Решение по ВЧНД №1327/2020 на Апелативен съд - София

Производството е по реда на чл.20, ал.1 и сл. от ЗЕЕЗА, като е
инициирано по жалба на адв.Я. от АК-Добрич – защитник на поисканото лице
В. В. М. срещу Решение №260173 от 19.11.2020 г. по НЧД№3684/20г. по
описа на СГС, НО – 25 състав. В посочената жалба се сочи, че решението е
неправилно, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и липса на мотиви.
Не е била извършена преценка на обстоятелствата включени в предмета на
доказване по чл.17, ал.5, т.1 и 2 ЗЕЕЗА. Липса на мотиви е налице и, тъй като
първият съд е прочел в открито съдебно заседание само диспозитива без
мотивите. Не били представени доказателства налице ли са условията на чл.5
и 6 и има ли основание за отказ по чл.7 и 8 ЗЕЕЗА. СГС неправилно е
допуснал до екстрадиция М. само на база на представени доказателства от
Руската Федерация без да се изпълнят изискванията на чл.17 ЗЕЕЗА. Не
ставало ясно, дали лицето в производството е именно М., каква е била
наказуемостта за посочените престъпления и, че по отношение на поисканото
лице няма да бъде наложено наказание „смърт“, че след екстрадицията М. ще
бъде настанен в места за лишаване от свобода, които отговарят на
изискванията по ЕКЗПЧОС и, че по отношение на престъпленията, за които е
обвинен М. не е изтекла предвидената в наказателния закон на Руската
Федерация или на Република България давност. СГС не е уважил исканията за
събиране на допълнителни доказателства свързани с това, че поисканото лице
е било обект на изтезания и, че в предварителното производство са
извършени престъпления свързани с подправяне на документи. В заключение
се твърди, че доколкото ЗЕЕЗА не предвижда възможност за допълване на
жалба, то по аналогия според защитника с разпоредбата на чл.320, ал.3 и
чл.351, ал.3 НПК се налагало извода, че решението на СГС е немотивирано,
дори нищожно и следвало да се приравни по правно значение на решение
постановено от незаконен състав.
В хода на съдебните прения пред САС поисканото лице и неговия
защитник поддържат жалбата си. Като допълнение адв.Я. сочи, че по
отношение на чл.207 НК на РФ съответстващо на чл.321, ал.3 НК давността е
изтекла, че СГС не се е произнесъл за поправянето на доказателства в
производството образувано в РФ, че е налице и нарушение на чл.5 от
Европейската конвенция и, че не е спазен чл.7, т.6 и т.8 ЗЕЕЗА. Исканото
лице М. сочи, че няма вина, че целият процес е измислен и, че е подложен на
мъчения в РФ.
Представителят на САП моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
решението потвърдено.
В последната си дума М. моли съда да не бъде екстрадиран.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата
1

на страните достигна до следните фактически и правни изводи:

Правилно, законосъобразно и с оглед събраните по делото
доказателства решаващият съд е приел за установено следното:
В. В. М. е роден на *** г. в гр. ***, Република Татарстан, Руска
Федерация, руски гражданин и без водени в Република България наказателни
производства.
На 27.08.2020 година в 22.00 часа на ГКПП Аерогара „София“ при
влизане в Република България с полет W64428 от Тел Авив, М. представя на
граничните власти – паспорт, издаден от Израел с №14*** на името на В. А.,
роден на *** г., гражданин на Израел. Поради възникнали съмнения за
документа е извършена експертна справка, която установява неистинността
на паспорта. Вследствие на установяването на това обстоятелство са
осъществени и допълнителни проверки, които стигат до заключението, че
въпросното лице е В. М. и е роден на *** г. в гр. ***, Руска Федерация, руски
гражданин, обявен за международно издирване с цел арест и екстрадиция за
убийство по искане на Интерпол Москва, съгласно червена бюлетина с
идентификатор №2011/32036.
С оглед на така установените факти е била издадена Заповед от
27.08.2020 г. и М. е задържан на основание чл.72, ал.1, т.6 от ЗМВР, а
впоследствие с определение на СГС от 30.08.20г., което е потвърдено от САС
е взета мярка „Временно задържане до 40 дни“.
На 23.09.2020 год. до Министерството на правосъдието на Република
България е изпратена от Заместник генералния прокурор на Руската
Федерация молба за екстрадиция на В. М. , поради което е образувано и
процесното производство.
Видно от материалите по делото е, че по отношение на М. е образувано
наказателно производство при Първи отдел за разследване на особено важни
дела на следствено управление на Следствения комитет на Руската Федерация
за Република Татарстан по обвинение за извършени престъпления по част 2 на
чл.209 – бандитизъм, участие в устойчива въоръжена група(банда) и в
извършените от нея нападения, букви „а“,“ж“ и „з“ на част 2 на чл.105 –
убийство на две или повече лица от организирана група, съпроводена с
бандитизъм, в редакцията на Федералния закон от 13.06.1996 г. №63-ФЗ на
Наказателния кодекс на Руската федерация.
Правилно, законосъобразно, детайлно и в съответствие с
предоставените материали по делото решаващият съд е отбелязъл, че в хода
на посоченото разследване е установено, че поисканото лице е участвало от
октомври 1997 г. до 2001 год. в стабилна въоръжена група „Бригадата на Ф.“,
2

действаща в гр. *** с цел увеличаване на престъпното влияние, ръководена
от Л. и Ю.. Същевременно М. пряко, под указанията на ръководителите на
групата, участвал във въоръжени нападения и убийства, заедно с други
членове на същата и по-конкретно на 16.10.1998 г., около сграда №16„А“ по
ул.*** в гр. ***, той заедно с Е., действащ под указанията на Л. и Ю.,
използвайки огнестрелно оръжие, нападнали и убили Т., лидер на
групировката „К.“ и нанесли огнестрелни рани на Т.. Както и това, че на
03.12.1998 г., около сграда №23 по ул.*** в гр. ***, отново М., действащ под
указание на С., Л. и Е. нападнал и убил с огнестрелно оръжие член на
групировката „К.“ - И..
От така представените доказателства става ясно, че горецитираните
деяние са квалифицирани като престъпление по част 2 на чл.209, букви
„а“,“ж“ и „з“ на част 2 на чл.15 в редакцията на Федералния закон от
13.06.1996 г. №63-ФЗ от Наказателния кодекс на Руската Федерация.
С оглед на така очертаното като фактология в мотивите на първата
инстанция, настоящият състав на САС изцяло се солидаризира със същите и
няма какво да добави.
В тази връзка е постъпило искане за екстрадиция на М., което както
вече бе посочено, е подадено до българското министерство на правосъдието
от Заместник – генералния прокурор на Руската федерация с дата 23.09.2020
год. като правилно е отбелязано от СГС, че към него са приложени и
документите посочени в чл.64 от Договорът на НРБ и СССР за правна помощ
по граждански, семейни и наказателни дела, ратифициран с Указ №784 на
Държавния съвет от 15.04.1975 г., ДВ, бр.33/1975г. в сила от 18.01.1976 г.,
Обн. в ДВ бр.12 от 10.02.1976 г., попр. ДВ, бр.17 от 28.02.2014 г. и в
съответствие с чл.12 от ЕКЕ от 1957 г., отнасящи се до установяване на
самоличността на исканото лице. Приложени са и Постановление за
привличане на обвиняемо лице от 28.08.2020г., Постановление за образуване
на наказателно производство от 03.12.1998 г., Постановление за образуване
на наказателно производство от 03.11.1998 г., Постановление за издирване от
24.11.1998 г., Постановление за издирване от 10.08.2010 г., Постановление за
обявяване за международно издирване от 31.05.2008 г., Заявление за издаване
на документ за самоличност на М., дактилоскопна регистрация, справки от
Информационния център на МВР на Република Татарстан и Главния
информационен аналитически център на МВР-Русия, Заключение за
определяне на принадлежност към гражданство на Руската Федерация, писмо
от МВР на Република Татарстан относно гражданство, справка относно
давностните срокове на наказателното преследване, извлечение от
Наказателния кодекс на Руската федерация като цитираните документи са по
отношение на В. М. .
С оглед всичко изложено от фактическа страна и по отношение на
3

доказателствата, правилно и законосъобразно решаващият съд е приел от
правна страна, че искането на Руската федерация за екстрадиция на В. В. М.
за осъществяване спрямо него на наказателно преследване по наказателно
дело №100883 на първи отдел за разследване на особено важни дела на
следствено управление на Следствения комитет на Руската федерация в
Република Татарстан за горепосочените извършени престъпления е
основателно и правилно уважено от СГС.
В контекста на посоченото резонно първата инстанция е приела, че са
налице всички условия визирани както в ЗЕЕЗА, така в ЕКЕ и Договора
между Република България и Руската Федерация за допускане на екстрадиция
на М..
Видно от приложените по делото доказателства е, че от молещата
държава са изпратени всички документи изискващи се по ЕКЕ, чл.9, ал.3
ЗЕЕЗА и чл.64 от Договора, които вече бяха цитирани и, които първият съд
допълнително е отбелязал. Именно поради тази причина следва да се
отхвърлят възраженията на защитата, че не ставало ясно как се е установила
самоличността на лицето, тъй като по делото са налице данни за исканото
лице, включително и дактилоскопна информация. Самоличността на М.
категорично е установена чрез експертна справка №515 констатираща
идентичността на дактилоскопните отпечатъци на М. като е налице пълно
съвпадение между предоставените от Руската федерация и тези снети от
българските власти на 27.08.2020 година. В допълнение не е без значение и
фактът, че съгласно писмо с дата 28.08.2020 г. на Интерпол Москва,
дактилоскопните отпечатъци и снимката на М. са предоставени по електронен
път, а самата експертна справка съдържа становище за идентичност на лицето
на снимката, направена при задържането му на 27.08.2020 г. и тази
представена от Интерпол. Именно поради тези обстоятелства правилно
първият съд е отхвърлил възражението на защитата за липса на доказателства
за идентичност и е приел, че същата е безспорно установена. Налице са и
данни за давността, изключваща наказателно преследване, изпратена от
руската федерация и от която е видно, че същата не е изтекла, както данни
относно приложимите закони за деянията и наказанията. Следва да се
отбележи и това, че давността по чл.7, т.6 ЗЕЕЗА касае единствено давността
за изпълнение на наказанието и наказателно преследване според наказанието
на българската или молещата държава. В случая в самото искане за
екстрадиция на молещата държава изрично е отбелязано, че давността не е
изтекла. Отделно от това видно от чл.78 НК на РФ тази давност не касае
наказателното преследване, а се отнася само до решаването за
освобождаването и приложението на наказанието от страна на съда по
конкретно посочени в закона основания. В тази връзка следва да се отхвърли
възражението на защитата, че не е спазена нормата на чл.7, т.6 ЗЕЕЗА.
И САС е на мнение, че не е нарушена процедурата по изготвяне на
4

искането, тъй като е спазена нормата на чл.10 ЗЕЕЗА, а впоследствие по реда
предвиден за това е уведомена ВКП за сезиране на българския съд.
Не може да се приеме и възражението на защитата, че СГС не е обсъдил
основанията за отказ визирани чл.6-8 от ЗЕЕЗА и чл.61 от Договора, като в
тази връзка правилно е прието от решаващата инстанция, че такива не са
налице.
С оглед на изложеното правилно е преценено, че престъпленията, за
които е образувано наказателно производство по отношение на М. са такива и
по българското право и по-конкретно чл.116, ал.1, т.4 и 9 вр. чл.115 вр. чл.20,
ал.1 НК за извършеното деяние на 16.10.1998 г. и по чл.116, ал.1, т.9 вр.
чл.115 НК за това на 03.12.1998 г. като са съобразени редакциите по НК на
Република България към момента на деянията. В тази връзка САС изцяло
приема посочената квалификация на първата инстанция като само следва да
добави, че в случая е налице и деяния свързани с организирана престъпна
група, което от своя страна води и до квалификация по отношение на чл.321
НК. Следва да се има предвид и, че в случая е налице неточност по
отношение и на чл.18, ал.1 НК за едно от деянията, тъй като видно от
представените обвинения е налице довършено престъпление, а не опит.
Въпреки това последното е без особено значение с оглед на факта, че по
настоящото производство е важно по българското право да е налице
престъпление, което може да бъде квалифицирано, а конкретната
квалификация е свързана с повдигнатото обвинение в молещата държава. За
тези престъпления в българския НК са предвидени наказания „лишаване от
свобода“ от 15 до 20 години, доживотен затвор и доживотен затвор без право
на замяна, като основателно е съобразена и разпоредбата на чл.2, ал.2 НК с
оглед по-благоприятния закон.
И САС е на мнение, че не може да се приеме възражението на защитата
за изтекла давност, тъй като видно от НК на РБ давността за наказателно
преследване по отношение на всички цитирани престъпления е посочен в
чл.80, ал.1, т.1 НК и не е изтекъл. За деянието извършено на 16.10.98 г., което
е образувано като наказателно производство на същата дата, видно от
приложеното Постановление от 24.11.98 г. и от чието съдържание се
установява, че е започнало на 16.10.98 г., а за деянието от 03.12.98 г.,видно от
Постановлението за образуване е от 03.12.98 г. Правилно първият съд е
приел, че съгласно нормата на чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.1 НК на РБ за
деянието от 03.12.98 г. давността е 30 години, а за това от 16.10.98 г. е 52
години. Що се отнася до разпоредбата на чл.321, ал.3 НК и възражението за
изтекла 15 годишна давност следва да се има предвид, че същата се изчислява
с оглед осъществените деяние от ОПГ, които както вече бе посочено, са в
рамките все още на неизтекла давност.
И настоящият състав на САС се солидаризира с посоченото от СГС, че
5

възражението на защитата, че законодателството в Руската федерация е в
противоречие с Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи, е неоснователно. Факт е, че от представените документи става ясно,
че са налице осъдителни решения на ЕСПЧ, данни за нанесен побой на М. и
данни за манипулации на доказателствата, но и САС е на мнение, че видно от
молбата за екстрадиция на Генералната прокуратура на Руската федерация са
дадени гаранции, че на исканото лице ще бъдат осигурени всички
възможности за защита, като същият няма да бъде подлаган на мъчения,
жестокости, безчовечни, унижаващи достойнството видове третиране или
наказания. Не е без значение и това, че в тази молба е конкретизирано, че в
случай на задържане на М. в Руската федерация ще бъде поставен в
учреждение съответстващо на стандартите на Конвенцията за правата на
човека и на Европейските пенитенциарни правила, като в допълнение е
предоставена възможност на сътрудници на посолството на Република
България в Руската федерация по всяко време да извършват проверки за
спазване на гаранциите. С оглед на това и тези възражения на защитата в
жалбата са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тоест дадени са
всички необходими гаранции в съответствие с европейските правила и
принципи и няма какво повече да бъде изисквано допълнително. Следва да се
има предвид и това, че многократно в искането за екстрадиция е заявено, че
производството ще бъде проведено в съответствие с изискванията на
европейското законодателство като бъдат предоставени на М. всички
възможности за защита, което основателно е възприето с доверие от първата
инстанция във връзка с един от основните принципи в сътрудничеството
между държавите в сферата на наказателното правораздаване, а именно
солидарността. По отношение на представените от защитата Решения на
ЕСПЧ пред първата инстанция, САС няма какво повече да добави към вече
отбелязаното в мотивите на СГС. С оглед на всичко изложено следва да се
отхвърли и възражението за некоментиране от страна на съда за поправката
на доказателствата и гаранциите за спазване на европейските изисквания за
нечовешки условия и мъчения.
Що се отнася до това кога е започнало и пред кого нак.дело №100883,
то от изпратените документи става ясно, че въпросното производство е в
първи отдел за разследване към Следствения комитет на Руската федерация
за Република Татарстан, както и това какво процесуално качество има М. и
какво е неговото обвинение, което вече бе коментирано, като няма основание
да се приеме, че е налице неяснота за тези обстоятелства. Същото се отнася и
по отношение на вече коментираните факти за това кога М. е обявен за
издирване, кой е акта за арест и от кога, видно от Постановление за избор на
превантивна мярка - задържане подписано от съдия на Вахитовски районен
съд в гр. *** в сила от 17.08.2010 година.
Следва да се отхвърли възражението в жалбата и това, че не са спазени
условията на чл.7, т.8 ЗЕЕЗА, че липсвали гаранции, че по отношение на М.
6

няма да се изпълни смъртно наказание. В тази връзка в искането за
екстрадиция изрично е посочено, че съгласно част 2.1 на чл.59 от НК на РФ,
смъртно наказание не се налага на лице предадено от чужда държава за
нак.преследване съгласно международен договор или съответно принципа на
реципрочност, ако съгласно законодателството на предалата го държава
такова смъртно наказание не се предвижда или неприлагането на такова
наказание е условие за предаването му или смъртното наказание не може да
бъде наложено на друго основание. Процесният случай е такъв, тоест това е
достатъчна гаранция за липсата на каквато и да е опасност за приложение на
смъртно наказание по отношение на М.. Още повече, че през април 1997
година Руската федерация, след присъединяването си към Съвета на Европа, е
подписала Протокол №6 към Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, който забранява прилагането на смъртно наказание в
мирно време, поради което от този момент Руската федерация има
мораториум върху този вид наказание. В допълнение, пак с оглед
възраженията на защитата, престъпленията, за които е започнало
производството му са криминални, а не политически.
С оглед допълнителните възражения на защитата и поисканото лице,
както и това, че първият съд е отказал събиране на доказателства следва да се
има предвид, че в настоящото производство съдът не разполага с процесуална
възможност за извършване на преценка и да събира доказателства свързани с
това доколко са доказани повдигнатите обвинения. Достатъчно е в това
производство да са представени доказателства за установяване на повдигнати
обвинения за престъпления, за които е започнало нак.производство, времето,
мястото на извършването им и съпричастността като степен на участие на
поисканото лице. Всичко това за тези обстоятелства е налице и са
представени доказателства за това от Руската федерация.
Пак с оглед на възраженията в жалбата и този състав на САС е на
мнение, че не са налице основанията за отказ и недопустимост визирани в
чл.6, 7, 8 и 18 ЗЕЕЗА.
Неоснователни са възраженията за липса на мотиви и това, че
диспозитивът е четен в открито съдебно заседание без мотивите към него.
Видно от протокола за извършено съдебно заседание на 19.11.2020 година,
СГС е обявил решението си публично и в присъствието на страните, което е
изцяло и в съответствие с чл.17, ал.1 и сл. от ЗЕЕЗА. Видно от мотивите към
решението са налице такива и в този смисъл е неоснователно възражението,
че същите липсват. Страните са били уведомени за това, а САС е осъществил
превод на руски език и е връчил не само превода, но и оригинала на български
език. В тази връзка няма как САС да приеме и представената аналогия на
защитата с разпоредбата на чл.320, ал.3 и чл.351, ал.3 НПК, която касае
съвсем различна процедура, още повече, че подобна аналогия в наказателния
процес е недопустима.
7

С оглед на всичко изложено законосъобразно СГС е преценил, че са
налице всички формални и материални предпоставки и не съществуват
пречките посочени в ЗЕЕЗА за уважаване на искането, направено от Руската
федерация, за екстрадиране на руския гражданин В. В. М. за осъществяване
на наказателно преследване срещу него по вече посочените престъпления.
Не на последно място, правилно съобразно чл.17, ал.7 ЗЕЕЗА, СГС е
взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на
жалбоподателя, която САС потвърди.
С оглед на всичко изложеното съдът прие, че решението на СГС следва
да бъде потвърдено.
Така мотивирана настоящата инстанция постанови решението си.

8

Номер на акта:	321
Дата:	16 декември 2020 г. (в сила от 16 декември 2020 г.)
Съдия:	Пламен Дацов

Дело:	20201000601327
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	1 декември 2020 г.

Решение по ВЧНД №1327/2020 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите