Решение по дело №1081/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 329
Дата: 26 юни 2023 г.
Съдия: Светослава Михайлова Цонева
Дело: 20234430201081
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. Плевен, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20234430201081 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 23-1772-000189 от
15.03.2023 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, Първо РУ -
Плевен, с което на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДП на М. С. Д. от ***, ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
извършено административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП, както и
отнемане на 10 контролни точки.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, не се явява в съдебно
заседание. В жалба, депозирана чрез *** Р. Р., ПЛАК изтъква доводи за
нарушения на материалния закон. Твърди, че доверителят и М. Д. не е бил
уведомяван за извършена служебна дерегистрация на основание чл. 574 КЗ ал.
I във вр. с чл. 18б от Наредба II-45 от 24.03.2000 година, в която подробно е
регламентирана тази дейност на административнонаказващия орган. Счита,
че разписаната в Наредбата процедура не е изпълнена, не е уведомено лицето
и в тази връзка цялата административнонаказателна дейност намира за
незаконосъобразна, а издаденото наказателното постановление е
незаконосъобразно. Позовавайки се в горната връзка моли съда да постанови
1
решение, с което да отмени наказателното постановление, както и да присъди
разно*** на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за ******.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован , не се представлява в съдебно
заседание. В съпровождащо жалбата писмо с рег. № 177200-6749/18.05.2023
година изразява становище, че наказателното постановление е правилно
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В случай, че жалбата бъде
уважена и се претендира ***ско възнаграждение за оказаната на
жалбоподателя защита, моли съда да присъди разно*** в размер, съобразен с
предвидения в Наредба № 1 за минималните ****** възнаграждения.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, разпоредбите на
закона и становището на страните, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената по делото в заверено
ксерокопие Заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021 година на Министъра на
вътрешните работи е, че Началник сектор в ОДМВР - Плевен, Първо РУ –
Плевен е овластен да издава наказателни постановления за извършени
нарушения по ЗДП.
На 11.02.2023 година в 02,08 ч в *** на жалбоподателя М. Д. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на
същата дата, в ***, ул. „ ******“ до номер 69 с посока на движение към ул.
„***“ в същия град управлявал МПС лек автомобил Опел Астра с рег. № ***,
негова собственост, което било със служебно прекратена регистрация на
31.01.2023 година. Същото обстоятелство било установено след проверка в
информационните масиви на ОД на МВР Плевен. Регистрацията на лек
автомобил Опел Астра с рег. № ***, собственост на М. Д. била прекратена
след уведомление от „Гаранционния фонд“ за липса на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“.
За така установените обстоятелства на жалбоподателят Драганом бил
съставен акт за извършено административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП:
управление на автомобил, чиито регистрация била служебно прекратена.
2
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и връчен му по
надлежният ред. Същият го подписал без възражения.
Материалите по административно наказателната преписка били
изпратени на РП - Плевен по компетентност. След извършване на проверката,
производството пред същата приключило с Постановление от 14.03.2023
година за отказ да се образува срещу жалбоподателя наказателно
производство за извършено престъпление по чл. 345 ал. 1 НК предвид липсата
на доказателствата за виновното му поведение. Материалите по преписката
били изпратени на ОД на МВР- Плевен за сведение и ангажиране на
административно наказателната отговорност на жалбоподателя.
На 11.02.2023 година в 11:57 ч жалбоподателят М. Д. сключил
задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ за собственият му лек
автомобил Опел Астра с рег. № *** .
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДП на М. Д. е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП, както и отнемане на 10 контролни точки.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените в хода на
въззивното производство писмени доказателства, а именно: наказателно
постановление № 23-1772-000189 от 15.03.2023 година на Началник сектор в
ОДМВР - Плевен, Първо РУ - Плевен; докладна записка относно съставен акт
за установяване на административно нарушение по чл. 140 ал. I предложение
I от ЗДвП от младши експерт Александър Недялков; акт за установяване на
административно нарушение № 627623 от 11.02.2023 година на старши
полицай при ОДМВР - Плевен, Първо РУ; заверено копие от обяснение от
името на жалбоподателя М. С. Д.; заверено копие от полица за „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите № BG/22/123000493693/11-02-
2023/14018134; заверено копие от данни за служебна промяна на регистрация
на МПС с регистрационен № ЕН 0805 КХ; заверено копие от Мотивирана
резолюция № 23-1772-М000014 ОДМВР - Плевен, РУ 01 Плевен, 15.02.2023
година; постановление за отказ за образуване на досъдебно производство №
1223 от 2023 година на Районна прокуратура - Плевен; справка за нарушител
на името на жалбоподателя М. С. Д.; Заповед № 316з-2935 от 29.07.2022
3
година на *** на ОД на МВР - Плевен; Заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021
година на Министъра на вътрешните работи; писмо от „Гаранционен фонд“ с
изходящ № 10-00-422 от 01.06.2023 година, ведно с уведомление по чл. 574
ал. 10 от КЗ № 026540 от 03.01.2023 година и 2 броя справки от базата данни
на ИЦ към ГФ.
В подкрепа на изложените по горе факти са и показанията на
свидетелите И. Н., Н. П. и П. И., разпитани непосредствено в съдебно
заседание.
Приложените по делото писмени доказателства от Гаранционен фонд и
Сектор ПП при ОД на МВР- Плевен установяват по категоричен начин, че лек
автомобил Опел Астра с рег. № *** е собственост не на жалбоподателя. На
06.01.2023 година на същия било изпратено уведомление по чл. 574 ал. 10 от
КЗ, в 14 - дневен срок от изпращане на уведомлението следва да представи
пред Гаранционния фонд доказателства за сключена задължителна
застраховка „ Гражданска отговорност“. Такива не били представени от
страна на собственика Д., поради което и била изпратена информация до
сектор ПП при ОД на МВР - Плевен, която от своя страна извършила
служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, считано от
31.01.2023 година. Представените от сектор ПП при ОД на МВР- Плевен
писмени доказателства, а именно справка по история на регистрация на МПС
Опел Астра с рег. № ***, собственост на М. Д. не установяват последния да е
бил уведомяван по надлежния ред за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на автомобила му.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както
материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление,
така и съответствието му с процесуалният закон.
Съдът намери, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.
Спазени са изискванията по съставянето на АУАН при условията на чл. 40 ал.
1 ЗАНН. Актът е връчен на лично на жалбоподателя, на който е била дадена
възможност да се защити във връзка с констатациите на наказващият орган и
4
същата е реализирана с депозирането на жалба в законоустановеният срок.
Наказателното постановление, като краен санкционен акт на
наказващият орган цели реализирането на административно наказателна
отговорност за субектите, извършили административно нарушение по
смисъла на чл. 6 ЗАНН. Последното съставлява действие или бездействие,
което нарушава обществения ред на държавно управление в конкретна област
, обявено е от закона за наказуемо и е извършено виновно. По отношение на
вината по аргумент от разпоредбата на чл. 11 ЗАНН следва да се спазват
правилата на чл. 11 ал. 2 НК, а именно: виновно е извършеното деяние тогава
когато деецът е осъзнавал обществената опасност на извършваното, това че е
забранено от закона и да е искал настъпването на съответните забранени от
закона последици.
Събраните в хода на административното, а и въззивното производство
доказателства установяват по категоричен начин, че към датата на
извършване на проверката и съставянето на АУАН МПС Опел Астра с рег. №
***, е било собственост на М. Д.. Безспорно установено е и, че същият не е
бил уведомяван по надлежния ред за служебното дерегистриране на същия.
Действително собственикът на автомобила е длъжен да знае, че за
моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, което води и до служебно прекратяване на регистрацията.
Незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо
административнонаказателната отговорност, но в случая се касае за незнание
на факт от обективната действителност – за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на автомобил на основание чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, т.е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.
Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за
служебно прекратената регистрация не е елемент от фактиче***я състав на
прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение
към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3
от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган
задължението да уведоми собственика за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.
Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при
5
непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите
на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за
издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от
Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство
обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно
регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на
дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.
Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание.
Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на
регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с
дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея
правни последици.
В конкретният случай, незнанието на жалбоподателя се явява резултат
от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за
уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно
прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл,
така и небрежност – незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи
на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се
извърши справка за служебно прекратената регистрация.
В хода на въззивното производство, въпреки проявената процесуална
активност от страна на съда, не се събраха доказателства за надлежно
уведомяване или узнаване на жалбоподателя за извършената служебна
дерегистрация на моторното превозно средство, считано от 31.01.2023 година.
Ето защо, констатираното на 11.02.2023 година от страна на полицей***те
служителя деяние по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е несъставомерно. Липсват
доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, а вината в
административнонаказателния процес не се предполага.
Предвид горното съдът прие, че и за реализирането на административно
наказателна отговорност спрямо жалбоподателя Д. липсва умисъл по смисъла
на чл. 11 ал. 2 НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН административно
наказващият орган следва да да издаде наказателно постановление макар в
6
АУАН да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. Съдът прие, че в случая наказващият орган неправилно и в разрез с
разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН е издал наказателно постановление чисто
механично при все, че обстоятелствата относно липсата на вина у
жалбоподателя са били известни към датата на издаването на наказателното
постановление и въпреки това същото е издадено в разрез с изискванията на
закона. Допуснато е нарушение на процесуалния закон, което налага пълната
отмяна на наказателното постановление.
По така направеното искане за присъждане на разно***, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разно*** по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разно***те
по производството и възнаграждението за един ***, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт
или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя в
производството действително следва да бъдат присъдени разно*** за ***ско
възнаграждение и направените други разно***.
Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК и
разно*** се дължат тогава когато са направени. В случая е представено
пълномощно / лист 2 от материалите по делото/, в който е отразено, че
предоставената помощ е осъществена безплатно на основание чл. 38 ал. 1т. 3
от Закона за ******.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 ал. 2 от Закона за ******, в случаите на
предоставена безплатна правна помощ алинея първа на същата разпоредба,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разно***,
***ът или ***ът от Европей***я съюз има право на ***ско възнаграждение.
За уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е била
осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя
размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената
правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го
7
опровергават; отговорност на насрещната страна за разно*** съобразно
правилата на чл.78 ГПК. Тези предпоставки в случая са налице. В полза на
*** Р. Р. следва да бъде присъдено възнаграждение към минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за ****** във вр. чл. 7 ал. 2 т.
1 от Наредба № 1 за минималните ****** възнаграждения, а именно 400 лв. В
този смисъл ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен, представлявана от
*** В.В. следва да бъде осъдена да заплати на *** Р. Р. , ПлАК сумата от 400
лева, представляваща направените по НАХД № 1081/2023 година по описа на
РС Плевен за процесуално представителство на М. С. Д. от ***, ЕГН
**********.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1772-000189 от 15.03.2023
година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, Първо РУ - Плевен, с което на
основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДП на М. С. Д. от ***, ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП, както и отнемане на 10
контролни точки.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 38 ал. 2 от Закон за ****** във вр. чл. 36 от
същия закон във вр. чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 за минималните ******
възнаграждения ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен,
представлявана от *** В.В. ДА ЗАПЛАТИ на *** Р. Р., ПлАК сумата от 400
лева, представляваща направените по НАХД № 1081/2023 година по описа на
РС Плевен за процесуално представителство на М. С. Д. от ***, ЕГН
**********.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд Плевен.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8