О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение ,в закрито заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски-мл.с.
Като разгледа
докладваното от съдията Мишонова- Хальова
въз.ч. гр.дело N` 374 по описа
за 2019
г,за да се произнесе взе предвид:
"Виго
Груп"ООД гр.Враца с ЕИК ********* със седалище и адрес Враца, ЖК Младост
бл.9 вх.Б ет.2 ап.37, представлявано от Х.А.В., е подало частна жалба срещу разпореждане
№ 1952/13.03.2019 г на ВРСъд по ч.гр.д.№869/2019 г, за издаване заповед за
незабавно изпълнение на задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
В
жалбата се навеждат доводи ,че издаденото
разпореждане на ВРСъд е незаконосъобразно и молят да бъде отменено.
Твърди се в частната жалба ,че
-заявителят "ОББ"АД основава
вземането си на запис на заповед от 12.09.2011 г с издател "Кристи
2002"ЕООД, която била авалирана на 12.09.2011 г от "Виго
Груп"ООД и "Контракт Инвест "ООД
-записа на заповед бил с уговорка "без
протест" и "без разноски" и бил платим след предявяване за плащане
в срок до 31.03.2016 г,а заявлението
за издаване заповед за изпълнение въз основа записа на заповед е подадено от
"ОББ"АД на 11.03.2019 г ,
като преди тази дата не са предприемани действия срещу авалиста "Виго
Груп"ООД, който според чл. 485 ал.1 от ТЗ като поръчител отговарял , но иска срещу него бил
погасен по давност поради изтичане на едногодишния давностен срок по чл. 531
ал.2 от ТЗ.
-отговорността
на "Виго Груп" ООД като авалист по процеснаия запис на заповед била
отпаднала на осн. чл. 147 от ЗЗД във вр. с чл.288 от ТЗ, тъй като кредиторът
"ОББ"АД не бил подал
заявлението за издаване заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК в шестмесечен срок от падежа на задължението.
Според
жалбоподателя записът на заповед бил нередовен от външна страна и бил негодно
основание за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК,
без посочване конкретно каква е тази
нередовност.
В срока за отговор на частната жалба
"ОББ"АД гр.София чрез юрисконсулт П.П. поддържат,че жалбата
на "Виго Груп"ООД гр.Враца е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Твърди се ,че
-
съгласно чл. 418 ал.2 от ГПК представения от тях писмен документ по чл. 417 от ГПК/ запис на заповед/ е редовен от
външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника,
тъй като било налице ликвидност и изискуемост, а проверката на съда се свеждала
до преценка дали записа на заповед отговаря на изискванията на чл. 535 от ТЗ и
дали е настъпил падежа на задължението?
-според
"ОББ"АД частната жалба била просрочена, тъй като на адреса на
"Виго Груп"ООД никога не е било седалище на тази фирма, липсвали нейни табели
и знаци, поради което не се прилагал чл. 47 ал.1 от ГПК,а от датата на първото посещение на призовкаря
25.03.2019 г течел двуседмичния срок за жалбата ,който бил изтекъл преди
депозирането й на 12.04.2019 г
-записа
на заповед бил предявен от "ОББ"АД за плащане на издателя
"Кристи 2002" на 28.03.2016 г и от тази дата била настъпила
изискуемостта на вземането по отношение
на всички/издател и авалисти/, които на осн. чл. 513 от ТЗ отговаряли
солидарно.
-правото
на иск срещу авалиста "Виго Груп"ООД не било погасено по давност и
отговорността му не била отпаднала на осн.чл. 147 от ЗЗД във вр. с чл.288 от ТЗ, тъй като разпоредбите на чл. 146 ал.3,чл.147 и 148 от ЗЗД не намирали
приложение при менителничното поръчителство/авала/.Авалистът не се ползвал от
предимствата ,които имал поръчителя според ЗЗД .
Ответникът твърди ,че иска срещу авалиста
"Виго груп"ООД се погасявал с изтичане на 3 годишна давност от
падежа, считано от 28.03.2016 г, която давност към 11.03.2019 г/ подаване от тях на заявлението по чл. 417 от ГПК/, не
била изтекла.
С
жалбата е приложено уведомление/ копие / до "Виго Груп"ООД под № 3661/2016 г на ЧСИ Цв.Д. с рег.№ 900 към
КЧСИ-София, което било залепено на адреса на жалбоподателя.
С
оглед доводите на жалбоподателя, становището на ответника и доказателствата по
делото съд. състав приема следното:подадената частна жалба е процесуално
допустима.Неоснователно е твърдението на "ОББ"АД,че ч.ж. е
просрочена, тъй като в приложеното уведомление от ЧСИ Цв.Д. няма конкретни данни за лицето заявило ,че е
собственик на апартамент№***в гр.Враца,
който адрес фактически е записан за седалище на
дружеството жалбоподател в търговския регистър.Затова въз. състав не
може да приеме,че намира директно приложение
чл.47 ал.1 изр.4 от ГПК, тъй като не е
индивидуализиран източника на факта ,че на посочения адрес не е
седалището на дружеството-жалбоподател.
Разгледана
по същество частната жалба е н е о с н о в а т е л н а и следва са се
отхвърли като такава, а разпореждането на ВРСъд № 1952/13.03.2019 г по
ч.гр.д.№869/2019 - потвърдено при следните съображения:
"ОББ"АД
гр.София са подали заявление по образец, с което искат да им се присъди парично
вземане в размер на 4 538,16 евро, представляващи част от обща дължима сума от
508 454 евро по запис на заповед от 12.09.2011 г ,платим на предявяване в
срок до 31.03.2016 г, с
издател"Кристи 2002"ЕООД и авалисти
от същата дата "Виго Груп"ООД и "Контракт Инвест"ООД,
ведно със законна лихва считано от датата на подаване заявлението, 177,52 лв
държ. такса и 100 лв юрисконсултско възнаграждение.
Със заявлението са представени запис на
заповед, удостоверение за актуално състояние на банката,на фирмите авалисти, нот. покана до авалиста
"Виго Груп"ООД и до издателя
"Кристи 2002"ООД ,пълномощни.
Проверявайки дали документът, на който се
основава искането е редовен от външна страна, отчитайки наличието на
представени доказателства за настъпила
изискуемост на вземането по записа на заповед, районният съд е
разпоредил издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
вземането.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
1.С
оглед разпоредбата на чл. 418 във вр. чл. 417, т. 9 ГПК когато вземането се
основава на документ , с които се установяват вземането на ОББ АД, се издава заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Пред първоинстанционния съд са представени тези
документи. В случая Банката е насочила вземането си срещу авалиста
"Виго Груп"ООД гр.Враца, който обезпечава вземането по записа на
заповед т.е. поема дълга по него заедно с " Контракт
Инвест"ООД ,като те са записани върху ценната книга/записа на заповед/ като
поръчители- авалисти , а техните управители са положили подписи.Презумцията е
,че тези авалисти са поръчители за издателя на записа на заповед- т.е.
"Кристи 2002"ООД съгласно чл. 484 от ТЗ.Затова кредиторът
"ОББ"АД може да насочи заявлението по чл. 417 от ГПК както към
длъжника/ издателя/ така и към авалистите/поръчителите/,които отговарят
солидарно.
2.Разпореждането
на ВРСъд е правилно, като основано на документ, удостоверяващ надлежно
задължението на частния жалбоподател. Видно от приложеното заверено копие от
записа на заповед, частния жалбоподател "Виго Груп"ООД е авалист/поръчител/, като има поставен и
съответен подпис на неговия управител. Дали е приложим чл. 147 ЗЗД, спазен ли е срока предвиден в
него, кой е момента на настъпване на падежа по смисъла на тези текстове не
подлежи на обсъждане пред настоящото производство. Въпросът подлежи на
изясняване след провеждане процедура по разглеждане на евентуалния иск на
заявителя, предвид подаденото възражение по чл. 414 от ГПК пред ВРСъд от
настоящия жалбоподател "Виго Груп"ООД.
3.Съгласно
разпоредбата на чл. 419, ал. 2 ГПК в случаите на обжалване на разпореждането за
незабавно изпълнение, възраженията на длъжника могат да произтичат само от
съображения, касаещи редовността на актовете по чл. 417 ГПК. От това следва, че
оплакванията в частната жалба могат да са свързани и да произтичат единствено
от редовността на акта от външна страна, тъй като в настоящото производство
въззивният съд не може да се произнася по съществуването на удостовереното с
тях вземане. Разпоредбата на закона е ясна с оглед на конкретния спор -
възраженията, касаят отпаднала ли е отговорността по отношение на поръчителя
-авалист, а не са основани на съображения, извлечени от акта по чл. 417, т. 9 ГПК (негови пороци от външна страна). Такива изобщо не се сочат, поради което и
жалбата срещу разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение
следва да бъде оставена без уважение.
При
тези съображения, настоящия състав приема, че подадената частна жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а постановеното Разпореждане
№ 1952/13.03.2019 г на ВРСъд по
ч.гр.д.№869/2019 г, за издаване заповед за незабавно изпълнение на задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – да се потвърди.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 1952/13.03.2019 г на ВРСъд по ч.гр.д.№869/2019 г, за издаване
заповед за незабавно изпълнение на задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК .
Определението
е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.