връзка между страните по силата на
процесните договори от 01.10.2015 г..
Договорът
представлява ненаименувана възмездна сделка със специфичен предмет, а именно:
поддръжката на притежаваната от ищеца обща инфраструктура в курортния комплекс,
изразяваща се в описаните отделни фактически дейности по осигуряване на
пропускателен режим, озеленяване, алейно осветление и
реклама, срещу насрещното задължение на собственика на имот в комплекса за
заплащане на възнаграждение за предоставените услуги. Предметът на
договарянето е очертан по взаимно съгласие на страните и в рамките на
договорната свобода по чл. 9 ЗЗД, отчитайки уникалните дадености на селищното
образувание с национално значение, респ. необходимостта от стопанисването му
със завишена от обичайната за добрия стопанин грижа, предполагаща и направата
на разходи с по-висока стойност, от които в крайна сметка се облагодетелстват и
отделните собственици на самостоятелни обекти в курортния комплекс.
Като собственик на алеите в комплекса ищцовото дружество притежава обща инфраструктура в курортния
комплекс и може да предоставя услуги по ползването и поддържането й срещу
възнаграждение.
По
изложените по-горе съображения и
доколкото престациите на страните по договорите нямат
за предмет постигане на забранен от закона резултат, съдът намира, че страните
са били обвързани от валидни договори /Решение по въззивно търговско дело № 562 по описа за 2018 г. на ВОС/.
Точното
изпълнение на задълженията на ищеца по договорите е доказано по делото от
ангажираните от страната многобройни писмени доказателства, установяващи
извършването през процесните 2017 г. и 2018 г. на
уговорените дейности по поддръжка, реализирани както самостоятелно (чрез
назначени по трудово правоотношение лица), така и чрез наети за целта подизпълнителни. В тази насока са и събраните свидетелските
показания в полза на ищеца, които съдът цени като достоверни, при условията на
чл. 172 ГПК, доколкото изложените от разпитаните лица факти и обстоятелства са последователни,
непротиворечиви и съответни на останалия доказателствен
материал. Освен това показанията на свидетелите са основани на преките им лични
впечатления. Категорични са показанията
им относно положените грижи за курортния комплекс, включващи дейности по
осигуряване на пропускателен режим в туристическия сезон, озеленяване и
поддържане на растителността, почистване на битовите отпадъци, поддръжка на
уличното осветление и пътните настилки, в т.ч. извършване на нужните ремонтни
дейности. Поддържа се изградена отводнителна система. С цел промотиране
на курорта като привлекателен туристически обект се организират и провеждат
ежегодно различни културни и спортни мероприятия, които несъмнено са част от
извършваната услуга по реклама и подобряват жизнената среда на обитателите на
комплекса.
Основание на ответника за поемане на
задължение за заплащане на определеното годишно възнаграждение, представляващо
по съществото си такса, е местонахождението на имотите в комплекс със специален
режим, който предлага допълнителни удобства за ползвателите му, включващи
пропускателен режим в комплекса, предполагащ по-голяма сигурност за обитателите
и гостите, благоустрояване и озеленяване на района, организиране на дейности по
поддръжката на комплекса и т.н.
Съдът счите, че ищецът
установи изпълнение на задълженията си по договорите, поради което и
ползвателят дължи заплащане на услугите.
Ответникът не твърди извършено
плащане за процесния период.
С оглед на гореизложеното, претенциите на ищеца за
установяване на дължимостта на таксите за 2017г. и
2018 г. се явяват изцяло основателни.
Изискуемостта на
възнаграждението за процесните 2017 г. и 2018 г. е
настъпила на уговорения в договора падеж, а именно на 30.01.2017 г., съответно
на 30.01.2018 г. За тези години ищцовото дружество е
издало фактура №
**********/01.02.2017 г. на стойност 2493.04 лв. с ДДС и фактура №
**********/02.02.2018 г. на стойност 2493.04 с ДДС
Относно разноските:
Имайки предвид установяване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното
производство, съгласно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12 и съобразно
уважената част от исковете /99.72 лева /.
Ищецът
претендира разноски и представя списък чл. 80 ГПК, а са налице доказателства за
действителното заплащане на следните разходи в процеса: държавна такса в размер
на 250 лева; депозит за вещо лице – 300 лева. Така разноските в полза на ищеца
се определят на сумата от 550 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е ШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД в
отношенията между страните, че „С.О.“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление:***, ****ДЪЛЖИ на „С.С.К.И
Е.Х.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, к. к. „С.С.К. И Е.“, административна
сграда, следните суми:
553.32 лв. с ДДС, представляваща главница – цена за предоставена
инфраструктура за 2017 г. по сключен между страните договор за предоставяне на
общата инфраструктура в к. к. „С.С.К. И Е.“, гр. ****
от 01.10.2015г. /за обект фризьорски салон/; 553.32 лв. с ДДС, представляваща главница – цена за предоставена
инфраструктура за 2018 г. по сключен между страните договор за предоставяне на
общата инфраструктура в к. к. „С.С.К. И Е.“, гр. ****
от 01.10.2015 г. /за обект фризьорски салон/; 324.77 лв. с ДДС, представляваща главница – цена за предоставена
инфраструктура за 2017 г. по сключен между страните договор за предоставяне на
общата инфраструктура в к. к. „С.С.К. И Е.“, гр. ****
от 01.10.2015 г. /за обект офис 3/; 324.77
лв. с ДДС, представляваща главница – цена за предоставена инфраструктура за
2018 г. по сключен между страните договор за предоставяне на общата
инфраструктура в к. к. „С.С.К. И Е.“, гр. **** от
01.10.2015 г. /за обект офис 3/; 566.58
лв. с ДДС, представляваща главница – цена за предоставена инфраструктура за
2017 г. по сключен между страните договор за предоставяне на общата
инфраструктура в к. к. „С.С.К. И Е.“, гр. **** от
01.10.2015 г. /за обект офис 4/; 566.58
лв. с ДДС, представляваща главница – цена за предоставена инфраструктура за
2018 г. по сключен между страните договор за предоставяне на общата
инфраструктура в к. к. „С.С.К. И Е.“, гр. **** от
01.10.2015 г. /за обект офис 4/; 309.37
лв. с ДДС, представляваща главница – цена за предоставена инфраструктура за
2017 г. по сключен между страните договор за предоставяне на общата
инфраструктура в к. к. „С.С.К. И Е.“, гр. **** от 01.10.2015
г. /за обект офис 5/; 309.37 лв. с
ДДС, представляваща главница – цена за предоставена инфраструктура за 2018 г.
по сключен между страните договор за предоставяне на общата инфраструктура в к.
к. „С.С.К. И Е.“, гр. **** от 01.10.2015 г. /за обект
офис 5/; 545.99 лв. с ДДС,
представляваща главница – цена за предоставена инфраструктура за 2017 г. по
сключен между страните договор за предоставяне на общата инфраструктура в к. к.
„С.С.К. И Е.“, гр. **** от 01.10.2015 г. /за обект
офис 6/; 545.99 лв. с ДДС,
представляваща главница – цена за предоставена инфраструктура за 2018 г. по
сключен между страните договор за предоставяне на общата инфраструктура в к. к.
„С.С.К. И Е.“, гр. **** от 01.10.2015 г. /за обект
офис 6/; 193.01 лв. с ДДС,
представляваща главница – цена за предоставена инфраструктура за 2017 г. по
сключен между страните договор за предоставяне на общата инфраструктура в к. к.
„С.С.К. И Е.“, гр. **** от 01.10.2015 г. /за обект
туристическа агенция/; 193.01 лв. с
ДДС, представляваща главница – цена за предоставена инфраструктура за 2018 г.
по сключен между страните договор за предоставяне на общата инфраструктура в к.
к. „С.С.К. И Е.“, гр. **** от 01.10.2015 г. /за обект
туристическа агенция/, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.01.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми
са издадени фактури, както следва: фактура № **********/01.02.2017 г. на
стойност 2493.04 лв. с ДДС и фактура № **********/02.02.2018
г. на стойност 2493.04 с ДДС, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 1086/2020г. на
Районен съд – ****.
ОСЪЖДА „С.О.“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление:***, ****ДА
ЗАПЛАТИ на „С.С.К.И Е.Х.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, к. к.
„С.С.К. И Е.“, административна сграда сумата
от 550 лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и 99.72
лева в производството по ч.гр.д. № 1086/2020г. на ВРС, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
страните.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: