№ 1341
гр. Варна , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20203100502498 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба вх.№ 49088/22.07.2020г.
от Р. М. Щ., ЕГН********** от гр. Варна, ул. „...“, № ..., Н. Д. В., ЕГН********** от гр.
Варна, ул. „...“, № 33, К. В. Б., ЕГН********** от гр. Варна, ул. „...“, ... и Д. В. Т.,
ЕГН********** от гр. Варна, ул. „...“, № 14, чрез адв. Ст.С., против решение №
2599/25.06.2020г. по гр.д. № 10249/2019г. на 9-ти състав на ВРС, с което е признато за
установено, че М. П. АН., ЕГН********** от гр. Варна, бул. „...“, ... е собственик на
следния недвижим имот:
- реална част от ПИ №10135.2623.5052 по КК и КР на гр. Варна, с.о. Горна трака, м.
Коджа тепе, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД АГКК, който цял терен по
същите КК и КР е с обща площ 758кв.м. и при граници имоти с №10135.2623.4080;
№10135.2623.9511; №10135.2623.106 и №10135.2623.53, и който цял терен по ПНИ
съответства на НИ №52, а частта е с площ 174кв.м. и с граници имоти №10135.2623.106;
№10135.2623.53, №10135.2623.9511 и в останалата си част е попадаща в ПИ
№10135.2623.5052, като частта е още защрихована окомерно от ищцата на скицата на л.78
от делото, защрихована е и в син контур на комбинирана скица №3 към заключението
по СТЕ на вещото лице (л.187 от първоинстанционното дело), която комбинирана скица на
СТЕ, приподписана от съда, съставлява неразделна част от решението, на придобивното
основание изкупуване по реда на пар.4з, ал.2, изр.2 от ПРЗ на ЗСПЗЗ вр. чл.28, ал.7, изр.
последно от ППЗСПЗЗ, след заплащането на одобрената със Заповед №445/12.07.2013г. на
кмета на район Приморски община Варна оценка на частта от ПИ №10135.2623.5052 с площ
1
174кв.м. над надлежно трансформираните по пар.4а ПРЗ ЗСПЗЗ от ищцата и наследодателя
й 600кв.м. от ПИ №10135.2623.5053 (неспорни) и притежаваните от ответниците 600кв.м. от
ПИ №10135.2623.5052 (също неспорни), на правно основание чл.124, ал.1 ГПК и са осъдени
да заплатят на М. П. АН., ЕГН********** ЕГН********** от гр. Варна, бул. „...“, ...,
сумата от 1750.00лв. – разноски пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Молят се да бъде отменено обжалваното решение, като неправилно и
незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила и постановено друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена, като
неоснователна. Позовават се на неправилни изводи на първоинстанционния съд в
обжалваното решение. Оспорват възникването на право у ищцата по § 4з, ал. 2, предл.
последно от ПЗР на ЗСПЗЗ. Докладвани са в определението по чл. 140 от ГПК едни факти, а
в решението са взети предвид други. Съдът не се произнесъл и по предявения в условията
на евентуалност иск за придобиване на имота по давност ,приемайки, че като е налице
първата предпоставка за уважаване на иска, не следва да разглежда въпроса за давността.
Излагат също така подробни съображения и за допуснатите от ВРС нарушения на
материалния закон при постановяване на обжалваното решение, навеждайки доводи за
неоснователност на исковата претенция.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от М. П. АН., ЕГН********** от
гр. Варна, бул. „...“, ..., чрез адв. Сн.Л., въззиваемата оспорва въззивната жалба, като
неоснователна. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане
на разноски за въззивната инстанция.
ВОС взе предвид следното:
В исковата си молба М. П. АН. ЕГН ********** от гр. Варна, бул. “...”, ..., чрез адв.
Сн.Л. излага, че е единствен наследник на баща си П.И.Д., б.ж. на гр. Варна, поч.на
01.07.2007г., като майка й П.Б.Д. е починала преди това-на 04.01.2007г., а ответниците Р. М.
Щ., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „...“, № ..., Н. Д. В., ЕГН********** от гр. Варна, ул.
„...“, № 33, К. В. Б., ЕГН********** от гр. Варна, ул. „...“, ... и Д. В. Т., ЕГН********** от
гр. Варна, ул. „...“, № 14 са наследници на М.В.П., б.ж. на Варна, поч.на 14.10.1979г. Двете
страни спорят за реална част от имот с идентификатор 10135.2623.5052 по КК на Варна, СО
„Горна Трака“, предмет на възстановяване по ЗСПЗЗ.
На баща й П.И.Д. е било предоставено право на ползване върху хавра от 600.00кв.м. в
м. Голямата могила“ при граници: Д.Г. и В.С., за което е било издадено удостоверение №
119/22.09.1987г. По КП 1987г. този имот бил заснет като № XXVI-53, при съседи: №
XXVII-54, № XXVIII-55 и № XXV, който е отразен като общински. Границата между имота
на П.Д.-№ XXVI-53 и съседния № XXV е била заснета през 1987г. и не е била променяна до
момента и е материализирана на място с трайна ограда на бетонова основа и мрежа. В
имота има построена сграда, съгласно разрешение за строеж № 315/16.12.1988г. на Кметство
Чайка при Община Варна.
2
По силата на НА № 78, т. 19, дело № 14117/1997г. П.Д. е признат за собственик на
недвижим имот по § 4а от ЗСПЗЗ-лозе, овощна градина с площ от 600.00кв.м. в м.
„Голямата могила“, представляващ имот № 53 по КП на „Горна Трака“, при граници: изток
имот 55 имот 5052, юг път и север дере. През 1999г. е издадена скица на имота, видно от
която западната граница към имот 52 / XXV-общински/ не е променяна.
Със Заповед РД-06-7706-31/03.02.2006г. на Областния управител на Варна е бил
одобрен ПНИ на СО „Горна Трака“. Имот № 53 с площ от 774кв.м. погрешно е записан на
М.И.М., която не притежавала този имот с НА № 162/1997г. имо. Имот № 5052 с площ от
583кв.м. е бил записан на М.В.П. по силата на решение № 860/18.02.2002г. на ПК Варна. По
жалбата на наследниците на М.В.П. е било образувано адм.д. № 10/2011г. на ВОС.
Обжалването е касаело площта на имот № 53 и № 5052 по ПНИ. Като заинтересовано лице е
взела участие М.М., а не действителния собственик П.Д.. Съдът отменил Заповед РД-06-
7706-31/03.02.2006г. на Областния управител на Варна за одобряване на ПНИ на СО „Горна
Трака“ относно имоти № 53 и № 5052. Решението е влязло в сила на 28.12.2011г., но
собственичката, след смъртта на баща си през 2007г.- М.А. не е узнала за него.
При одобряване на КК и КР със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК
имот № 10135.2623.53 е заснет с площ от 774кв.м. и отново записан на М.М., а имот
10135.2623.5052 с площ от 584кв.м.-на М.В.П..
Със заявление № 10-26743/27.09.2012г. М.А. е направила искане по § 4к, ал. 8 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, което е уважено. В регистъра към ПНИ е извършена промяна, като е заличена
М.М. и вписан като собственик на имот № 53 с площ от 774кв.м. П.И.Д., легитимиращ се с
НА № 78/1997г.
Със Заповед № КД 14-03-3101/22.11.2012г. СГКК, на осн. § 4к, ал. 13, т. 2 ПЗР на
ЗСПЗЗ е одобрено изменение в КК и КР, одобрени със Заповед № РД 18-92/14.10.2008г.,
като ПИ с идентификатор 10135.2623.53 с площ от 774кв.м. е записан на П.И.Д., въз основа
на НА № 78/1997г. за собствените му 600.00кв.м.
Със Заповед № 445/12.07.2013г. на осн. § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Кметът на Район
„Приморски“ при Община Варна одобрил оценка на имота с идентификатор №
10135.2623.53 по ПНИ на СО „Горна Трака“ за площта от 174кв.м. в размер на 3654.00лв.,
която на осн. § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е следвало да плати като обезщетение М. П. АН. на
наследниците на М.В.П.. Заповедта е била съобщена на наследниците на М.В.П. и те не са я
оспорили. Влязла е в сила и определената сума е била заплатена веднага след това . Със
запоред № 793/27.12.2013г. на Кмета на Район „Приморски“ при Община Варна е наредено
наследниците на П.И.Д., т.е. М. П. АН. да придобие правото на собственост за доплатените
по реда на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ 174кв.м., явяващи се разлика над придобитите вече
600.00кв.м. до пълния размер на имота.
3
Със Заповед № РД 14-7706-522/19.11.2014г. Областният управител на Варна,
предвид влязлото в сила на 28.12.2011г. съдебно решение № 29/30.11.2011г. по адм.д. №
10/2011г. на ВОС е одобрил ПНИ за СО „Горна Трака“ в частта относно новообразувани
имоти № 53 и № 5052. ПИ № 53 е с площ от 600.00кв.м., като в регистъра бива заличена
М.И.М. и като собственик е вписан П.И.Д. с НА № 78/1997т. ПИ № 5052 става с площ
758кв.м. и в регистъра като собственици са вписани наследниците на М.В.П. с решение №
860/18.02.2011г. на ПК-Варна. Тази заповед обаче не е съобразена според ищцата с
извършеното плащане на 174кв.м. на осн. Заповед № 445/12.07.2012г. на Община Варна и
със Заповед № 793/27.12.2013г. за придобиване на собствеността на осн. §4з, ал. 2 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, с което фактическият състав на придобиване на собствеността от нейна страна на
разликата от 174кв.м. над изкупените вече 600.00кв.м. е завършен. Придобила е
собствеността на осн. § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Без основание в заповедта си Областният управител на Варна не е съобразил
извършеното от нея плащане за разликата от 174.00кв.м., което има вещноправен ефект. Към
оня момент-19.11.2014г. М. П. АН. е собственик на имота с идентификатор № 53, целият с
площ от 774.00кв.м., придобит от нея на законно основание. Напротив, като основание за
отреждане на спорната реална част, като част от имот с идентификатор № 5052 със
заповедта на Областния управител на Варна е посочено решение № 860/18.02.2011г. на ПК-
Варна, каквото не съществува и е издадено преди влизане в сила на решението на ВОС ,
което е от 27.12.2011г. Не е посочено нито решение № 860/18.02.2002г., издадено в полза на
наследниците на М.В.П., нито решение № 494/1998г. на наследниците на В.П.С., на което са
се позовали ответниците в производството по обжалване на ПНИ от 2006г.-адм.д. №
10/2011г. Ответниците могат да се позават само на решение № 494/1998г., с което е
извършена реституция на земеделската земя и процедурата по възстановяване е приключила
1998г., т.к. е постановено преди изм. на ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68/1999г., а последващите решения
№ 860/18.02.2002г. и 860/18.02.2011г. са нищожни.
Наследодателят на ищцата е упражнявал лично владение върху имот пл. № 53 от
1991г. до смъртта си на 30.09.2007г., а след това-самата тя върху имот 5052, включително
върху реалната част от с площ от 174.00кв.м. до завеждане на исковата молба и към
момента. В условията на евентуалност твърди, че е придобила реалната част по давност.
Иска да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че тя М. П. АН. е
собственик на реална част с площ от 174.00кв.м., при граници: от запад-имот № 5052, от
север-имот № 106, от изток имот № 53 и от юг-път, на двете придобивни основания,
предявени в условията на евентуалност-изкупуване по § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
евентуално давност, текла, считано от 01.10.2007г. до датата на предявяване на исковата
молба-01.07.2019г., към което владение присъединява това, на своя наследодател П.И.Д.,
начиная от 1991г. до датата на смъртта му-на 30.09.2007г.
В писмен отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК, ответниците Р. М. Щ.,
4
ЕГН********** от гр. Варна, ул. „...“, № ..., Н. Д. В., ЕГН********** от гр. Варна, ул. „...“,
№ 33, К. В. Б., ЕГН********** от гр. Варна, ул. „...“, ... и Д. В. Т., ЕГН********** от гр.
Варна, ул. „...“, № 14, чрез адв. Ст.С., оспорват исковата претенция, като неоснователна.
Неоснователно е твърдението на ищцата, че като не е била конституирана като
страна по адм.д. № 10/2011г., съответно адм.д. № 1538/2006г. на ВОС, не е могла да защити
правата си на заинтересована страна. Самата тя твърди, че не е била конституирана по
адм.д., понеже като собственик на имота й е бил записан в регистъра на ПНИ не нейния
наследодател, а лицето М.М.. По адм.д., образувани по жалби срещу заповедта за
одобряване на ПНИ, съдът конституира като заинтересовани страни, записаните като
собственици на имотите в регистъра лица, за които се оспорва ПНИ. По адм.д. е било
конституирано лицето М.М., като посочена в регистъра за собственик на съседния на имот
№ 53 имот-№ 5052. Ето защо М.А. не е била конституирана като заинтересована страна в
процеса. Освен това Заповедта на Областния управител на Варна за одобряването на ПНИ
на СО „Горна Трака“ № РД-06-7706-31/03.02.2006г. е била публикувана в ДВ бр.
26/28.03.2006г., но ищцата М. П. АН. не я е обжалвала, въпреки, че в регистъра имот № 53 е
записан на друго лице. Ако е била обжалвала, би защитила правата си и в съдебния спор.
Неоснователни са възраженията й и по отношение на направените изменения със
Заповед № РД 14-7706-522/19.11.2014г. Тази заповед не е обжалвана своевременно от М.А.
и е влязла в сила. Тя е била в неин интерес, доколкото е заличена по отношение на
новообразуван имот № 53 в регистъра М.М. и вписан П.И.Д., но не и по отношение на
площта на имота й.
Заповед № 445/18.07.2013г. на Кмета на Район „Приморски“ не може да се
противопостави на правата на ответниците, понеже в същата е посочено, че се издава на
основание Заповед № РД-06-7706-31/03.02.2006г. на Областния управител на Варна, обаче с
решение по адм.д. № 10/2011г. /адм.д. № 1538/2006г. на ВОС/ Заповед № РД-06-7706-
31/03.02.2006г. на Областния управител на Варна е отменена. Въз основа на заповед №
445/12.07.2013г. е била внесена от М.А. сума от 3654.00лв., но след като кметът е
установил, че заповедта за одобряване на ПНИ е отменена е върната преведената им сума. И
заповед № 793/27.12.2013г. не може да им се противопостави, щом касае имот с
идентификатор № 10135.523.53 по КК и КР на гр. Варна, а процесният, собственост на М.А.
е с идентификатор № 10135.2623.53 по КК и КР на гр. Варна. Заповедта не касае спорния
имот.
Невярно е твърдението в исковата молба, че те са се позовавали на решение №
494/1998г. на ПК-Варна в производството по адм.д. № 10/2011г. Това решение касае
наследниците на В.П.С., а те са наследници на М.В.П.. Решението, с което им е възстановена
собствеността е № 860/2002г. на ПК-Варна и реституцията на възстановените им имоти е
приключила със Заповед № 228/19.05.2017г. на Кмета на Район „Приморски“, изд. на осн. §
4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От 19.05.2017г. до датата на завеждане на иска-01.07.2019г. не е
5
изтекъл изискуемия се по чл. 79 от ЗС срок. Позоваването на изтекла придобивна давност е
неоснователно.
Позовават се на правата си на собственост, на осн. реституция с решение №
860/18.02.2002г. на ПК-Варна, в качеството им на наследници на М.В.П., и заповед №
228/19.05.2017г.г., изд. от Кмета на Район „Приморски“, на осн. § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
на осн. влязлата в сила заповед № РД-14-7706-522/19.11.2014г. на Областния управител на
Варна, последната изд. предвид влязлото в сила решение по адм.д. № 10/2011г. на ВОС, с
което НИ № 53 е вече с площ от 600.00кв.м., заличен е в регистъра като собственик М.М. и
вписан П.И.Д., НИ № 5052 е с площ 758кв.м. и е записан на наследниците на М.В.П., като е
указано промените да се отразят в таблицата за изчисляване на дължимото обезщетение.
Сочат, че заповед № РД-14-7706-522/19.11.2014г. на Областния управител на Варна е била
оспорена от М.А., като нищожна и образувано гр.д. № 7616/2018г. на ВРНС, по което има
постановено решение № 4490/09.11.2018г., потвърдено с решение № 873/30.04.2019г. нпо
адм.д. № 300/2019г. на ВАдмС, като подадената жалба е отхвърлена.
Оспорват правата на собственост на ответницата. Тя не може да черпи права от
заповед № 445/18.07.2013г. на Кмета на Район „Приморски“ и заповед № 793/27.12.2013г. на
Кмета на Район „Приморски“, защото сумата по заповед № 445/18.07.2013г е върната на
М.А.. Не е придобила собствеността по отношение на спорната реална част с площ 174кв.м.,
защото със заповед № РД-14-7706-522/19.11.2014г. на Областния управител на Варна е
променен ПНИ и тези промени са отразени в КК и КР на Варна. Не е придобила тази реална
част и подавност, т.к. не е изтекъл срока от 10 години, считано от 19.05.2017г., както беше
казано вече по-горе.
Молят се исковите претенции, предвявени в условията на евентуалност да бъдат
отхвърлени, като неоснователни. Претендират присъждане на сторените по делото разноски.
С оглед становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от НА № 78, т. 19, дело № 14117/1997г. на Варненски нотариус, П.И.Д. е
признат за собственик на недвижим имот по § 4а от МЗСПЗЗ, а именно: овощна градина с
площ от 600.00кв.м., попадаща в район за земеделско ползване, находяща се в м. “Голямата
могила”, в землището на кв. Виница на гр. Варна, представляваща имот пл. № 53 по КП на
“Горна Трака”, при граници: изток имоти №№ 54 и 55, запад имот пл. № 5052, юг път и
север-дере.
От удостоверение за наследници на П.Б.Д. и П.И.Д., б.ж. на гр. Варна, поч.на
30.09.2007г.се установява, че ищцата М. П. АН. е наследник по закон на понследния.
С решение № 860/18.02.2002г. на ПК-Варна е признато правото на собственост на
наследници на М.В.П. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на лозе от
6
1.803дка, находяща се в терен по § 4 на Виница, м. Варна йолу, имот № 3325 от КП “Горна
Трака” и включва част от имоти пл. №№ 5052, 53, 55, път и дере. Възстановяването на
правото на собственост е предвидено да се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ,
като имотните граници се определят въз основа на влезлия в сила ПНИ по чл. 28, ал. 9 от
ППЗСПЗЗ. Удостоверено е, че решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
От представените с отговора на исковата молба удостоверение за наследници на
М.В.П., б.ж. на гр. Варна, поч. на 14.10.1979г., както и на К.А.П. и В.М.В., се установи, че
ответниците Р. М. Щ., Н. Д. В., К. В. Б. и Д. В. Т. са наследници по закон на общия
наследодател М.В.П..
Между страните е безспорно, че ищцата е собственик на ПИ с идентификатор
№10135.2623.53 по КК и КР на гр. Варна, СО „Горна Трака“, одобрен със Заповед РД-18-
92/14.10.2008г. на ИД АГКК, с площ 600.00кв.м., като наследник на баща си П.И.Д.,
придобит от него по силата на трансформирано право на ползване в право на собственост,
по реда на § 4а от ПРЗ на ЗСПЗЗ.
Между страните е безспорно и това, че ответниците са собственици на съседния на
ищцата и процесен ПИ с идентификатор №10135.2623.5052, одобрен със Заповед РД-18-
92/14.10.2008г. на ИД АГКК, въз основа на реституция по силата на влязлото в сила
решение на № 860/18.02.2002г. на ПК-Варна, приключила с издаване на заповедта по § 4к,
ал. 7 от ПЗР ЗСПЗЗ- №228/19.05.2017г., но само за площта от 583.00кв.м. Спорът тече за
реалната част от имота с с идентификатор №10135.2623.5052, разположена в източната част
от имота и следователно на запад от съседния имот с идентификатор №10135.2623.53 по КК
и КР на гр. Варна.
Не се спори също, че със заповед № РД-06-7706-31/03.02.2006г. на Областния
управител на Варненска област е одобрен ПНИ на СО „Горна Трака“, като имот № 5052 е с
площ от 583.00кв.м. и е записан на наследниците на М.В.П., а съседният имот № 53 е с площ
от 774.00кв.м. и записан на М.И.М..
Срещу тази заповед са били подадени няколко жалби, като едната от тях е от С.Ш.С.,
а другата от К.Д.Д., като наследниците на В.П.С. и третата от В.М.В. и Р. М. Щ., като
наследници на М.В.. Образувани са били адм.д. № 1533/2006г. на ВОС, адм.д. № 1538/2006г.
на ВОС и адм.д. № 1594/2006г. на ВОС, като са били съединени за съвместно разглеждане и
постановяване на общо решение по адм.д. № 1538/2006г. на ВОС-АО. С решение №
603/09.11.2009г., поправено с решение от 2010г. по адм.д. № 1538/2006г. на ВОС-АО трите
жалби са били отхвърлени. Това решение е било отменено и върнато за ново разглеждане с
решение № 9164/23.06.2011г. по адм.д. № 5852/2011г. на ВАС, в частта на жалбата на
В.М.В. и Р. М. Щ. и оставено в сила по отношение на жалбите на С.Ш.С. и К.Д.Д., като
последната жалба е отхвърлена, понеже е прието, че е налице спор за материално право.
Производството по върнатата за ново разглеждане жалба е образувано в адм.д. № 10/2011г.
на ВОС-АО. С решение № 29/30.11.2011г. по адм.д. № 10/2011г. на ВОС-АО е отменена
7
заповед № РД-06-7706-31/03.02.2006г., погрешно посочена в решението като заповед № РД-
06-7706-20/24.01.2006г. на Областния управител на Варна.
Със Заповед №РД-14-7706-522/19.11.2014г. на Областния управител на Варна, обн.
ДВ бр. 100/05.12.2014г. е бил одобрен ПНИ на м. „Горна Трака“ в гр. Варна, като НИ № 53
става с площ 600кв.м. и в регистъра се заличава М.М. и за собственик се вписва П.Д., а НИ
№ 5052 става с площ 758кв. м. и като собственици се вписват наследници на М.В.П., с
Решение №860 от 18.02.2011г. на ПК – Варна.
Междувременно със Заповед № КД-14-03-3101/22.11.2012г. на нн-к на АГКК – Варна
е била изменени КК и КР на гр. Варна, като за имот № 10135.2623.53 с площ 774кв.м. е било
заличено лицето М.М. и е бил вписан като собствен на П.И.Д..
Със Заповед № 445/12.07.2013г. на кмета на Район Приморски при община Варна, по
заявление от 18.06.2013г. от М. П. АН. и въз основа на влезлия в сила ПНИ на СО „Горна
Трака“ , одобрен със заповед № РД-06-7706-31/03.02.2006г. на Областния управител на
Варна, е определена оценка на част от имот с идентификатор № 10135.2623.53, с площ от
174.00кв.м. в размер на 3654.00лв., на основание § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Удостоверено
е, че заповедта е влязла в сла на 16.10.2013г.
Сумата по оценката е била платена на 03.12.2013г. по сметка на Район Приморски на
Община Варна, видно от представеното по първоинстанционното дело платежно нареждане.
Сумата е била преведена на наследниците на М.В.П. на 14.01.2014г., според
Удостоверението, изд. от община Варна.
Според удостоверение от 17.01.2020г., удостоверение от 28.02.2020г. и удостоверение
№ 11/12.05.2017г., трите издадени от Община Варна, сумата от 3654.00лв. е върната от
наследницата на М.В.П.-Р. М. Щ. на Район „Приморски“ с банково бордеро на 19.04.2017г.
и преведена по касов път на М. П. АН. на 31.05.2017г. Неоснователно е твърдението й, че не
е получила сумата.
Със заповед 793/27.12.2013г. на кмета на Район Приморски при община Варна е
наредено насл. на П.И.Д.-М. П. АН. да придобие право на собственост на имот с
идентификационен № 10135.523.53, целият с площ от 774.00кв.м., като частта от 174.00кв.м.
е доплатена по реда на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Със Заповед №228/19.05.2017г. на кмета на р-н Приморски при общ.Варна, на осн. §
4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е било разпоредено възстановяването на правото на собственост в
полза на наследниците на М.В.П. върху ПИ №10135.2623.5052 с площ 758кв.м. Заповедта е
влязла в сила на 16.06.2017г., като необжалвана.
С решение № 4499/09.11.2018г. по гр.д. №7616/2018г. на 46-ти състав на ВРС е
отхвърлена жалба на М.А. срещу Заповед № РД-14-7706-522/19.11.2014г. на Областния
8
управител на Варна за одобряване на ПНИ на СО „Горна Трака“-Варна, относно
новообразувани имоти № 5052 и № 53, по твърдения за нищожност и незаконосъобразност,
приемайки, че заповедта не е нищожна, а относно твърденията за материална
незаконосъобразност е просрочена. Това решение е потвърдено с решение №
873/30.04.2019г. на ВАдмС.
Със Заповед №259/20.06.2018г. на кмета на р-н Приморски при общ.Варна е била
одобрена оценка на подобренията в №10135.2623.5052 по ПНИ на м-ст Горна Трака при
община Варна, въз основа на приложена експертна оценка, като определената оценка от
1600.00лв., дължима от наследниците на М.В.П. на М. П. АН. е заплатена на 13.09.2019г.
Прието по първоинстанционното дело е и решение № 494/24.04.1998г. на ПК – Варна,
с което се признава правото на собственост на наследниците на В.П.С. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на нива от 6.610 дка, находяща се в терен по § 4 на
Виница, м. „Варна йолу“, имот № 10166 парцел 10165 но КП 1956г., а от КП „Горна Трака“
представлява части от имоти пл. № 55, № 53 с площ от 0.776дка, № 5052 с площ от 0.608дка,
№ 52, № 51, № 50, № 49, № 901,№ 66, дере и път.
Пред ВРС е изслушано заключение по допуснатата от съда СТЕ, дадено компетентно
и безпристрастно. По КП 1956г. имот № 53 по КК попада в имот № 10166 и е записан на
М.В.П., при посочени съседи и граници. По КП 1987г. процесният имот № 53 по КК попада
в имот пл. № 53, който е с площ 755кв.м. и в разписния лист е записан на Л.Щ. /съхранен в
Община Варна/ и в последствие записан на М.И.М. /в разписния лист, съхранен в Район
„Приморски“/. По КП на ползвателите към ПКП на м. „Горна Трака“ имот № 53 по КК с
площ от 600.00кв.м. попада в имот № 53, а имотът от запад-№ 5052 е записан на П.Т.. По
ПКП на „Горна Трака“ имотът № 53 попада в стар имот 3325 по ПКП с площ от 1949кв.м.,
записан на М.В.П., а попадащата в него площ е 774кв.м. Записан е -на М.И.М.. Стар имот №
3326 е записан на В.П.С.. По ПНИ на СО „Горна Трака“ процесният имот № 53 по КК
попада с площ от 600.00кв.м. в имот № 53 по ПНИ, при предаването му и е с площ от
774кв.м., записан на М.И.М.. Имот № 5052 е записан на М.В.П.. По действащата КК на гр.
Варна, имот с идентификатор 10135.2623.53 е с площ 600.00кв.м. и е записан на П.И.Д. със
заповед № 202/10.05.2017г. Вещото лице е извършило справка и установило, че , че по ПНИ
на СО „Ваялар“ и СО „Горна Трака“ , кадастралните райони са с един номер- 523, с който са
интегрирани в КК. В последствие са коригирани, като за м. Ваялар кадастралният район е
2723, а за Горна Трака-2623. Имот с идентификатор 10135.2623.53 по действащата КК с
последващите изменения, според вещото лице е имот от кадастралния район и номен 523.53
по ПНИ на СО „Горна Трака“. Описаните с НА № 120/1997г., НА № 123/1997г., НА №
182/1997г. и НА № 128/2006г. на М.И.М. не се отнасят към имота с идентификатор
10135.2623.53, понеже са с местонахождане е в м. „Дели Сава“, а не „Горна Трака“. Освен
това не кореспондира с посочените в решение № 860/18.02.2002г. на ПК-Варна имоти. На
място вещото лице е открило имот №10135.2623.53 ограден, с мрежа и метални колове, а те
на бетонови основи, като границата на място съответства на имотната такава. Има
9
изградени две постройки в имота-жилищна и стопанска сграда, в югоизточната част на
имота.
Отнова пред ВРС са изслушани водените от ищцата свидетели: С.И.Д. и М.Н.Н.,
двамата без родство и дела със старните, съседи на процесния имот. Св. Д. познава съседите
си от 1987-88г., когато в района раздавали места за ползване, от около 800.00кв.м., нещо
което противоречи на удостоооверение № 119/22.09.1987г. на ИК на ОбНС-Варна.
Местността била „Голяма могила“, „Коджа тепе“, „Фатрико дере“, а сега „Горна Трака“.
Бащата на М.А.-П.Д. получил място. Всички съседи оградили местата си с еднотипни огради
имотите си-мрежа на бетонна основа. От тогава никой не е местил оградата си. Имотът от
южната страна на имота на М. бил пустеещ, никой не идвал, не е обработван. Баща й се
грижел и обработвал мястото, а след смъртта му през 2007г. грижите поели М. и синовете й.
Св. Н. сочи, че притежава съседеден на процесния имот от 1995г. допреди две години. От
1995г. познава ищцата М.А. и баща й П.Д., като собственици на терен с площ от 774кв.м.
Още тогава теренът си бил ограден и останал в същия непроменен вид. Мястото на П.Д.
било ежедневно поддържано и обработвано и в него е живял П.Д., а след смъртта му М.А..
За всичите тези години никой друг, освен Д., дъщеря му А. и семейството им не е бил в
имота. Нямало е и спорове за собствеността му, допреди две – три години. Съседният му от
запад имот винаги е бил изоставен- „хавра“, „не е стъпвал крак там“. До оградата със
съседния от запад изоставен имот, в имота на М.А. има изграден външен тоалет, отделно
има и посадени овошки, както и асма.
След анализ на събраните доказателства и като взе предвид доводите на страните,
съдът прави следните изводи:
Най-напред настоящият състав намира, че следва да се произнесе по допустимостта
на предявения иск. Ищцата е предявила положителен установителен иск с правно осн. чл.
124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че е
собственица на процесната реална част от имот с идентификатор № 10135.2623.5052 по КК
и КР на гр. Варна с площ от 174.00кв.м., така, както е щрихована на скицата, представена от
нея на л. 78 от първоинстанционното дело. Според наведените твърдения, че владее
спорната реална част, искът й е допустим за разглеждане от съда. Тежестта да установи
правата си по отношение на реалната част е нейна. Навела е две основания за придобиване
на собственостт в условията на евентуалност-изкупуване по реда на § 4з, ал. 2 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, евентуално давност, текла от 2007г. до датата на завеждане на исковата молба, като
към владението си присъединява това на наследодателя си и неин баща П.И.Д. от 1991г. до
смъртта му през 2007г.
Няма спор, както вече беше посочено, че П.И.Д. е бивш ползвател, чието право на
ползване е трансформирано в право на собственост по отношение на предоставения му за
ползване имот, на осн. § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ-овощна градина с площ от 600.00кв.м.,
находяща се в м. “Голяма могила”, в землището на гр. Варна, кв. “Виница”, представляваща
10
имот пл. № 53 по КП “Горна Трака”, видно от представения по първоинстанционното дело
НА № 78, т. 19, дело 14117/1997г. на варненски нотариус. Няма спор още, че ищцата М. П.
АН. е единствен наследник по закон на починалия на 30.09.2007г. свой баща П.И.Д..
Изкупеният по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ имот представлява имот с идентификатор №
10135.2623.53 по КК и КР на гр. Варна.
Съгласно разпоредбата на § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, гражданите, чието право на
ползване се превръща в право на собственост съгласно § 4а, ал. 1, придобиват собствеността
на земята до 600 кв. м, а тези по § 4б, ал. 1 - до 1000 кв. м. Ал. 2 от същата правна норма
гласи, че разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се
възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250
кв. м при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Земите, от
които не може да се образува нов имот, се заплащат от ползвателите на собствениците по
пазарни цени в тримесечен срок от влизането в сила на оценката.
Чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ предвижда, че с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от
преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите,
правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к,
ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ.
Планът на новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на помощния план
по ал. 1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите,
съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на
техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на
новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от
плана на новообразуваните имоти. Планът на новообразуваните имоти се изработва в
графичен и в цифров вид. В ал. 6 е посочено, че с плана на новообразуваните имоти на всеки
правоимащ по § 4а и 4б в съответствие с изискванията на § 4з от преходните и
заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се определя имот, като местоположението му се
съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения.
Имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м,
съответно 1000 кв. м, и имат осигурен достъп до улица или път. Разликата над 600 кв. м и
над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за
образуване на нов имот (имоти) с размер не по-малък от 250 кв. м. Всеки нов имот се
образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ
собственик. Разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота,
определен за ползвателя, спорпед ал. 7 от същата правна норма.
Видно, ПНИ на СО “Горна Трака” е одобрен със заповед № РД-06-7706-
31/03.02.2006г. на Областни управител на област с административен център гр. Варна, като
НИ № 53 е с площ от 774.00кв.м., от които 600.00кв.м. е изкупил наследодателят на ищцата
11
П.И.Д.. По искане на М. П. АН., като негова наследница по закон е била изготвена оценка
на разликата от 174.00кв.м. със заповед 445/12.07.2013г. на кмета на Район “Приморски” от
3654.00лв., а след заплащането й на 03.12.2013г., е издадена заповед № 793/27.12.2013г., на
кмета на Район “Приморски” за придобиване на право на собственост от наследницата на
П.И.Д.-М. П. АН. на имот, целият от 774.00кв.м., който е посочен, че е с идентификационен
№ 10135.523.53 за доплатената част от 174.00кв.м. Видно, заповедта не касае спорния имот с
идентификатор 10135.2623.53 по КК и КР на гр. Варна. Дори и 523 да е номер на
кадастралния район по ПНИ на СО “Траката”, в който попада спорната реална част, според
заключението на вещото лице, никога идентификатора по КК и КР не е бил формиран, като
съдържащ този номер-523 в себе си. Видно и със заповедта, с която е одобрена КК и КР на
гр. Варна № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК за района идентификаторите на двата
съседни имота са съответно 10135.2623.53 и 10135.2623.5052, като в представените по
първоинстанционното дело скици № 15-477627-31.05.2020г. и № 15-706846-05.08.2019г.
посочване на стари идентификатори за двата имота няма, за да бъде взето предвид
заключението на вещото лице в този смисъл.
На това място настоящият състав намира, че следва да бъдат обсъдени правата на
ответниците, оспорващи правата на ищцата.
Следва да бъде прието, че ответниците, като наследници на М.В.П., в чиято полза е
постановено решение № 860/18.02.2002г. на ПК-Варна, се легитимират като собственици на
новообразуван имот № 5052 с площ от 583.00км.м. по ПНИ, одобрен със заповед № РД-06-
7706-31/03.02.2006г. на Областни управител на област с административен център гр. Варна.
Тази заповед обаче е обжалвана от наследниците на М.В.П.-В.М.В. и Р. М. Щ., с искане да
бъде отменена заповед № РД-06-7706-31/03.02.2006г. на Областни управител на област с
административен център гр. Варна по отношение на имоти № 5052 и № 53 по ПНИ, с искане
разликата над 600.00кв.м. за имот № 53 да бъде присъединена към техния имот № 5052 по
ПНИ, като е било образувано адм.д. № 1533/2006г., присъединено към адм.д. № 1538/2006г.,
заедно с адм.д. № 1594/2006г., трите на ВОС-АО и постановено общо решение №
603/09.11.2009г., поправено с решение от 2010г., двете по адм.д. № 1538/2006г. на ВОС-АО.
С решението си ВОС-АО е отхвърлил трите жалби с които е бил сезиран, едната от които на
наследниците на М.В.П.. С решение № 9164/23.06.2011г. по адм.д. № 5852/2011г. на ВАС е
било отменено решение № 603/09.11.2009г. по адм.д. № 1538/2006г. на ВОС-АО и делото
върнато за ново разглеждане семо по жалбата на наследниците на М.В.П., а в останалата си
част-относно жалбите на наследниците на В.П.С.- оставено в сила. Образуваното при
връщането на делото за ново разглеждане адм.д. № 10/2011г. на ВОС-АО е постановено
решение № 29/30.11.2011г., като е отменена заповедта на Областния управител на Варна за
одобряване на ПНИ на СО “Траката” в частта относно новообразуваните имоти № 5052 и №
53.
Последвало е издаването на заповед № РД-14-7706-522/19.11.2014г. на Областния
управител на област с административен център гр. Варна, с която е одобрен ПНИ на СО
12
“Горна Трака”, като НИ № 53 става с площ 600.00кв.м. и се записва на П.И.Д., като се
заличава вписаната до момента за собственик М.И.М., а НИ № 5052 става с площ от 758кв.м.
и е записан на наследниците на М.В.П., съгласно постановеното решение № 860/18.02.2020г.
Указано е със заповедта изчисляването на дължимото обезщетение.
Тази заповед безуспешно е била обжалвана от М. П. АН., като нищожна и
незаконосъобразна. Било е образувано гр.д. № 7616/2018г. на ВРС, приключило с оставяне
без уважение на подадената жалба с решение № 4499/09.11.2018г., потвърдено с решение
873/30.04.2019г. по адм.д. № 300/2019г. на ВадмС, т.к. заповедта не е нищожна, а е
просрочена по отношение на твърдяните основания за материална незаконосъобразност.
С оглед проследената хронология, се налага изводът, че кметът на Район
“Приморски” не е имал никаво основание да изготви оценка на спорната разлика от
174кв.м., като издаде заповед № 445/12.07.2013г. и след плащането й на наследниците на
М.В.П., да нареди наследницата на изкупилия 600.00кв.м. от предоставения за ползване
имот П.И.Д.-М. П. АН., да придобие собствеността и на горницата над 600.00кв.м. до цялата
площ на имота 774.00кв.м. или спорните 174.00кв.м., по силата на заповед №
793/27.12.2013г.
На първо място, към 2013г., когато са издадени двете посочени по-горе заповеди, не
е била влязла в сила заповед № РД-06-7706-31/03.02.2006г. на Областния управител на
Варна относно НИ № 53 и № 5052, на каквото основание са издадени. Влязъл в сила ПНИ
по отношение на тези два имота има чак след влизане в сила на заповед № № РД-14-7706-
522/19.11.2014г. на Областния управител на област с административен център гр. Варна.
Вярно, че П.Д., съответно дъщеря му след неговата смърт през 2007г. не са участвали в
производството адм.д. № 1538/2006г. на ВОС-АО, а участие е взело лицето М.М., която е
била записана като собственик на НИ № 53 по ПНИ, заповедта за одобрение на който не е
била обжалвана от тях, въпреки съществуващото несъответствие на записите в разписния
лист. Ако бяха обжалали заповедта, щеше да е ясно, че има спор. Дори и да не са знаели
П.Д./М.А., кмътът на Район “Приморски” е следвало да вземе предвид, че ПНИ не е влязъл в
сила и конфигурацията на имоти № 5052 и № 53 не е окончателна, за да се пристъпва към
изпълнение на процедурата по § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а и с подаването на жалба се
спира изпълнението на административния акт, съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗАП /отм./, действал
към момента. Отчитайки допуснатата нередност се е стигнало до издаване на удостоверение
№ 12/12.05.2017г., с което издаването на заповед № 445/12.07.2013г. и заповед №
793/27.12.2013г. е окачествено като очевидна фактическа грешка и е указано на
наследниците на М.В.П. да възстановят на наследницата на П.И.Д.-М. П. АН. получената от
тях сума от 3654.00лв. Това е изпълнено, видно от представената от Р. М. Щ. преводно
нареждане в полза на Район “Приморски” при Община Варна и РКО № 49/31.05.2017г.
Въпреки, че първоначално А. е твърдяла, че не е получила сумата, следва да се има предвид,
че безспорно е била преведена по сметка на Район “Приморски” от наследниците на М.В.П.,
а и в последното пред ВРС с.з. е признала, чрез процесуалния си представител, че е
13
получила сумата, макар и да е твърдяла, че не е знаела на какво основание й е върната.
Освен това, както по-горе беше посочено, заповед № 793/27.12.2013г. на кмета на Район
“Приморски” не касае имот с идентификатор 10135.2623.53 по КК и КР на гр. Варна.
Не следва да бъде прието, че М.П. Д.а може да се легитимира като собственик на
спорната реална част, понеже е поискала изготвянето на оценка, заповедта е влязла в сила,
платила е определената сума от 3654.00лв. и е придобила собствеността за разликата над
600.00кв.м. до цялата площ от 774.00кв.м., на осн. § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
Ищцата е навела още едно основание в условията на евентуалност за придобиване по
силата на изтекла придобивна давност. Действително разпитаните пред ВРС свидетели
потвърждават, че най-късно от 1995г. /показанията на св. М. Н./, че най-напред бащата
П.И.Д. до смъртта си през 2007г., а след това и лично М.А. от 2007г. до момента са
осъществявали фактическа власт по отношение на цялата площ от 774.00кв.м., като са го
оградили и оградата не е местена, обработвали са имота и са го ползвали. Никой не е имал
претенции по отношение на имота до преди 2-3 години.
Не без значение за спора в тази връзка е обстоятелството, че като е признато правото
на наследниците на М.В.П. да им бъде връзстановен имота с решение № 860/18.02.2002г., то
реституционната процедура е приключила едва с издаването на заповедта №
228/19.05.2017г. по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. До този момент давност по отношение на
възстановения им имот не е текла. Ищцата не е била в състояние да придобие по давност и
спорната реална част от 19.07.2017г. до датата на подаване на исковата молба-01.07.2019г.
М.А. възразява, че собствеността по отношение на НИ № 5052 по ПНИ е придобита
от ответниците с решение № 494/27.04.1998г. на ПК-Варна, в качеството им на наследници
на общия наследодател В.П.С.. Невярно най-напред е, че от представения материл по адм.д.
№ 1538/2006г. на ВОС-АО и адм.д. № 10/2011г. на ВОС-АО е видно, че ответниците сами са
се позовали на права, произтичащи от наследствено правоприемство от общия наследодател
В.П.С.. Напротив. Те винаги са твърдяли, както и по настоящото дело земеделска
реституция в своя полза, основана на решение № 860/18.02.2002г. на ПК-Варна. Ищецът по
положетелния установителен иск следва да докаже правата си и като извлича такива от
твърденията, че реституцията в полза на Р.Щ., Н.В., К.Б. и Д.Т. е настъпила с решение №
494/27.04.1998г. на ПК-Варна, тежестта на доказване е била нейна. Няма проведено такова
доказване. Ако се приеме, че е бил налице спор за метериално право между наследниците
на В.П.С. и наследниците на М.В.П. по отношение на реституираните им имоти, той не е
бил разрешен в отделно производство. Дори да е налице спор за материално право, това са
техни вътрешни отношения, които не следва да бъдат разглеждани по настоящото дело,
доколкото останалите наследници на В.П.С. не участват като страни по спора. Щом
наследниците на М.В.П. са собственици на имота № 5052 по ПНИ, до изменението със
заповед № РД-14-7706-522/19.11.2014г. на Областния управител на област с
административен център гр. Варна, за което няма спор между страните по настоящото дело,
14
само те могат да претендират и придобият собствеността на спорната реална част от
174.00кв.м. и присъединена към техния възстановен по силата на земеделска реституция
имот.
Положителният установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен на двете основания, предявени в условията на
евентуалност.
Предвид изхода на спора обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло,
включително и в частта за разноските. Въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемите на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 2116.00лв., от която намалено на осн.чл.
78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение, заплатено съгласно договор за правна защита
от 16.10.2019г. на л. 122 от първоинстанционното дело, с оглед направеното възражение за
прекомерност и определено от съда по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 2111.00лв. и 5.00лв.
заплатена държавна такса за издаденото съдебно удостоверени, според представения списък
по чл. 80 от ГПК на л. 220.00лв. от първоинстанционното дело.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК М.П. Ансастасова следва да бъде осъдена за въззивното
производство да заплати на Р. М. Щ., Н. Д. В., К. В. Б. и Д. В. Т. сумата от 2025.00лв., от
която 2000.00лв. заплатено адвокатско възнаграграждение, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 04.12.2020г. на л. 34 по делото и 25.00лв. заплатена държавна такса
по въззивната жалба, съгласно спикък по чл. 80 от ГПК на л. 33 по делотго. Неоснователно е
възражението за прекомерност на заплатевото адвоктоско възнаграждение.
Видно общото задължение за разноски за двете инстанции на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК
на М.П. Ансастасова в полза на Р. М. Щ., Н. Д. В., К. В. Б. и Д. В. Т. възлиза на сумата от
4141.00лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2599/25.06.2020г. по гр.д. № 10249/2019г. на 9-ти състав на
ВРС, с което е признато за установено по отношение на Р. М. Щ., ЕГН********** от гр.
Варна, ул. „...“, № ..., Н. Д. В., ЕГН********** от гр. Варна, ул. „...“, № 33, К. В. Б.,
ЕГН********** от гр. Варна, ул. „...“, ... и Д. В. Т., ЕГН********** от гр. Варна, ул. „...“, №
14, че М. П. АН., ЕГН********** от гр. Варна, бул. „...“, ... е собственик на следния
недвижим имот:
- реална част от ПИ №10135.2623.5052 по КК и КР на гр. Варна, с.о. Горна трака, м.
Коджа тепе, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД АГКК, който цял терен по
същите КК и КР е с обща площ 758кв.м. и при граници имоти с №10135.2623.4080;
15
№10135.2623.9511; №10135.2623.106 и №10135.2623.53, и който цял терен по ПНИ
съответства на НИ №52, а частта е с площ 174кв.м. и с граници имоти №10135.2623.106;
№10135.2623.53, №10135.2623.9511 и в останалата си част е попадаща в ПИ
№10135.2623.5052, като частта е още защрихована окомерно от ищцата на скицата на л.78
от делото, защрихована е и в син контур на комбинирана скица №3 към заключението
по СТЕ на вещото лице (л.187 от първоинстанционното дело), която комбинирана скица на
СТЕ, приподписана от съда, съставлява неразделна част от решението, на придобивното
основание изкупуване по реда на пар.4з, ал.2, изр.2 от ПРЗ на ЗСПЗЗ вр. чл.28, ал.7, изр.
последно от ППЗСПЗЗ, след заплащането на одобрената със Заповед №445/12.07.2013г. на
кмета на район Приморски община Варна оценка на частта от ПИ №10135.2623.50554.00лв.2
с площ 174кв.м. над надлежно трансформираните по пар.4а ПРЗ ЗСПЗЗ от ищцата и
наследодателя й 600кв.м. от ПИ №10135.2623.5053 (неспорни) и притежаваните от
ответниците 600кв.м. от ПИ №10135.2623.5052 (също неспорни), на правно основание
чл.124, ал.1 ГПК и са осъдени да заплатят на М. П. АН., ЕГН********** ЕГН**********
от гр. Варна, бул. „...“, ..., сумата от 1750.00лв. – разноски пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. П. АН., ЕГН********** от гр. Варна, бул. „...“, ... за
признаване за установено по отношение на Р. М. Щ., ЕГН********** от гр. Варна, ул.
„...“, № ..., Н. Д. В., ЕГН********** от гр. Варна, ул. „...“, № 33, К. В. Б., ЕГН********** от
гр. Варна, ул. „...“, ... и Д. В. Т., ЕГН********** от гр. Варна, ул. „...“, № 14, че е собственик
на реална част от ПИ №10135.2623.5052 по КК и КР на гр. Варна, СО „Горна трака“,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД АГКК, с площ от 174.00кв.м., при
граници: имоти №10135.2623.106; №10135.2623.53, №10135.2623.9511 и останалата си част
от ПИ №10135.2623.5052, която реална част е защрихована със син щрих на комбинирана
скица №3 към заключението по СТЕ на л.187 от първоинстанционното дело, която скица
представлява неразделна част от решението, като цялата площ на ПИ №10135.2623.5052 по
КК и КР на гр. Варна е 758.00кв.м., при граници: имоти с №10135.2623.4080;
№10135.2623.9511; №10135.2623.106 и №10135.2623.53, който по ПНИ съответства на НИ
№ 5052, на основание изкупуване по реда на § 4з, ал.2, предл. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. чл. 28,
ал. 7, предл. последно от ППЗСПЗЗ, след заплащането на одобрената със Заповед
№445/12.07.2013г. на кмета на район Приморски община Варна оценка на частта от ПИ
№10135.2623.5052 с площ 174кв.м. в размер на 36, евентуално придобита по давност от нея,
текла в периода от 01.10.2007г. до датата на завеждане на иска в съда-01.07.2019г., къмна
30.09.2007г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. П. АН., ЕГН********** от гр. Варна, бул. „...“, ... да заплати на Р.
М. Щ., ЕГН********** от гр. Варна, ул. „...“, № ..., Н. Д. В., ЕГН********** от гр. Варна,
ул. „...“, № 33, К. В. Б., ЕГН********** от гр. Варна, ул. „...“, ... и Д. В. Т., ЕГН**********
от гр. Варна, ул. „...“, № 14, разноски за двете инстанции в общ размер на 4141.00лв., на осн.
чл 78, ал. 3 от ГПК.
16
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17