РЕШЕНИЕ
№ 1880
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М.П. Л. Административно наказателно дело №
20221110216692 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на С. М. срещу наказателно постановление/НП/
№ ....................г., издадено от началник група О”ПП” при СДВР, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500
лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 100лв. за
нарушение на чл. 162, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата по отношение на първото нарушение се твърди, че не става
ясно от съдържанието на НП коя категория е МПС, управлявано от
жалбоподателя. По второто нарушение се посочва, че водачът е представил
валидно до 29.11.2062г. от Украйна свидетелство за управление на МПС и
документ за пребиваване в Р.България, валиден до 18.07.2022г. Иска се
отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява, не се
и представлява.
Въззиваемата страна О”ПП”–СДВР, редовно призована, не се
представлява и не изразява становище.
1
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 30.09.2022г. около 11.30 часа жалбоподателя управлявал състав от
ППС – влекач Д. ФТ ........... с рег.номер .............. с маса 7160кг. и полуремарке
Л. ........ Л с рег. номер ................ с маса 8940кг., като срещу КПП В. навлязъл
и преминал при наличие и действие на пътен знак В4 – „Забранено е
влизането на товарни автомобили“, отнасящ се за автомобили с обща маса
над 15 тона. Била му извършена проверка в местността Ч. к. на „П. ш.“ от
служители на ОПП-СДВР, при която било установено, че водачът управлява
състав от ППС със СУМПС номер ВАН 261111, издадено на 29.11.2012г. и
валидно до 2062г. от Украйна, държава извън ЕС или друга държава, страна
по споразумението за европейското икономическо пространство или от
Конфедерация Швейцария до една година от издаването на документ за
пребиваване, видно от разрешение за пребиваване номер 70114309, издадено
на 21.12.2020г., валидно до 18.12.2025г.,
Св. В. установил самоличността на водача и съставил АУАН на
жалбоподателя за нарушение на чл. 6, т. 1 и чл. 162, ал. 2 от ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който го подписал
без възражения.
Въз основа на горния акт е издадено атакуваното наказателно
постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства – АУАН, заповед на министъра
на вътрешните работи, както и гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетеля В..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля В..
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са
следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
2
компетентни органи, видно от приобщената по делото заповед на министъра
на вътрешните работи.
Съдът, след като извърши цялостна служебна проверка на
процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, не намира нарушения на процедурата, обуславящи отмяната
му. Следователно наказателното постановление не страда от формални
пороци, обуславящи неговата отмяна, и следва да бъде разгледано по
същество.
В АУАН и в издаденото въз основа на него НП са посочени
задължителните реквизити, каквито се изискват съгласно разпоредбата на чл.
42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението е ясно и точно описано, като словесното и
цифровото му описание не оставя съмнение извършването на какво
нарушение се вменява на жалбоподателя.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че не става
ясно от съдържанието на НП коя категория е МПС, управлявано от
жалбоподателя. Ясно е посочено, че се касае за състав от ППС – влекач Д.ФТ
........ с рег.номер ............... с маса 7160кг. и полуремарке Л. ........... Л с рег.
номер ........... с маса 8940кг.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че С. е осъществил от обективна и субективна страна нарушението
като не е изпълнил задължението си по чл. 6, т. 1 от ЗДвП да съобразява
поведението си с пътните знаци. Чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП определя, че се
наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за
това ред навлиза след пътен знак, забраняващ навлизането на моторно
превозно средство с размери, маса или натоварване на ос над означените.
Видно от описаното в АУАН и НП се касае за състав от ППС – влекач Д.ФТ
......... с рег.номер ............. с маса 7160кг. и полуремарке Л. ....... Л с рег. номер
.......... с маса 8940кг., т.е. за превозно средство с обща маса над 15 тона и
именно затова правилно е била ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя. Безспорно жалбоподателят е навлязъл след
пътен знак В4 „Забранено е влизането на товарни автомобили“, отнасящ се за
автомобили с обща маса над 15 тона, като е бил спрян от служители на ОПП-
СДВР след този знак.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че правилно е
3
ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката като водач на МПС, която е извършил нарушение на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че не съобразява поведението си с
пътния знак и управляваното от него ППС представлява състав от ППС –
влекач Д. ФТ ........с рег.номер .......... с маса 7160кг. и полуремарке Л.Г ..........
Л с рег. номер ................. с маса 8940кг.
Размерът на санкцията от 500 лева, наложена на нарушителя, е
минимална и подходяща, като отговаря на тежестта на нарушението.
Доказано е и второто нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя.
Водачът е санкциониран с глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.
162, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно съдържанието на посочената разпоредба
чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да
управляват моторни превозни средства на територията на страната със
свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз,
или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария до една
година от датата на издаване на документ за пребиваване. М. разполага с
документ за пребиваване от 21.12.2020г. и следователно е можел да управлява
моторни превозни средства на територията на страната със свидетелство,
което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария до 21.12.2021г. Той е бил
спрян за проверка на 30.09.2022г., т.е. извън едногодишния срок предоставен
му от законодателя.
Жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС на територията на
РБългария със свидетелство, което не е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария
и извън предвидения едногодишен срок от датата на издаденото му
разрешение за пребиваване, съзнавал е общественоопасните последици и
пряко ги е целял.
Предвидената глоба за извършеното нарушение е в размер от 100 до
4
300лв., като на М. е бил наложен минималния размер на санкцията и не
съществува възможност за нейното редуциране.
Водим от гореизложеното съдебният състав прие, че атакуваното
наказателно постановление е законосъобразно и правилно и следва да бъде
потвърдено, а жалбата оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление/НП/ № ..........................,
издадено от началник група О”ПП” при СДВР, с което на С. М. е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 100лв. за нарушение на чл. 162, ал. 2 от
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5