Решение по в. гр. дело №2733/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 916
Дата: 30 юни 2025 г. (в сила от 30 юни 2025 г.)
Съдия: Ралица Димитрова
Дело: 20241000502733
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 916
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова

Нина Стойчева
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502733 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на М. Т. В. срещу
решение № 274/31.07.2024г. на СОС, VI първоинстанционен граждански
състав, постановено по гр.д. № 733/23г., с което е отхвърлен, предявеният от
нея отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано. Неправилно е прието, че ответникът разполага с материално-
правна легитимация да претендира плащане на консумирана електрическа
енергия и че процедурата, по която се е стигнало до издаване на фактура за
спорната сума не е порочна. Вззъвиникът продължава да оспорва пасивната
материална легитимация на ответника. Счита, че той може да преизчислява
количествата електрическа енергия, но не и да претендира заплащането й.
Поддържа, че в съставения протокол не е посочен ползвател на обекта. Не е
отбелязано, че тя е присъствала на проверката. Сочи, че въпросът за
сечението на присъединителните проводници от съществено значение за
преизчислението, тъй като те имат различна пропускателна способност.
Прави се доказателствено искане.
Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
1
постанови друго, с което да уважи предявения иск.
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител ответникът оспорва жалбата. Излага доводи за нейната
неоснователност.
Съдът след като обсъди събраните в първоинстанционното и въззивно
производство доказателства по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от
ГПК. Ищецът М. В. твърди, че е собственик на недвижим имот в с. ***, обл.
Софийска, ул. „***“ № *. Била е потребител на електрическа енергия,
доставяна от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, която е доставяна през мрежата
на ответника. Не живее на адреса от 18 години, поради което е поискала
прекъсване на захранването на обекта. С писмо от 16.03.2023г., изходящо от
ответника, е била уведомена, че на 15.03.2023г. е била извършена проверка и
е съставен констативен протокол от същата датата. Протоколът е бил
приложен към писмото. Според него обектът е бил присъединен
неправомерно към електрическата мрежа. По- късно е получила писмо от
29.09.2023г. от ответника, че въз основа на извършената проверка и
съставения констативен протокол дължи сума от 30 017, 63лв.- преизчислено
количество електрическа енергия, за мрежови услуги и задължения към
обществото. Ищецът твърди, че не е в договорни отношения с ответника.
Договорът за доставка на ел. енергия е сключен с „Електрохолд продажби“
ЕАД. „ЕРМ Запад“ ЕАД не е доставчик на електрическа енергия в имота.
Оспорва ответникът да има право да получи начислената сума. Оспорва
методиката и начина, по които е определена. Те са неправилни и незаконни.
Поддържа, че в констативния протокол липсват отбелязани данни за
ползвател. Ищецът е собственик на имота, но не и ползвател на услугите на
ответника. Поради това протоколът не е съставен според правилата, по
съответния ред и няма доказателствена сила и не е годно доказателствено
средство в процеса. Всички изчисления, корекции и искания за плащане на
суми не могат да се основават на него и са незаконосъобразни. Оспорва
приетата пропускателна способност от 93 А, която е различна от тази на
съоръженията. Оспорва, че напрежението в мрежата е 230V. Такъв е
стандарта, но напрежението в селото е по- ниско. Оспорва направеното
2
изчисление, тъй като то е направено изцяло за дневна тарифа за енергията, а
поддържа, че трябва да има и нощна тарифа. Счита, че не е използвана
правилната цена за електрическа енергия. За периода 01.07.2022г. до
01.07.2023г. тя е 0, 11146 лв./кwh, използваната цена при изготвяне на
фактурата е 0, 446780 лв./ кwh. Затова моли съда да признае за установено по
отношение на ответника „ЕРМ Запад“ ЕАД, че не дължи сумата от 30 017,
63лв. по фактура № **********/29.09.2023г. Претендира разноски.
Ответникът „Електроразпределителни Мрежи Запад“ ЕАДС/ЕРМ
Запад/ в депозиран в срок писмен отговор, оспорва предявения иск. Сочи, че
са приети ПИКЕЕ през 2019г. Процесната корекция е извършена по
предвидения в тях ред. Не оспорва, че между ищеца и дружеството няма
облигационна връзка, тъй като М. В. е прекратила договорните отношения с
дружеството и не е негов клиент. След прекратяване на договора обектът
неправомерно е бил присъединен към мрежата, което е установено при
извършена проверка на 15.03.2023г. На същата дата е съставен констативен
протокол. След тази дата ищецът е подала заявление от 20.06.2023г. за
присъединяване към електрическата мрежа и продажба на електрическа
енергия за обекта в с. ***. Ищецът е подписала констативния протокол от
15.03.2023г. Преизчислението на доставена, неизмерена и незаплатена
електрическа енергия е извършено на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56
от ПИКЕЕ за периода от 17.09.2022г. до 15.03.2023г., съответстващ на
изискванията на чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ. Счита, че е материалноправно
легитимиран да претендира процесната сума като се позовава на практика на
ВКС. Ответното дружество поддържа, че в закона е предвидена обективна
отговорност на потребителя на електроенергия и не следва да се доказва
виновно поведение на абоната при установено неточно отчитане на
електромера.
Не се спори, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в с.
***, ул. „***“ № *.
Безспорно е и обстоятелството, че на 15.03.2023г. е извършена проверка
от служители на отдел „Нетехнически загуби“ на ответното дружество и е
констатирано, че няма СТИ, а обектът е присъединен неправомерно към
електрическата мрежа. Констативният протокол е подписан от ищеца, който
не е оспорил това обстоятелство.
3
Не е спорно, че с писмо от 16.03.2023г. тя е била уведомена за
извършената проверка и към него е бил приложен Констативния протокол от
15.03.2023г. Това писмо е получено от М. В. на 19.04.2023г.
Не се оспорва, че с писмо от 29.09.2023г. тя е била уведомена за
дължимата сума по издадена фактура от същата дата.
Във връзка с твърденията и възраженията в отговора на исковата молба
са представени писмени доказателства-лицензия за разпределение на
електрическа енергия от 13.08.2004г. на „ЧЕЗ Разпределение България“ за
срок от 35 години, заявление от ищеца с искане за прекратяване на
сключения договор за доставка на електрическа енергия, считано от
09.05.2022г., констативен протокол от същата дата, от който се установява, че
е демонтирано СТИ. Със заявление от 20.06.2023г. М. В. е поискала да бъде
доставяна електрическа енергия за обект в с. ***, ул. „***“ № *. От
Констативен протокол от 21.06.2023г. се установява, че е възстановена
партидата и е монтиран електромер. Ответникът е представил в по-четлив
екземпляр на Констативен протокол от 15.02.2023г., както и писма до ищеца с
обратни разписки за получаването им, справка и фактура от 29.09.2023г.
От писмо на МВР- Дирекция „Национална система 112“, районен
център 112-София се установява, че е постъпило обаждане от Ф. В. относно
неправомерно ползване на електрическа енергия на 15.03.2023г. в с. ***, ул.
„***“ № * в 14.01ч. Към писмото е представена разпечатка от електронен
картон.
В хода на съдебното дирене е прието заключение на техническа
експертиза, според което посочената констатация в протокола от 15.03.2023г.
води до пълно неотчитане на потребената електрическа енергия от ищеца.
Потребителят се е присъединил неправомерно към електрическата мрежа без
СТИ. Преизчислението на електрическата енергия е извършено
математически правилно при спазване на методиката на чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ.
То е извършено по действащите към момента на корекцията 28.09.2023г.
цени на ел. енергия съгласно решение на КЕВР от 01.07.2022г. В съдебно
заседание вещото лице е допълнило заключението си.
Съдът възприема експертизата като компетентна, безпристрастна и
обоснована, неоспорена от страните, съответстваща на научните и опитните
правила.
4
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят И. П. заявява, че е присъствал на проверка в с. *** на
15.03.2023г. като свидетел. То е представител на Федерацията на
потребителите. Излага какво е видял при проверката. На място е дошла
жена, която е казала, че е собственикът на имота и е подписал протокола и е
взела копие от него.
Свидетелят Г. Н. работи при ответника на длъжност „техник и контрол“.
То е извършил проверката в с. *** на ул. „***“ № * заедно с колегата си Ф. В.
и И. П. от Федерацията на потребителите. Свидетелят излага какво е видял
при проверката- неправомерно присъединяване към мрежата и ползване на
ел. енергия без електромер. Дошла е полицията и една жена, която е казала,
че е собственик на имота. Тя е разписала протокола.
Свидетелят И. заявява, че знае за имот, собственост на М. В. в с. ***
на ул. „***“ № *. В него има пристройка. Синът й го ползва. В имота има
ток. Пристройката е свързана с тока на други хора.
Свидетелят И. знае имота на М. В. в с. ***. Живее на семейни начала с
ищеца, но желае да свидетелства. В него живее синът й. Той и ищцата са
отишли в селото на 15.03.2023г. Те не ползват имота. Когато са отишли там
са били две момчета и един възрастен човек. Казали са, че се краде ток. От
една година синът на ищеца не живее в имота. Къщата не се е обитавала.
Махнали са кабела и са го изкарали. Свидетелят го е взел, намотал го е и го е
хвърлил нагоре. След това са пуснали стар кабел.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите, които излагат. Тези на свидетелят Н. ги
преценява при условията на чл.172 от ГПК, тъй като работи при ответника,
но ги счита за достоверни. Тези на свидетелят И. също ги преценява при
условията на чл.172 от ГПК, поради създалите фактически семейни
отношение между него и ищеца В., но ги счита за достоверни.
С оглед на събраните доказателства първоинстанционният съд е
отхвърлил иска.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е отрицателен установителен
5
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а
по отношение на правилността е обвързан от посоченото в жалбата – чл.269
от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК.
Предпоставка за неговата допустимост е наличието на правен интерес
както към момента на предявяване на исковата молба, така и към
постановяване на решението. С него се търси защита чрез отричането на
право, претендирано от ответника. Правният интерес по предявения
отрицателен установителен иск е обусловен от отричано от ищеца, сега
жалбоподател, право на вземане на ответника. Издадената фактура за него
от страна на последния налага извода за наличието на правен интерес, като
абсолютна процесуална предпоставка за съществуването и упражняването на
правото на иск в полза на ищеца.
Активно материално легитимиран да предяви отрицателния
установителен иск е лицето, което отрича правото на ответника и търси
правна защита, състояща се в отричането му със сила на пресъдено нещо.
Към момента на извършване на проверката на 15.03.2023г. ищецът е имала
качеството на собственик на имота и ползвател на електрическа енергия по
смисъла на пар.1, т.4 от ДР на ПИКЕЕ и пар.1, т.41а, б. „а“ ДР на ЗЕ. М. В. е
имала качеството на ползвател на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ и
ПИКЕЕ, независимо, че неправомерно, е ползвала такава за обект без
сключен договор.
Пасивно легитимиран да отговаря по такава претенция е
гражданскоправен субект, който противопоставя правото си на ищеца. В
случая това е операторът на електропреносната мрежа. В негова тежест е да
докаже, че му се дължи претендираната сума и основанието, от което тя
произтича. М. В. твърди, че ответното дружество не притежава правото на
6
вземане срещу нея в размер на 30 017, 63лв. за използвана, но неизмерена
електрическа енергия, доставена до обект, на който тя е собственик. Това
обуславя нейната активна материална легитимация. Тя отрича пасивна
материална легитимация на „ЕРМ Запад“ ЕАД, т.е. правото му на вземане за
използвана, но неизмерена електрическа енергия. В тази връзка трябва да
се съобрази действащата към 15.03.2023г. правна уредба- ЗЕ и ПИКЕЕ.
Съгласно чл.86, ал.3, т.2 от ПИКЕЕ дейността по пренос на електрическа
енергия включва и събиране на всички вземания, свързани с преноса,
включително за достъп, изравнителни плащания за допълнителни услуги.
Преносът на електрическа енергия се осъществява от оператора на
електропреносната мрежа, получил лицензия за пренос на електрическа
енергия. Това е услуга от обществен интерес- чл.86, ал.2 ЗЕ. Съгласно чл.83,
ал.1 ЗЕ устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява съгласно норми, предвидени в правила за измерване на
количеството електрическа енергия -т.6. Според предвиденото в ал.2 на чл.83
ЗЕ- ПИКЕЕ се приемат от КЕВР по предложение на енергийните предприятия.
Т.е. ПИКЕЕ са приети въз основа на законова делегация. В случаите на
преизчисляване на количеството електрическа енергия право да получи от
крайния битов клиент, начислената в резултат на корекцията сума има
операторът на електроразпределителната мрежа, а не крайния снабдител-
доставчикът на електрическа енергия. Уредбата на чл. 55 и чл. 56 от ПИКЕЕ е
в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-
висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за
доставена до потребителя електрическа енергия се заплаща цена, която
съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган. Налице е
подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата,
вместо доставчика да го начисли и получи и това възлагане не противоречи на
нормативен акт от по-висока степен. Касае се за специални норми, които
дерогират общите такива. В подкрепа на извода за липса на противоречие
между законов и подзаконов нормативен акт, освен специалния характер по
последния е и начина по който са приети самите ПИКЕЕ-по предложение на
доставчика-крайния снабдител и на разпределителя на електрическа енергия-
оператор на електроразпределителната мрежа./ Р№ 50040/03.07.2023г. по гр.д.
№ 1611/22г., ВКС, III г.о., Р № 50186/24.10.2022г. по гр.д. № 4372/21г., ВКС,
IV г.о., Р № 236/28.04.2025г. по гр.д. № 2523/24г., ВКС, III г.о./ Изложеното
7
обосновава извод за наличие на материална легитимация на ответника да
получи коригираната сума за доставена, но неправомерно ползвана и
неизмерена електрическа енергия.
В тежест на ответното дружество на основание чл.154 от ГПК е да
докаже при условията на пълно и главно доказване основанието на
претендираното от него вземане срещу ищеца, както и че коригиращата сума е
формирана при спазване на специалните правила, уредени в ПИКЕЕ. От
това ответникът черпи за себе си благоприятни правни последици.
В тежест на ищеца е да докаже всички свои правоизключващи или
правопогасяващи възражения, които го освобождават от задължението да
плати претендираната от него сума за електрическа енергия.
Доказателствената тежест, установена за ищеца, е за тези факти, които са
благоприятни за него.
Не е спорно, че при извършената проверка на 15.03.2023г. служители на
ответника са установили неправомерно присъединяване на обект,
собственост на ищеца към електропреносната мрежа. Страните не спорят,
че на 09.05.2022г. е преустановено електроснабдяването до него и СТИ е
демонтирано. Т.е. до обекта не е имало кабел, който да го захранва с
електрическа енергия до 21.06.2023г., когато регламентирано е
възстановена доставката на електрическа енергия. От приетия КП от
15.03.2023г., изготвен от служители на ответното дружество, се установява, че
при проверката те са установили неправомерно присъединяване на
електропреносната мрежа без да има СТИ. Това е хипотезата на чл.51, ал.1 от
ПИКЕЕ. Те са констатирали, че присъединяването е извършено с кабел тип
АL/R със сечение 2 х16 кв.мм. за фаза и нула. В исковата молба ищецът е
оспорил съдържанието на Констативния протокол, тъй като е с невярно
съдържание. Той е частен свидетелстващ документ по смисъла на чл.180 от
ГПК и съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са
направени от лицата, които са го подписали. Не е спорно, а и видно от самия
протокол е, че ищецът го е подписала без възражения. Това се отнася и до
вида на кабела, с който е извършено неправомерното присъединяване към
електропреносната мрежа. Подписването на протокола е признание на М. В.
за неизгодни за нея факти, което има доказателствена стойност. При
оспорване на истинността на подписан от страната частен документ, нейна е
8
тежестта да докаже неистинността му-чл.193, ал.3 от ГПК. При оспорване на
съдържание на частен документ не се открива производство по оспорване, а
се извършва преценка за верността на отразеното в частния документ след
обсъждане на всички относими и допустими доказателства, събрани в
процеса. В този смисъл тежест на М. В. е било да установи, че
констатациите, вписани в протокола от 15.03.2023г., не са верни. Ангажирани
са свидетелски показания от страните по делото, както и техническа
експертиза. Тези, доведени от ищеца, не опровергават установеното при
проверката. Свидетелите на ответника, които съдът кредитира като
достоверни и не влизащи в противоречие със останалите събрани
доказателства, безпротиворечиво установяват, че на 15.03.2023г. са
установили неправомерно присъединяване на обект в с. ***, ул. “***“ № *,
собственост на ищеца, представляващ къща. Те са констатирали липсата на
СТИ, т.е. преминалата през захранващия кабел електрическа енергия не е
измервана. От заключението на техническата експертиза се установява
правилно и точно определяне на коригиращата сума в съответствие с
ПИКЕЕ. В хипотезата на чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ операторът на мрежата
изчислява количеството на електрическа енергия за период не по- дълъг от 180
дни от датата на констатиране на присъединяването. Количеството
електрическа енергия се изчислява по една втора от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения при 24часово натоварване.
Преизчисляването се извършва въз основа на констативен протокол, съставен
по реда на чл.49, ал.1 от ПИКЕЕ. Ищецът е възразил, че той е съставен в
противоречие на тази разпоредба. Същата предвижда той да бъде изготвен от
представител на оператора на съответната мрежа, който го подписва, както от
ползвателя или негов представител. Когато последният отсъства протоколът
се подписва от един свидетел, който не е служител на оператора. Текстът на
чл.49 от ПИКЕЕ не въвежда специален ред за съставянето му. Видно от
представения по делото констативен протокол от 15.03.2023г. е, че той е
изготвен и подписан от представители/служители на ответното дружество/
св. Н./ и от един свидетел от Федерацията на потребителите /св. П./. Т.е.
спазен е редът по съставяне на констативния протокол от 15.03.2023г. Те са
разпитани в съдебно заседание и са потвърдили констатираното при
проверката. Протоколът е подписан и от ищецът като ползвател. Съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства установяват, че
9
констативният протокол е истински документ, чието съдържание отразява
факти, съответстващи на действителността. Той е предпоставка за
извършване на преизчислението – чл.51, ал.2 от ПИКЕЕ. Съгласно чл.56, ал.1
от ПИКЕЕ в случаите на преизчисление операторът на електропреносната
мрежа издава фактура и справка за преизчислените количества електрическа
енергия. Преизчислените количества електрическа енергия по ал.1 на чл.56 от
ПИКЕЕ се фактурират по действаща за периода на преизчислението прогнозна
пазарна цена на електрическата енергия за покрИ.е на технологични разходи,
определена от КЕВР. Не е предвидено преизчислението да се основава на
дневна и нощна тарифа, както твърди ищецът. Вещото лице е посочило, че
преизчислението е извършено математически правилно и по действащите към
момента на корекцията цени на електрическа енергия , определени с решение
на КЕВР № Ц-19/01.07.2022г. При установения свързващ кабел, за чието
сечение ищецът не е възразила при подписването на протокола,
пропускливостта/допустимият ток е 93А. Въз основа не него е извършено
преизчислението. На ищеца е предоставена справка за преизчислени
количества електрическа енергия, както е предвидено в чл.56, ал.1 от ПИКЕЕ.
Изложеното обосновава извод за установяване на вземането на
ответното дружество срещу ищеца за сумата от 30 017, 63лв. М. В. не доказа
възраженията си, които да я освободят от задължението да я заплати. Тя не
установи, че напрежението в мрежата е по- ниско от 230 V, както се твърди в
исковата молба. Вещото лице е посочило, че мрежата в с. *** е 230 V.
Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските.
На жалбоподателя не се дължат разноски за въззивната инстанция.
На ответника се дължи юрисконстултско възнаграждение в размер на
200лв.
Воден от горното, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 274/31.07.2024г. на СОС, VI
първоинстанционен граждански състав, постановено по гр.д. № 733/23г.
10
ОСЪЖДА М. Т. В., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № * и със
съдебен адрес: гр. Ботевград, ул. „Севаст Огнян“ № 4, ет.3, офис 2 чрез адв.
Хр. Я. да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159 сумата от 200 лв. /
двеста лева/ разноски по делото пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11