№ 11258
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110111895 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК от
А. А. О. с ЕГН **********, чрез адвокат Н., срещу „Т С“ ЕАД за признаване за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответника суми, присъдени в
негова полза по ч. гр. д. № 4330/2012г. по описа на СРС, 81-ви състав, за които суми е
бил издаден изпълнителен лист от 01.07.2014г.
Ищецът твърди, че по изпълнителния лист било образувано изпълнително дело
№ ***** по описа на ЧСИ В М***. Излага, че изпълнителното дело е било образувано
след като е изтекла погасителната давност по отношение на вземанията, предмет на
изпълнителния лист. Ето защо поддържа, че не дължи претендираните по
образуваното изпълнително производство суми, а именно: 1223.33лв. - главница за
потребена енергия за периода от 01.02.2009г. до 30.04.2011г. и сумата от 169.09лв. -
мораторна лихва за периода от 01.04.2009г. до 13.02.2012г., поради погасяването им по
давност. Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да се признае за
установено в отношенията между страните, че не дължи на ответника посочените суми
поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Ответникът - Т С“ ЕАД, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва изцяло предявения иск, като поддържа, че вземанията не са погасени по
давност. Излага, че по отношение на процесните вземания било образувано
изпълнително дело № ****** по описа на ЧСИ У Д, по което били предприети редица
изпълнителни действия, целящи удовлетворяване на вземанията, които прекъсвали
погасителната давност. Сочи, че изпълнителното дело било прекратено на 29.08.2023
г., поради което било образувано ново изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ В
М, по което също били извършвани множество изпълнителни действия, целящи
удовлетворяване на вземанията, които прекъсвали погасителната давност. Ето защо
счита, че вземанията не били погасени по давност. Поради изложеното моли
1
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
По предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника е да докаже извършването на действия, спиращи или прекъсващи
погасителната давност за вземането.
По делото не е спорно, а това се установява и от приложения по делото препис
на изп. дело № ***** по описа на ЧСИ В М***, че в полза на ответника по ч. гр. д. №
4330/2012г. по описа на СРС, 81-ви състав бил издаден изпълнителен лист от
01.07.2014г. срещу ищеца за сумите, както следва: 1223.33лв. - главница за потребена
енергия за периода от 01.02.2009г. до 30.04.2011г. и сумата от 169.09лв. - мораторна
лихва за периода от 01.04.2009г. до 13.02.2012г.
Съдът приема, че чл.117, ал. 2 ЗЗД се прилага както когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено
по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване
на чл.117, ал.2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане в сила на
разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с
влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството,
по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането,
установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до
изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед на това, за установените с влязла в
сила заповед за изпълнение вземания правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложимо и
същите се погасяват с 5-годишна давност. Предвид липсата на други доказателства,
следва да се приеме, че давностният срок за вземанията е започнал да тече от датата,
на която срещу ищеца е издаден процесният изпълнителен лист – 01.07.2014 г.
Съгласно чл.116, б.„в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно разясненията, залегнали
в т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК ВКС, в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Според ВКС, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия
процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и
оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и
изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № ****** по описа на ЧСИ
У Д, за събиране на вземанията по горепосочения изпълнителен лист, първоначално е
образувано изп. дело № ****** по описа на ЧСИ У Д, като с подадената на
08.12.2016г. молба за образуване на изпълнителното производство взискателят е
възложил на ЧСИ да извършва действията по чл. 18 ЗЧСИ. Със запорни съобщения от
04.01.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника. На 16.01.2017 г.
2
държавата е присъединена като взискател по изпълнителното дело. С молба от
01.08.2018 г. взискателят е поискал извършването на конкретни изпълнителни способи
– налагане на запор върху банковите сметки, върху трудовото възнаграждение и/или
върху пенсията на длъжника. С молба от 24.01.2020 г. взискателят е поискал
извършването на конкретни изпълнителни способи. С разпореждане на ЧСИ Д от
02.06.2021 г. е поискано вписването на възбрана върху притежаваните от длъжника
недвижими имоти. На 07.07.2023 г. ЧСИ е издал на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
постановление за прекратяване на изпълнителното дело.
За принудително събиране на сумите, за които е издаден процесният
изпълнителен лист, на 15.11.2023 г., е било образувано ново изпълнително дело №
***** по описа на ЧСИ В М***, като взискателят е подал молба до съдебния
изпълнител за образуване на производство по принудително изпълнение, като с
молбата взискателят е възложил на ЧСИ да извършва действията по чл. 18 ЗЧСИ и е
поискал извършването на конкретни изпълнителни действия. Със запорно съобщение
от 20.11.2023 г. е наложен запор върху получаваната от длъжника пенсия. С
разпореждане на ЧСИ от 20.11.2023 г. е насрочен опис на движимите вещи, находящи
се в дома на длъжника. На 24.11.2023 г. държавата е присъединена като взискател по
изпълнителното дело.
С предприемането на горепосочените действия по изпълнението, давността за
вземанията по издадения изпълнителен лист, е прекъсната, съобразно приетото в т.10
от ТР № 26.06.2015г., по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, като без правно значение е
дали конкретно поисканите от взискателя и предприети от ЧСИ, изпълнителни
действия са произвели действие. Съобразно приетото в т.3 на ТР № 04.07.2024г., по
т.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, настъпилата перемпция няма правно значение
относно прекъсването на давността на вземането, като няма пречка относно същото
вземане да бъде образувано ново изпълнително производство /приема се че е налице
ново процесуално правоотношение/, в хода на което последиците от прекъсването на
давността по отношение на вземането по предходното изпълнително производство,
което е било прекратено поради настъпила перемпция, се запазват, като с молбата на
взискателя за прилагане на нови изпълнителни способи, давността за вземането се
прекъсва, стига молбата да е била редовна, тъй като последното представлява липса на
процесуално бездействие и поддържане висящността на изпълнителното
производство.
С оглед на гореизложеното, се налага фактическият и правен извод, че
подадените молби от взискателя с искане за прилагане на конкретни изпълнителни
способи, както и предприетите от ЧСИ изпълнителни действия по изпълнително
производство № ****** по описа на ЧСИ У Д и по изпълнително дело № ***** по
описа на ЧСИ В М***, са прекъснали общата петгодишна давност, с която се
погасяват вземанията, като към датата на подаване на исковата молба по настоящото
производство, същата не е изтекла и поради това предявения иск за вземанията по
издадения изпълнителен лист, следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в
полза на ответника се поражда правото на присъждане на разноски, като следва да му
бъдат присъдени такива, в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. О. с ЕГН **********, чрез адвокат Н., срещу „Т С“
ЕАД отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, за признаване за установено
между страните, че ищецът не дължи на ответника суми, присъдени в негова полза по
ч. гр. д. № 4330/2012г. по описа на СРС, 81-ви състав, за които суми е бил издаден
изпълнителен лист от 01.07.2014г., а именно: 1223.33лв. - главница за потребена
енергия за периода от 01.02.2009г. до 30.04.2011г. и сумата от 169.09лв. - мораторна
лихва за периода от 01.04.2009г. до 13.02.2012г. и за събирането на които било
образувано изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ В М***.
ОСЪЖДА А. А. О. с ЕГН **********, чрез адвокат Н., да заплати на „Т С“ ЕАД на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4