Решение по дело №36/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 55

гр. Видин, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

четиринадесети март

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

 Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 Касационно АНД №

36

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от „Транспорт – Т2“ ЕООД, гр.Видин против решение № 154 / 30.12.2021г. по АНД № 788/2021г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 26 – 0000009/ 11.01.2021г. на Директора на РД”АА” - Враца, с което на касатора за нарушение на чл.7а,ал.2,пр.3 е наложено административно наказание по чл.96г,ал.1,предл.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/ – „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС не е съобразил събраните по делото доказателства във връзка с липсата на такива, доказващи извършването на нарушението от страна на дружеството. Посочва се, че нарушението не е доказано, както и че не са взети предвид допуснатите процесуални нарушения при издаването на НП.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и бъде постановено ново, с което да бъде отменено НП – изцяло.

Ответната по делото страна оспорва касационната жалба и моли съда да не я уважава.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е и основателна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел не се споделят от Административният съд.

Не се спори, че на 22.12.2020г. е извършена комплексна проверка на фирма „Транспорт Т2” ЕООД, която притежава лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари, както и че проверката обхваща периода от 22.12.2019г. до 22.12.2020г.. Проверяващите приели, че превозвачът е допуснал осъществяване на превоз на товари с водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152,ал.1,т.2 от ЗДвП. Прието е, че водачът Т.Ц. е извършил превози на товари на 16.11.2020г., без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Твърди се, че справката е направена в регистър. От съдържащата се в преписката справка е видно, че същото лице е имало такова удостоверение с валидност до 21.12.2015г. Според наказващия орган доказателства за извършеното нарушение са снети данни на хартиен носител от карта на водача за дигитален тахограф. Представена е и разпечатка, че лицето е имало сключен договор с дружеството, но не е ясно за какъв период става въпрос и дали е включен периода на проверката. Представено е и копие от международна товарителница от 16.11.2020г., в която има дописвания на български език, от една страна, а от друг - фактът, че товарният автомобил е собственост на дружеството касатор, не означава непременно, че водачът има трудов договор със същото това дружество. От друга страна в протокола, който е изготвен за проверката е посочено, че автомобилът е нает.

Прието е, че горното представлява нарушение на чл.7а,ал.2,пр.3 от ЗАвт.П.

След проверката е прието, че е извършено нарушение, във връзка с което актосъставителят Гергов съставил АУАН. Въз основа на така съставеният АУАН Директорът на РД”АА” – Враца изготвя и Наказателно постановление № 26 – 0000009/ 11.01.2021г., с което на касатора – ЕООД, за нарушение на чл.7а,ал.2,пр.3 от ЗАвт.П е наложено административно наказание по чл.96г,ал.1,предл.2 от ЗАвт.П – „имуществена санкция в размер на 3000 лева”.

Във връзка с наложеното административно наказание по чл.96г,ал.1,пр.2 от ЗАвт.П и въз основа на така приетата фактическа обстановка, Видинският районен съд е приел, че ЕООД е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение по чл.7а,ал.2,пр.3 от ЗАвт.П, поради което и правилно му е наложено описаното по – горе наказание.

Административен съд - Видин не споделя становището на Видински районен съд по следните съображения :

При така събраните по делото доказателства не се установи по безспорен и несъмнен начин, че касаторът – „Транспорт – Т2“ЕООД, гр.Видин, като фирма, притежаваща лиценз за международен обществен превоз на товари, в качеството си на превозвач е допуснала осъществяването на превоз на товари с водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152,ал.1,т.2 от ЗДвП.

Според разпоредбата на чл.7а,ал.2 от ЗАвт.П, която се твърди, че е нарушена, лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7,ал.3 и чл.12б,ал.1 от този закон и чл.152,ал.1,т.2 от ЗДвП.

На първо място, както в АУАН, така и в НП не е описано мястото на извършването на нарушението. В АУАН и НП е описано мястото на извършване на проверката, но не и на нарушението. От приложената разпечатка на хартиен носител от картата на водача за дигитален тахограф е, че на посочената в НП дата не може да се установи по безспорен начин дали е бил осъществяван превоз на товари или просто въпросният автомобил е бил в движение, без да е натоварен. От разпечатката може да се направи извод само за движението на автомобила, но не и за наличието или не на товар. Приложеното копие от международна товарителница също не доказва това обстоятелство, тъй като то не е на български език – на първо място и на второ, видно от копието е, че то е дописвано, респ. няма как да бъде прието за годно доказателство по делото.

На второ място по делото не е изяснено, че въпросното лице Т.Ц., е бил допуснат от управителя на ЕООД да извърши какъвто и да било превоз, съответно, че такъв превоз е извършен, като не са ангажирани доказателства за граждански или трудовоправни отношения между ЕООД и това лице. Фактът, че между дружеството и този водач е имало някакъв договор, в някакъв момент не означава непременно, че това е било именно за времето, когато е извършен процесният превоз на товари. Доказателства за трудови правоотношения между водача и дружеството именно за този превоз не са представени.

Наказващият орган е направил извода си за извършено нарушение само от разпечатката, приложена по делото. Последната обаче не може да бъде доказателство за извършването на превоз от името на ЕООД, както и за съществуването на някакви граждански, респ. трудови отношения между тях, за да може да бъде ангажирана отговорността на ЕООД.

На следващо място, с оглед вмененото на превозвача нарушение по чл.7а, ал.2, пр. трето от ЗАвтП, то преди всичко следва да се има предвид, че посочената последна новела от ЗАвт.П вменява изисквания към лицензираните превозвачи, че същите „... могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7,ал.3 и чл.12б,ал.1 от този закон и чл.152,ал.1,т.2 от ЗДвП“.

Така дефинирана, нормата на закона разкрива същността си на едно общо правило за поведение, но по отношение конкретните изисквания за: възраст, правоспособност и психологическа годност, която препраща било към Наредбата по чл.7,ал.3 от Закона, която е в случая НАРЕДБА № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, било тази по чл.12б,ал.1, която е НАРЕДБА № Н-8 от 27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, било според посоченото в чл.152,ал.1,т.2 от ЗДвП, респ. Наредба № 36 / 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.

Т. е. конкретните задължения на субектите се съдържат в друг закон и съответно друг подзаконов нормативен акт, какъвто обаче дори не е посочен, а още по – малко конкретна разпоредба от него.

Кое задължение и дали въобще е от този подзаконов нормативен акт, за който съдът предполага, че наказващият орган е имал предвид в акта, е следвало конкретно да се спази, не става ясно от твърде общото описание в АУАН, а и в НП.

В конкретния случай обаче и в АУАН, а и в самото НП, е посочена само общата разпоредба на ЗАвт.П – тази на чл.7а,ал.2, пр. трето, която нищо конкретно не вменява на наказания субект, а само сочи, че друг нормативен акт /от вторичната правна уредба и по силата на изрична законова делегация/ ще вмени едно такова задължение и то диференцирано съобразно конкретния вид на транспорта.

От така описаното по – горе според съда от една страна при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, тъй като не са описани всички обстоятелства във връзка с нарушението, което се твърди, че е извършено, както и нормите, които са нарушени, а от друга страна – нарушението, за което е наложено наказание не е категорично доказано.

При така установената фактическа обстановка и с оглед разпоредбата на чл.7а,ал.2,пр.3 от ЗАвт.П, Съдът намира, че не се доказва извършването на нарушение от страна на касатора – ЕООД, още повече, че самото нарушение не е конкретизирано, както и евентуалната разпоредба от Наредбата /която също не е конкретизирана/ е нарушена, съответно не са събрани и доказателства, установяващи извършването на такова нарушение, при което положение ЕООД не може и да носи административно-наказателната отговорност по чл.96г,ал.1 от ЗАвтП, т.е. решението на ВРС, респ. НП са постановени при съществени процесуални нарушения, необосновани са и следва да бъдат отменени, като такива.

Непосочването на описаните по - горе данни в НП е липса на реквизит по чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, което съставлява съществено процесуално нарушение на административно производствените правила. Обстоятелствената част на наказателното постановление следва да съдържа всички основни факти, релевантни за изясняване обективната страна на констатираното нарушение. Неизпълнението на това задължение от страна на административно наказващия орган не може да бъде санирано в съдебното производство. Липсата на описание на нарушението в необходимата пълнота, с всички съставомерни негови признаци, накърнява правото на защита на привлеченото към отговорност лице, лишавайки го от възможността да разбере в пълен обем вмененото му нарушение, поради липсата на посочени в описателната част съществени елементи от неговия състав. В рамките на съдебното производство следва да се събират и анализират доказателства за фактите, които са отразени в наказателното постановление. Доколкото в процесното наказателно постановление липсва посочване на конкретни факти относно осъществен превоз от страна на водач, който не притежава валидно удостоверение за психологическа годност, няма как да бъдат обсъждани и ценени и представените доказателства, в тяхната цялост и взаимовръзка. Предметът на доказване, респективно фактическите обстоятелства, срещу които привлеченото към административно наказателна отговорност лице може да се защитава, са елементите от обективната страна на нарушението, които следва да са посочени в АУАН и НП. В настоящия случай актосъставителят не е посочил кога и къде е извършено нарушението, а не кога и къде е извършена проверката, във връзка с водач, който не отговаря на въведените нормативни изисквания, както и каква е връзката между водача и превозвача. Това не е строено и от административно наказващия орган. Вместо да констатира наличието на тези процесуални нарушения и да отмени наказателното постановление, районният съд е обсъдил доказателства за факти, които не са посочени в НП, въз основа на които е приел, че дружеството е осъществило състав на нарушението, за което е санкционирано, като по този начин е постановил незаконосъобразно съдебно решение. Касационният състав счита, че не може част от нарушението, каквито са датите, съответно мястото на извършването му, да се извлича от данните по преписката, предвид правораздавателния характер на наказателните постановления. Наказателните постановления са актове на правораздаване и като такива не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, респ. каквито и да било конкретни обстоятелства по неговото извършване.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП следва да съдържа отнапред определен в чл.57 от ЗАНН минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, посочени в чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административно наказващия орган резултат. Значението на изискването за мотиви според ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление, съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.

Като е приел, че е извършено нарушение на чл.7а,ал.2,пр.3 от ЗАвт.П, при положение, че липсва пълно описание на нарушението, както и без да е посочена, както Наредбата, чиито изисквания са нарушени, така и конкретна разпоредба от нея, наказващият орган е издал едно незаконосъобразно НП. Без да са събрани и анализирани всички доказателства във връзка с извършената проверка и без да е доказано по категоричен начин извършването на конкретното нарушение, наказващия орган е наложил административното наказание по чл.96г,ал.1,предл.2 от ЗАвт.П. В случая наказанието е наложено въз основа на предположения, което е недопустимо.

Предвид посочените по – горе съображения, неоснователно се явява твърдението на наказващия орган, че нарушението по чл.7а,ал.1,пр.3 от ЗАвт.П е безспорно доказано, тъй като, както бе вече посочено по делото липсват доказателства за това.

Посоченото по – горе в настоящите мотиви е достатъчно за обосноваване на неправилността на решението на ВРС и незаконосъобразността на НП и водят до тяхната отмяна, поради което АС – Видин намира, че не следва да обсъжда останалите доводи на страните.

По тези съображения решението на ВРС, с което е потвърдено НП се явява неправилно и следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановена и отмяна на НП.

С оглед изхода на делото искането на касатора за присъждане на разноски е своевременно направено и основателно, с оглед разпоредбата на чл.63д,ал.1 от ЗАНН, поради което следва да бъде уважено, като РД“АА“ Враца следва да бъде осъдена да заплати в полза на „Транспорт –Т2“ ЕООД, сумата за договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представените договори за правна защита и съдействие пред въззивната и касационната инстанция, а именно – по 300 лева за всяка от инстанциите или общо в размер на 600 лева.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 154 / 30.12.2021г. по АНД № 788/2021г. по описа на Районен съд – гр.Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26 – 0000009/ 11.01.2021г. на Директора на РД ”АА” - Враца, с което на „Транспорт – Т2“ ЕООД, гр.Видин за нарушение на чл.7а,ал.2,пр.3 е наложено административно наказание по чл.96г,ал.1,предл.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/ – „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

ОСЪЖДА РД“АА“ Враца да заплатят в полза на „Транспорт – Т2“ ЕООД, гр.Видин сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                        2.