Р Е Ш Е Н
И Е
22.06.2020 год.
Номер . . . . . . .
. . . . Година
2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Велики Преслав трети състав
На 18 (осемнадесети) юни Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 938 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
В исковата си
молба З.И.И. и И.И.И. твърдят, че са собственици на следния недвижим имот: дворно
място с площ 987 кв.м, представляващо УПИ XII-201а в кв. 3 по плана на
с. Ч., обл. Ш., ведно с построените в него къща и
стопански постройки. На юг описаният имот граничел с УПИ III-302 –
собственост на ответника А.Х. Б.. Същият, без основание владеел южната част на
собствения на ищците недвижим имот, като отказвал да я освободи. Молят съда да
постанови решение, по силата на което да бъдат признати за собственици и
ответникът да бъде осъден да им предаде владението върху следната реална част
от недвижим имот, находящ се в с. Ч., област Ш.: южната част по
протежение на цялата имотна граница между собствения на ищците УПИ ХII-201а в кв. 3 и
УПИ III-302 в кв.
3 по плана на с. Ч., с площ около 300 кв.м, както и да им заплати направените
разноски.
В
съдебно заседание, пълномощникът на ищците излага, че междувременно правото на
собственост върху съседния им недвижим имот било придобито от сина на
ответника, но именно последният продължавал да осъществява неоснователно
владение върху реалната част от имота на ищците. Конкретизира претенцията, като
отправя искане ответникът да бъде осъден да предаде владените от него 274 кв.м
от собствения на ищците имот, съобразно заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-техническа експертиза.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба. Излага, че понастоящем не е собственик на съседния на ищците имот, а само негов ползвател, заедно със съпругата си. Излага, че действително владее гранична площ между двата имота, но правил това в продължение на дълги години в разбирателство с праводателите на ищците. В съдебно заседание, пълномощникът на Б. признава предявения иск.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от приложените нотариален акт № 189, том 1, дело № 420/1991 г. на ВПРС, нотариален акт № 11, том 2, дело № 422/1991 г. на ВПРС, удостоверение изх. № 94-3-21/28.03.2017 г., изд. от Община В., скица изх. № 306/28.11.2018 г. и удостоверение за сключен граждански брак, изд. въз основа на акт за граждански брак № 22/22.10.1977 г. на Кметство Изгрев е, че З.И.И. и И.И.И. придобили правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в с. Ч., общ. В., обл. Ш.: дворно място с площ 987 кв.м, представляващо УПИ XII-201а в кв. 3 по плана на с. Ч., обл. Ш., ведно с построените в него къща и стопански постройки. Съдът констатира от представения нотариален акт № 11, том 2, дело № 479/1974 г. на ПРС, че А.Х. Б. придобил чрез сключване на договор за дарение, следния недвижим имот, находящ се в с. Ч., общ. В., обл. Ш.: дворно място с площ 1010 кв.м, представляващо УПИ XIII-302 в кв. 3 по плана на с. Ч., обл. Ш., ведно с построените в него къща, второстепенни постройки и стопански постройки. От приложения нотариален акт № 11, том 1, рег. № 67, дело № 8/2018 г. на нотариус рег. № 592 на НК се установява, че ответникът и съпругата му прехвърлили правото на собственост върху описания имот на сина си Р.Х., срещу задължението на последния за гледане и издръжка.
Според заключението на
съдебно-техническата експертиза, собственикът на УПИ XIII-302 в кв. 3 по плана
на с. Ч. владее допълнително 274 кв.м, които се намират в границите на УПИ XII-201а. В тази територия
се намират следните сгради: сграда 1 – паянтова сграда (стара къща) със
застроена площ 75 кв.м, от която 8 кв.м попадат в границите на имота на ищците;
сграда 2 – паянтова сграда със застроена площ 23 кв.м – изцяло в границите на
имота на ищците; сграда 3 – паянтов навес със застроена площ 25 кв.м – изцяло в
границите на имота на ищците; сграда 4 – паянтова сграда със застроена площ 57
кв.м – изцяло в границите на имота на ищците; страда 5 – паянтов навес със
застроена площ 31 кв.м, от която 15 кв.м попадат в границите на имота на
ищците. Вещото лице е съставило комбинирана скица, на която е изобразил
границите на двата имота, заедно със заснетите огради и постройки, намиращи се
в спорната реална част от имот.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Цитираната норма осигурява на всеки собственик на определена вещ, който е лишен от фактическата си власт върху нея, възможността да иска тя да му бъде предадена от всяко лице, което упражнява тази фактическа власт неоснователно. Ревандикационният иск се предявява и провежда успешно при наличието на следните три предпоставки:
– ищецът да е собственик на вещта – обект на спорното материално право;
– вещта да се намира във владение или държане на ответника;
– ответникът да владее или държи вещта без основание.
Досежно
обекта на ревандикация:
Категорично се
установи по делото, че в случая се претендира връщане на реална част от
недвижим имот, находящ се в с. Ч., област Ш.: южната част по
протежение на цялата имотна граница между собствения на ищците УПИ ХII-201а в кв. 3 и
УПИ III-302 в кв.
3 по плана на с. Ч., с площ 274 кв.м.
По
първата, посочена по-горе предпоставка по чл. 108 от Закона за собствеността:
Доказа се по делото, а и не спори между страните, че ищците З.И. и И.И. са собственици на УПИ ХII-201а в кв. 3 и УПИ III-302 в кв. 3 по плана на с. Ч., обл. Ш., ведно с всички построени върху дворното място сгради.
Предвид изложеното, съдът счита, че е налице първата предпоставка за уважаване на претенцията по чл. 108 от ЗС – З.И. и И.И. са собственици на недвижимия имот, реална част от която претендират за ревандикиране.
Досежно наличието на втората изискуема по чл. 108 от ЗС предпоставка – вещта да се намира във владение или държане на ответника: не се спори по делото, че и понастоящем ответникът А. Б. владее реална част с площ 274 кв.м, описана подробно в изготвената от вещото лице комбинирана скица – част от собствения на ищците имот.
Ето защо, съдът приема за доказано, че А. Б. осъществява фактическата власт върху претендираната реална част от недвижим имот, собственост на ищците, поради което настоящият състав счита, че е налице и втората предпоставка за уважаване на ревандикационния иск.
По
последната, предвидена в чл. 108 от ЗС предпоставка:
Ответникът не навежда възражение за наличие на основание за осъществяваното от него владение.
С оглед гореизложеното, съдът счита,
че са налице всички предпоставки, визирани в чл. 108 от ЗС и искът се явява
основателен. Ответникът следва да бъде осъден да предаде владението на процесната реална част от недвижимия имот на собствениците
– З.И. и И.И..
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците претендирания размер на направени разноски по делото съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК – в размер на 755,00 лева.
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, следва да бъде определен шестмесечен срок на ищците, считано от влизане в сила на настоящото решение, да извършат отбелязването му в Службата по вписванията гр. Велики Преслав.
Водим от горното , съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108
от ЗС, по отношение на А.Х. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със
съдебен адресат – адв. Р.П. ***, офис 11, че З.И.И. с ЕГН ********** и И.И.И. с
ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***, със съдебен адресат – адв. Г.Г. ***, са собственици на част, с площ от 274 кв.м (двеста седемдесет и четири квадратни
метра), от недвижим имот, находящ се в с. Ч.,
област Ш.: южната част по протежение на цялата имотна граница между
собствения на ищците УПИ ХII-201а в кв. 3 и УПИ III-302 в кв. 3 по плана на с. Ч., (показана по точки
1, 2, 3, 4, 5 6 и 7 на Приложение № 1 към заключението по съдебно-техническата
експертиза от 10.06.2020 г.).
ОСЪЖДА А.Х. Б., да предаде на З.И.И. и И.И.И. неоснователно владяната от него част, с площ от 274 кв.м (двеста седемдесет и четири квадратни метра), от недвижим имот, находящ се в с. Ч., област Ш.: южната част по протежение на цялата имотна граница между собствения на ищците УПИ ХII-201а в кв. 3 и УПИ III-302 в кв. 3 по плана на с. Ч. (показана по точки 1, 2, 3, 4, 5 6 и 7 на Приложение № 1 към заключението по съдебно-техническата експертиза от 10.06.2020 г.).
ПРИЛОЖЕНАТА комбинирана скица в мащаб 1:1000 – Приложение № 1 към заключението на вещото лице инж. Р.Х. по съдебно-техническата експертиза от 10.06.2020 г., СЕ СЧИТА за неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА А.Х. Б. да заплати на З.И.И. и И.И.И. направените разноски по делото в размер на 755,00 лева (седемстотин петдесет и пет лева).
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, ОПРЕДЕЛЯ шестмесечен срок на ищците – З.И.И. и И.И.И., считано от влизане в
сила на настоящото постановено по вписана искова молба решение, да извършат отбелязването му в Служба
по вписванията гр. В. Преслав.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд – Ш..
Районен съдия: