№ 866
гр. Тетевен, 08.12.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20254330101190 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на А. И. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. ххххххххх № 21, вх. В, ет. 8, ап. 68, чрез адв. Х. - ЛАК, против А. М. А., ЕГН
**********, Р. П. И., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: с. ххххххххххх, област
Ловеч, ул. „хххххххххххххх” № 13 и З. П. И., ЕГН **********, с адрес: с. хххххххх, общ.
Стара Загора, с предявени искова с правно основание чл. 108 и чл. 31, ал. 2 от ЗС.
В исковата молба се твърди, че съгласно констативен нотариален акт на Нотариус И.
№ 139, т.2, рег. № 1690, нот. Дело № 281 от 18.11.2024 г. ищецът, е собственик, по
наследство от починалите му общи наследодатели и негови родители - Иван А.ов М. и
Златка И. М.а, б.ж. на с. Б. Извор, Общ. Тетевен на следните недвижими имоти, както следва
- 1/4 /една четвърт/ идеални части от поземлен имот с идентификатор 07357.701.124 /нула,
седем,три, пет седем,точка, седем, нула,едно, точка,едно, две, четири/, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1790 от 30.10.2018 г. на
Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот- без данни за изменение, с адрес на
поземления имот - с. ххххххххххх, ул. „хххххххххххххх“ № 13, целият с площ от 553
/петстотин петдесет и три/ кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползуване - ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор - няма,
номер но предходен план – 124 /сто двадесет и четири/, квартал 25 /двадесет и пет/, парцел
III /трети/, при съседи ПИ с идентификатори - 07357.701.129, 07357.701.126, 07357.701.125,
07357.701.123, 07357.701.1420, без носители на други вещни права по КРНИ, както и на ½
/една втора/ идеална част от изградена в горния имот СГРАДА с идентификатор -
07357.701.124.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-1790 от 30.10.2018 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри , засягащо сградата от 24.09.2024 г.,
разположена в поземлен имот с идентификатор 07357.701.124, със застроена площ от 70
/седемдесет/ кв.м., брой етажи - един, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни,
предназначение - друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор - няма, номер по
предходен план - няма, както и на ½ /една втора/ идеална част от СГРАДА с идентификатор -
07537.701.124.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-1790 от 30.10.2018 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата - от 24.09.2024 г., която е
разположена в същия поземлен имот с идентификатор - 07537.701.124, със застроена площ
от 38 /тридесет и осем/ кв.м., брой етажи - 1 /един/, брой самостоятелни обекти в сградата -
1
няма данни, с предназначение - селскостопанска сграда, стар идентификатор - няма, номер
по предходен план - няма.
Сочи, че гореописаният поземлен имот и сгради са отразени в Нотариален акт за
собственост № 141, т. II, рег. № 2735, Нот. Дело № 303 от 20.09.2006 г. на Нотариус И. , като
урегулиран поземлен имот, застроен с площ от 560 /петстотин и шестдесет/ кв.м., заснет по
застроителния и регулационен план на с. ххххххххххх от 1979 г. и съответстващ на парцел -
III-124 /трети за пл. № 124 сто двадесет и четири/ в кв. 25 /двадесет и пети/, при граници на
имота - улица, имот на Ангел Стоянов А.ов, имот на наследници на Петко Мишев И., имот
на Росица Атанасова и имот на Иван Коцев И., заедно с изградените в УПИ сгради - лятна
кухня и стопанска сграда.
Ищецът твърди, че съгласно Нотариален акт № 142, т. 2, рег № 2736, нот. Дело № 304
от 2006 г. на Нотариус И. родителите му прехвърлят на неговия брат Петър И. А.ов, по
време на брака му с първата ответница ½ идеална част от поземления имот, ведно с
изградената в имота по одобрени архитектурни проекти - жилищна сграда на един етаж, с
избени помещения под жилищния етаж, със застроена площ от 77 кв.м. и 40 кв. м., срещу
полагане на грижи и издръжка на общите ни праводатели. Това е половината от поземления
имот и цялата къща, която по КККР на селото е с и идентификатор - 07537.701.124.1.
Сочи, че след смъртта на брат му - 21.03.2023 г. Неговите наследници и ответници по
настоящето дело стават собственици на ¾ идеална части от поземления имот, изпяло
собственици на къщата с идентификатор 07537.701.124.1 и на по ½ идеална част от лятната
кухня с идентификатор 07537.701.124.2 и ½ идеални части от селскостопанската постройка с
идентификатор 07537.701.124.4.
Заявява, че живее и работи в София до смъртта на родителите ми, редовно се
прибирах в с. ххххххххххх и е пренощувал в лятната кухня в бащиния му имот и често
почивал в родния му имот. След 2017-2018 г. отношенията с починалия му брат се влошили
и ищецът не бил допускан да ползува и владее имота, в който има собственост по
наследство от неговите родители. След смъртта на брат му отношенията между ищеца и
неговите наследници - ответници по настоящето дело още повече се влошили и същите му
отказали достъп до имота под претекста, че няма нищо и няма никакъв документ за това.
Заявява, че предвид изложеното предприе мерки, събрал необходимите документи и
Нотариус И. констатирал правата му на собственик, обективирани в Нотариален акт № 139,
т.2, рег № 1690, н. д. № 281 от 18.11.2024 г. Сочи, че на 23.04.2025 г. се прибрал в с.
ххххххххххх и заедно с негов познат отишъл до родния му имот и поискал да влезе и да
ползва тази част от имота, за която бил признат за собственик, като носел и нотариалния му
акт с него. Излязла съпругата на брат му и първа ответница, вдигнала му скандал и му
казала, че той нямам нищо там и да си отива. Отишъл до местния участък на РУ на МВР -
Тетевен в ххххххххххх и пусна жалба срещу семейството на брат му, което не го пускало в
родния му дом. Обадил се на племенницата си по телефона З. И. и същата му казала да влиза
в имота, но не е съдействала това да се случи и нищо не се е променило в отношенията му
със семейството на брат му, поради което, ищецът не може да си владее и ползва имота,
съобразно неговите права на собственост.
Сочи, че и досега семейството на брат му, ответници по делото, ползуват и владеят
целият имот и не го допускат до същия, въпреки, че ищецът притежава собственост в него.
По този начин счита, че ответниците са установили фактическа власт върху целия имот,
надхвърлящи правата им и с това същите са нарушили владението ми върху съшия,
съобразно правата, конто притежава ищецът.
Моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено на основание
чл. 108 от ЗС по отношение на ответниците А. М. А., Р. П. И. и З. П. И., че съгласно
Констативен нотариален акт на Нотариус И. № 139, т.2, рег. № 1690, нот. Дело № 281 от
18.11.2024 г. ищецът, е собственик, по наследство от починалите му общи наследодатели и
2
негови родители - Иван А.ов М. и Златка И. М.а, б.ж. на с. Б. Извор, Общ. Тетевен на
следните недвижими имоти, както следва - 1/4 /една четвърт/ идеални части от поземлен
имот с идентификатор 07357.701.124 /нула, седем,три, пет седем,точка, седем, нула,едно,
точка,едно, две, четири/, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-1790 от 30.10.2018 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот- без
данни за изменение, с адрес на поземления имот - с. ххххххххххх, ул. „хххххххххххххх“ №
13, целият с площ от 553 /петстотин петдесет и три/ кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползуване - ниско застрояване /до 10 м/,
предишен идентификатор - няма, номер но предходен план – 124 /сто двадесет и четири/,
квартал 25 /двадесет и пет/, парцел III /трети/, при съседи ПИ с идентификатори -
07357.701.129, 07357.701.126, 07357.701.125, 07357.701.123, 07357.701.1420, без носители на
други вещни права по КРНИ, както и на ½ /една втора/ идеална част от изградена в горния
имот СГРАДА с идентификатор - 07357.701.124.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1790 от 30.10.2018 г. на Изпълнителния Директор
на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри , засягащо
сградата от 24.09.2024 г., разположена в поземлен имот с идентификатор 07357.701.124, със
застроена площ от 70 /седемдесет/ кв.м., брой етажи - един, брой самостоятелни обекти в
сградата - няма данни, предназначение - друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор -
няма, номер по предходен план - няма, както и на ½ /една втора/ идеална част от СГРАДА с
идентификатор - 07537.701.124.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-1790 от 30.10.2018 г. на Изпълнителния Директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата -
от 24.09.2024 г., която е разположена в същия поземлен имот с идентификатор -
07537.701.124, със застроена площ от 38 /тридесет и осем/ кв.м., брой етажи - 1 /един/, брой
самостоятелни обекти в сградата - няма данни, с предназначение - селскостопанска сграда,
стар идентификатор - няма, номер по предходен план - няма. Както и че същите са отразени
Нотариален акт за собственост № 141, т. II, рег. № 2735, Нот. Дело № 303 от 20.09.2006 г. на
Нотариус И. , като урегулиран поземлен имот, застроен с площ от 560 /петстотин и
шестдесет/ кв.м., заснет по застроителния и регулационен план на с. ххххххххххх от 1979 г.
и съответстващ на парцел - III-124 /трети за пл. № 124 сто двадесет и четири/ в кв. 25
/двадесет и пети/, при граници на имота - улица, имот на Ангел Стоянов А.ов, имот на
наследници на Петко Мишев И., имот на Росица Атанасова и имот на Иван Коцев И., заедно
с изградените в УПИ сгради - лятна кухня и стопанска сграда.
Моли съда да осъди ответниците А. М. А., Р. П. И. и З. П. И. да предадат на А. И. М.
владението върху посочените по-горе идеални части от недвижимите имоти.
Моли съда на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС да осъди ответниците А. М. А., Р. П. И. и
З. П. И. да заплатят на А. И. М. обезщетение за лишаване от ползването на съсобствените
имоти за периода от 14.10.2025 г. /датата на вписване на исковата молба в съда/ до предаване
владението на посочените по-горе идеални части от недвижимите имоти в размер на 200 лв.
месечно.
Претендира сторените съдебни разноски. Прави доказателствени искания.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответниците. В него ответната страна
заявява, че не признава предявените срещу нея искове с посочени правни основания по чл.
108 от ЗС и чл. 31, ал. 2 от ЗС, като счита двата иска изцяло за неоснователни и недоказани
и моли да бъдат отхвърлени.
В отговора на исковата молба се сочи, че ответниците са собственици на описаните
идеални части от поземления имот и на идеалните части от сградите на основание
наследство и давностно владение, Възразяват, че ищецът е собственик на имотите, описани
в ИМ, макар и да се е снабдил с Нотариален акт за констатиране право на собственост върху
3
идеални части от поземлен имот и сгради, находящи се в с. ххххххххххх, община Тетевен,
област Ловеч и описани в исковата молба.
Ответниците излагат, че от момента на сключване на брака между Петър И. М. и А.
М. А. двамата са живеели в къщата. Там са родени и отгледани децата им. Към настоящия
момент там живеят А. М. А. и Р. П. И., а З. П. И. редовно посещава къщата с децата й. сочат,
че ищецът от дълги години живее и работи в гр. София. До смъртта на Иван А.ов М. на
18.03.2010 г., а в последствие и на Златка И. М.а на 31.12.2012 г. ищецът идвал рядко в с.
ххххххххххх. Той знаел, че семейството на ответниците се грижи за родителите му и че ни е
прехвърлена къщата и земята.
За последно ищецът им дошъл на гости в с. ххххххххххх в имота през 2013 г. и
отседнал в лятната кухня. Вероятно тогава се е отоплявал на ток и направи голяма сметка за
ток от около 300 /триста/ лева, при положение, че по това време А. М. А. е получавала
заплата от около 350 лева, след което Петър И. М. му е казал да напусне имота, тъй като си е
негов. От тогава до м. Април 2024 г., т.е. повече от 12 години ищецът не се е появявал нито в
имота, нито в сградите.
През 2022 г. ищецът се е появил в с. ххххххххххх и е отишъл в магазина, в който е
работил брат му Петър М.. Там двамата братя са се скарали и сбили. Ищецът е поискал да
отиде до имота на ул. „хххххххххххххх” № 13, в с. ххххххххххх, но наследодателя на
ответниците му е забранил да ходи там. Първоначално владението върху имотите е
упражнявано от Петър И. М., а впоследствие и от настоящите ответници - негови
наследници.
Сочат, че владението им е спокойно, явно и необезпокоявано - никой не е оспорвал
собствеността им, т.е. владението им е било непрекъснато и несмущавано. През цялото
време те са демонстрирали изрично намерението си пред всички останали, че са
собственици на имота. Никога не са били лишавани от владението на имота им. Считат, че
те имамт правно основание да упражняваме фактическа власт върху целите имоти и сгради -
а именно придобивна давност.
Съдът намира, че е предявено искане с правна квалификация чл. 108 от ЗС и по чл.
31, ал. 2 от ЗС, като разпределя доказателствената тежест по искането в съответствие с
правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които
основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото
определение.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл. 146 от ГПК:
Предявени са активно субективно съединени искове с правна квалификация чл. 108
от ЗС и по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК относно разпределението на
доказателствената тежест в процеса, съдът следва да укаже на страните както следва:
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения.
Ревандикационния иск е иска на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. За да е основателна една ревандикационна претенция, е необходимо ищецът
да докаже, че е собственик на имота[1]предмет на иска, че същия е във владение на
ответника, както и че последния упражнява това владение без правно основание.
Не доказването на който и да е от тези три елемента има за последица отхвърляне на
иска поради неоснователността му. Ревандикационния иск има две части, които се намират в
неразривно единство: установителта част при която съдът трябва да установи, че ищецът
действително е собственик на вещта на претендираното основание и осъдителна част при
4
която след като е установил предното, осъжда ответника реално да отстъпи собствеността и
предаде владението. Върху ответника пада тежестта да докаже основанието, на което владее
или държи имота.
Ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на заявените в исковата молба
факти и обстоятелства, в негова тежест е да установи наведените от него твърдения,
обуславящи допустимостта на исковата претенция.
В тежест на ответниците по делото е да установят всички евентуално наведени от тях
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпят
благоприятни за себе си правни последици.
Във връзка с подлежащия на установяване факт на владение, съдът трябва да
изследва и обстоятелството дали за периода на упражняване на владението не е налице
законова забрана за придобиване на собствеността върху имота на това основание. Такава
забрана е въведена с нормата на чл. 86 от ЗС, според която не може да се придобие по
давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. По отношение на
горепосочените законови забрани за придобиване по давност.
По исковете с правна квалификация чл. 108 ЗС в тежест на ищеца е да установи, че
притежава правото на собственост върху описаните в исковата молба недвижими имоти на
претендираното с искова молба основание и че процесната част от този имот се намира във
фактическа власт на ответниците.
По иска с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС в тежест на ищеца по него е да
докаже, при условията на главно доказване следва да докаже, че между страните е налице
съсобственост върху описаните в исковата молба имоти при посочените квоти; че през
исковия период от 14.10.2025 г. е бил лишен от правото си да ползва по предназначение,
съобразно притежаваните квоти, процесните недвижими имоти; размера на претендираното
обезщетение за наем.
Ответникът следва да докаже възраженията си, наведени с отговора на исковата
молба.
По доказателствата: Приложените към исковата молба и отговора на Искова
молба писмени доказателства, а именно: Нотариален акт № 141 от 20.09.2006 на Нотариус
И.;Нотариален акт № 142 от 20.09.2006 г. на Нотариус И., Нотариален акт № 139 от
18.11.2024 г. на Нотариус И.; Удостоверение за наследници № 67 от 03.10.2024 г- на
Кметство - е. Б. Извор; Скица на поземлен имот № 15-961608-11.06.2025 г. на СГКК-
Ловеч;Скица на сграда№ 15-961607-11.06.2025 г. на СГКК- Ловеч;Скица на сграда № 15-
961616-11.06.2025 г. Жалба - вх. № 356000-2214 от 23.04.2025 г. на РУ на МВР- Тетевен,
поделение с. Б.Извор;Удостоверение за данъчна оценка №6105001212от 16.07.2025 г. на
МДТ - към ОС- Тетевен, следва да бъдат допуснати.
По отношение на поисканата с исковата молба експертизи съдът счита, че същата
следва да бъде допусната.
По отношение направеното с отговора на исковата молба доказателствено искане за
събиране на гласни доказателствени средства, съдът намира, че същите следва да бъдат
допуснати.
На страните следва да се укаже, че страните могат да уредят отношенията помежду
си като се спогодят при изгодни да двете страни условия.
Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
НАСРОЧВА гражданско дело № 1190 по описа за 2025 година на РС - Тетевен, за
разглеждане в открито заседание на 15.01.2026 г. от 15.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ДОПУСКА писмените доказателства подробно изброени в обстоятелствената част на
определението.
ДОПУСКА изготвяне на СЪДЕБНО – ТЕХНИЧЕСКА ОЦЕНИТЕЛНА
ЕКСПЕРТИЗА, по която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и
извърши необходимите оглед и справки, за което при необходимост да му бъдат издадени
съдебни удостоверения да даде заключение, по формулираните в исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА като вещо лице инженер Румен Минчев от гр. Тетевен като му
УКАЗВА, че съобразно разпоредбата на чл. 199 ГПК следва да представи заключението си
най-малко една седмица преди съдебното заседание.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер 400 лв., вносим от
ищеца, с оглед поставените задачи към експерта, в 7-дневен срок от съобщението.
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства, чрез изслушването на
двама свидетели при режим на довеждане от страна на ищцовата страна за установяване на
обстоятелствата, посочени в исковата молба. УКАЗВА на ищеца да осигури присъствие на
свидетелите за първото съдебно заседание, като това е крайният срок за събиране на
това доказателство.
На основание чл. 159, ал. 2 от ГПК, оставя без уважение искането на ищецът за
допускане на трети свидетел за същите обстоятелства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства, чрез изслушването на
двама свидетели при режим на довеждане от страна на ответната страна за установяване на
обстоятелствата, посочени в исковата молба. УКАЗВА на ответниците да осигурят
присъствие на свидетелите за първото съдебно заседание, като това е крайният срок за
събиране на това доказателство.
На основание чл. 159, ал. 2 от ГПК, оставя без уважение искането на ответниците за
допускане на трети свидетел за същите обстоятелства.
ДА СЕ ИЗИСКА копие от полицейска преписка № 356000-2214 по жалба на А. И.
М., ЕГН ********** от 23.04.2025 г. на РУ МВР Тетевен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за назначаване на СТЕ по така
поставения въпрос. Същият е от субективна преценка, а не от техническа.
УКАЗВА на адв. Стефанов до дата на първо съдебно заседание да представи
оригинал на пълномощно за процесуално представителство.
УКАЗВА на страните на основание чл. 161 от ГПК, че с оглед на обстоятелствата по
делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки
за събиране на допуснатите доказателства.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
6
обжалване.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, ал. 3 от ГПК предоставя на страните възможност най-
късно в първото по делото съдебно заседание да изложат становище относно дадените
указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако в предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
на чл. 147 от ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че спора може да се реши чрез съдебна спогодба по чл.
234 от ГПК, чрез медиация или извънсъдебно споразумение за доброволно уреждане на
спора.
УКАЗВА на страните:
Съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК Страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
Съгласно чл. 40, ал. 2 ГПК Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да
бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната.
Съгласно чл. 41, ал. 2 ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от
съда при връчване на първото съобщение.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, Като на ищеца се връчи и копие
от Отговора на Исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7