№ 4635
гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20211110207869 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Л. К. Б. срещу наказателно постановление
(НП) №696 от 17.03.2021г., издадено от инж. С. Ц. Т., директор на Регионална
дирекция по горите (РДГ)- гр. София, с което на жалбоподателя на основание
чл.266, ал.1, пр.4 от Закон за горите (ЗГ) е наложена глоба в размер на 300
/триста/ лева за нарушение на чл.213, ал.1, пр.4, т. 2 от ЗГ, като на основание
чл. 273, ал. 1 от ЗГ е постановено да бъдат отнети в полза на Държавата
вещите, предмет на нарушението, и на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ е
постановено отнемане в полза на държавата като вещ, послужила за
извършване на нарушението, на лек автомобил (МПС) марка "Ф.", модел "Т.",
с рег № ******.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно и неправилно. В жалбата се оспорва
фактическата обстановка, приета от актосъставителя и наказващия орган,
както и се сочи, че са допуснати съществени нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила.Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от процисуален представител, като жалбата се поддържа и се
1
иска, съдът да отмени наказателното постановление. Претендира се
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, изпраща
процесуален представител, който моли жалбата да бъде отхвърлена, а НП --
потвърдено. Иска от съда присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
както и прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар, при
условията на евентуалност. Подробни съображения развива в писмени
бележки.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът
прие от фактическа страна следното:
На 11.10.2020г. в 19:00 часа служители на РДГ София извършили
проверка в землището на с.П., община Столична, като извършили
констатация за това, че на същата дата жалбоподателят, движейки се в
землището на селото, транспортира с лек автомобил марка "Ф.", модел "Т.", с
рег № ****** 1,0 пр.м.куб. дърва за огрев от бук, непридружени с превозен
билет.
Във връзка с горното е съставен АУАН № 696/ 2020 г. /по регистър/,
серия Р014 № 0000597 от 11.10.2020г., предявен и връчен на 19.10.2021г. на
жалбоподателя, като е съставен в негово присъствие и подписан от същия
собственоръчно, без възражения.
Видно от съдържанието на издаденото на базата на акта НП №696 от
17.03.2021г., административно-наказващият орган е приел фактическата
обстановка, отразена в АУАН, и на жалбоподателя на основание чл.266, ал.1,
пр.4 от Закон за горите (ЗГ) е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева за
нарушение на чл.213, ал.1, пр.4, т. 2 от ЗГ, като на основание чл. 273, ал. 1 от
ЗГ е постановено да бъдат отнети в полза на Държавата вещите, предмет на
нарушението, и на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ е постановено отнемане в полза
на държавата като вещ, послужила за извършване на нарушението, на лек
автомобил (МПС) марка "Ф.", модел "Т.", с рег № ******.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, и експертиза, а именно: показанията на
свидетеля Н. Х. Б. /актосъставител/; АУАН № 0000597 от 11.10.2020г.;
констативен протокол (КП) № 005010 от 11.10.2020г., съставен от М. А. С.;
постановление на Софийска районна прокуратура от 15.03.2021г.; разписка за
2
отговорно пазене на вещи № 049446 от 12.10.2020г.; заповед на министъра на
земеделието и горите № РД-49-194 от 16.05.2011 г., протоколи; писма;
съдебна авто-техническа и оценителна експертиза, както и от останалите
материали по делото. Съдът намира показанията на свидетел Н. Х. Б. за
достоверни, логични, последователни и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал, поради което изцяло им се доверява. От
показанията на свидетеля се установява, че същият е участвал във въпросната
проверка, като е констатирал транспортирането на незаконна дървесина. Н. Х.
Б. свидетелства и за това, че впоследствие съставил процесния АУАН срещу
жалбоподателя. В тази връзка показанията на горепосочения свидетел се
подкрепят от писмените доказателства, събрани по делото. Писмените
доказателства съдът прцени като обективни, непредубедени и достоверни. Те
имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства и са събрани и
приобщени по предвидения в закона ред. Поради това съдът ги кредитира.
Съдът прецени съдебно-оценителната експертиза, назначена в хода на
съдебното производство, като непредубедено и професионално изготвена и
отговаряща в пълнота на поставените задачи, като от нея се извежда, че
стойността на процесния автомобил към инкриминираната дата е 3133.33 лв.;
стойността на един пространствен прясно добит кубик букови дърва е в
размер на 46, 20 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от правоимащо лице, в законоустановен срок
и срещу административен акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред.
Поради това жалбата се явява процесуално допустима.
Предмет на проверка от страна на настоящия съд е законосъобразността
и обосноваността на процесното НП. Спазени са преклузивните срокове по
смисъла на чл.34 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/. Неоснователно е възражението на жалбоподателя в тази посока.
Според коментираната разпоредба, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Нарушението е извършено на 11.10.2020г. и тогава е открит нарушителят, а
3
АУАН №0000597 е съставен на 11.10.2020г. Относно НП, следва да се
посочи, че законът урежда, образуваното административнонаказателно
производство да се прекрати, ако не е издадено наказателно постановление в
шестмесечен срок от съставянето на акта. АУАН №0000597 е съставен на
11.10.2020г., докато НП №696 е съставено на 17.03.2021г. Видно от горното,
актовете са съставени в законоустановените срокове.
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 11.10.2020г., движейки
се в землището на село П., транспортира с лек автомобил марка "Ф.", модел
"Т.", с рег № ****** 1.0 пр.м.куб. дърва за огрев от бук, непридружени с
превозен билет.
Извършвайки дължимата служебна проверка за законосъобразност на
НП, съобразно правомощията си в настоящото контролно производство,
съдът намира за установено следното:
Съдът констатира, че в съставения АУАН № 696/ 2020 г. /по регистър/,
серия Р014 № 0000597 от 11.10.2020г. на РДГ-София е посочена като
нарушена правната норма на чл. 213, ал.1, т.2 от ЗГ, а в НП № 696/ 17.03.2021
г. на директор РГ-София е посочена разпоредбата на чл. 213, ал.1, пр.4, т.2 от
ЗГ. Индивидуализирането на нарушените законови разпоредби е една от най-
съществените гаранции за правото на защита на нарушителя, който още в
началния етап от започналото против него производство следва да знае каква
е юридическата формулировка на нарушението, за което е обвинен, за да
може да организира защитата си и да ангажира доказателства и прави
възражения относно констатираното административно нарушение, още
повече, че в акта инкриминираните вещи са вписани като „букови дърва за
3“
огрев с дължина 1м. и обща кубатура 1 м. ; в НП вещите са въведени като
„1,0 пр.м куб. дърва за огрев от бук“. Отделно от това, съкращението „1,0
пр.м. дърва не носи достатаъчна информатимна стойност така, че да стане
ясно, какъв именно предмет на нарушението се визира. Наказателното
постановление следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването: описание на нарушението и нарушените с него разпоредби.
Същите са необходим реквизит на НП и липсата или неточното или
непълното им отразяване са обстоятелства, които го опорочават съществено.
Освен, че те следва да бъдат отразени в акта и постановлението, необходимо е
и да са в синхрон, като описанието на нарушението и хипотезата на
4
посочената като нарушена правна норма се припокриват. В настоящия правен
спор такова съответствие не е налице, както бе отразено подробно по-горе.
Санкционираното лице е било в невъзможност или затруднение да се
защити срещу административното обвинение, поради обстоятелството, че не
е било наясно в извършването на какво точно по вид административно
нарушение е обвинено.
С оглед на изложеното атакуваното наказателно постановление следва
да бъде отменено.
Обжалваното НП се явява незаконосъобразно и в частта относно
отнемането в полза на държавата на един брой лек автомобил марка "Ф.",
модел "Т.", с рег № ******, с пазарна стойност 3133.33 лева. Същият
неправилно е отнет, доколкото наказващият орган не е изпълнил
задължението си да извърши разследване на спорните обстоятелства, да
събере доказателства относно собствеността на лекия автомобил, както и
доказателства със или без знанието и съгласието на собственика е използван
същият. Тежестта на доказване в административно-наказателния процес е за
наказващия орган, който е длъжен, както да изясни всички обстоятелства,
касаещи констатираното нарушение, така и да представи доказателства за
тях. Освен изложените съображения за незаконосъобразност на НП в тази му
част съдът намира за необходимо да подчертае, че същото не е съобразено и
с разпоредбата на чл. 20, ал.4 от ЗАНН. Съгласно тази законова разпоредба,
предвиденото в специален закон отнемане на вещите - средство за
извършване на нарушението - не се допуска в случаите, когато стойността им
явно не съответства на характера и тежестта на съответното нарушение, освен
ако в съответния закон или указ не е предвидено друго. В настоящия случай
пазарната стойност на процесния автомобил е 3133.33 лв. В тази връзка съдът
счита, че наложеното отнемане на лекия автомобил е незаконосъобразно,
доколкото стойността на отнетата вещ явно не съответства на характера и
тежестта на административното нарушение, тъй като последното се отличава
със сравнително ниска степен на обществена опасност предвид количеството
на извозените дърва за огрев /един кубик/. и незначителната стойност на
същите от 46.20 лева.
Предвид на изложените до тук съображения съдът намира, че
посочените нарушения са съществени, водят до ограничаване правото на
5
защита на жалбоподателя и са абсолютно основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Последното е необосновано и
незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна.
При констатирани съществени нарушения на процесуалните правила,
допуснати от административно-наказващия орган, безпредметно се явява
обсъждането и доводите по същество на спора.
По разноските:
С оглед изхода на делото, искането на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде отхвърлено
като неоснователно, а това на жалбоподателя за заплащане на сторени
разноски – уважено като основателно. Затова въззиваемата страна следва да
заплати на жалбоподателя сумата от 400.00 лв., представляваща адвокатски
хонорар за осъществено процесуално представителство, съгласно договор за
правна защита и съдействие, както и сумата от 120.00 лв. за направени в
съдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №696 от 17.03.2021г., издадено от
инж. С. Ц. Т., директор на Регионална дирекция по горите- гр. София
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите-София да заплати на Л. К. Б.
разноски по делото в размер на 520.00 лева / 400.00 лв. за адвокатско
възнаграждение и 120.00 лв. за възнаграждение на вещо лице/.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - София град
в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6